М
О Т И В И
към присъда № 11 от
24.01.2011 година
по
н.о.х.дело № 1773
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2010
година:
Обвинението
против подсъдимия И.П.Г., ЕГН **********, е в това, че на 17.11.2009 год. в
гр.Стара Загора от частен дом, находящ се на бул.„Митрополит Методи Кусев” №
60, ет.1, ап.1, отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 4,80 лева,
дамско портмоне на стойност 3 лева, сумата от 5 лева, тефтерче на стойност 2,70
лева и дамски чадър на стойност 3,20 лева, всичко на обща стойност 18,70 лева,
от владението на Марияна К.Н. без нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено
повторно – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение
от закрит тип.
Служебният
защитник адв.В.К. не оспорва обвинението от
фактическа страна, но го оспорва от правна страна, като пледира подзащитният й да
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.3 от НК и
оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, като му бъде наложено
наказание при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият И.П.Г. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
И.П.Г. е осъждан за престъпления по чл.195 от НК по н.о.х.дела № 1058/2004
год., № 1137/2008 год., № 1035/2008 год., № 811/2009 год. и № 688/2009 год. на
Старозагорския районен съд, наказанията по които са били изтърпени през периода
13.03.2006 год. – 27.07.2009 год., предвид което настоящото му деяние се явява
извършено от него в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
На 16.11.2009
год. подсъдимият излязъл от дома си около 22,30 часа и тръгнал по улиците на
гр.Стара Загора, за да проси пари. Понеже не намерил от кой да получи пари, около
01,00 часа той се прибрал в дома си, но бил гладен, а нямал пари за храна, и
решил да извърши кражба от някое отключено жилище, за да си набави средства. Затова
излязъл пак и минавайки в района на „Аязмото”, забелязал тераса без остъкление,
на която един от прозорците бил открехнат. Подсъдимият се качил на терасата, на
която имало дървен шкаф, и стъпвайки върху последния, влязъл през незатворения
прозорец в тоалетната на дома на пострадалата св.Марияна К.Н.. Подсъдимият
стъпил върху капака на тоалетната чиния. Понеже оставил следи върху стъклото на
прозореца, той извадил кърпичка и ги изтрил. След това подсъдимият излязъл от
тоалетната и започнал да обикаля из апартамента. Наслуки влязъл в една стая и
отворил гардероб. От него извадил кожено яке и два чадъра, преровил джобовете
на якето, но не открил пари и го оставил върху стол. След това отново излязъл
на коридора на апартамента и на закачалката до входната врата забелязал дамска
чанта, тъмна на цвят, която взел. След това отключил входната врата на жилището
с ключа, който бил на нея, той напуснал местопрестъплението, като оставил
вратата притворена. На една пейка до блока подсъдимият отворил чантата и в нея
намерил чадър, портмоне с пет лева, лична карта, тефтерче и картонче с номер на
банкова сметка. ***, а личната карта и картончето върнал на терасата на
апартамента, от който ги взел. Чантата, чадърът, портмонето и тефтерчето подсъдимият
взел със себе си, но впоследствие ги изхвърлил в кош в района на полигона.
От местопрестъплението
била иззета следа от стъпка от детската стая на апартамента на св.Н.. Видно от
заключението на трасологическата експертиза по делото, иззетата следа е била оставена
от лява мъжка спортна обувка, предадена от подсъдимия.
Общата
пазарна стойност на вещите, предмет на престъплението, възлиза на 18,70 лева,
от които невъзстановени към момента са само отнетите от подсъдимия 5 лева.
Деянието
не представлява маловажен случай, въпреки ниския размер на причинените
имуществени вреди, по-голямата част от които са възстановени, предвид съдебното
миналото на подсъдимия (освен
посочените по-горе осъждания, към момента на извършване на деянието подсъдимият
е осъждан и за престъпление по чл.326 от НК – н.о.х.дело № 1640/2005 год. на
РС-Стара Загора, а към настоящия момент – т.е. след извършване на деянието –
подсъдимият е осъждан по н.о.х.дело № 6918/2009 год. на РС-Пловдив и н.о.х.дело
№ 45/2010 год. на РС-Стара Загора също за престъпления по чл.195 от НК) и начина на извършване на деянието (качване на терасата на жилище и проникване в него от там
през открехнат прозорец), които
сочат, че престъплението не представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките и е годен да участва в наказателното производство.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (показанията на св.Н. от 17.11.2009 год., заключение на
съдебно-икономическа експертиза от 18.11.2009 год., заключение на
съдебно-трасологическа експертиза № 477 от 19.11.2009 год., докладна
записка вх.№ зм-1792 от 17.11.2009 год., протокол за оглед на местопроизшествие
от 17.11.2009 год. с фотоалбум към него, 2 броя протоколи за доброволно
предаване от 17.11.2009 год., разписка от 25.11.2009 год., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 18.11.2009
год.), както и от събраните в съдебно заседание доказателства (заключение на комплексна съдебна психиатрична и
психологична експертиза от 15.01.2011 год., справки за съдимост на подсъдимия с
приложени преписи от бюлетините му за съдимост и справки за търпените от него
наказания), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 17.11.2009 год. в гр.Стара Загора от частен дом,
находящ се на бул.„Митрополит Методи Кусев” № 60, ет.1, ап.1, подсъдимият И.П.Г.
е отнел чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 4,80 лева, дамско
портмоне на стойност 3 лева, сумата от 5 лева, тефтерче на стойност 2,70 лева и
дамски чадър на стойност 3,20 лева, всичко на обща стойност 18,70 лева, от
владението на Марияна К.Н. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно,
с което той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на
чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е
извършил престъпното си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод
навеждат и самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, тъй
като същите обхващат всички изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, т.е. и тези, които се отнасят до субективните признаци на
престъплението.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода” от една до
десет години;
младежката възраст
на подсъдимия, направените от него самопризнания, изразеното критично отношение
към извършеното и ниския размер на причинените вредни последици от имуществен
характер, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
осъжданията на
подсъдимия, с изключение на тези, обуславящи квалификацията на настоящото му
деяние като извършено в условията на повторност, които съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.55 от НК във връзка с чл.58а от НК в редакцията
му към датата на извършване на деянието, явяваща се по-благоприятен закон по
смисъла на чл.2, ал.2 от НК.
Ето защо съдът
определи и наложи на подсъдимия И.П.Г. наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Тъй
като деянието, предмет на настоящата присъда, е било извършено от подсъдимия в условията
на реална съвкупност с деянията му, предмет на осъжданията му по н.о.х.дело №
6918/2009 год. на Пловдивския районен съд и н.о.х.дело № 45/2010 год. на
Старозагорския районен съд, т.е. преди за което и да е от тях да имало влязла в
сила присъда, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК
групира наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия с наказанията,
наложени му по н.о.х.дело № 6918/2009 год. на Пловдивския районен съд и
н.о.х.дело № 45/2010 год. на Старозагорския районен съд, като му определи и
наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – наказанието, наложено
му по н.о.х.дело 6918/2009 год. на РС-Пловдив: „лишаване от свобода” за срок от
седем месеца в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг”
режим на изтърпяване. Предвид обстоятелството, че предмет на конкретната реална
съвкупност са общо три тежки умишлени престъпления, извършени при това след
като подсъдимият вече е бил осъждан и ефективно е търпял наказания „лишаване от
свобода”, което сочи на висока обществена опасност на подсъдимия и на
разглежданата му престъпна дейност като цяло, съдът на основание чл.25, ал.1
във връзка с чл.24 от НК увеличи размера на така определеното и наложено с
настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия с още два месеца
лишаване от свобода, при което увеличеното му общо най-тежко наказание стана „лишаване
от свобода” за срок от девет месеца в затворническо заведение от закрит тип при
първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна при изпълнение на така определеното и наложено увеличено общо
най-тежко наказание на подсъдимия изтърпяната до момента част от наказанията
„лишаване от свобода”, наложени му по н.о.х.дело № 6918/2009 год. на
Пловдивския районен съд и н.о.х.дело № 45/2010 год. на Старозагорския районен
съд.
Съдът
отне в полза на Държавата веществените доказателства – чифт мъжки маратонки,
иззети с протокол за доброволно предаване от 17.11.2009 год. /л.40 от досъдебното
производство/ и намиращи се на съхранение в РУ „Полиция” гр.Стара Загора, и постанови
същите да бъдат унищожени като вещи с малозначителна стойност.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 347,50 лева.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: