Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Кубрат, 17.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският
районен съд в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при участие на
секретаря Вера Димова и прокурора
………………., като разгледа гр. дело № 388 по описа за 2018 година, докладвано от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, на основание чл. 5 от Закона за закрила от домашно насилие и в
изпълнение на чл. 15 от същия,
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА молбата
на Д.М.И.,
ЕГН ********** ***, и издава
срещу П.М.М., ЕГН ********** ***, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните
мерки за защита:
1.
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, П.М.М. да се въздържа
от извършване на домашно насилие
по отношение на Д.М.И..
2.
ОТСТРАНЯВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, П.М.М. от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в с. Брестовене, обл. Разград, ул.
Генерал Скобелев № 20, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
3.
ЗАБРАНЯВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на П.М.М. да приближава на по-малко
от
4.
НАЛАГА на
П.М.М. ГЛОБА в размер
на 200.00 (двеста) лева.
ОСЪЖДА П.М.М. да заплати по сметка на РС – гр.
Кубрат държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет)
лева.
На основание чл. 20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи
на незабавно изпълнение.
Уведомява нарушителя П.М.М., че в случай на констатирано
от полицейските органи неизпълнение от негова страна
на мерките по настоящата Заповед
за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата в Република България.
Заповедта да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене
на ответника на основание чл. 21, ал.1 от
ЗЗДН – РУМВР – гр. Кубрат, като
им указва да следят за изпълнението
на същата.
Преписи от
настоящото решение и от издадената заповед
да се връчат
на страните и да се изпратят
служебно на РУМВР по настоящия адрес
на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните
с връчване на препис пред Окръжен
съд – Разград, чрез Районен съд
– Кубрат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КтРС: /П/ Ал.
Великова
МОТИВИ към Решение
№ 122/17.07.2018 год. по гражданско дело № 388 по описа на Районен съд – Кубрат
за 2018 год.
Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие.
Постъпила е молба от Д.М.И., ЕГН ********** с пост. адрес
***, обективираща искане за
постановяване на мерки за защита срещу П.М.М., ЕГН ********** ***.
В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е брат на
молителката. Ден преди подаване на настоящата молба, същият е упражнил актове
на психическо насилие спрямо молителката, изразяващи се в отправяне на заплахи
и закани за живота и здравето й, блъскане по прозорците на жилището й. Страхувайки се за живота си Д.М.И. се
принудила да позвъни за пореден път на тел.112, за да получи съдействие от
полицейските служители. Моли за постановяване на мерки за защита по реда на
ЗЗДН, посочени в молбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката поддържа
молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя.
Ответникът П.М.М., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Заявява, че не
всичко описано в молбата отговаря на действителността. Употребявал алкохол само
ако имал пари. Молителката го ограничавала, като му разрешавала да пуши по една
цигара сутрин и обед, а вечер – по две, също и до колко часа да гледа
телевизия. Счупил прозорците на дома й, защото тя го ударила по главата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Твърдяната връзка между молител и ответник, съгласно чл. 3, т. 6 от ЗЗДН,
не е спорна по делото.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Д.М.И. по смисъла на чл. 9,
ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда
на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнените спрямо деклараторката актове
на домашно насилие в посочения момент от страна на ответника, изразяващи се в
проява на агресивно поведение, както и прояви, насочени към физическото и
психично здраве на пострадалата, съответни на описаните в молбата за защита
параметри на конкретните деяния. В подкрепа на твърдените от молителката факти
са и събраните по делото гласни доказателства – показания на св. Г., която
първа се притекла на помощ на молителката и изгонила ответника от жилището.
Както посочва свидетелката, а се установява и от приложените преписки от РУМВР
– Кубрат, че на 15.06.2018 г. вечерта, отново след като се върнал пиян, М.
счупил прозорците на къщата на И., заплашвал я, че ще я убие, обиждал я. Хванал
я за гушата и отново намесата на съседката – св.Г. е преустановила конфликта.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа
в ЗЗДН,
последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и
спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и
ответникът.
За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени
спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника
е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от
обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН,
който дефинира понятието домашно насилие.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, преписки и протоколи за предупреждение, представени от
РУМВР-Кубрат и гласни доказателства, съдебният състав намира, че по делото е
установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложените в
молбата на Д.М.И. актове на домашно насилие под формата на психическо,
физическо и емоционално насилие спрямо нея. Деянията, изразяващи се в проява на
агресивно поведение от страна на ответника, хващане за гушата, отправяне на
обидни думи, заплахи и закани за живота и здравето й, чупене на прозорци на
жилището й, извършени на посочените в молбата дати и авторството му се
установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са
осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се
състоят същите, така и от свидетелските показания. Като подкрепена от
останалите писмени доказателства и неоспорена по съдържание, декларацията е
годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея
под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН). По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на
описаните в нея факти.
Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба
за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на
молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки
интересите на пострадалата за адекватни на нуждата от защита с оглед вида,
системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от
ответника съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, за срок
от осемнадесет месеца. Последните се
явяват адекватна защита по отношение на молителката в това производство, с
оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици
на извършените спрямо нея от ответника
домашни насилия.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена
глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне размера на дължимата
глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този
закон, както и отчете липсата на доказателства, установяващи имотното състояние
на ответника.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв.
Мотивиран от така изложените съображения съдът произнесе своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал.
Великова