О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер 260394 12.03.2021г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от
съдията Маратилов въззивно гр.д.№147 по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1
т.2 във връзка с чл.415 ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд
№260172 от 18.09.2020г. постановено по ч.гр.д.№813/2020г. по описа на същия
съд, с което е обезсилена заповед №386 от 16.04.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№813/2020г. по описа на
РС-Пазарджик.
В частната си жалба, с вх.№262036 от
07.10.2020г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, заявителят в заповедното
производство „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.П., ул.Х. Г. Д.“ №37, се поддържа, че определението е неправилно в частта
с която заповедта е отменена относно претендираните от дружеството разноски. Посочва
се, че по ч.гр.д.№813/2020г. е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника А.А.Р. по реда на чл.45 ал.5 от ГПК, след което съдът е изпратил на
заявителя съобщение, че може да предяви иск за вземанията си срещу длъжника. Поддържа,
че след получаване на съдебното съобщение от заявителя е направена справка от
дружеството заявител и е установено, че А.Р. е заплатила доброволно
претендираните по делото главница и лихва, след образуване на производството, като
са останали неплатени само направените от дружеството разноски. Твърди се, че
по делото е била входирана своевременно молба в горния смисъл, като е поискано
издаване на изпълнителен лист само за неплатените разноски, по въпреки това
заповедният съд обезсилил изцяло
заповедта за изпълнение, даже в частта и за неплатените разноски, с което
нарушил ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г..Жалбоподателят счита,
че съдебният акт е неправилен, че при заплатена главница и лихва по делото,
заявителят няма правен интерес от завеждане на гражданско дело за платените
вече суми, а неплатените разноски по заповедното производство не могат да бъдат
самостоятелен предмет на гражданското дело. Затова счита, че е следвало да бъде издаден изпълнителен лист
единствено за неплатените разноски по ч.гр.д.№813/2020г. Моли да се отмени
определението в частта с която заповедта за изпълнение е обезсилена
относно направените от заявителя
разноски и се разпореди издаването на
изпълнителен лист за същите.
Няма постъпил
отговор от насрещната по спора страна-длъжника А. А.Р., уведомена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
чрез залепване на уведомление и изтичане на двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК за връчването им в канцеларията на съда.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в заповедното
производство-заявителя „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, насочена е против подлежащ на обжалване акт на заповедния
съд-определение, с което се прегражда
по-нататъшното развитие на производството предвид постановеното обезсилване на
издадена по чл.410 от ГПК в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично
задължение и в предвидения едноседмичен срок от връчването на определението.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Установява се,
че по инициирано от заявителя „ЕВН Б.Е.“ЕАД,
седалище в гр.П., с ЕИК-*********,
заповедно производство пред Пазарджишки районен съд срещу длъжника А.А.Р., ЕГН-**********, на
16.04.2020г. в полза на дружеството заявител е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК
№386, с която е разпоредено длъжникът А.А.Р. да заплати на кредитора „ЕВН Б.Е.“
ЕАД, следните парични суми- сумата от 107.52лв-главница; сумата от 16.10лв
-обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.09.2018г. до 15.03.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението-16.03.2020г. до изплащане
на вземането, както и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 25лв-държавна такса и 50лв юрисконсултско
възнаграждение, като вземането представлява стойността на електрическа енергия
доставена на длъжника за периода 02.08.2018г. до 01.10.2018г.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление по постоянния и настоящ адрес на лицето, като срокът за явяването му
в съда да получи книжата съгласно ал.2 на същия член е изтекъл на дата
02.06.2020г.-вторник ,присъствен ден. Предвид и на установената липса на данни
за местоработата на длъжника, с разпореждане №6503 от 10.07.2020г. заповедният
съд е указал на заявителя на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок
от получаване на съобщението като довнесе дължимата държавна такса до 4% от
цената на иска, като в същия срок да представи доказателства по делото, че
искът е предявен и че при непредставяне на доказателства заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. Съдебното разпореждане е изпратено със съобщение
на електронната поща на дружеството на дата 10.07.2020г., като в него е възпроизведено
цялото съдържание на съдебния акт, или едномесечния срок за предявяване на иска
е изтекъл на 10.08. 2020г.-понеделник присъствен ден
С определение
№260172 от 18.09.2020г. или 38
календарни дни след изтичането на крайния срок за предявяване на иска и
представяне на доказателства, заповедният съд обезсилва изцяло издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с мотиви, че в
определения едномесечен срок на заявителя,
изтекъл на 10.08.2020г., както и към момента, не са ангажирани доказателства за
предявяването на установителен иск, предвид на което съдът приема, че е налице
хипотезата на чл.415 ал.5 от ГПК и заповедта за изпълнение следва да бъде
обезсилена.
Тези
доводи напълно се споделят от въззивната инстанция.
Заявителят не
оспорва, че е получил на посочената дата /10.07.2020г./ съобщението на
заповедния съд с дадени указания да предяви установителен иск срещу длъжника за
вземането си и че при непредявяването му
и непредставяне на доказателства, заповедта ще бъде обезсилена.
От данните по
делото, както и след повторно извършената служебна проверка от заповедния съд
по указания на въззивната инстанция, не се установява в деловодството на
РС-Пазарджик са е постъпила и да е била заведена със съответния входящ номер
молба, подадена от дружеството заявител „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД с твърдения, че длъжникът е
заплатил доброволно претендираните по издадената заповед за изпълнение
главница и лихви и са останали неплатени само направените от заявителя разноски
както и с направено искане от дружеството за издаване на изпълнителен лист само
за разноските. Твърдението, че такава молба е изпратена по пощата до заповедния
съд остана недоказано, още повече, че частният жалбоподател твърди, че е
изпратил молбата с препоръчана поща с обратна разписка, което означава, че в
съответния пощенски офис би следвало да има регистърна следа за подаването на
документа, респективно ако не е бил доставен в съда по една или друга причина, то
същият е подлежал на връщане обратно на подателя, а ако е постъпил в
институцията, то обратната разписка да е била надлежно оформена и върната на
подателя. Нещо повече, заявителят не може да определи точно на коя дата е
изпратил молбата в съда, на коя дата е постъпила в пощенския клон, респективно
знае ли на коя дата същата е постъпила в съда, още повече, че дружеството дори
не е представило по делото копие от въпросната молба с твърдяното от последното съдържание. Освен това, при
направено искане за издаване на изпълнителен лист, съдът е длъжен в едноседмичен
срок да се произнесе по искането /чл.405 ал.7 от ГПК/ и неговият акт подлежи на
инстанционен контрол. От данните по делото освен че не се установява такава
молба да е депозирана от заявителя като липсват и твърдения от страна на
дружеството активно да е проследило и да
се е информирало от деловодството на съда по движението на молбата и за
произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист, като в случая ако
молбата е постъпила в рамките на едномесечния срок за иницииране на исков
процес, и то до 10.08.2020г., то
най-късно до 17.08.2020г. заповедният съд би следвало да се е произнесъл по искането.
Налице е проявено
процесуално бездействие от страна на дружеството заявител и дезинтересираност
от негова страна по проследяване на изпращането по пощата на твърдяната молба до
заповедния съд, получаването на същата в съда и получаване на обратна
информация за входирането й в деловодната програма на РС-Пазарджик. Нещо
повече, от приложеното извлечение от деловодната програма на съда по процесното
ч.гр.д.№813/2020г. и справка, изготвена
от деловодител П. от 28.01.2021г. няма данни, такъв документ да е изпратен и приет
по пощата с обратна разписка и да е входиран, съответно да е докладван на
съдията-докладчик за произнасяне, както в едномесечния срок за предявяване на
иска така и до момента на постановяване на обжалваното определение за
обезсилване на заповедта за изпълнение. Нещо повече, дружеството заявител дори
не е представило пред съда копие от съответния вносен документ, удостоверяващ
изпълнението на задължението за заплащане на главница и лихви от страна на
длъжника Р., като основание за липса на
правен интерес за кредитора от предявяването на иск по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане на ищеца срещу
длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Твърдението на дружеството в молбата си с вх.№261295 от
10.02.2021г., че молбата за издаване на изпълнителен лист и с посочване на
другите обстоятелства, заявени в частната жалба, е изпратена по пощата на
14.07.2020г. с обратна разписка, ако е достоверно, това означава, че на
база доставката на пощенска пратка
/заявлението за издаване на заповед за изпълнение с приложения/, извършена за
27 календарни дни от постъпването й в пощата / от гр.П./ и до гр.Пазарджик,
/13.03.2020г.-09.04.2020г./, то тази молба би пристигнала най-късно до 10.08.2020г. или съдът е следвало да се произнесе най-късно до 17.08.2020г. по
искането за издаване на изпълнителен лист, ако такова е надлежно направено, а
не да обезсилва заповедта за изпълнение на 18.09.2020г. Данни за постановено от
заповедния съд разпореждане за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.406 ал.1 от ГПК или отказ да бъде
издаден такъв липсват по заповедното производство до датата на обезсилването на
заповедта.
Предвид
изложеното Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е неоснователна
и като такава не следва да се уважава. Не се установява заповедният съд да е
бил надлежно и своевременно сезиран за липсата на правен интерес за дружеството
заявител да предяви иск против длъжника Р. за установяване на вземането си
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №386 от 16.04.2020г., поради извършено плащане на претендираните главница и
лихва, както и искане за издаване на изпълнителен лист за разноските в
заповедното производство.
Предвид
изложеното обжалваното определение ще следва да се потвърди като
законосъобразно.
Водим от
горното Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на Пазарджишки районен съд №260172 от 18.09.2020г. постановено по
ч.гр.д.№813/2020г. по описа на същия съд, с което е обезсилена заповед №386 от
16.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №813/2020г. по описа на РС-Пазарджик.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2