Решение по дело №8845/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5643
Дата: 24 юли 2019 г. (в сила от 24 юли 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20191100508845
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 24.07.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито заседание, в състав:                   

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                     СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ                                               

като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 8845 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:          

Производството е по реда на чл. 538, ал. 1  вр. чл. 278 от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД срещу решение от 31.05.2019 г. на СРС, 86 състав, постановено по гр.д. 15381/2019г., с което на основание чл. 51 ЗН е оставено без уважение искането на жалбоподателя за определяне на срок, в който В.Й.Р.– наследник по закон на Й. Р.Р., да заяви приема ли оставеното от него наследство.

            Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че СРС е следвало да констатира неявяването на наследника В.Й.Р., както и липсата на волеяизявление от негова страна и да постанови на основание чл. 51 ал. 2 вр. ал. 1 ЗН вписване в особената книга на съда, че лицето е загубило правото да приеме наследството.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            СРС е сезиран с молба с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗН от „Ю.Б.“ АД, с която се отправя искане да бъдат призовани лицата, имащи право да наследят Й. Р.Р. - длъжник на молителя по договор за потребителси кредит от 10.05.2013г., и да им бъде определен срок да заявят приемат ли наследството на починалото лице или не. С молбата е поискано издаването на съдебно удостоверение за снабдяването на удостоверение за наследници на починалото лице.

            С определение от 20.03.2019г. СРС е оставил производството по делото без движение, с указания в двуседмичен срок да бъде представено удостоверение за наследници на Й. Р.Р.и адресите им за призоваване.

            По делото е депозирано въз основа на издадено съдебно удостоверение, удостоверение за наследници от 02.04.2019г., видно от което единствен наследник на Й. Р.Р., починал на 01.02.2016г.,  е синът му В.Й.Р., с постоянен адрес гр. София, ж.к. „*********.

             С разпореждане от 10.04.2019г. СРС е разпоредил се изпрати съобщение до В.Й.Р.на горепосочения адрес и да заяви дали приема наследството или се отказва от него.

            Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от 20.05.2019г.,че адресът е посетен на 15.04.2019 г., 10.04.2019 г. и 20.05.2019 г. и получателят не е намерен на адреса, като няма сведения дали лицето живее на адреса.

            С обжалваното решение СРС е приел, че след като лицето не може да бъде намерено на адреса,  липсата на възможност за връчване на съобщенията на наследниците прави невъзможно призоваването по чл. 51 ЗН и искането е оставено без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от поддържаните в нея.

Разпоредбата на чл. 51 ЗН предвижда определянето на срок за приемане на наследството, като производството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. Следва да се отбележи, че фикциите по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК и процедурите по призоваване чрез залепване на уведомление и чрез публично обявление в Държавен вестник по чл. 47 и чл. 48 ГПК, които предпоставят назначаване на особен представител, не намират приложение в производството по чл. 51 ЗН /така - постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о./ Съгласно чл. 540 ГПК правилата на исковото производство се прилагат съответно към охранителните производства, а това по чл. 51 ЗН има особен характер. Правото на призования към наследяване наследник да приеме или да откаже наследството в дадения му от съда срок се упражнява с едностранно и неотменимо волеизявление, зависи от строго личната му преценка и се отразява на неговата имуществена сфера, което означава, че назначеният от съда особен представител, разполагащ само с обща процесуална представителна власт, не може да изяви воля за приемане или отказ от наследството по чл. 51 ЗН. -/Определение № 165 от 26.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2757/2018 г., II г. о., ГК/.

В случая обаче, за да се приеме, че са изчерпани процесуалните възможности за призоваване на наследника В.Й.Р., респ. за неоснователност на молбата по чл. 51 ЗН на това основание, следва да са изпратени съобщения до лицето до постоянния и настоящия му адрес. В конкретния казус единственото изпратено съобщение по постоянния адрес на лицето не може да обоснове самостоятелен извод за изчерпване на процесуалните възможности за призоваване, като съдът следва да издири и настоящия адрес на лицето, чрез служебно изискана служебна справка  или даване на съответни указания до молителя. Следва да се отбележи, че в охранителното производство съдът дължи съдействие на страната за издаване на искания акт. Извън горното, отбелязването в изпратената призовка по постоянния адрес на лицето също не е достатъчно, предвид липсата на удостоверяване дали лицето живее на адреса и по чие сведение.

По изложените съображения, към момента на постановяване на обжалвания отказ не са били налице предпоставките за това и същият следва да бъде отменен като неправилен. Делото следва да бъде върнато на СРС за призоваване на наследника В.Р.и от настоящия му адрес, след издирването му, както и чрез ново призоваване и на постоянния адрес, с изрични указания до длъжностното лице по призоваването да удостовери лицето живее или не на адреса и по чие сведение е информацията.

Така мотивиран,  Софийски градски

                              

                                                   Р Е Ш И  

                                                  

ОТМЕНЯ, по частната жалба, подадена от „Ю.Б.“ АД, решение № 129809/31.05.2019г. на СРС, 86 състав, постановено по гр.д. 15381/2019г., с което е оставена без уважение молбата на „Ю.Б.“ АД по чл. 51 ЗН.

ВРЪЩА делото на СРС, 86 с-в за процедиране съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.