Решение по дело №349/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            27.06.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На двадесети юни                                                            две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Теодора Костадинова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  349 по описа за 2019год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от  Л.С.Т., с която претендира да бъде осъдено „България Ер”, АД, ЕИК *********, да й заплати сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по разписание в 06:50 часа от ******, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 14.01.2019г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за въздушен превоз сключен между ищеца и ответника, последният е поел задължението да осъществи въздушен превоз на ищеца по направление от ****** с полет номер FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по разписание в 06:50 часа. Твърди, че  ищецът пристигнал своевременно на летище Варна, за да се качи на самолета, който излетял със закъснение повече от четири часа и половина. Твърди, че не е била уведомена за това по никакъв начин.  Договорът за превоз е сключен чрез посредник и е касаел група организирани туристи. Трето лице - турист от същата група поканил превозвача да му бъде изплатено обезщетение за закъснелия полет, който отговорил, че ще разгледа претенцията му, но отговор не последвал. На друг от организираните туристи към същата група било изплатено обезщетение едва след завеждане на гражданско дело пред ВРС. С оглед на гореизложената фактическа обстановка моли за уважаването на предявения иск и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.  

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „България Ер”, АД, с който се изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Не се оспорва дължимостта на обезщетение в размер на 250 евро, което е платено след получаване на препис от исковата молба. Сочи, че ищцата не е заявила претенцията си извънсъдебно, поради което не й се следват разноски.  

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите писмени доказателства – копия на туристически ваучер №ЕЕ050626/29.09.2017 г.; полетна информация от 04.10.2017 г. до 11.10.2017 г.; бордна карта; електронно писмо от 15.05.2018г.; искане от Николай Николов; искова молба от 02.10.2018г. подадена от Анна Йосифова; извадка за извършено плащане на 07.11.2018г. в полза на Анна Йосифова; платежно нареждане на стойност 488,96 лева от 20.02.2019 г.; извлечение от страницата на „България Ер“ относно правата на пътниците от 19.02.2019г.; извлечение от онлайн платформа на „България Ер“ за подаване на жалби и рекламации от 19.02.2019г., се установява, че   Л.С.Т. направила резервация за пътуване с полет № LZB 8187 от летище ****** с полет номер FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по разписание в 06:50 часа. На 20.02.2019 г. „Б.е.“ АД превел на Л.С.Т. сумата от 488.96 лева на основание „обезщетение“.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ вр. чл. 6  от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.  

Регламент 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС, а съгласно чл. 3 т.1 б.”а” от Регламента, се прилага за пътници, пристигащи на летище, намиращо се в държава-членка, към която договора се прилага /в случая София/. В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на полета (чл. 5) и при отказан достъп на борда (чл. 4 ), като към тях съобразно съдебната практика е приравнено и закъснението повече от три часа (чл. 6).

            От това следва, че в настоящия процес, ищецът носи доказателствената тежест да установи обстоятелствата, че е страна по договора за превоз, че е изпълнил собствените си задължения по договора /че се явил за превоза в указаното от превозвача време/, както и вида и размера на претърпените вреди /претърпяна загуба и пропусната полза/, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при твърдение за недобросъвестност на длъжника – наличието на такова, респ. ответникът -обстоятелствата за изправността си по договора - че е изпълнил превоза съгласно договореното /в указаното време и до указаното място, или че е налице причина за неизпълнението, която изключва отговорността му /форс мажорно обстоятелство или случайно събитие/ или, че са налице други изключващи отговорността му обстоятелства – задължение на друго лице да уведоми пътниците за промяна датата и часа на полета.

 В случая посочените обстоятелства, които са в тежест за установяване на ищеца се установяват от обсъдените по делото доказателства, като ответникът макар и формално да ги оспорва, с извършеното в хода на процеса плащане ги признава. Същевременно от ответната страна не се сочат и не са събрани доказателства, установяващи фактите в негова тежест за доказване.

 Въз основа на гореизложените правни доводи, съдът намира, че искът е изцяло основателен, но предвид извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде отхвърлен като погасен на това основание.

Следва да се присъди законната лихва от предявяване на иска до датата на плащане.

Предвид изхода на делото и доколкото в случая с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска /не е изразил недвусмислено и ясно признание на иска и до приключване на съдебното дирене не е погасил претендираното вземане за законна лихва/, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според представените доказателства за извършени разноски – договор за правна помощ и вносна бележка за държавна такса, са в общ размер от 350 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

Р   Е  Ш  И

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Л.С.Т. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква „а“ вр. чл. 6  от Регламент (ЕС) № 261/2004 г.  за осъждането на  „Б.Е.“ АД, ******със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да й заплати сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет  FB 8193 за дата 04.10.2017г, излитащ по разписание в 06:50 часа от ******, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

 

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ******със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да заплати на Л.С.Т. ЕГН **********, законната лихва върху сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № LZB 8187 от летище Варна, Р България до летище Милаш, Бодрум, РТурция, предназначен за дата 04.10.2017г., считано от датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019г. до  20.02.2019г.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Б.Е.“ АД, ******със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София да заплати на Л.С.Т. ЕГН **********, сумата от  350 лева представляващи сторените разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: