Р Е Ш
Е Н И Е
№793 от
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
VI състав,
На седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Даниела Кирилова
като разгледа докладваното
от съдия Ася Стоименова
гр. дело №2691 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано въз
основа на искова молба от Е.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Ю.В.Г.,
с адрес: ***. Предявен е иск с правно основание чл. 50, изр. 2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата
в размер на 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаване от възможността за добив и
продажба на сено през 2017г., вследствие на унищожаването на
В исковата молба се
твърди, че Е.С. е собственик на земеделски имот, представляващ ливада, с площ
от 3.843 дка, десета категория в местността “Валого”, в землището на с. Раково,
имот №018041 по картата на землището, както и на земеделски имот, представляващ
ливада, с площ от 2.726 дка, десета категория, в местността “Равняко” в
землището на с. Раково, имот №018068 по картата на землището. Твърди се, че
двата имота се стопанисват от ищеца – засадил е в тях круши и череши преди 3-4
години, почиствал имотите според възможностите си и ги ползвал редовно по
предназначение – берял плодове от плодните дръвчета, и използвал изсъхналата
трева за сено или за паша през съответния за това период от стопанската година.
Твърди се, че от 2011г. всяка година процесните ливади са унищожавани от стадо
крави, пуснати на свобода, които стъпквали имотите и прегризвали овошките,
които е засадил, като по този начин ищецът бил лишен от възможността да добива
сено, което да продава, както и да се възползва от добив на прекършените
овошки, засадени от него. На 23.06.2017г. сутринта към 9.00 часа ищецът и приятелят
му Е. С. Ц. отишли до имотите да берат ягоди и да ги нагледат за трева и
евентуален добив на сено, и установили, че по това време в имот №018041 в
местността “Валого” има две шарени /черно-бели/ крави, три кафяви крави и шест
черни крави, а в имот №018068 в местността “Равняко” има една шарена крава
/черно-бяла/, две кафяви крави и шест черни крави, като всички крави са
собственост на ответницата. На 30.09.2017г. в 7.30 часа двамата отново отишли
до имотите и установили, че по това време в имот №018041 в местността “Валого”
има две шарени крави /черно-бели/, три кафяви крави и шест черни крави, а в
имот №018068 в местността “Равняко” има една шарена крава, две кафяви крави и
шест черни крави, като всички крави са собственост на ответницата. На
11.11.2017г. в 11.00 часа ищецът и Е. Ц. отишли до имотите и установили, че по
това време в имот №018041 в местността “Валого” има две кафяви крави и пет
черни крави, а в имот №018068 в местността “Равняко” има три кафяви крави, три
шарени крави /черно-бели/ и седем черни крави, като всички крави са собственост
на ответницата. На горепосочените дати животните се движели свободно в имотите
на ищеца, като били оставени без надзор. Твърди се и че в махала Миренска в с.
Раково само ответницата и съпругът й отглеждат животни. Посочено е, че
вследствие изпотъпкването от кравите на ответницата на тревата в процесните
имоти на ищеца са причинени вреди – пропуснати ползи от лишаване от
възможността за добив и продажба на сено през 2017г., които вреди се оценяват в
размер на 300.00 лева за имот №018041 в местността “Валого” и в размер на
200.00 лева за имот №018068 в местността “Равняко”.
В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. В първото съдебно заседание по делото процесуалният й представител по пълномощие – адв. Е.А., оспорва иска по основание и размер.
Кюстендилският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът е обявил за ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на процесните имоти, както и
че към месеците юни и септември 2017г. на името на ответницата са регистрирани
20 броя крави. От писмо изх.
№КН-2547/
От показанията на
свидетеля Е. С. Ц. се установява, че през 2017г. той и ищецът посетили
процесните имоти на
В заключението по
съдебно-агрономическата експертиза, неоспорено от страните, е посочено, че през
2017г. от всяка от процесните ливади би се получил добив на сухо сено от 180
кг/дка при първа коситба, която за района е в началото на месец юли, без отава,
т.е. втора коситба, тъй като през месец август е много сухо и не би могло да се
получи сено, както и че средната изкупна цена на сеното за 2017г. е
Установената по делото фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното /вещта/, отговарят не за свои виновни действия, а само защото са собственик, респ. защото животното /вещта/ се намира под надзор на съответното лице /безвиновна отговорност/. Основателността на иска по чл. 50, изр. 2 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди; вредите да се произлезли от животно, собственост на ответника или намиращо се под негов надзор; да е налице бездействие от страна на собственика на животното или лицето, упражняващо надзор върху същото; да е налице причинна връзка между бездействието и настъпването на вредите – вредите следва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът на животното или този, който е бил длъжен да упражнява надзор, е бездействал и не е препятствал възможността животното да причини вредите. В тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за уважаването на предявения деликтен иск.
Съдът намира, че ищецът не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си, че собствените на ответницата крави на 23.06.2017г., 30.09.2017г. и 11.11.2017г. са унищожили тревата в процесните две ливади, вследствие на което е претърпял вреди – пропуснати ползи от лишаване от възможността за добив и продажба на сено, на обща стойност 500.00 лева. На първо място, не се доказа, че тревата е унищожена на процесните дати, и то в посочения размер – 3.843 дка за ливадата в местността “Валого”, и 2.726 дка за ливадата в местността “Равняко”, от животните на ответницата. Видно от заключението по съдебно-агрономическата експертиза и от показанията на свидетеля Ц., към 30.09.2017г. и 11.11.2017г. не би могло да се добива сено от процесните ливади. Вещото лице сочи, че първата коситба за района е в началото на месец юли, без отава, т.е. втора коситба, тъй като през месец август е много сухо и не би могло да се получи сено. Свидетелят Ц. заявява, че през месец септември в с. Раненци не може да се коси, защото тревата вече е изсъхнала, а през месец ноември не се коси. На второ място, по делото не се събраха доказателства в какво състояние са се намирали процесните ливади преди 23.06.2017г., както и че на 23.06.2017г. именно животните на ответницата са унищожили тревата в тях, а не други животни – овце, кози, отглеждани в с. Раково. Доколкото процесните имоти не са били оградени към 23.06.2017г. /а и впоследствие/, видно от показанията на свидетеля Ц., а към 01.06.2017г. на територията на с. Раково освен обекта на Ю.В. са вписани още 17 животновъдни обекта в интегрираната информационна система на БАБХ Вет ИС по реда на чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като в шест от тях се отглеждат животни – овце и кози /видно от писмо изх. №КН-3030/18.06.2018г. от Областна дирекция по безопасност на храните - Кюстендил/, може да се приеме за установено единствено, че на 23.06.2017г. животни на ответницата са се намирали в процесните ливади, но не и че тревата е унищожена на тази дата, и то в посочения размер от общо 6.569 дка, именно от животни на ответницата. Ищецът не доказа причинната връзка между бездействието на ответницата, като собственик на животните, и причинените вреди. Не се установи по безспорен начин и размера на вредите, доколкото констатациите на вещото лице не се базират на данни за конкретното състояние на двете ливади непосредствено към процесните дати.
За уважаване на иска по чл. 50, изр. 2 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на посочените по-горе предпоставки, като липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане води до незавършен фактически състав, респ. до неоснователност на претенцията за реализиране на деликтната отговорност по отношение на ответника и репариране на причинените вследствие на непозволеното увреждане вреди. Доколкото не се установи, че процесните вреди са причинени от собствените на ответницата животни на процесните дати, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на иска и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по производството на делото в размер на 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.К.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Ю.В.Г., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 50, изр. 2 от ЗЗД за
осъждането й да му заплати сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – пропуснати
ползи от лишаване от възможността за добив и продажба на сено през 2017г.,
вследствие на унищожаването на
ОСЪЖДА Е.К.С., с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на Ю.В.Г., с адрес: ***, сумата в размер на 300.00
/триста/ лева – разноски по делото.
Решението може
да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: