Р
Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. Силистра, 04.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при
секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 888/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
Р.И.А. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 02/ 10.12.2019г. на Началника на РУ на МВР- С, с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева,
лишаване от право да ловува за срок от 3 / три / години и отнемане в полза на
държавата 1 бр. ловно оръжие, 2 бр. патрони, 1 бр. кожен колан за оръжие и
метален фенер за извършено нарушение по чл.84 ал.1 предл.3 във вр.с чл.43 ал.3
т.1 от ЗЛОД. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на НП.
Ответникът
– РУ на МВР- гр.С, надлежно уведомен, не се явява
представител, вместо тях- гл.юристконсул Валентина Атанасова, упълномощена и
приета от съда. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното НП като излага доводи
в тази насока.
Жалбоподателят А., редовно призован, явява се
лично и с адв.М.Д. при САК, упълномощен и приет от съда. Жалбоподателя А. дава
своите обяснения и съда ги прие като доказателства по делото.
РП-С - надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото
бяха призовани в качеството им на свидетели М.М.- актосъставител и М.М. и Т.Г.-
свидетели по акта, които се явиха и добросъвестно дадоха своите показания и
съда ги прие и приобщи към доказателствата по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител
на жалбоподателя беше направено искане за допускане до разпит в качеството на
свидетел на водено от тях лице. Съда след като изслуша становището на ответната
страна счете искането за допустимо и своевременно направено и допусна до разпит
в качеството на свидетел лицето Тихомир Димов, който даде своите показания и съда
ги приобщи към доказателствата по делото.
От страна на проц.представител на АНО беше
направено искане за допускане до разпит на лицето М.М.. Съда след като изслуша
становището на ответната страна счете искането за допустимо и своевременно направено
и допусна до разпит лицето М.М. в качеството на свидетел, който даде своите
показания и съда ги приобщи към доказателствата по делото.
От страна на проц.представител на жалбоподателя
беше направено искане и за изискането на нови писмени доказателства, като съда
след изслушване становището на ответната страна го счете за допустимо и
своевременно направено и изиска новите писмени доказателства- карта на ловните
райони, касаещи процесното нарушение.
Проц.представител на АНО също направи искане за
приобщаване към доказателствата по делото на представено от тях нови писмено
доказателство- саморъчно написани сведения от Т.Д, направени по време на
предварителната проверка по административнонаказателната преписка.
Проц.представител на жалбоподателя от своя страна представи също ново писмено
доказателство - сателитна карта на района по местоизвършване на нарушението.
Съда след като изслуша становището на ответните страни по така представените
нови писмени доказателства счете същите за допустими и ги прие като такива по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 20.11.2019г. около 12,00-12,30 часа в РУ на
МВР-С била получена оперативна информация, че в местността до лодкостоянка
„Атанасово“ в землището на с. С. се извършвал нерегламентиран лов. Началникът
на РУ-А., който обслужвал този район- св.Т.Г. се обадил в ЛРД „Сокол-1“ за да
попита дали има лица на които е разрешен индивидуален лов в района. От
дружеството му отговорили, че нямало издадени разрешения за индивидуален лов в
този район за него ден. Полицейските органи сформирали екипи и тръгнали към
указаното място. При обход на мястото установили два паркирани автомобила, като
видели, че вътре в тях имало оставени калъфи за огнестрелно оръжие, които били
сгънати по начин по който си личало, че в тях няма оръжие. Органите на
полицията поискали съдействие от ГПУ-С., които също се отзовали и започнали да
правят обход с техния служебен катер.
Около 15,30-15,40 часа служителите на РУ-С.
забелязали две лица, които излезли от острова и се насочили към лодстоянка
„Атанасово“. Малко след това след подаден сигнал от страна на органите на РУ-С
към органите на ГПУ-С били установени три лица в лодка, в момента и на
заставането на българския бряг в района на лодкостоянка „Атанасово“. Лицата
били поканени да спрат на място, като органите на реда по време на проверката
установили, че две от тях били с ловно оръжие, което било без калъф и на ремък.
