РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р. Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Р. Методиева Административно наказателно
дело № 20223110204573 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Малвес“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул. „Ст.Караджа“ № 16, подадена чрез адв. Н.С. от АК –
Варна, против НП № 03-2200681/27.07.2022год. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. на основание чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл. 10, ал.1 от същия закон.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че при издаването и връчването на НП били допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Твърди, че АУАН бил съставен от
лице неразполагащо с компетентност да издава АУАН по КТ, НП било
издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не били
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които било извършено, както и доказателствата в подкрепа на обвинението.
Липсвала и индивидуализация на нарушението тъй като в НП не били
посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя. Навежда
твърдения и за нарушение на материалния закон като развива доводи за липса
на извършено нарушение. Отделно от това счита, че конкретния случай
попадал в хипотезата на §1, т.5 от ДР на ЗАНН – бил явно маловажен случай.
Моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да бъде
1
приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ като бъде определено наказание
глоба в размер на 100лв.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се
представлява от адв. Н. С. от ВАК, който заявява че поддържа жалбата и не
оспорва фактите изложени в НП. Във фазата по същество пледира за отмяна
на НП на основанията изложени в жалбата като акцентира на доводите си за
липса на извършено нарушение. Отправя искане за присъждане на разноски.
Във фазата по съществото на делото процесуалния представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество стопанисвало ресторант „Сладория“, находящ се
в гр.Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 16. С Трудов договор № 187/11.05.2022г.
лицето Олександра Жирицка ЛНЧ ********** и рег. карта № *********, била
назначена на длъжност "сервитьор" с място на работа посоченият ресторант.
Жирицка била гражданин на Украйна. Трудовият договор бил срочен – до
11.02.2023год., като Жирицка започнала да полага труд на 12.05.2022г.
Въззивното дружество обаче не уведомило ТП на ИА "ГИТ" за сключения
трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата, на която
лицето започнало работа.
На 31.05.2022г. служители на Дирекция „ИТ„ Варна – Р. Б. – ст.
юрисконсулт и Р. П. – инспектор извършили проверка в обекта на въззивното
дружество посочен по-горе за спазване на трудовото законодателство. При
тази проверка на място в обекта била оставена призовка по чл. 45, ал.1 от
АПК адресирана до въззивника като работодател за явяване в Д “ИТ“ Варна и
представяне на редица документи. Такива били представени. В хода на
документалната проверка и след направена справка в съответната
информационна система било установено, че въззивното дружество не е
уведомило съответното поделение на ИА „ГИТ“ в законния 7-дневен срок от
действителното започване на работа на лицето О. Ж. – Украинска гражданка.
Във връзка с тези констатации на 01.07.2022г. срещу въззивното
дружество като работодател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 10, ал.1
от ЗТМТМ.
Актът бил надлежно предявен на управителя на дружеството и бил
подписан от него без възражения. Писмени възражения срещу АУАН не били
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и 31.05.2022год. въз основа на
него, директорът на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е , че въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание
2
чл. 78, ал.1 от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция
в размер на 2000лв.
Изложената фактическа обстановка, която не е спорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на събраните по АНП писмени
доказателства приобщените по реда на чл. 283 от НПК и кредитирани изцяло
от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна
страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата
разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес
на управление, управител.
Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Ясно в АУАН и НП е описано в какво се състои самото
нарушение – не е уведомил съответното поделение на ИА „ГИТ“ в 7-дневен
срок от датата на действителното започване на работа на лицето …..
Недвусмислено са посочени и датата и мястото на извършване на
нарушението – 20.05.2022год. и гр.Варна, ул. „Христо Самсаров“ № 2а, както
и доказателствата в подкрепа на обвинението – ТД № 187/20.05.2022год. и
присъствена форма за м. май 2022год..
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на
досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в
тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че АУАН бил
съставен от некомпетентно лице то не се споделя от съда.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според
ал. 4 на с. р., НП се издават от ръководителя на съответния контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
3
принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ,
министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по
спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се
осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от
Устройствения правилник (УП) на ИА "Главна инспекция по труда" (отм., но
в сила към датата на съставяне на АУАН и НП), изпълнителният директор
ръководи Агенцията като издава НП по АУАН, съставени от служители на
Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП,
изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции
или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти,
отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.
Съгласно чл. 20, ал.1 от УП инспекторите в Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" осъществяват своята дейност в съответствие с
Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове,
които възлагат контрол на Агенцията.
Съгласно чл. 21, ал.1 от УП при и по повод изпълнение на служебните
си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени
в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в
Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Съгласно ал.2 на същия член от УП правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната
администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор,
юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на
експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния
директор.
Съгласно ал.4 на същия член от УП при установяване на нарушение на
законодателството инспекторът: 1. прилага принудителни административни
мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява
контролна дейност; 2. издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда
за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3. съставя акт за
установяване на административно нарушение и образува
административнонаказателно производство; 4. дава устни разпореждания.
В случая видно от приложения към преписката АУАН той е бил
издаден от ю.к. Р. М. Б., която съобразно нормата на чл. 21, ал.2 от УП е
разполагала с правомощия на инспектор и е имала право съобразно чл. 21,
ал.4 от УП да съставя АУАН.
От друга страна видно от приложената към АНП Заповед на № 3-
0157/16.02.2022год. с нея ИД на ИА „ТИТ“ е делегирал правомощия на
4
директорите на дирекции „ИТ“ да съставят НП по АУАН съставени от
инспекторите и лицата по чл. 21, ал.2 от УП.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба,
съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан въззивника.
Според цитираната по-горе разпоредба в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава
работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда".
Понятието "работодател" е дефинирано в §.1, т.1 от КТ, според който
това качество притежава всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От приложения към преписката ТД № 187/11.05.2022год. е видно, че
Ол. Ж. е била ангажирана по трудово правоотношение от въззивното
дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в
чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е прието, че
въззивното дружество „Малвес“ ЕООД има качеството работодател по
отношение на Ж.. Не е спорно, че последната е Украинска гражданка и като
такава се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на §.1, т.4 от ДР на
ЗТМТМ. Следователно по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ въззивното
дружество е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на Ж. писмено да уведоми за това Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. От
приложените към преписката ТД и копия от присъствена форма за м. май
2022г., както и график на смените е видно, че Ж. е започнала да полага труд
за дружеството на 12.05.2022год.. Съобразно задължението вменено в
нормата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ въззивното дружество е следвал в 7-дневен
срок от 12.05.2022год. да уведоми ТП на ИА "ГИТ" за това обстоятелство
което няма спор, че не е било сторено.
Спорен е въпроса дали при тези безспорно установени факти е налице
извършено нарушение от страна на въззивника или не. В жалбата си
въззивника счита, че нарушение не било извършено тъй като се касаело за
украинска гражданка, а украинските граждани в България имали право да
получат незабавно временна закрила съгласно Решение от 04.03.2022год. на
Съвета на ЕС и решение на МС от 10.03.2022год. и те, както и членовете на
техните семейства имали право да работят в страната без да е необходимо
разрешение за достъп до пазара на труда. Счита, че при режим на временна
закрила се прилагало българското трудово и осигурително законодателство и
ЗТМТМ не намирал приложение тъй като касаел, регламентирал достъпа до
пазара на труда на лица граждани на трети страни (държави които не са
членки на ЕС).
Съдът не споделя това становище на въззивника.
5
Безспорно лицето Ол. Ж. е лице с временна закрила на територията на
РБ съобразно редица международни и вътрешни актове. Осигурената й
закрила обаче не я прави гражданин на РБ. Статута на бежанците и на лица на
които е предоставено убежище е изрично уреден в Закона за убежището и
бежанците, както техните права, в това число и достъпа на пазара на труда са
изрично уредени в редица нормативни актове в това число и ЗТМТМ. Вярно,
че съобразно този закон - чл.9, ал.1, т.9 и 10 не се изисква разрешение за
достъп до трудовия пазар на лица търсещи закрила. Това обаче не
освобождава всеки работодател приел на работа такова лице – гражданин на
трета страна да уведоми ГИТ. Следва да бъде отбелязано още, че
уведомяването не е свързано единствено и само с разрешителния режим за
достъп до пазара на труда на такива лица, както очевидно счита въззивника.
Уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ се изисква за целите на
регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети
държави и на политиката в областта на свободното движение на работници,
трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна
имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно
пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията поети
от РБ като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25
ноември 2003г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от
трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно
условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите
на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009г. за предвиждане на
минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на
незаконно пребиваващи граждани на трета държава, и др. – транспонирани
със ЗТМТМ..
Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде
възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени
документи, от работодателите следва да се изисква да уведомяват
компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава.
С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да
предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на
други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52
ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно
пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на
чл. 4, § 1, т. в) от Директивата е предвидено задължение за държавите членки
да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи,
определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на
граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. РБ не
се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване,
като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. в) е приета
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за
спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна
6
агенция "Главна инспекция по труда".
И доколкото в случая е безспорно установено, че въззивното дружество
не е уведомило в законоустановения срок (в случая до 19.05.2022год.), то
нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ е налице и то извършено точно на
20.05.2022год. както е приел АНО, доколкото нарушенията, изразяващи се в
бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на
срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени.
Правилно е била приложена от АНО и санкционната норма на чл. 78, ал.
1 от ЗТМТМ. Посочената разпоредба предвижда санкция за случаите, когато
за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, а за процесното
нарушение не е предвидено специално наказание.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба. Нещо повече по делото липсват
данни дори и след срока такова уведомление да било подадено.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че липсват основания за
отмяна на обжалваното НП. В горната насока е налице и константна практика
на АС – Варна по идентични казуси касаещи граждани на Украйна – Решение
№ 1127/31.08.2022год. по к.а.н.д. № 960/2022год.; Решение №
604/03.05.2022год. по к.а.н.д. № 727/2022год.; Решение № 893/05.07.2022год.
по к.а.н.д. № 1207/2022год. и др.
Като отчете обаче, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложеното наказание от една страна, а от друга и това, че
нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на каквито и да било
доказателства в подкрепа на противното, съдът счете, че така наложеното му
наказание имуществена санкция в размер над минималния – 2000лв., се явява
прекомерно. Счете, че в случая дори наказание наложено в минималния
предвиден в закона размер би постигнало целите както на генералната, така и
на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради
което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното
наказание имуществена санкция на 1500лв.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивната
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивника дължи
7
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО
в с.з, както и че делото е приключило в едно съдебно заседание, счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част
на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши
съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Малвес“
ЕООД ЕИК ********* в полза на Дирекция „инспекция по труда“ гр.Варна.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника също следва да се присъди
съразмерната част от направените по делото разноски. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално
представителство. И като съобрази размера на уважената част на жалбата
(500лв., доколкото това е размерът на отменената санкция), съдът намира, че
на въззивното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 100лв,
които следва да бъдат възложени на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2200681 от 27.07.2022год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„Малвес“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 16, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за
нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание на 1500лв.
ОСЪЖДА „Малвес“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 16 да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда"- Варна сума в размер на 60лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
8
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"- Варна да заплати на
Малвес“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 16 сума в размер на 100лв. представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9