№ 403
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500523 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №2334/18.02.2022г. на М. В.
Д.-длъжник, срещу действията на ЧСИ Ст. Янкова по изп.дело
№20217190400672, в която са изложени твърдения, че принудително
изпълнение е насочено по отношение на несеквестируемо жилище на
длъжника. Жалбоподателката твърди, че на 08.02.2022г. чрез своя
пълномощник направила искане за спиране на обявената публична продан и
отмяна на действията на ЧСИ Янкова по принудително изпълнение по
горепосоченото изпълнително дело с наведени твърдения, че изпълнението е
насочено срещу единственото жилище на длъжника, представляващо
недвижим имот с идентификатор 10135.1.74- самостоятелен обект в жилищна
сграда с адрес гр. Варна, ********************* Със съобщение изх.
№2663/08.02.2022г. това искане било оставено без уважение. В жалбата се
излага, че с изнасянето на публична продан на единственото жилище на
длъжника съдебният изпълнител нарушава императивната разпоредба на
чл.444 ал.7 ГПК. Жалбоподателката твърди, че живее в това жилище с двете
си малолетни деца /едното на 5 години, а другото на 13 месеца/, като нито тя,
нито друг член от семейството притежава друго жилище. Излага, че по
изпълнителното дело на ЧСИ била представена техническа експертиза, от
която се установява, че посоченото като ателие в нотариалният акт за
собственост и декларация пред Община Варна, представлява жилище и се
ползва като такова. Това е единственото жилище както на жалбоподателката,
така и за малолетните и деца, членовете на семейството и нямат друго
1
жилище. Твърди, че така нареченото „ателие" отговаря на изискванията за
жилище и определението за такова съгласно пар.5, т.ЗО от ПЗР на ЗУТ и се
ползва като такова; притежава спалня, кухненски бокс с дневна, баня с тоалет
и избено помещение, т.е по функционално предназначение е жилище. Освен
това, със заявление вх. №АУ015338ВН до главния архитект на община Варна,
жалбоподателката е поискала издаване на разрешение за промяна на
предназначението на самостоятелен обект в сграда без извършване на
строително монтажни работи. По изложените съображения жалбоподателката
моля да бъдат отменени действията по принудително изпълнение и изнасяне
на публична продан на недвижим имот с идентификатор 10135.1.74,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда с адрес гр. Варна,
********************* със застроена площ от 22.40 кв.м. и избено
помещение №16 с площ от 2.40 кв.м. и 6.9654% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, заедно с 3 кв.м. ид.ч. от дворното
място и отказа на ЧСИ Станислава Янкова да спре, като бъде отменена
продажбата поради несеквестируемост по изпълнително дело
№20217190400672, като извършени в противоречие с разпоредбата на чл.444
ал.7 ГПК.
Въззиваемата страна Ч. АС. М. – взискател в изп. производство е
депозирал писмен отговор, в който излага становище, че жалбата е
неоснователна. Излага, че по идентична жалба ВОС вече се е произнесъл с
решение №1722/18.11.2021г., като същата е оставена без уважение, след като
съдът е приел, че сочените основания са без значение за секвестируемостта на
процесното ателие. Твърди, че след налагане на възбраната върху ателието с
обезпечителна заповед от 16.10.2018г., издадена по гр. Дело № 2362/2018г. на
ВОС, жалбоподателката се е разпоредила с другото си жилище, а именно
апартамент №20, находящ се на адрес: гр. Варна***********, като го е
прехвърлила на своите деца. Излага, че възбраната е била поискана, съответно
наложена именно върху ателието, тъй като към онзи момент
жалбоподателката е живеела в другия си собствен имот, представляващ
жилищен апартамент №20. Счита, че длъжникът М.Д. сама се е лишила от
втори имот, разпореждайки се с жилищния такъв, именно с цел,
притежаваният от нея втори имот, вече възбранен преди четири години, да
остане единствен и по нейни твърдения да се превърне в „несеквестируем".
Твърди, че ателие №3 не се явява несеквестируем имот, защото двете деца на
М.Д., явяващи се свързани лица чрез произход и следователно попадащи в
понятието семейство, притежават друг имот /ап.20/ в който може и всъщност
очевидно живее семейството. Счита, че ателието не представлява „жилище"
по см. на § 5, т. 30 от ПЗР на Закона за устройство на територията. Това, че
длъжникът живее в ателие и го ползва за задоволяване на жилищни нужди не
го прави жилище, преди промяната на предназначен нето на ателието по
съответния ред, свързано с редица изисквания, поради което не би могъл да се
ползва от закрилата по чл. 444, т.7 ГПК. По изложените съображения моли
жалбата да бъде оставена без уважение, като му бъдат присъдени направените
2
в производството разноски в размер на 300лв.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия съобразно
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за допустима, но
неоснователна. Твърди, че към датата на налагане на обезпечителната
възбрана, а именно 28.10.2018г., длъжникът е притежавал и жилище-
апартамент, с който се е разпоредил доброволно на 04.02.21г.- действие, с
което сам се е поставил в положение, в което не притежава друго имущество,
освен възбраненото. Счита, че разпоредбата на чл. 444, т.7 ГПК е
неприложима, тъй като през 2021г. жалбоподателката се е разпоредила с
другия си недвижим имот, находящ се гр. Варна, ******************* като
същата е прехвърлила собствеността на двете си деца, действаща като законен
представител на едно от тях, явяващи се свързани лица чрез произход и
попадащи в понятието „семейство", съгласно действаща правна уредба.
Излага, че възбраненият недвижим имот, представляващ ателие № 3, няма
жилищно предназначение, независимо от твърденията в жалбата, че се
използва за жилищни нужди. Не се твърди и не се установява
законоустановеният статут на този недвижим имот да е бил променен.
Следователно, имотът, предмет на принудително изпълнение, не
представлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Предвид изложеното,
ЧСИ счита, че жалбоподателката не се ползва от закрилата по чл. 444, т. 7
ГПК, поради което моли да жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна,
а действията на ЧСИ – да бъдат потвърдени.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на
обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнителното дело № 20217190400672 е било образувано в кантората
на ЧСИ Ст. Янкова, рег. №719 на 13.09.2021г. по молба на Ч. АС. М., ЕГН:
**********, чрез адв. Л.Ш. от ВАК, въз основа на Изпълнителен лист от
31.08.2021г., издаден по търговско дело №1750/2018г. по описа на ВОС, с
който М. В. Д., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на взискателя следните
суми: 18 449.81 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от
30.10.2018г.; 5 507.89 лв. - разноски по гр. дело.
Върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ********
представляващ ателие № 3, със застроена площ от 22.40 кв. м., ведно с избено
помещение № 16, както и 6.9654 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху УПИ-12ДЗ в кв. 18, собственост на М. В. Д. е
вписана възбрана в АВп Варна на 28.10.2018г. с вх. per. № 29119, дв. вх. рег.
№ 28842, акт № 168, том 8 въз основа на Обезпечителна заповед от
16.10.2018г., издадена от ВОС в полза на Ч. АС. М., чрез адв. Л.Ш. от ВАК,
на осн. чл. 390 ГПК, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск. При
образуване на изпълнителното дело, по разпореждане на ЧСИ отново е
наложена възбрана върху гореописания недвижим имот.
3
С Покана за доброволно изпълнение, връчена на 19.10.2021г., чрез
процесуалния му представител адв. Иво Великов, длъжникът е уведомен за
насрочения за 12.11.21г. опис на възбранения имот.
С молба от 26.10.21г., М.Д. е поискала отмяна на насрочения опис,
поради несеквестируемост на недвижимия имот, като същата е оставена без
уважение. По жалба вх. № 12444/02.11.2021г. на длъжника, с Решение от
18.11.2021г. по описа на ВОС, влязло в сила на 18.11.2021г., жалбата е
оставена без уважение.
На 26.11.21г. в 13.00 часа, е извършен опис на процесното ателие №3, за
което молителят е бил редовно уведомен чрез адв. И.В..
След изготвяне на първоначална оценка и нейното оспорване, с
Протокол от 07.01.2022г. е определена средноаритметичната стойност на
оценките като е насрочена публична продан на възбранения имот от
21.01.2022г. до 21.02.2022г. /отваряне на наддавателните предложения-
22.02.2022г. в 13:00 часа/
Във връзка с обявената в периода 21.01.2022г. - 21.02.2022г. публична
продан с начална тръжна цена на имота в размер на 37 932лв. са получени
четири наддавателни предложения, като с протокол от 22.02.22г. и на осн.чл.
492, ал.2 ГПК за купувач на имота е обявен наддавачът Стоян Димитров
Стоянов при продажната цена в размер на 53 157.37 лв. Тъй като купувачът е
присъединен взискател /с Удостоверение по чл 456 ГПК издадено по изп.
дело № 20217180401091 по описа на ЧСИ per. № 718 Станимира Костова-
Данова/, с разпореждане от 23.02.22г. ЧСИ му е дал възможност да внесе
цялата предложена цена в двуседмичен срок от приключване на проданта, а в
случай че не желае, на осн чл. 495 вр. с чл 461 и чл. 462 ГПК е насрочена дата
за предявяване на предварителното разпределение за 14.03.22г.
На 18.02.2022г. е постъпила Жалба вх. №2334 /по която е образувано
настоящото дело/ от М. В. Д., в която се твърди, че недвижимият имот,
предмет на принудително изпълнение е несеквестируем.
С определение №971/10.03.2022г., настоящият състав е постановил
спиране на принудителното изпълнение, на осн. чл. 438 ГПК.
По отношение допустимостта на жалбата, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно са изброени
изпълнителните действия, които длъжникът може да обжалва, вкл. по т.2 е
посочено и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Няма спор, че жалбоподателката е длъжник в изпълнителното
производство.
Според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение 2/2013 от
26 юни 2015 год., в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др., като съдът се произнася по тези искания
4
само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими
с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават, като отделното
обжалване на тези действия не е допустимо.
Доколкото от съдържанието на жалбата става ясно, че
жалбоподателката обжалва насочването на публична продан на недвижим
имот, за който твърди, че е несеквестируем, то от тази гледна точка и оглед
разясненията в цитираното тълкувателно решение, жалбата е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност
длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което
счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на
имуществените обекти, които са необходими за издръжката и задоволяване на
жилищните нужди на длъжника и неговото семейство. С упражняването на
това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено
имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за
принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице,
ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, като само
ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС. Тази разпоредба
следва да бъде съобразявана служебно от съдебния изпълнител във всяко
положение на изпълнителното производство, щом основанията за
приложението й са били налице, т.е. до приключване на изпълнителното
производство съдебният изпълнител следва да следи за спазването на нормата
на чл. 444, т. 7 от ГПК. Поради което съдебният изпълнител е задължен преди
да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е
несеквестируем или не, като следва да провери дали длъжникът е с адресна
регистрация на адреса на съответния жилищен имот; дали притежава и други
имоти на територията на РБ, които имат характеристиката на „жилище“ по
смисъла на § 5, т. 30 от ПЗР на ЗУТ; от колко човека се състои семейството на
длъжника, колко жилищни помещения обитава то; дали жилището надминава
жилищните нужди на длъжника и на членовете от семейството му; ако
надхвърля жилищните им нужди– дали са налице условията на чл. 39, ал. 2 от
ЗС и т.н. За получаването на горната информация, съдебният изпълнител има
право на основание чл. 431, ал. 3 от ГПК и чл. 18 от ЗЧСИ да извършва
справки в съответните институции.
Във връзка с допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че
произнасянето с решение №1722/18.11.2021г. по в. гр. дело № 2758/2021г. с
което се оставя без уважение на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК жалба с
вх. № 12444/02.11.2021г., подадена от М. В. Д., ЕГН ********** – длъжник по
5
изпълнението – срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр.
Варна, **************** представляващо Ателие № 3 с ид. 10135.1.74, с
площ от 22.40 кв.м. и избено помещение № 16, с площ от 2.40 кв.м.
посредством налагане на възбрана върху имота и насрочване на опис на
същия, по изп. дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ Станимира Янкова,
с рег. № 719 не е пречка въпросът за несеквестируемостта отново да бъде
разглеждан в настоящото производство по следните съображения:
На първо място следва да се има предвид, че решенията, постановени в
производството по чл. 435 и сл. ГПК досежно действията на съдебни
изпълнители не формира СПН /в този см. решение №161/1.07.2011г. на ВКС
по гр. д. №1830/2010 г./. Безспорно по двете дела е налице идентичност на
страните по обжалване на действията на съдебен изпълнител по едно и също
изпълнение, но предмет на спора по двете са различни действия – с жалбата
по цитираното дело се атакува налагането на възбрана и насрочването на
опис, а по настоящото се обжалват действията по извършване на публична
продан. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение
може да бъде проверявана по жалба срещу действията на съдебния
изпълнител, когато страната желае да се възползва от потестативното си
право да бъде отменено отделно действие или отказ на съдебния изпълнител.
В този случай предмет на делото е потестативното право на страната да иска
отменяването на конкретно посочените действия на съдебния изпълнител.
Така със сила на пресъдено нещо се установява съществуването на едно
потестативно право и процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието е преюдициалното правоотношение, което поражда
потестативното право, предмет на делото, затова и преюдициалното
правоотношение, което поражда потестативното право, не се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по
конститутивния иск /така в решение № 139 по гр. д. № 1449 за 2009 г. на IV
ГО/.
Произнасянето на съда по възможността изпълнението да бъде насочено
срещу конкретния имот е във връзка с твърдяната от длъжника
незаконосъобразност на съответното действие, което по настоящото дело е
обявяването на публична продан, но то не се обхваща от силата на пресъдено
нещо, поради което не може да се приеме, че между същите страни, за същото
искане и на същото основание вече е налице произнасяне.
В тази насока са и разясненията, съдържащи се в ТР №2/2013 от 26 юни
2015 год., че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което счита за несеквестируемо, като на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с)
несеквестируемостта. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане и към момента на изпълнението. Ако приеме, че посочените /от
6
длъжника/ изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта,
то съдът следва да отмени всички изпълнителни действия, които я нарушават.
За да прецени съдът дали за недвижимия имот, по отношение на който е
насочено изпълнение, е приложима закрилата по чл. 444, ал.1, т. 7 ГПК,
настоящият състав съобрази следното:
Както беше посочено по-горе, съобразно тази разпоредба, изпълнението
не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него. Съобразно изложените в
жалбата твърдение, настоящият състав приема, че жалбоподателката и двете
малолетни деца живеят в ателие №3. Според разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от Наредбата за жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото
семейство, определената норма за жилищните нужди на тричленно семейство
е 55 кв.м. жилищна площ /т.е. площите на помещенията, предназначени за
обитаване/. В тази връзка и като съобрази, че съобразно заключенията на
СТЕ, назначени в изп. производство, площта на ателието е 22.40 кв., съдът
счита, че то не е годно да задоволи нуждите на семейството според
законовите изисквания.
Отделно от това следва да се отбележи, че ателието, макар и да е
самостоятелен обект на правото на собственост, не представлява "жилище" по
смисъла на ЗУТ, съответно и по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, въпреки
фактическото му ползване за задоволяване на жилищни нужди. Според
разпоредбата на новосъздадения чл. 147а от ЗУТ /Обн., ДВ, бр. 16 от
23.02.2021г./, промяна на предназначението на самостоятелни обекти в
сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след
издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект
на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или чл. 39
ЗУТ, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са
представени положителни становища от съответните компетентни органи
относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото
предназначение. Действително, длъжникът представя пред съда заявление за
издаване на разрешение за промяна на предназначение, адресирано до Гл.
архитект на Община Варна, но доказателства за промяна на предназначението
на обекта – ателие № 3 не са представени по делото, поради което съдът
приема, че такава не е реализирана към момента на насочване на
изпълнението върху този нежилищен обект. Без значение с оглед цитирана
нормативна уредба е, че ателието за творческа дейност е описано данъчната
декларация по чл. 14 ЗМДТ като жилище от длъжника, както и евентуалното
му фактическото му ползване за задоволяване на жилищни нужди.
На следващо място настоящият състав съобрази и следното:
Възбраната върху просеното ателие е наложена с обезпечителна заповед
от 16.10.2018г., издадена от ВОС в полза на Ч. АС. М., на осн. чл. 390 ГПК, с
която е допуснато обезпечение на именно на иска, за събиране на вземането
7
по който е образувано изп. Дело.
От приложената по изп. Дело разпечатка от Агенция по вписванията, се
установява, че с решение №3542/20.08.2015г., по гр. Дело №18208/201г на
ВРС, влязло в законна сила на 20.12.2016г., в дял на М.Д. се възлага ап. 20,
находящ се на адрес: гр. Варна, жк. Вл. Варненчик бл. 302.
С НА №35 от 03.02.2021г. /т.е. при наличието на вписана възбрана
върху ателието през 2018г./, длъжникът М.Д. прехвърля това жилище,
представляващо апартамент №20, находящо се на адрес: гр. Варна,
************** на своите деца В. М.а –пълнолетна, и А.М. –малолетен, а
считано от 24.02.2021г. М.Д. е регистрирала себе си и двете си малолетни
деца А. и А. на адрес: гр. ***********видно от справката от НБД/.
Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на налагане на
възбраната длъжникът е имала два имота-едно ателие и едно жилище. Именно
с оглед обстоятелството, че длъжникът е живеел в апартамент №20,
кредиторът/сега взискател/ е поискал налагане на възбрана върху ателието. В
последствие обаче длъжникът се е разпоредил с единственото си жилището,
като по такъв начин, при наличието на вписана възбрана върху другия имот,
сам се е лишил от несеквестируемото си жилище.
Целта на възбраната е да определи или задържи даден имот в
патримониума на длъжника за да може кредиторът да се удовлетвори от
неговата цена в бъдещо принудително изпълнение. Именно поради тази
причина, извършените от длъжника разпореждания с възбранената вещ са
недействителни спрямо взискателя.
Действително, в настоящия случай длъжникът не се е разпоредил с
възбранения имот, но доколкото същият е бил възбранен от взискателя
именно защото към онзи момент е бил секвестируем, а в последствие
длъжникът е продал другия/жилищния си имот на трети лица, то той сам се е
лишил от единственото си жилище, поради което съдът намира, че той не
може да се ползва закрилата за несеквестируемост, установена в разпоредбата
на чл. 444, ал. 7 ГПК. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави и е
недопустимо с предприемането на правно позволени действия да се постига
увреждане на интересите на другите участници в съдебното, в т.ч. и
изпълнителното производство.
Предвид изложеното, и с оглед наличните данни по настоящото и изп.
дело, съдът счита, че насочването на публична продан на ателие №3 не засяга
несеквестируемостта, поради което жабата на М.Д. следва да се остави без
уважение като неоснователна.
8
С оглед неоснователността на жалбата, насрещната страна има право да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, които
съдът с оглед представения договор за правна защита и съдействие определя в
размер на 300 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК
жалба вх. №2334/18.02.2022г. на М. В. Д. в качеството на длъжник, срещу
насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. Варна,
**************** представляващо Ателие № 3 с ид. 10135.1.74, с площ от
22.40 кв.м. и избено помещение №16, с площ от 2.40 кв.м. и ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, посредством обявяването му на
публична продан по изп. дело № 20217190400672 по описа на ЧСИ
Станимира Янкова, с рег. № 719 и с район на действие ВОС, поради
несеквестируемост на имота и на основание чл. 444, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, у**************
ДА ЗАПЛАТИ на Ч. АС. М., ЕГН **********, сумата от 300.00 /триста/ лв. на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
КОПИЕ от настоящото решение да се изпрати за сведение и изпълнение
по изп.дело №20217190400672 по описа на ЧСИ Ст. Янкова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9