Също така установили в тях и боеприпаси и други спомагателни средства за лов.
Едно от тези лица бил именно жалбоподателя А..
Предвид установената фактическа обстановка св.М.М.
съставил АУАН № 01,сер.Д-753189 от 21.11.2019г. в присъствието на двама
свидетели-очевидци на нарушението- св.М.М. и св.Т.Г.. Жалбоподателят А. подписал
акта без възражения и му бил връчен препис от него. Въз основа на този акт,
по-късно в законно установения срок било издадено и обжалваното наказателно
постановление № 02/ 10.12.2019г. с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „ глоба” в размер на 50 лева, лишаване от право да
ловува за срок от 3 / три / години и отнемане в полза на държавата 1 бр. ловно
оръжие, 2 бр. патрони, 1 бр. кожен колан за оръжие и метален фенер за извършено
нарушение по чл.84 ал.1 предл.3 във вр.с чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД.
Според дадените от жалбоподателя А. обяснения
същия ден той е бил с неговия приятел- св. Т.Д. на кафе, като решили след това
да се разходят до района за който имали разрешение за лов- „Розована“. Двамата
отишли до брега на р.Дунав, понеже решили да се придвижат по брега до това
място. Но след като отишли на место видели, че е невъзможно да се придвижат по
суша и затова помолили лице, което се намирало там да ги закара с лодка до
местността „Розована“. Това лице бил именно св.М.М.. Той се съгласил и тримата
се качили в лодка, която според показанията на св.М.М. съвсем случайно намерил
там. Св.М.М. се опитал да закара с лодката до указаното от другите две лица
място, но понеже течението в реката било силно не успял и се върнал на брега.
Именно тогава били задържани от органите на ГПУ-Силистра и тримата. В тази
насока са и показанията на св.Т.Д. и св.М.М..
Съдът не кредитира показанията на тези три лица-
жалбоподателя А., св.Тихомир Димов и св.М.М. като достоверни, тъй като видно от
материалите по делото е, че същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран
по делото доказателствен материал, както и с показанията дадени от тях в
административно наказателната преписка, където са били собственоръчно написани
с подпис поставен от тях. Не са налице доказателства и въобще данни, че е бил
оказан натиск от служителите върху тях за това, което са написали, освен самите
техни показания. А показанията на тези лица следва да се ценят и въз основа на
ролята им в административно-наказателното производство, тъй като св.Т.Д. е също
наказано лице, което обжалва НП-то си в друга административно-наказателно
производство и е съпричастен с ролята на жалбоподателя А., чиито обяснения
следва да се ценят и въз основа на фигурата му в процеса, а именно като негова
защитна теза. Показанията на св.М.М. освен, че са крайно противоречиви във
всеки аспект, то и следва да се ценят във взаимовръзката им с останалия
доказателствен материал.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- неоснователна
по следните съображения:
АУАН № 01, сер.Д-753189/ 21.11.2019г. и
обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 84 ал.1 предл.3 във вр.с чл.43 ал.3
т.1 от ЗЛОД, за това, че на 20.11.2019г. около 15,40ч. в землището на с.С.
обл.С., при 394-ти речен километър на р.Дунав, в местността лодкостоянка
„Атанасово“ / ловностопански район на с.В./, жалбоподателя А. ловувал извън
определените в разрешително за лов места, като се придвижвал на ремък с
огнестрелно ловно оръжие, като същото е в сглобено състояние, извадено от калъф
и без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба, с поставен пълнител без
патрони в него. Също така жалбоподотеля А. държал 2 бр. патрони в джоба на
връхната си дреха.
Жалбоподателят А. оспорва тези твърдения
на органите на реда, като заявява, че не е имал намерение за ловува извън
разрешението му за лов.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол
по законосъобразността на образуването и провеждането на административно –
наказателното производство, установи следното от правна страна:
При разглеждане на
дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК във вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13,
чл.
107, ал. 2 и чл.
313-314
от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, че НП и АУАН са издадени в предвидената от закона писмена форма
и съдържание- чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. Съгласно чл.
96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (Изм. - ДВ, бр. 64 от
Според санкционната
норма на чл. 84, ал. 1, пр. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча " Който ловува,
без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без
писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
" Терминът "ловуване" е с легално определение в нормите на чл.
43, ал. 2-3
от посочения закон. По смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от закона
"Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не".
В случая от свидетелските показания на разпитаните свидетели, вкл. и от обясненията
на самия жалбоподател се установява, че на
процесната дата се е придвижвал на ремък с огнестрелно ловно оръжие, карабина „Браунинг“
като същото е в сглобено състояние, извадено от калъф и без поставен заключващ
механизъм на спусковата скоба, с поставен пълнител без патрони в него, т. е. същият е осъществявал ловуване по смисъла на чл.
43, ал. 3, т. 1 Закона за лова и опазване на дивеча.
Съгласно чл.
23, ал. 1 от същия закон "Правото на ловуване се упражнява от лица,
които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната
календарна година, както и разрешително за лов. чл.
57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, а съгласно чл.
57, ал. 1 от същия закон" За провеждане на лов се издава писмено
разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на
закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от
Министерския съвет". От свидетелските показания на посочените от съда
свидетели се установява, че при проверката, жалбоподателят не е представил
билет за лов и разрешително за лов в този район, като неговите документи са били издадени
за друг, различен от там където е бил установен район на ловуване. По делото не бяха ангажирани доказателства в
обратния смисъл, а именно, че жалбоподателят притежава посочените документи за този район на
ловуване. Както в наказателното, така и в
административнонаказателното производство тежеста за доказване на нарушението
лежи върху наказващия орган, но в случая се твърди отрицателен факт и
жалбоподателят следва да установи и докаже, че
притежава посочените документи.
И с оглед пълнота на изложението и въз основа на направените възражения на
проц.представител на жалбоподателя, съда счита следното:
По първото възражение- за нарушение на нормата на чл.42 т.3 от ЗАНН, а
именно, че АНО не е уточнил с точност мястото на извършването, настоящия
съдебен състав го счита за неоснователно. Напълно коректно и правилно АНО е
описал мястото на извършване на нарушението, като дори се е опитал да го
конкретизира с достатъчно много способи, макар и съвсем ненужни. Достатъчно е в
наказателното постановление АНО да запише къде е било извършено нарушението
само по един белег, който влияе единствено върху териториалната компетентност
на съда да разгледа обжалваното НП. В случая е било достатъчно АНО да запише
само, че нарушението е било извършено в землището на с.Сребърна обл.Силистра, в
местността лодкостоянка „Атанасово“. В останалата си част описващите белези на
местоизвършване на нарушението са ненужни и тяхната липса не влияе по никакъв
начин върху законосъобразността на обжалваното НП.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид, че са налице
категорични доказателства, че жалб.А. с оръжие в сглобено
състояние, извадено от калъф и без поставен заключващ механизъм на спусковата
скоба е забелязан на островите срещу българския бряг – В. и Д. В сведението си
именно жалбоподателят е посочил, че е бил в оръжие на ремък и без заключващ
механизъм на спусковата скоба на остров Боклуджа (друго наименование о. Д).
Категорично о.Д. е част от българската територия. Впрочем съдът с оглед Конвенцията,
подписана от България и Румъния през
По второто възражение- за противоречие между описаното в АУАН-ът и НП,
настоящия съдебен състав го счита също за неоснователно по идентични с горното
възражение мотиви. Конкретизацията, която е направил АНО е ненужна и дали е
правилна или не е без значение. Но въпреки това следва да се има предвид, че
АНО съвсем коректно е описал мястото на извършване на нарушението, изхождайки
от всички установъчни данни, събрани от него по време на предварителната
проверка.
По третото възражение- за нарушение на нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
тъй като допълнението на чл.43 от ЗЛОД към основното нарушение по чл.84 от ЗЛОД
нарушавало правото на защита на наказаното лице, настоящия съдебен състав го
счита за неоснователно. В случая АНО е конкретизирал коя форма на „ловуване“ е
имал предвид, допълвайки основния текст за нарушението по чл.84 ал.1 от ЗЛОД,
което по никакъв начин не влияе върху правото на защита на наказаното лице. В
този смисъл следва да се има предвид, че описаното нарушение е „ловуване, извън
определените в разрешителното за лов места с извадено от калъф ловно оръжие без
поставен заключващ механизъм”. Терминът „ловуване” е легално дефиниран в
разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД. В конкретния случай, следва да
се има предвид нормата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, съгласно, която именно
ловуването и престой или движение на лица извън населени места и то с извъден
от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, т.е.
нормата на чл.43 от ЗЛОД е обяснителна правна норма и може да служи само за
пояснение, но не и като квалифициращ, или още повече-утежняващ елемент към
основната, нарушена правна норма.
Отделно от това, дори и хипотетично да се възприеме като нарушение
описаното по-горе, то следва да се има предвид, че съобразно нормата на чл.53
ал.2 от ЗАНН, АНО може да издаде НП и в случаите когато е допусната нередовност
в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Всички тези фактори са налице,
което прави приложението на чл.53 ал.2 от ЗАНН от страна на АНО съвсем
законосъобразно.
По четвъртото възражение, а именно, че е следвало АНО да прецени, че
нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД може да бъде извършено само извън населени
места, а мястото, където бил установен жалбоподателя А. по показанията на
свидетелите следвало да се приеме, че е населено, настоящия съдебен състав го
счита за неоснователно. Под понятието „населено място“, следва да се има
предвид, че трябва да има изградена социална инфраструктура на сгради и
съоръжения. Наличните няколко постройки не предават такава социална
инфраструктура. Изрично е посочено, че социалната инфраструктура, това са
съоръжения и сгради на публична собственост, формиращи система за обслужване на
населението в администрацията на
държавната и местната власт, образованието и други. А в термина „инженерна
инфраструктура” се обхваща техническа инфраструктура, който термин, съгласно §
5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ означава система от сгради,
съоръжения, единни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването,
канализацията, електроснабдяване, топлоснабдяването. Както стана ясно всичко
това не е налице. И това място, независимо, че има наименование „лодкостоянка
Атанасово”, то по смисъла на закона не е населено място, както е видно и от
картата, че това не е урегулиран поземлен имот. Още повече това място е описано
като уточняващо към основното описание, което е и ненужно, както стана ясно
по-горе.
И по последното възражение за нарушение на чл.57 ал.2 от ЗАНН, а именно, че
НП не е било подписано от неговия издател, тъй като според проц.представител на
жалбоподателя „на мястото за
подпис се вижда неволна права
драскотина, която ние не възприемаме като подпис на наказващия
орган“. И това възражение настоящия съдебен състав приема за неоснователно, тъй
като по никакъв начин в Р България няма уеднаквен стандарт за подпис на лицата.
Очевидно е, че всяко лице преценява какъв следва да бъде неговия подпис. Във
всички материали по делото, където фигурира името на АНО този подпис е един и
същ, което прави това възражение абсолютно неоснователно. А дали този подпис на
АНО отговаря на изискванията на българския тълковен речник, според становището
на проц.представител на жалбоподателя, е извън правомощията и компетенциите на
настоящия съдебен състав.
С оглед горното съдът
намира, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по на чл. 84, ал. 1, тъй като на 20.11.2019г.
около 15,40ч. в землището на с.С. обл. С, при 394-ти речен километър на р.Дунав, в местността лодкостоянка
„Атанасово“ / ловностопански район на с. В./, жалбоподателя А. ловувал извън определените в
разрешително за лов места, като се придвижвал на ремък с огнестрелно ловно
оръжие, като същото е в сглобено състояние, извадено от калъф и без поставен
заключващ механизъм на спусковата скоба, с поставен пълнител без патрони в него,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност
по същия текст.
Съгласно санкционната
норма на чл. 84, ал. 1 Закона за лова и опазване на дивеча
"Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет
за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50
до 400 лв. " Наказващият орган е наложил наказание на жалбоподателят –
глоба на установения от закона минимум от 50. 00 лева, като към настоящият
момент не е налице действащ по-благоприятен закон за същото административно
нарушение. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на
АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя по този закон, както и
за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което и налагането
на наказание в посочения размер, съдът намира за правилно. Така
определената санкция ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на
административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН - да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
членове на обществото.
Съдът намира, че
правилно наказващия орган е приложил и разпоредбата на чл.
94, ал. 1 Закона за лова и опазване на дивеча, тъй като видно от същата -
лице, извършило нарушение на чл. 84, ал. 1 от същият закон, се лишава от право
на ловуване за срок от три години.
В съответствие с
разпоредбата на чл.
95, ал. 1 Закона за лова и опазване на дивеча, наказващият орган е
постановил отнемане в полза на държавата на вещите послужили за извършване на
нарушението: карабина " Браунинг", кал. 30-06, сер. № 311ZW08313, 2 бр. патрони кал. 30-06, 1 бр. кожен колан за
ловно нарезно огнестрелно оръжие и метален LED
фенер „StarMG“, модел 1098 с метална скоба за захващане на фенера към
оръжието.
Съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя А. административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (вж. ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС), тъй
като не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи /не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства/. С оглед постигане на посочените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание, съдът намира, че правилно АНО е санкционирал жалбоподателя А. за извършеното от него административно нарушение, тъй като не са налице
обстоятелства, които да сочат, че извършеното нарушение от него е с по-ниска обществена опасност от останалите случаи
от този род. Нарушението, предвидено в чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча
е такова на просто извършване, поради което законът изключва вредоносния
резултат както съставомерен елемент на деянието. За да бъде съставомерно
извършеното деяние е достатъчно нарушителят да ловува извън определените в разрешителното
места. В разпоредбата няма изискване след извършване на деянието да са
настъпили или макар да са настъпили, вредните последици да са с ниска степен на
обществена опасност, за да може същото да се квалифицира, като маловажен случай.
Също така ловуването е строга правно
регламентирана дейност с оглед високия риск при използване на огнестрелни
оръжия по време на ловуването. Затова законодателят е предвидил императивни
правила, както относно лицата, които упражняват дейността по ловуването, така и
относно реда за провеждането на ловните излети.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
издаденото НП-да се потвърди, като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 02/
10.12.2019г. на Началника на РУ на МВР- С, издадено въз основа на АУАН № 01,
сер. Д-753189/ 21.11.2019г. с което на основание чл.84 ал.1 предл.3 от ЗЛОД, чл.94
ал.1 от ЗЛОД и чл.95 ал.1 от ЗЛОД на Р.И.А. ***, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева, лишаване от
право на ловуване за срок от 3 /три/ години и отнемане в полза на държавата на 1
бр. ловно оръжие карабина "Браунинг",
кал. 30-06, сер. № 311ZW08313, 2 бр. патрони кал. 30-06, 1 бр. кожен колан за
ловно нарезно огнестрелно оръжие и метален LED
фенер „StarMG“, модел 1098 с метална скоба за захващане на фенера към
оръжието за извършено нарушение по чл.84 ал.1 предл.3 във вр.с
чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД като правилно, доказано, обосновано и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Административен съд - С., считано от датата на
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /