РЕШЕНИЕ
Номер 42 13.01.2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети декември, две
хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: С.А.
Прокурор: Х.К.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 2323 по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Б.Р.Б. с ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 24, ет. 2, против решение № 682/24.06.2020г. постановено по а.н.д.
№ 283/2020г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е било изменено наказателно постановление №
22-0000256/ 22.08.2019г., издадено от началник ОО „АА“ -Бургас, с което за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ на Б.Р.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева, като е преквалифицирана приложената санкционна разпоредба по чл. 93,
ал. 2 от ЗАНН и е намален размера на санкцията на 500 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че РС – Бургас е постановил
неправилно решение. Моли да се отмени оспореното решение и измененото НП.
В съдебно заседание касаторът Б.Р.Б.,
редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация - ОО „Автомобилна
администрация“ -Бургас, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
За Прокуратурата на Република България се
явява прокурор Х.К. от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение,
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
С обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление,
отговорността на Б.Б. е ангажирана за
това, че на 14.08.2019г. около 06,30 часа в
гр.Бургас, по улица „Крайезерна“, срещу бензиностанция „Ромпетрол“, в посока на
движение ул. „Проф. Яким Якимов“, управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“
с рег.№ С0****ВС от категория N3, като извършвал обществен превоз на товари с
маршрут на движение с.Столник - гр.Бургас. При проверка от служители на ОО „АА“
Бургас, водачът не представил при поискване от контролните органи попълнен
пътен лист по образец, съгласно приложение № 11 към Наредба № 33/03.11.1999г.
на МТ.
За така
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
връчен и подписан с възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови
оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество
първоинстанционният съд е приел, че е допуснато неправилно приложение на
материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Изложил е
изводи, че е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да
измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение при същите фактически положения. При тези мотиви е преквалифицирал санкционната
разпоредба и е изменил размера на санкцията.
Така постановеното решение е правилно, но
следва да бъде отменено поради наличието на обстоятелства, настъпили след
неговото постановяване.
Видно
от описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление, касторът е
наказан като водач на МПС за това, че при извършван обществен превоз на товари при
проверка от контролните органи не представил пътен лист - нарушение на
материалната норма на чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, изразяваща се
в бездействие, което не е било оборено от страна на нарушителя, по единствения
допустим в този спор начин, чрез доказване представянето на така изискуемия
документ или равносилен на него.
При така
установеното, съдебният състав е достигнал до извод за неправилно ангажиране на
наказателната отговорност на нарушителя с глоба в размера по чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, тъй като подобно изискване спрямо водача да притежава сочените
документи не се съдържа в тази норма. Според въззивната инстания същата норма предвижда
наказание глоба за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а не за констатираното
от органите непредставяне на процесния документ. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от
ЗАвтП лицето, за което е налице задължение да притежава тези
документи, за да осъществява обществен превоз на пътници или товари, е
превозвачът по смисъла на легалното определение в § 1, т. 5 от ДР на
ЗАвтП, т. е. юридическото или физическото лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Това следва и от разпоредбите на чл. 7, ал. 2
и чл. 12, ал. 1 от
ЗАвтП, съгласно които тези документи се издават на търговци по
смисъла на Търговския закон
когато отговарят на определени изисквания. Съвсем друго е според въззивната
инстанция задължението на водача да представи тези документи в момента на
проверката при поискването им от контролните органи, като предвидената санкция
за неговото неизпълнение е в разпоредбата на чл.
93, ал. 2 от ЗАвтП.
Така достигнатият от страна на въззивната инстанция извод е
правилен и обоснован. След същият обаче,
първоинстанционният съд е посочил, че преквалифицира санкционната разпоредба и
е приложил размера на санкцията по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, вместо този по
посочения чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП.
В касационната си жалба
нарушителят излага аргументи единствено по съществото на спора, като твърди че
пътен лист е бил представен, но издаден от дружеството-превозвач с
несъответстващи на нормативните изисквания елементи от съдържанието му.
Комулативно излага становище, че такъв не му е бил необходим, тъй като е
извършвал международен превоз на товари, в който случай изискуемият документ е CMR - товарителница по образец.
Така постановеното съдебно решение
касационният съдебен състав намира за правилно и обосновано. Правилно са
възприети от въззивната инстанция изложените съществени за
административнонаказателната отговорност обстоятелства, като дата и място на
допускане на нарушението, както и правилно е била посочена нарушената
материална норма.Защитната теза на касатора макар и излагана в хода на двете съдебни
производства не е била подкрепена с надлежен документ – соченият като
представен при проверката пътен лист или CMR -товарителница, на каквито самият касатор се позовава,
поради което правилно въззивната инстанция е приела, видно и от маршрута на тахографската
шайба на товарният автомобил, че се касае за недоказана защитна теза за
провеждан международен превоз на стоки.
В този случай правилно съдебният
орган е изменил наказателното постановление в частта касаеща размера на
наложеното административно наказание, като е намалил същият до предвидената за
нарушението на правилноустановената от АНО материална норма глоба от 500,00
лева.
Макар да е именовал това свое
процесуално действие „преквалификация“, то не представлява такава, тъй като
възприета като нарушена продължава да бъде същата материалноправна норма, т.е.
касае се за същото административно нарушение. Разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗАНН от
своя страна изисква като задължителен реквизит посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно, но не и приложимата санкционна
норма, а единствено вида и размера на наложеното административно наказание. В
конкретния случай то е било правилно определено по вид от АНО, но в нарушение
на предвидения от закона размер, което обстоятелство действително се явява
основание за изменение на оспореното НП, а не за отмяната му. Именно това правилно
е сторил въззивният съд.
Въпреки това, касационната
инстанция служебно установява, че след постановяване на оспорваното решение и
преди влизане в сила на НП е последвала промяна в санкционната норма - чл.93,
ал.2 от ЗАвП, като предвидената за водача глоба за установеното като допуснато
нарушение е била намалена до размера от 100,00 лева.
Това обстоятелство се явява
основание за частична отмяна на оспореното решение в частта в която НП е било
изменено, като глобата е била намалена до размера от 500,00 лева вместо до
дължимата към настоящия момент такава от 100,00 лева.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
682/24.06.2020г. постановено по а.н.д. № 283/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас, в частта, с която е било
изменено наказателно постановление № 22-0000256/22.08.2019г., издадено от
началник ОО „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на Б.Р.Б. е била наложена глоба в размер на 2 000 лв., като
съдът е намалил размера на глобата, на 500 лв., и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯВА на основание
чл.3, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.93, ал.2 ЗАвП
наказателно постановление № 22-0000256/22.08.2019г., издадено от
началник ОО „АА“ - Бургас, с което за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба №33 от
03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, на Б.Р.Б. е била наложена глоба в размер на 2 000 лв., като
намалява размера на глобата от 2000,00 лева на 100,00лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.