№ 3195
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110124691
по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество суми за
топлоснабден имот, находящ се в /адрес/ с аб. № 40170 при разделна отговорност, както
следва: С. Е. Д., 4/6 части от общото задължение, а именно сумата в размер на 107,80 лева,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 307,90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., както и сумата в размер на 4,77 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.; К. А. Д., 1/6 част от общото задължение, а именно
сумата в размер на 26,95 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, сумата в размер на 76,98 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., както и
сумата в размер на 1,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга
дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.; Р. А. Д., 1/6 част от
общото задължение, а именно сумата в размер на 26,95 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от
23.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 76,98 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., както и сумата в размер на 1,19 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2019
г. до 09.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.01.2023 г. по ч. гр. д. 70818/2022 г. по описа на СРС, 124 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до
топлоснабден имот на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. Посочва, че с депозираните в заповедното
1
производство възражения, ответниците са признали част от дължимите суми, за които е
издадена заповедта за изпълнение, поради което предявява настоящия иск само за част от
задълженията, които са спорни между страните.
Ответниците, в срока по чл. 131, ал. 1 депозират отговори на исковата молба, с който
оспорват предявения иск по основание и размер. Оспорват да са собствениците или
носители не вещно право върху топлоснабдения имот, респ. качеството си на потребители
на ТЕ за процесния период. Оспорват наличието на договор за дялово разпределение, както
и осъществяването на тази услуга. Оспорват дължимостта на мораторна лихва като излагат
твърдения, че не са получавали покана за плащане, поради което не са изпаднали в забава.
Правят възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендират
разноски.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните, прие за
установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 23.12.2022 г. заявление срещу
ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за техни задължения за
доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. В
заповедното производство ответниците са признали дължимостта на вземанията за топлинна
енергия за периода от 01.10.2019 г. до 01.04.2021 г., поради което е предявен иск за
установяване на вземанията за главница за топлинна енергия и предмет на настоящото
производство е единствено периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.
От събраните по делото писмени доказателства и заключенията на допуснатите
експертизи се доказа, че през процесния период ответниците са имали качеството
„потребител на ТЕ”, че в имота с абонатен № 40170 е доставена топлинна енергия, както и
правилното начисляване, отчитане и фактуриране на задълженията, които не са платени.
Спорът се свежда до дължимостта на сумите, по отношение на което е релевирано
възражение за погасяването им по давност.
С оглед задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/,
задълженията се погасяват с тригодишна давност. Погасени по давност са вземанията за
доставена топлинна енергия – главница и лихви, които са станали изискуеми три години
преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми преди
23.12.2019 г. В настоящия процес се претендира установяване на вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди тази дата – в периода м.05.2019г. до м.10.2019г., същите са
погасени по давност и са недължими от ответниците.
Предвид неоснователността на иска за главница за топлинна енергия, неоснователен
се явява и акцесорния иск за мораторна лихва.
Относно исковата претенция за установяване на задължения за мораторна лихва
върху незаплатена цена за предоставена услуга дялово разпределение, съдът намира, че в
договора за доставка на топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на
вземането за дялово разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента
на поканата, каквито доказателства също не са представени по делото. По изложените
съображения следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца досежно вземането за
мораторна лихва върху незаплатена цена за предоставена услуга дялово разпределение.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците.
Искането на процесуалните представители на ответниците за присъждане на разноски
в заповедното производство е неоснователно, защото съдът следва да присъди разноски за
един адвокат в едно производство, а не за двама, като съдът не е обвързан по никакъв начин
от факта, че за двете части на едно и също производство /заповедно и исково/ ответникът е
представляван от двама различни адвокати, затова съдът не дължи присъждане на разноски
на адвоката за заповедното производство, доколкото същото не е самостоятелно
производство след като е последвало исково след него.
2
Отделно от това за подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е предвидено
заплащане на адв. хонорар в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, затова не следва да се присъжда какъвто и да било адв.
хонорар, дори ако в последствие исковете се отхвърлят в исково производство.
В частност за настоящото исково производство с отговорите на исковата молба
процесуалните представители на ответниците са претендирали присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно адв. В. С. 1 200
лева , адв. К. Б. и адв. Н. И. в размер на по 1 440 лв. Релевираното от процесуалния
представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно предвид правната и
фактическа сложност на делото, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното от
всеки от процесуалните представители на ответниците адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до размера от 400 лв. На следващо място, настоящият съдебен състав приема,
че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати общо на адв. В.
С., адв. К. И. Б. и адв. Н. И. сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ответниците в исковото производство, дължимо при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като съображенията за това са следните.
Правилото, че на присъждане подлежат само действително направените, т.е.,
заплатени разноски, не е абсолютно - изключения от него са допустими, но само в изрично
предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал
безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на
свой роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по
спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора само за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора. Както вече бе посочено размерът на възнаграждението на адвоката,
осъществил безплатна правна помощ, се определя от съда по императивната разпоредба на
чл. 38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като посоченият от страната, респ. от нейния
процесуален представител, размер на адвокатското възнаграждение, дължимо при условията
на чл. 38, ал. 2 ЗА, не обвързва съда (което съответно изключва и възможност за
злоупотреба с право).
В разглеждания случай всеки един от ответниците е сключил отделен договор с
уговорена в него безплатно предоставена правна помощ със съответния упълномощен
адвокат. Адвокатите обаче не са защитавали самостоятелни права на всеки един от
ответниците, защитата на които е напълно идентична, видно от подадените отговори на
исковата молба. При това положение следва да се приеме, че пълномощниците не са
осъществили самостоятелни и отделни процесуални действия, поради което и при безплатно
процесуално представителство от различни адвокати на различни лица, при сходни интереси
(в т.ч. защита срещу сходни правопораждащи факти), не се дължи определяне на
възнаграждение за всеки един от представляваните (в този смисъл е Решение от 12.01.2021
г. постановено по в.гр.д. № 6529/2020 г. по описа на СГС, ІІІ - „Б“ въззивен състав, и др.)
Предвид гореизложеното и при съобразяване на обстоятелството, че делото не е
сложно от фактическа и правна страна, както и предвид легитимните цели, настоящият
3
съдебен състав приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати общо на адв. В. С., адв.
К. И. Б. и адв. Н. И. сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ответниците в исковото производство, дължимо при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, С. Е. Д. с ЕГН **********, К. А. Д. с ЕГН ********** и Р. А. Д. с ЕГН
********** и тримата с адрес: /адрес/, по реда на чл. 422 искове с правно основание чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на задълженията на
ответниците в условията на разделна отговорност, както следва С. Е. Д., 4/6 части от
общото задължение, а именно сумата в размер на 107,80 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от
23.12.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 307,90 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., както и сумата в размер на 4,77 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2019
г. до 09.12.2022 г.; К. А. Д., 1/6 част от общото задължение, а именно сумата в размер на
26,95 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 76,98 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 09.12.2022 г., както и сумата в
размер на 1,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г.; Р. А. Д., 1/6 част от общото
задължение, а именно сумата в размер на 26,95 лева, представляваща незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022
г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 76,98 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
09.12.2022 г., както и сумата в размер на 1,19 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 09.12.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2023 г. по ч. гр. д.
70818/2022 г. по описа на СРС, 124 състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати общо на адв. В. С., адв. К. И. Б. и адв. Н. И., тримата с адрес на упражняване на
дейността: /адрес/, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5