Решение по дело №641/2020 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38 и сл. от Закона за държавните помощи /ЗДП/.

Образувано е по жалба на Д. В. М. [ЕГН], М. Д. В. [ЕГН] и В. Д. М. [ЕГН] – всичките с постоянен адрес в гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адвокат Д. К. от АК-Стара Загора, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД05-88 от 23.09.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите. С оспорения акт за Д. В. М. в лично качество, от една страна, и за същия заедно с М. Д. В. и В. Д. М., от друга страна, в качеството им на наследници на Б. С. М., при условията на разделност, е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер /главница и лихви за забава/ от 579 027.28 лв. или както следва: 1 за Д. М. – 386 018.19 лв., от които 257 264.00 лв. главница и 128 754.18 лв. лихва; 2. за М. В. – 96 504.55 лв., от които 64 316.00 лв. главница и 32 188.55 лв. лихва и 3. за В. М. - 96 504.55 лв., от които 64 316.00 лв. главница и 32 188.55 лв. лихва.

Чрез жалбата се излагат подробни съображения, че оспореният акт е незаконосъобразен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон, както и е че е необоснован и немотивиран. Посочва се, че административният орган не е събрал в пълнота, съответно и не е обсъдил, преди издаването на АУПДВ, всички относими към случая факти и обстоятелства, релевантни към определяне на жалбоподателите като предприятия – бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС и в съответствие със съображения 125-128 от Решение на ЕК С /2014/6207 от 05.09.2014 г., относно схема за помощ №SA. 26212 /2011/С/ и №SA. 26217 /2011/С/. В този смисъл неподкрепено с конкретни фактически установявания се явявало твърдението, че жалбоподателите са извършвали стопанска дейност в контекста на решението на ЕК, доколкото изложеното в акта не отговаряло на обективната действителност. Твърди се, че в нито един момент адресатите на АУПДВ не са били земеделски производители и не са се занимавали с дейности, свързани с търговия на горски имоти или добиви от тях. Отделно от това фактът, че Д. М. е едноличен собственик на „Милта“ ЕООД, ЕИК *********, било неотносимо към конкретния случай, доколкото регистрацията на едно юридическо лице не води автоматично до извода, че същото извършва каквато и да било стопанска дейност, още повече, такава по смисъла на решението на ЕК. В производството по издаване на АУПДВ не било изследвано дали санкционираното лице чрез участието си в търговското дружество е извършвало дейности именно по отношение на придобития по извършената замяна горски имот, като на общо основание е прието, че формалното участие в общия стопански оборот е достатъчно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. По отношение другите двама жалбоподатели се посочва, че те са санкционирани единствено предвид настъпилото универсално правоприемство, тъй като са законни наследници на починалата Б. М.. В тази връзка за тях изначало не може да се приеме, че притежават качеството на предприятия – бенефициери на държавна помощ във връзка със сключения договор за замяна на недвижими имоти от 26.01.2009 г. Жалбоподателите твърдят също, че извършената след издаване на решението на ЕК оценка на имотите – частна и частна държавна собственост, е неправилна, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се, че същата оценка не е извършена от независим оценител, избран по критериите, съдържащи се в решението на ЕК, като освен това не ставало ясно по каква методика тя е изготвена. Тези обстоятелства водели до материална незаконосъобразност на акта, доколкото коректно извършената оценка обуславяла крайния извод за наличието на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Отделно от това се излагат съображения, че в случая не са спазени сроковете за изпълнение на решението на ЕК, което по своя характер било общ административен акт, съдържащ задължително разпореждане за изпълнение в конкретни времеви параметри. Не на последно място се прави възражение за настъпила абсолютна погасителна давност по отношение установеното с акта задължение по аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. От съда се иска отмяна на АУПДВ №РД05-88 от 23.09.2020 г. Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателите – редовно и своевременно призовани, не се явяват, като се представляват от пълномощника си адвокат К., който поддържа изцяло основателността на депозираната пред съда жалба. В допълнение се сочи, че освен всичко изложено във връзка с липсата на предоставено предимство по смисъла на съображение 124 от решението на ЕК, следва да се отчете и фактът, че първоначално определеният от административния орган размер на помощта е под прага de minimis в размер на 200 000.00 EUR, съгласно регламента за минималната помощ, като това изключва приложението на чл. 107, § 1 от ДФЕС спрямо жалбоподателите.

Ответникът – Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуалните си представители по делото в представен писмен отговор, в открито съдебно заседание и в представена писмена защита излага твърдения за неоснователност на жалбата, като по подробно изложени съображения в тази насока се отправя искане за отхвърлянето й. Сочи се, че извършените оценки на имотите са изцяло съобразени с посочената в съображение 173 от решението на ЕК методика, като същата е изготвена от независим, лицензиран оценител – „Агролеспроект“ ЕООД. Обстоятелството, че дружеството е собственост на МЗХ, не нарушавало нито едно от законовите изисквания за независимост на оценителя, ако те се разглеждали така, както конкретно са предвидени в ЗНО и ДОПК. Оценките били обективни и професионално изготвени и отразявали актуалната пазарна цена в съответствие с предназначението на имотите като горски територии преди влизането в сила или одобряването на ПУП, вследствие на извършения подробен сравнителен пазарен анализ на сключени сделки в горски и земеделски територии и съгласно §1а, т. 2 от ДР на Закона за държавната собственост. Поддържа се, че с оглед именно на тези оценки е формиран изводът, че с извършената замяна жалбоподателите са получили икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Сочи се, че са налице всички кумулативни условия от решението на ЕК по отношение ангажиране отговорността на жалбоподателите във връзка с приложението на чл. 107, §1 от ДФЕС. Детайлно е представена относимата нормативна регламентация по отношение понятието „предприятие“ и „икономическа дейност“ за целите на предприетата процедура за възстановяване, като аргументите на ответника са подкрепени и със съдебна практика на СЕС. По изложените в АУПДВ съображения се поддържа становището за установено извършване на стопанска дейност от лицата и характеризирането им като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС. В подкрепа на тези доводи се изтъква и че след извършена справка в Имотния регистър е установено, че Д. М. и Б. М. са прехвърлили имота, придобит от тях по договора за замяна, чрез договор за покупко-продажба на трето лице, като сделката е вписана на 03.04.2009 г. От друга справка пък било видно, че всички наследници, година по-късно прехвърлят чрез покупко-продажба и друг недвижим имот, а освен това са налични и други сделки с имоти, извършвани от тях. Последните обстоятелства обосновавали на самостоятелно основание извода, че е налице извършвана стопанска дейност и следователно до определяне на лицата като предприятия. Отделно от това се излагат доводи и във връзка с определянето им като предприятие, получило икономическо предимство, по отношение преките наследници на Милушеви. Извън всичко изложено, самият факт на придобиване на държавен имот на цена по-ниска от пазарната бил определящ крайния извод, че жалбоподателите са получили икономическо предимство в нарушение на правилата за конкуренция в Е.. С подробно изложени съображения се отхвърлят доводите за незаконосъобразност на АУПДВ във връзка със закъснялото изпълнение на решението на ЕК и тези, свързани с изтекла погасителна давност по отношение установеното публично задължение. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на поисканото за присъждане от страна на жалбоподателя адвокатското възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед №118 от 23.01.2009 г., издадена от председателя на Държавна агенция по горите /л. 132/, на основание чл. 15б от Закона за горите и заявление на Д. М., постъпило в Национално управление по горите с рег. индекс 94ДД-59 от 19.07.2007 г. е наредено извършването на замяна общо на площ в размер от 246.498 дка., представляваща гори и земи от горския фонд /19 имота, описани детайлно с идентификационни номера и местонахождение/, собственост на Д. М. и съпругата му Б. М. на обща стойност, видно от представените удостоверения за оценка в размер на 237 202.00 лв. с гори и земи от държания фонд с площ от 30.001 дка, частна държавна собственост, представляваща ПИ с номер 00052 в землището на [населено място] с ЕКАТЕЕ 65259, община Бяла, местност „М. чука“, на стойност 233 255.00 лв., видно от удостоверение за оценка №1071 от 15.10.2008 г., издадено от Регионална комисия по оценки при Регионална дирекция по горите – [населено място]. Тъй като държавният имот е с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал. 6 от Закона за горите държавата не дължала заплащане на разликата от цената между заменените имоти на стойност 3 947.00 лв. Със заповедта е наредено да се сключи договор за замяна въз основа на влязлата в сила заповед, извършените плащания и представените удостоверения от службите по вписванията за липса на тежести за имотите собственост на заявителя. Със заповедта е разпоредено, че не се променя начинът на трайно ползване на имота и собственикът не може да променя предназначението му освен в случаите на чл. 14 от Закона за горите.

Видно от представения по делото договор за замяна на недвижим имот от 26.01.2009 г. №76/22.01.2009 г. /л. 123 и сл./, вписан в Служба по вписванията при РС Варна, РС Тетевен, РС Видин, РС Белоградчик и РС Кула, сключен между Държавна агенция по горите и Д. М. и съпругата му Б. М., последните са заменили собствени имоти с обща площ от 246, 498 дка., представляващи земи и гори от горския фонд, находящи се в землищата на [населено място], Община Тетевен, [населено място], Община Чупрене, [населено място], Община Димово, [населено място], Община Видин, [населено място], Община Ружинци, [населено място], Община Брегово, [населено място], Община Грамада, [населено място], Община Макреш, [населено място], Община Видин, [населено място], Община Белоградчик, [населено място], Община Кула, [населено място], О. Н. С. и [населено място], Община Димово, оценени общо на 237 202.00 лв., срещу имот с площ от 30.001 дка., частна държавна собственост, представляваща ПИ с номер 000252 в землището на [населено място], Община Бяла, оценен на стойност от 233 255.00 лв. Приложени са Удостоверения за оценка на всеки един от имотите. Независимо от по-високата оценка на имотите, собственост на Д. М. и съпругата му Б. М. замяната е извършена без парично уравняване на заменените имоти, като всички разноски са за сметка на Милушеви.

По делото не се спори, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Е. К. C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ №SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл. 108, §3 от Договора за функциониране на Е. С. /ДФЕС/, а именно: неизпълнение на задължението на Република България като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/ във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на държавата на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между нея, като техен собственик, и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ - от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК е издадено на основание чл. 14, във връзка чл. 13 от Регламент (EО) №659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО /впоследствие чл. 108 от ДФЕС/, приложим към момента на издаване на решението на ЕК, в сила, към датата на постановяването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент /Е./ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г.

Според чл. 14, §1 и §3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК Регламент /EО/ №659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя, съответно без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случай на производство пред националните съдилища съответните държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността. В същия смисъл са и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от действащия към датата на издаването на оспорения АУПДВ Регламент /Е./ 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108 от ДФЕС. В случая е приложима процедурата по издаване на АУПДВ, регламентирана в чл. 38 и чл. 39 от ЗДП.

По своя характер решението представлява общ административен акт, съдържащ разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в него, за установяването на конкретни случаи, за релевантния период на неправомерно предоставена помощ - от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Адресат, изрично посочен в акта на ЕК, е Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решението на ЕК. Този административен акт, по своя вид и характер, попада изцяло в обхвата, на нормата на ЗДП в относимата му редакция, към момента на постановяването на оспорения в настоящото съдебно производство АУПДВ №РД05-88 от 23.09.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България.

Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. е предпоставка за образуването на административното производство от компетентния в Република България орган за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във връзка с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, приложим към датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на Министъра на земеделието, храните и горите.

Видно от представените по делото оценителски доклади, изготвени от "Агролеспроект" ЕООД /л. 25 и сл./, възложени от ИАГ с цел определяне на реална пазарна цена на ПИ в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на ЕК от 05.09.2014 г., приведена в действие от РБ при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии, осъществени през периода 01.01.2017 г. - 27.01.2009 г, към всяка една от сделките, замененият държавен имот – ПИ в горски територии, частна държавна собственост, който се намира в землището на [населено място], О. Б. е оценен на стойност от 505 125.00 лв., а заменените срещу него частни имоти са оценени на стойност от 123 177.00 лв.

При определяне на пазарната цена на имотите по договора за замяна е приложен както методът на пазарните аналози, така и методът на приходната стойност – добавена е и стойността на насажденията, доколкото оценяваните имоти представляват залесена площ, а сделките с горски имоти се вписват с обща цена, т. е. включват в себе си както цената на земята, така и цената на насажденията. При определяне на пазарната цена на ПИ в горски територии са използвани обявени цени при продажба на идентични или подобни имоти в землището, където попадат и оценяваните. Получената средно претеглена стойност от тях е приета за реална пазарна цена. При извършване на оценките, поради факта, че в повечето случаи пазарът на горски имоти в съответните землища, в които се намират подлежащите на оценяване имоти, е твърде ограничен, за определяне на реалната пазарна цена са използвани по-разширени периоди от посочения в §1а, т. 2 от ДР на Закона за държавната собственост – 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, като отделно от последното и с оглед факта, че оценката е за минал период, са разглеждани сделки в периода от 2005-2006 г. Отново поради ограниченост на пазара на имоти горска територия са използвани и земеделски имоти. Прави впечатление, че при определяне на средно претеглената цена лв./дка. на горски имоти, при определяне пазарната цена на имота-частна държавна собственост /л. 32/ са взети предвид 3 сделки с един и същи имот в периода 2005-2008 г.

Административното производство по отношение на жалбоподателите в т. ч. и срещу наследниците на Б. М. - М. Д. В. и В. Д. М., съответно след като е констатирано, че договорът за замяна е сключен през посочения в решението на ЕК период, е започнало с изпращането на нарочни уведомления по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК, с които жалбоподателите в настоящото производство са уведомени, че в Министерство на земеделието, храните и горите, се открива производство по издаването на акт за установяване на публично държавно вземане, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП и чл. 162, ал. 2, т. 6 и 9 от ДОПК. Видно от представените доказателства по делото, уведомленията са връчени на всички адресати на АУПДВ в т. ч. и по реда на чл. 18, ал. 9 от АПК. По делото не са представени доказателства в хода на административното производство жалбоподателите да са представили доказателства или да са направили конкретни възражения във връзка с предварителните констатации на органа.

Административното производство е приключило с издаването на оспорения пред съда АУПДВ №РД05-88 от 23.09.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите /л. 83 и сл./. Чрез акта, за Д. В. М. в лично качество, от една страна, и за същия, заедно с М. Д. В. и В. Д. М., от друга страна, в качеството им на наследници на Б. С. М., при условията на разделност е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер /главница и лихви за забава/ от 579 027.28 лв. или както следва: 1 за Д. М. – 386 018.19 лв., от които 257 264.00 лв. главница и 128 754.18 лв. лихва; 2. за М. В. – 96 504.55 лв., от които 64 316.00 лв. главница и 32 188.55 лв. лихва и 3. за В. М. - 96 504.55 лв., от които 64 316.00 лв. главница и 32 188.55 лв. лихва.

Правните основания, въз основа на които е издаден административният акт, са чл. 10 и чл. 38, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДП, Решение на Европейската комисия с разпореждане за изпълнение С /2014/6207 final, от 05.09.2014 г. относно схема за помощ №SA. 26212/2011/С/ и №SA. 26217/2011/С/, приведена в действие от РБ при замените на горска земя, в съответствие с чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК.

Фактическите основания, послужили за формиране на крайния правен извод на административния орган, се свеждат до това, че с Решението на ЕК е прието, че при извършени в отразения в същото решение период замени на горски имоти, оценени по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд /отм./ - наредбата, Държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, §3 от ДФЕС. В тази връзка е посочено е, че съгласно чл. 107, § 1 от ДФЕС, всяко предимство предоставено от ДЧ, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в Е. и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Отразено е, че за да се приеме наличие на помощ при сделките за замяна по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, в Решението на ЕК са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка и е създадена формула за определяне размера на помощта, която трябва да бъде възстановена. В случая кумулативните условия са обективирани в съображение 124 от Решението на ЕК, а именно: 1. за мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство трябва да бъде избирателно и 4. мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, които обуславят прилагане на правилата за държавна помощ. В АУПДВ е направено позоваване на съображения 147 и 173 от решението на ЕК относно формулата, с която се определя дали частната страна е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, която отчита както административните цени, използвани при първоначалната сделка, така и реалните пазарни цени на горските парцели към същата дата, каквито по силата на Решението на ЕК и по възлагане от българската държава – според административния орган, издал оспорения АУПДВ, са изготвени от независим лицензиран оценител „Агролеспроект“ ЕООД за всяка замяна, вкл. отделно се отчита и компенсацията в случай, че някоя от страните е платила такава при извършване на замяната. Представена е формулата, съгласно която размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, се равнява на стойността на а) - разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя, държавна собственост, и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени, минус стойността на б) - разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя, частна собственост, и административната цена за този парцел, определена в съответствие с Наредбата за базисните цени. Посочено е, че когато тази стойност е положителна величина, се приема, че е предоставена държавна помощ, за която чл. 1-ви за задължителното в цялост решение на ЕК с разпореждане за изпълнение постановява – „Държавната помощ отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост в периода от 1 януари 2007 г. до 27 януари 2009 г., неправомерно приведена в действие от РБългария в нарушение на чл. 108, § 3 от договора, е несъвместима с вътрешния пазар и поради това, по силата на чл. 4 – РБългария възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в чл. 1.

По-натам в оспорения пред съда АУПДВ, без извършена конкретна съпоставка, придружена с обективен анализ между фактическата установеност относно договора за замяна и посочените кумулативни условия, съдържащи се в съображение 124 от Решението на ЕК, е прието, че "Тези фактически и правни основания за определяне наличие на държавна помощ и размерът й са налице при замяната на горски имоти, извършена с Договор за замяна на недвижим [имот номер]/26.01.2009 г., сключен между Д. В. М. и Б. С. М., от една страна, и Държавната агенция по горите, от друга.“. Отразено е, че Милушеви са заменили 19 бр. собствени имоти с обща площ от 246, 498 дка. /имотите, описани с номера, площ и местонахождение/, оценени по Наредбата общо на 237 202.00 лв., срещу един държавен имот с площ от 30.001 дка., представляващ ПИ с №000252 в землището на [населено място], Община Бяла, оценен по Наредбата на 233 255.00 лв.

Отново без конкретни съображения в АУПДВ е вписано, че като се съобразят условията и формулата, се констатира, че с извършване на посочената по-горе замяна, Д. В. М. в лично качество, от една страна, и същият заедно с общите им деца с Б. С. М., от друга страна, са получили икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 385 896.00 лв. Върху тази сума е начислена лихва от датата на предоставяне на помощта на бенефициера – 26.01.2009 г. до 23.09.2020 г. в размер на 193 131.28 лв., като е уточнено, че лихвеният процент е изчислен с натрупване в съответствие с глава V от Регламент /Е0/ № 794/2004 и Регламент /Е0/ № 271/2008, съгл. чл. 4, ал. 3 от Решението на ЕК/.

Общият размер на публичното държавно вземане е определен на 579 027.28 лв.

Следва да се отбележи, че в АУПДВ административният орган не е посочил, че непосредствено след извършената замяна Милушеви са се разпоредили с получения държавен имот. Всъщност в акта е посочено, че адресатите му могат да бъдат определени като предприятие по смисъла на Решението на ЕК. В тази връзка е представено кратко разяснение на понятията „предприятие“ и „стопанска дейност“. По-натам е посочено, че след направена справка е установено, че Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М. са регистрирани като земеделски производители и развиват стопанска дейност, свързана с отглеждането на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури и пр., като освен това Д. М. е едноличен собственик на „Милта“ ЕООД с предмет на дейност: търговско представителство и посредничество на местни и чужди ФЛ и ЮЛ, производство и търговия на селскостопанска продукция и стоки. В тази връзка е посочено, че предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут по националното законодателство и начина им на финансиране, като в този смисъл жалбоподателите се явявали търговци, извършващи стопанска дейност по занятие и следователно са предприятие. В крайна сметка е прието, че описаните обстоятелства и прилагането на методологията за установяване наличието на държавна помощ в Решението на ЕК обосновават извода за неправомерно предоставено при замяната на горски имоти предимство под формата на държавен ресурс на Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М..

По делото са приложени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната по издаване на АУПДВ. В хода на заседанията и по искане на страните са събрани допълнителни доказателства, измежду които справки за вписвания на обстоятелства по електронна партида на имот и по данни на ФЛ и ЮЛ, както и справки за пълна история на имоти, извадка от кадастрални карти и скици /л. 168 и сл., л. 273 и сл./. Представени са документи и информация от трети неучастващи по делото страни - „Агролеспроект“ ЕООД и ОД „Земеделие“-Стара Загора.

