№ 3794
гр. Варна, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502026 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, действащо чрез адв.Б.С., срещу
определение №7505/11.07.2022г., постановено по гр.д. №1565/2022г. на Варненски районен
съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
определение №5363/19.05.22г. в частта за разноските като бъде отхвърлено искането за
присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв.Д.М. в заповедното и исково
производство или евентуално присъдените възнаграждения да бъдат намалени до размер от
50лв за всяко от производствата.
В частната жалба се твърди необоснованост и неправилност на обжалваното
определение. Излага, че не е проведено исково производство и не е била налице реална
правна защита. Твърди, че не са били налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като
ответникът не бил материално затруднено лице, а получавала трудово възнаграждение над
минималната работна заплата за страната. Намира за неправилно определен размера на
адв.възнаграждение в заповедното производство, като процесуалното действие извършено
от проц.представител на ответника било подаване на възражение и се следвало
възнаграждение единствено по реда на чл.6, ал.1, т.5 от Наредбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна адв.Д.М. в качеството му на
пълномощник Д. М. З., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за
неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
1
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С определение №5363/19.05.22г. по гр.д.№1565/22г. на ВРС е прекратено
производството по делото поради оттегляне на иска на осн. чл.232 ГПК и е обезсилена
издадената заповед за изпълнение. Със същото определение в полза на адв.Д.М. са
присъдени сумата от 300лв-адв.възнаграждение за процесуално представителство на отв.Д.З.
при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв. в исковото производство и сумата от 300лв-
адв.възнаграждение за проц.представителство на длъжника в заповедното производство.
Безспорно е, че с прекратяване на производството по делото се слага край на
същото, поради което и предвид нормата на чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по
исканията на страните за присъждане на разноски.
Нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв урежда правото на адвокатско възнаграждение на
адвоката в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, като това
възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В разглеждания случай страната е
поискала присъждането на разноски за исковото производство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
като с отговора на исковата молба е представила договор за правна защита и съдействие от
06.04.2022г., съгласно който предоставеното проц.представителство е безплатно на осн.
чл.38, ал.1, т.3 – за оказване на помощ на близък. При тези обстоятелства съдът приема, че в
полза на проц.представител следва да бъде определено и присъдено възнаграждение, като
размерът на последното се определи в съответствие с правилото на чл.9, ал.1 във вр. с чл.7,
ал.2 от НМРАВ, според което за изготвяне на писмен отговор по искова молба без
процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението
по чл.7, но не по-малко от 300лв. В разглеждания случай ВРС е определил възнаграждение в
размер, съответен на горепосочения минимум.
Видно от приложеното ч.гр.д. №16027/2021г. на Варненски районен съд,
длъжникът Д. М. З. е депозирал в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в
полза на кредитора ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД заповед за
изпълнение. Същото е сторено от упълномощен от него адвокат, като с възражението са
представени и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено
предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Като неоснователни се преценяват наведените с частната жалба оплаквания, че
не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като Д.З. не е материално затруднено
лице. Съгласно закона и създадената непротиворечива практика / така определение
№395/09.07.18г. по ч.т.д.№1314/18г. на ВКС и цитираните в него съдебни актове/, при
произнасяне на съда по отговорността на разноските, последният не може да обсъжда и
проверява дали действително е налице посоченото в договора за правна защита и съдействие
2
основание за оказване на безплатна правна помощ.
На следващо място съобразявайки изложените по-горе основни положения и
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд намира искането на длъжника за
присъждане на разноски за заповедното производство за основателно.
От представените с възражението доказателства безспорно се установява, че
същият е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената
срещу него заповед за изпълнение чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник
срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото
процесуално действие. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал възражение в утвърдения образец като възражението е бланкетно. Ето защо и с оглед
извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението съдът намира, че по
аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба №
1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т.3 – за проучване на
дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от
ГПК. Съдът намира, че разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата - за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
в случая се явява неприложима, доколкото подаването на възражението е само една от
възможностите за защита на длъжника в заповедното производство / като наред с
възражението същият може да подава жалби срещу незабавното изпълнение и срещу
заповедта в частта за разноските, както и искане за спиране на изпълнението/, поради което
и адвокатското възнаграждение за подаване на възражение не може да бъде обусловено от
материалния интерес. Определено по реда на чл.6, т.3 и т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 350лв., което надвишава
определеното от ВРС.
Предвид гореизложеното обжалваното определение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото
производство е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, което не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото
производство не се дължат / така Определение № 218/03.08.2020г. по ч.гр.д.№872/2020г. на
ВКС/.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №7505/11.07.2022г., постановено по гр.д.
№1565/2022г. на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4