№ 7447
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110144232 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „**** ЕАД срещу Т. В. П., с която
са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
„****” ЕАД срещу Т. В. П. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно:
сумата от 3 212.63 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2015
г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане;
сумата от 492.89 лв. – мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г.; сумата от
40.28 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 01.2016
г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане;
сумата от 7.42 лв. – мораторна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 06.02.2019 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9335/2019 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на наемател на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****” ЕООД и „****“ ЕООД по реда
за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
1
правоотношение с ищеца, като изтъква, че тя е наемател на процесния имот, но липсват
доказателства за нейно съгласие за откриване на партида на нейно име. Излага, че дяловото
разпределение не е извършено надлежно и законосъобразно, като „****“ ЕООД не е имало
право да извършва услугата през исковия период поради липса на валиден договор. Поради
неоснователност на главния иск намира за неоснователен и иска за лихва за забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД излага, че е извършвало
услугата дялово разпределение за част от процесния период – от 01.05.2015 г. до 30.04.2017
г. Изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост
на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 9335/2019 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
Съгласно т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС:
„Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
2
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. В мотивите към т. 1 е прието следното:
„Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия ****но с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран
в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди...“.
В случая ищецът претендира цената на потребената в имота през исковия период
топлинна енергия от ответницата в качеството й на наемател на жилището. Действително от
представените от него писмени доказателства се установява, че тя е имала такова качество,
т.е. била е държател на облигационно основание, и го е ползвала през заявения период.
Въпреки това доказването от ищеца на твърдението му, че ответницата е била наемател на
имота през процесния период, не е достатъчно за обосноваване на извод, че тя се е намирала
в облигационно отношение с дружеството, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия. Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребители на топлинна
енергия, но такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателите на
имота въз основа на облигационно правоотношение. Ето защо обстоятелството, че
действителният ползвател на услугата е ответницата в качеството на наемател, не обуславя
извод за възникване на договорно правоотношение с нея при липса на данни за сключване
между нея и доставчика на изричен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
процесния имот, включително чрез откриване на партида при доставчика по искане на
3
наемателя. Необходимо е ангажирането на доказателства, че страните са сключили изричен
писмен договор за доставка на топлинна енергия за исковия период, каквито в случая не са
представени. Този извод не се опровергава от клаузите на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от Договор от
01.10.2015 г. за отдаване под наем на жилище от ведомствения фонд на МВР и от Договор
от 11.10.2017 г. за отдаване под наем на жилище от ведомствения фонд на МВР, доколкото
поемането на задължение пред наемодателя за заплащане на разходите за топлинна енергия
и за откриване на партида при ищеца на името на наемателя не означава, че такава
действително е била открита. Нещо повече дори – от писмото на л. 18 от делото следва, че
наемателят не е открил такава партида на свое име, щом ищецът след края на исковия
период е поискал информация за него от собственика на имота.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената
тежест, разпределена с доклада на делото, и наличието на договорна връзка между страните
е останало недоказано. Това обуславя неоснователност на предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с който стойността на доставената топлинна
енергия се претендира на договорно основание, респ. неоснователни са и искът за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия, искът за стойността на услугата
дялово разпределение и искът за мораторна лихва върху нея.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „****
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу Т. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми
за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: сумата от 3 212.63 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно
със законната лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 492.89 лв. –
мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 06.02.2019 г.; сумата от 40.28 лв. – стойност
на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 01.2016 г. до м. 04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 7.42 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 06.02.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9335/2019 г. по
описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5