По делото са допуснати, изпълнени и приети от съда и от страните основна с представено към нея допълнително заключение и повторна съдебно-оценителни експертизи, както и една съдебно-икономическа експертиза. Следва да се обърне внимание, че повторната съдебно-оценителна експертиза е изготвена във връзка с постановеното на 19.10.2023 г. решение на СЕС по дело №C-325/22 с предмет преюдициално запитване, отправено от АдмС-Варна, относно тълкуването на чл. 107 и 108 от ДФЕС, чл. 16, §3 от Регламент /Е./ 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015 г. и Решение на ЕК С /2014/6207 от 05.09.2014 г., като именно образуваното пред СЕС дело е било и основание за спиране на настоящото административно дело.

Първоначално изготвената съдебно-оценителна експертиза е изпълнена от вещото лице И. Й. И., притежаващ сертификат за оценителска правоспособност Рег. №********* от 23 януари 2012 г. на КНОБ за оценка на поземлени имоти в горски територии. Съгласно заключението на експерта, съпоставяйки пазарни аналози от разпоредителни сделки със земеделски имоти, осъществени през 2008 г. /поради липса на такива с горски имоти/ в разширен териториален обхват /всички населени места в О. Б./, реалната пазарна цена на ПИ, частна държавна собственост с кадастрален номер 000252 в землището на [населено място], Община Бяла с площ от 30.001 дка. се равнява на 29 762.00 лв. Съответно, съпоставяйки пазарни аналози от разпоредителни сделки с горски и със земеделски имоти, осъществени през 2008 г. в землищата, в които се намират частните имоти, собственост на Милушеви и прибавяйки към получената в резултат средно претеглена цена лв./дка стойността на наличните насаждения вещото лице е определило пазарна цена на имотите в размер на 85 137.00 лв. Прилагайки методиката по съображение 173 от Решението на ЕК във връзка със съображение 147 от същото решение, вещото лице е определило и първоначалния размер на предоставената държавна помощ – 51 428.00 лв., а именно: -203 493.00 лв. /разликата между пазарната и административната цена на имота държавна собственост/-(152 065.00 лв.) /разликата между пазарната и административната цена на имотите-частна собственост/ = 51 428.00 лв.

По искане на ответника по делото в допълнително представено заключение от същото вещо лице, разширявайки времевия период за анализиране и съпоставяне на извършени сделки, от 12 на 24 месеца /2007 г. и 2008 г./ и използвайки такива със земеделски имоти /отново липсват сделки с горски имоти/, но в разширен териториален обхват, експертът е определил реалната пазарна цена на заменения имот-частна държавна собственост в размер на 18 589.00 лв. Съответно и на база същите критерии вещото лице е определило пазарната цена на имотите, собственост на жалбоподателите, в размер на 298 468.00 лв. При тези данни и прилагайки представената в Решението на ЕК формула експертът е определил първоначалния размер на предоставената държавна помощ – ( - 275 932.00 лв.), а именно: - 214 666.00 лв. /разликата между пазарната и административната цена на имота държавна собственост/-(61 266.00 лв.) /разликата между пазарната и административната цена на имотите-частна собственост/ = - 275 932.00 лв.

При изготвяне на повторната съдебно-оценителна експертиза /след постановяване на решението на СЕС по дело №C-325/22/, при определяне на пазарната цена на имотите по договора за замяна вещото лице /отново И. Й. И./ е изследвал пазарни аналози от вписани реални сделки за недвижими имоти – горска територия в рамките на разширен период /2006 г. 2009 г. вкл./, както и такива за същия период, за земеделски земи, съответстващи на категорията на земята горска територия /ниви, ливади пасища/. Изследвани и анализирани са данни за съществуващи ипотечни актове върху ПИ в горски територии, както и са посетени агенции за недвижими имоти с цел проучване на офертни цени за продажба на НИ в горски територии, в териториалния обхват на местоположение на имотите и във времевия период на сделката за замяна , както и в периода на откритите сравнителни пазарни аналози. На база извършените проучвания и пресмятания, прилагайки за тях методите на пазарни аналози и приходна стойност, експертът е определил пазарна цена на заменения имот-частна държавна собственост в размер на 33 481.00 лв., а на частните имоти-собственост на Милушеви в размер на 90 411.00 лв. Прилагайки отново методиката по съображение 173 от Решението на ЕК във връзка със съображение 147 от същото решение, вещото лице е определило и първоначалния размер на предоставената държавна помощ – (-177 791.00 лв.), а именно: - 199 774.00 лв. /разликата между пазарната и административната цена на имота държавна собственост/ - (- 21 982.63 лв.) /разликата между пазарната и административната цена на имотите-частна собственост/ = -177 791.00 лв.

Съгласно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза „Милта“ ЕООД е регистрирано в ТР през 2017 г. с едноличен собственик на капитала Д. В. М.. Предвид първичните счетоводни документи, както и декларираните данни в Справка за предприятието и отчети за приходи и разходи за периода 2017-2020 г. дружеството е упражнявало стопанска дейност, а именно: „търговия на едро и дребно с автомобили, мотоциклети, техническо оборудване и ремонт“. Приходите за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са съответно 13 000.00 лв., 35 000.00 лв., 10 000.00 лв. и 17 000.00 лв. Вещото лице посочва, че от тримата жалбоподатели - Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М., само последният е извършвал дейност като регистриран земеделски производител, като доходи от тази си дейност той е получил през 2012 г. в размер на 1 490.00 лв. Представени са подробни данни за получените в периода от 2009 г. до 2020 г. доходи, различни от трудовите, като за Д. М. такива не са налице, за М. В. подобни са изплатени от Община Стара Загора през 2019 г., а за В. М. такива са формирани от продажба или замяна на движимо имущество през 2013 г. в размер на 14.00 лв. и съответно упоменатите по-горе доходи, получени като земеделски производител. В заключението са представени и данни за осигурителите на лицата през периода.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като верни, обективни и компетентни и изготвени съобразно събраните по делото доказателства и поставените от страните въпроси.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирани лица с правен интерес, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност

Както вече бе споменато по-горе АУПДВ №РД05-88 от 23.09.2020 г. е издаден от Министъра на земеделието, храните и горите в производство по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП в изпълнение на Решение на ЕК с разпореждане за изпълнение С /2014/6207 final, от 05.09.2014 г. относно схема за помощ №SA. 26212/2011/С/ и №SA. 26217/2011/С/. Съгласно чл. 33 във връзка с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения акт, специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и администратор на държавна помощ, е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите, поради което обжалваният акт се явява издаден от материално компетентен орган в качеството му на администратор на държавната помощ в изпълнение изискването на чл. 38, ал. 3 от ЗДП.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК, но само на пръв поглед и формално съдържа посочване на фактическите и правни съображения за издаването му съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В случая и доколкото решението на ЕК не индивидуализира конкретни бенефициери и размери на държавна помощ, същото представлява материалноправна предпоставка за иницииране на производството по чл. 38, ал. 3 от ЗДВП, като администраторът на помощ е компетентният национален орган, който дължи пълна проверка на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването на акт за установяване на публично задължение в съответствие с приложимите общностни и национални материалноправни и процесуални норми и указанията на ЕК по отношение на конкретния частноправен субект -жалбоподателите, като изследва всички относими факти, съгласно указанията по диспозитива на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. В тази връзка и предвид общите правила за издаване и съдържание на административните актове, приложими и в настоящия случай, следва, че административният орган всякога дължи излагането на конкретни правни и фактически съображения, обусловящи формирането на крайния му извод, обективиран най-често в диспозитива на издадения акт. Логична последица на неустановяването в достатъчна степен на пълнота и обективност на всички правно релевантни факти и обстоятелства преди издаването на конкретен административен акт, представляващо допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, е и наличието на необосновани и неясни мотиви, а в много случаи дори и липсата на такива по конкретен въпрос от значение за правилността на крайния извод на административния орган. Отделно от това, подобно допуснато нарушение на административнопроизводствените правила често води и до материална незаконосъобразност на административния акт.

В случая и предвид съображения 125, 126 и 127 от Решението на ЕК, съдът приема, че административният орган не е аргументирал в достатъчна степен на юридическа обоснованост основанията си за квалифициране на жалбоподателите като отделни предприятия, а и като едно такова, което е от съществено значение за наличието на основание за издаване на АУПДВ, тъй като според чл. 107, §1 от ДФЕС правилата за държавните помощи се прилагат, когато бенефициерът е предприятие. Всъщност този въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ по отношение на конкретен частноправен субект за относимия период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване. Съгласно съображение 125 от решението на ЕК въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В съображение 126 е посочено, че СЕС определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, §1 от ДФЕС като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Според СЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар, представлява стопанска дейност. Тоест, квалификацията на даден субект като предприятие винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение 127 Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС. В съображение 128 е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора. В оспорения административен акт не се съдържат в достатъчна степен на юридическа обоснованост мотиви, въз основа на които Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М. са определени като "предприятие" по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС и "бенефициер" на държавна помощ. Единствените мотиви в тази насока са тези, свързани с това, че жалбоподателите са регистрирани като земеделски производители и развиват стопанска дейност в тази връзка, както и че Д. М. е едноличен собственик на „Милта“ ЕООД, като по-натам е записано, че те дължат връщане на държавната помощ, което било в съответствие т. 7-10 от Известие на Комисията, относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, §1 от ДФЕС, в което предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност независимо от правния им статут по националното право и начина им на финансиране. Както бе отбелязано и по-горе, в АУПДВ не се излагат съображения, че имотът, предмет на замяна – частна държавна собственост, е прехвърлен от Милушеви само няколко месеца след придобиването му от тях, че са налице други разпоредителни сделки с НИ от жалбоподателите, както и аргументи в подкрепа на извода за характеризиране на наследниците като „предприятие“, доколкото за същите се твърди, че са получили икономическо предимство посредством настъпилото универсално правоприемство след смъртта на наследодателя Б. М.. Тези съображения за пръв път са наведени по делото едва след неговото образуване чрез представени писмени становища от страна на ответника, т. е. след издаване на оспорения акт, което според съда е недопустимо.

В съображение 142 от решението на ЕК изрично е отбелязано, че понятието "предприятие" в чл. 107, §1 от ДФЕС е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени национални правни формалности, последното, очевидно възприето от органа за съществено в случая обстоятелство – „Освен това Д. М. е едноличен собственик на „Милта“ ЕООД“…“ и „След направена справка се установи, че Д. М., М. В. и В. М. са регистрирани като земеделски производители и развиват стопанска дейност…“. Т. е. в АУПДВ липсват мотиви за извършването на такава преценка. За да се установи дали съответните дейности са такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект. В конкретния случай преценка в тази насока отсъства. Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, „Милта“ ЕООД е регистрирано едва през 2017 г., много след постановяване на Решението на СЕС, което обстоятелство изключва формирането на изводи относно извършваната дейност от Д. М. като такава, характеризираща го като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, и то в пряка връзка с договора за замяна. Отделно от това вещото лице по категоричен начин посочва, че единствено В. М. и то за много кратък период е извършвал дейност като земеделски производител, като отново следва да се посочи, че дори и тримата жалбоподатели да са регистрирани като такива, тази формалност на националното ни законодателство не е релевантна към основния в случая въпрос. Разбирането на административния орган, базирано единствено на изложените от него установявания, противоречи на правната и житейска логика, като води до извод, че след извършена замяна като процесната, частните субекти са лишени изцяло от възможността да участват по какъвто и да било начин в стопанския и икономически живот на страната, т. е. налага се един друг извод, който е крайно неприемлив, а именно: последиците от самата замяна следва да компенсират бъдещото благополучие на лицата и същите следва да заемат пасивна позиция в своето развитие.

Отделно от това дори и да се приеме, че в случая е установено разпореждане с имота, придобит от замяната, и това е послужило за формиране на извода на органа, следва да се отбележи, че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със заменените имоти, вкл. в постановената съдебна практика на СЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с пряко използване на помощта - решение на СЕС по дело №C-325/22. В тази връзка съдът не счита за необходимо да обсъжда, съответно анализира всички представени в хода на делото доказателства, относно фактите и обстоятелствата по прехвърляне на имота – частна държавна собственост, непосредствено след договора за замяна, доколкото най-малкото съображения в тази насока, подкрепени с представени от ответника доказателства, се навеждат едва в хода на съдебното производство.

Освен това в оспорения АУПДВ липсват обосновано изложени съображения доколко фактическите установявания на органа – тези посочени в акта, изпълват изискването за кумулативно наличие на условията, съдържащи се в съображение 124 от Решението на ЕК, като единствено бланкетно е прието, че това е така.

Поради визираното отсъствие на посочена в АУПДВ фактическа установеност относно извършваната от жалбоподателите икономическа дейност и в какво се изразява всъщност тя, следва извод за липса на мотиви относно съществено обстоятелство, които мотиви не могат да бъдат допълвани или заместване в писмени становища на процесуалния представител. Съдебната проверка за законосъобразност на оспорен административен акт е по отношение само на приети за установени от органа факти. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, включително не е допустимо фактическите съображения да бъдат изяснявани при съдебното оспорване и мотивиране на акта след издаването му и в съдебна фаза. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. В компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва или създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. С оглед изложеното, съдът приема че в АУПДВ не са изложени мотиви във връзка с определянето на адресатите на акта като "предприятия" по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до незаконосъобразност на административния акт.

Освен това съдът приема, че размерът на подлежащата на възстановяване помощ, определен с оспорения АУПДВ, не съответства на закона. Методиката за определяне размера на помощта е посочената в съображение 173 от Решението на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква - определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел, определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съоветствие с Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между първата стойност и втората стойност определя първоначалния размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна. Съгласно т. 48 от решението на СЕС по дело С-325/22, когато съответната държава членка трябва да определи размера на подлежащата на възстановяване помощ, тя трябва да го направи въз основа на метода, посочен в решението за възстановяване. В случая пазарните цени са определени посредством експертна оценка, извършена от "независим оценител", определен по реда на ЗОП – „Агролеспроект“ ЕООД. В тази връзка, в съображение 176 от решението е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера. В конкретиката на фактите - пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данни в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Агролеспроект“ ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Възложител на обществената поръчка, респективно на изготвяне на оценката на процесните имоти е Изпълнителна агенция по горите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и изпълнителният й директор е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, т. е. не може да се разглежда като независим субект, който действа при липса на обвързаност и на конфликт на интереси. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС по сходни дела – Решение №2641/06.03.2024 г., постановено по адм. д. №7002/2022 г. по описа на ВАС; Решение №2293/27.02.2024 г., постановено по адм. д. №9707/2022 г. по описа на ВАС; Решение №1586/12.02.2024 г., постановено по адм. д. №4848/2022 г. по описа на ВАС.

На следващо място, но не и изолирано от последното, до материална незаконосъобразност на акта води и обстоятелството, че дори първоначалният размер на установената държавна помощ – 385 896.00 лв. и то определен общо за всички жалбоподатели се явява по- нисък от прага „de minimus” от 200 000.00 EUR – 197 304.76 EUR, поради което и предвид съображение 154 във връзка със съображение 124 от Решението на ЕК не следва да се приема, че установеното предимство представлява държавна помощ, подлежаща на възстановяване.

Отделно от горното и предвид изготвената, приета от съда и неоспорена от страните повторна съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира преимуществено с оглед изготвянето й съобразно принципните разрешения и тълкувания, съдържащи се в решение на СЕС по дело №C-325/22, очевидно първоначалният размер на предоставената държавна помощ е определен в отрицателна стойност - (-177 791.00 лв.). Това обстоятелство, само по себе си, по аргумент от съображение 147 от Решението на ЕК изключва възможността за наличието на предоставено предимство по смисъла на съображение 124 от решението – „Приема се, че предимство е налице, ако стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена на този парцел минус разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел е положителна. Това в случая не е така!

При изготвяне на заключението си вещото лице стриктно се е придържало към формулата от съображение 173, от решението на ЕК, а стойностите на реалните пазарни цени на имотите – държавна и частна собственост, е определило по начин, даващ максимално реална представа за състоянието на пазара на НИ в горски територии с аналогични или със сходни на заменените имоти характеристики – земеделски земи. Пазарни аналози на разпоредителни сделки са взети предвид в достатъчно разширен период от време и в разширен териториален обхват, като са изследвани всички възможни източници на информация, доколкото данни въобще са налични. Вещото лице е аргументирало заключението си в подробен оценителен доклад, който съдържа изходни данни с посочване на нормативната и фактическа обоснованост за тяхното извеждане. Не без значение за кредитиране на заключението е и фактът, че то е изготвено от експерт, притежаващ сертификат за оценителна правоспособност за оценка на поземлени имоти в горски територии, което за ЮЛ „Агролеспроект“ ЕООД не може да се твърди.

Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореният в съдебното производство акт е постановен в противоречие с материалния закон, което е основание за отмяната му по аргумент от чл. 146, т. 4 от АПК.

По делото е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по ДОПК, направено от страна на жалбоподателите. Наличието на погасителна давност за държавната помощ следва да се разгледа в светлината на решение на СЕС по дело С-627/18. Съгласно т. 2 от диспозитива на посоченото решение и член 16, §2 от Регламент 2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ включва лихви, и принципа на ефективност, посочен в §3 на същия член, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на СЕС получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т. 98. Според СЕС принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т. 60). В процесния случай решението на ЕК, C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по това време Регламент (ЕО) №659/99, отменен с Регламент №2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 от ЗДП на 23.09.2020 г. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на СЕС давностният срок, предвиден в националния закон, не следва да се прилага.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният АУПДВ № РД 05-88 от 23.09.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, е незаконосъобразен като издаден в нарушение на правилото по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, което налага същият да бъде отменен.

Предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. и във връзка с разпоредбите на чл. 14, §3 от Регламент /Е0/ №659/1999 и чл. 16, §3 от Регламент 2015/1589/Е./, преписката следва да бъде върната на административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ в съответствие с мотивите на настоящото решението. Преди евентуалното постановяване на нов АУПДВ, органът следва на първо място да съобрази разпоредбите на чл. 38, ал. 9 и ал. 10 от ЗДП, като след това и при евентуално установяване чрез пълно и главно доказване на предпоставките по чл. 107, §1 от ДФЕС и кумулативните условия от съображение 124 от Решението на ЕК спрямо жалбоподателите в настоящото производство, отчитайки разпоредбите на общностното право и възприетата практика на СЕС в тази насока, да издаде един фактически и правно мотивиран и съобразен с материалното право административен акт.

При този изход на делото искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което в тежест на Министерство на земеделието и храните – София следва да бъде възложено заплащането на сумата от 15 982.00 лв., от които 15 000.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат /от Д. М. -7000.00 лв.; от М. В. – 4000.00 лв. и от В. М. – 4000.00 лв./, 30.00 лв. държавна такса /по 10. лв. за всеки от жалбоподателите/, 5.00 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 947.00 лв. възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 8 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. или в случая съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредбата. Вземайки предвид материалния интерес по делото за всеки един от жалбоподателите и прилагайки алгоритъма за изчисление, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредбата се установява, че заплатените възнаграждения за един адвокат се явяват под предвидения по закон минимум. С оглед на изложеното съдът намира, че възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите договорените и заплатени за всеки един от тях суми за адвокатското възнаграждение в пълен размер.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло по жалба на Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М. АУПДВ № РД 05-88 от 23.09.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който за Д. В. М., в лично качество, от една страна, и същият заедно с М. Д. В. и В. Д. М., от друга страна, в качеството им на наследници на Б. С. М., при условията на разделност, е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в общ размер /главница и лихви за забава/ от 579 027.28 лв.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Министъра на земеделието и храните - София за предприемането на действия по изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. относно схема за помощ №SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и №SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение на Д. В. М., М. Д. В. и В. Д. М., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните – София да заплати: 1. на Д. В. М. [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 сумата от 7317.33 лв. /седем хиляди триста и седемнадесет лева и тридесет и три ст./; 2. на М. Д. В. [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10 сумата от 4317.33 лв. /четири хиляди триста и седемнадесет лева и тридесет и три ст./ и 3. на В. Д. М. [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], ул. „12-ти пехотен полк“ №2, ет. 2, ап. 4 сумата от 4317.33 лв. /четири хиляди триста и седемнадесет лева и тридесет и три ст./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.