Решение по дело №384/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.10.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                2. ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 384/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 33 от 05.02.2020 год. по гр. дело № 1027/2019 год. Ботевградският районен съд е признал за установено на  основание чл. 422 от ГПК вземането на „О.Б.Б.” АД, срещу В.В.В. *** по заповед за изпълнение на парично задължение № 4071/06.12.2016 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1437/2016 год. по описа на РС-Ботевград за сумите: 8500 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по договор за предоставяне на овърдрафт по картова или разплащателна сметка, обезпечен със залог върху бъдещи вземания от 23.10.2006 год., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2016 год., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ за сумата 475,70 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 13.06.2014 год. до 01.12.2016 год. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 674,96 лв. – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете, както и сумата 802,26 лв. – разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 48 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който го обжалва в частта, с която са уважени предявените искове с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Твърди, че процесните вземания са погасени по давност – задължението касае периода 23.10.2006 год. – 23.10.2009 год., а заявлението е подадено на 06.12.2016 год., което не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Сочи също така, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена, поради което искът е предявен преждевременно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част. Счита, че се касае за вземане без определен срок, поради което същото е изискуемо с отправяне на покана от кредитора, като това е направено с връчване на нотариална покана на 29.09.2016 год.; към момента на сключване на договора законът не е предвиждал изискването за прилагане на общи условия като предпоставка за валидност на договора; процесното вземане не може да се квалифицира като периодично плащане и по отношение на него следва да се приложи общия петгодишен давностен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за овърдрафт на 23.10.2006 год. предоставил на ответника сумата 8500 лв., преведена по банковата сметка на кредитополучателя при сключване на договора, като е уговорен ГЛП 9%, а крайният срок за погасяване на задължението е денят, в който изтича 30-дневното предизвестие. Лихвата се издължава ежемесечно в последния работен ден на месеца. Тъй като ответникът не погасил задълженията си за периода 13.06.2014 год. – 01.12.2016 год. ищецът се възползвал от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на нотариална покана.

Ответникът оспорва исковете с възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Моли съда да отхвърли исковете изцяло.

С договор от 23.10.2006 год. ищецът е предоставил на ответника овърдрафт по картова или разплащателна сметка, обезпечен със залог върху бъдещи вземания, в размер на 8500 лв. Според чл. 10 от договора крайният срок за издължаване е денят, в който изтича 30-дневното предизвестие за погасяване на задълженията. Уговорена е годишна лихва в размер на 9% /чл. 4, ал. 1 от договора/. Към договора е представен погасителен план. Според чл. 11 от договора лихвата се издължава ежемесечно в последния работен ден на месеца.

Според извлечение от счетоводните книги на банката към 01.12.2016 год. дължимата от ответника главница възлиза на 8500 лв., а договорната лихва за периода 13.06.2014 год. – 01.12.2016 год. е в размер на 475,70 лв.

С нотариална покана, връчена на длъжника на 29.09.2016 год., същият е уведомен, че поради неплащане на погасителни вноски кредиторът се възползва от правото да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, сумата по кредита в размер на 8500 лв. е усвоена изцяло от ответника, като размерът на задължението към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.12.2016 год. възлиза на: главница – 8 500 лв. и договорна лихва за периода 13.06.2014 год. – 02.12.2016 год. – 475,70 лв.

Въз основа на заявление от кредитора е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 4071/06.12.2016 год. по ч.гр.д. № 1437/2016 год. на БРС за процесните суми. Тъй като е подадено в срок възражение от длъжника, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск в срока по чл. 415 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.

Правният си интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по ч.гр.дело № 1437/2016 на БРС документи, от които се установява, че кредитополучателят е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. вземането на заявителя е оспорено. Разпореждането на съда с указание до заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, му е връчено на 10.05.2019 г., исковата молба е постъпила в съда на 06.06.2019 г., поради което искът е допустим, тъй като е спазен едномесечният срок по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Установи се от събраните по делото доказателства, че на 23.10.2006 год. между страните е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ответника възможност за ползване на кредит под формата на овърдрафт по картова или разплащателна сметка в размер на 8500 лв., усвоена напълно от кредитополучателя. Посочено е, че договорът се сключва за срок от една година с възможност за подновяване. Според чл. 4 от договора ползваният кредит се олихвява с ГЛП в размер на 9%, като олихвяването се извършва ежемесечно. При наплащане на дължимите лихви в срок от 30 дни от страна на кредитополучателя банката има право да направи предсрочно изискуем целият ползван кредит под формата на овърдрафт /чл. 14, ал. 2 от договора/.

Усвояването на сумата по кредита не се оспорва от страна на ответника, като не се спори и относно липсата на изпълнение на поетите от него с договора задължения да осигурява средства за захранване на сметката след 13.06.2014 год. Последното обстоятелство се установява и от приетата по делото експертиза. Съдът намира, че посоченият в договора срок касае правото на длъжника да ползва кредита-овърдрафт, а не е свързан със съществуването на правоотношението, тъй като при частично или цялостно погасяване на ползвания овърдрафт от постъпленията по разплащателната сметка, същият може да бъде ползван отново, до договорения размер, неограничено във времето. Това е същностна характеристика на кредит - овърдрафт, който е безсрочен и кредитополучателят може да поиска прекратяването му по всяко време, при условие, че кредитът - овърдрафт е изцяло погасен. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на някоя от клаузите на договора от страна на кредитополучателя банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. преустановяването на действието на договора е оставено на преценката на кредитодателя. В случая констатираните от вещото лице просрочия, показани в таблици № 1 и 2 от заключението, не са взети предвид от кредитора и отношенията между страните са продължили до датата на прекратяване на договора с обявяването му за предсрочно изискуем с нотариалната покана, връчена на длъжника на 29.09.2016 год. Формулировката на чл. 14, ал. 2 от договора, а именно - че при наличие на предвидените предпоставки, по преценка на банката, кредитът става незабавно и предсрочно изискуем, означава че това не става автоматично  с факта на неплащане на съответни вноски, а е необходимо банката да упражни правомощието си да го направи предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, а е нужно нарочно волеизявление на кредитора, с което той да сведе до знанието на длъжника настъпването на това обстоятелство като субективно право, установено в полза на кредитора.  В случая това право е надлежно упражнено от кредитора с връчването на нотариална покана. Нормата на чл. 50 ЗННД предвижда, че нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Извършените от връчителя на нотариуса удостоверявания представляват официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК и обвързват съда да приеме, че на 29.09.2016 г. връчителят на нотариуса посетил адреса на ответника в с. В., ул. „В.“ 40, посочен като адрес за кореспонденция на длъжника и в договора на кредит, където намерил лицето от адреса Н. И. В. – майка на длъжника, удостоверил личните й данни, вкл. обстоятелството, че тя приела нотариалната покана за ответника със задължението да я предаде, за което положила подпис /разписка на л. 32 по гр.д. № 1027/2019 год. на БРС/. Съдът намира, че така извършеното от служителя на нотариуса връчване е редовно по чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, и на посочената дата ответникът е редовно известен от ищеца за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид горното, съдът намира за доказано основанието на иска, а именно - съществуването на договорно правоотношение между "ОББ" АД и ответника по делото, неговия предмет - предоставяне на кредит под формата на овърдрафт в размер на 8500 лв., чието връщане се претендира поради настъпване на предсрочната изискуемост, обявена от кредитора при условията на договора. Съдът приема, че са налице обективните предпоставки за обявяване от страна на банката на предсрочната изискуемост на цялото вземане, тъй като е налице неизпълнение на задължения от страна на кредитополучателя- непогасяване в срок на изискуеми задължения - главница и лихви.

Горният извод за основателност на иска налага обсъждане на направеното от ответника при условията на евентуалност възражение за погасяване на вземането по давност. В конкретния случай, приложение намира общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като по този въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г.о., съгласно които вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето, като договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Ето защо, в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който е започнал да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а това в настоящия случай е прекратяването на договора за овърдрафт с едностранното волеизявление на банката на 29.09.2016 год. Поради това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.12.2016 год. по чл. 417 ГПК, не е изтекъл изискуемия петгодишен давностен срок и вземането, произтичащо от договора за кредит овърдрафт не е погасено по давност. Ето защо, възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.

Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.12.2016 г. до окончателното плащане на вземането.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

                                                Р Е Ш И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33 от 05.02.2020 год. по гр. дело № 1027/2019 год. на Ботевградския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено на  основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вземането на „О.Б.Б.” АД, срещу В.В.В. *** по заповед за изпълнение на парично задължение № 4071/06.12.2016 год. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1437/2016 год. по описа на РС-Ботевград за сумата 8500 лв. – главница, представляваща непогасено задължение по договор за предоставяне на овърдрафт по картова или разплащателна сметка, обезпечен със залог върху бъдещи вземания от 23.10.2006 год., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 674,96 лв. – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете, както и сумата 802,26 лв. – разноски в заповедното производство.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.