Решение по дело №639/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260026
Дата: 25 август 2020 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20205640200639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      260026                         25.08.2020 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на двадесети август две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Георгиев

 

Секретар: Велислава Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев

АНД № 639 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Форуком М - К” ООД със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 109, представлявано от управителите К.Г.Г. и М.Г.Г.срещу Наказателно постановление № 513303–F541212 от 20.05.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 18, ал. 5 от Валутния закон  имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на състава на чл. 313, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, както и наложени санкции и ПАМ – съответно лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занятие, включително за обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково, **********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК *********, за срок от 1 месец, а на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон и е запечатан, на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон, обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково, ********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК: *********, като е забранен достъп до него за срок от 1 месец. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било незаконосъобразно  и издадено в резултат на формално тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с материалния и процесуалния закон, а по отношение на наложената административна мярка по чл. 18, ал. 8 от Валутния закон – и поради липса на мотиви, неоснователност и незаконосъобразност. Твърди се в подадената жалба, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговарял на изискванията по 42, т. 4 от ЗАНН и липсвало пълно описание на фактическата обстановка, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на тази група доводи. При условията на евентуалност заявява, че дори да се приеме, че формално били налице признаците от състава на нарушение по цитираната наредба, то в случая наказващият орган е следвало да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая и да не наказва жалбоподателя, като го предупреди, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. По отношение на мярката по чл. 18, ал. 8 от ВЗ, законодателят е предоставил само възможност, наказващият орган да я наложи, но не и задължение, а в случая законът предвиждал конкретни основания, при наличието на които да я наложи и които в случая не били реализирани. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност, размерът на наложената имуществена санкция бъде намален с оглед тежестта на нарушението и ниската стойност на извършената сделка за продажба на валута.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, „Форуком М - К” ООД, град Хасково, редовно призовани, се представляват от адв. Т.Т., която заявява, че поддържа подадената жалба от името на представляваното от нея дружество и в хода по същество развива подробни аргументи за нейната основателност.

          Административнонаказващият орган - Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт М.К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт. 

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 27.02.2020 г. била извършена проверка от свидетеля М.Н.С., на длъжност „старши инспектор по приходите” в ЦУ на НАП в търговски обект – обменно бюро, находящ се гр. Хасково, ***********, стопанисван от „Форуком М-К ООД“, с ЕИК по Булстат: *********. В хода на проверката било възприето, че дружеството разполага с качеството на лице по чл. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, и извършващо дейност като такова в обекта, посочен по -горе, като установили, че било вписано в публичния регистър по чл. 3, ал. 3 от Валутния закон, а в обекта на видно място за клиентите били поставени табели с необходимите реквизити. В хода на проверката била извършена контролна покупко-продажба на 50 турски лири на стойност 16.50 лева, между контролните органи от състава на ТД на НАП - Пловдив и К.Г.Г., представляващ „Форуком М-К ООД“, град Хасково, за която сделка била издадена само фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и функциониращо в обекта ФУ тип „Елтрейд A3KL“, ИН на ФУ ED314551 и ИН на ФП 44314551. Установено било, че не било издадено бордеро по образец, а издадената фискална бележка от страна на „Форуком М-К“ ООД, свид. М.С. преценила, че не представлявала разширена фискална касова бележка, и не съдържала всички реквизити на бордерото, посочени в Приложение № 7 /бордеро №, клиент, количество на валутата, обменен курс/, съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, серия АА № 0411983/27.02.2020 г., който бил подписан от присъстващия представител на дружеството – К.Г.Г.. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по нарушение на състава на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, на управителя на дружеството било отправено разпореждане да се яви на 09.03.2020 г. в 10:30 часа в ТД на НАП, на посочения в протокола адрес, като представи съответните, изброени в протокола документи.

          Актът за установяване на административно нарушение с № F541212 е съставен на 12.03.2020 г. от свид. М. Н. С., в присъствие на свидетелите В.П.Т. и Ж.И.С. на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, без в графата за възражения и обяснения по него да впише дали има такива. Възражения депозирал на 16.03.2020 г. – в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка. В подадените писмени възражения е посочено, че се касае за нова разпоредба и нови изисквания, към които не били привикнали в дейността си, не било допуснато накърняване на финансовия интерес на Държавата, дружеството нямало публични задължения, нямало допуснати други нарушения и поради тези причини, законният му представител в лицето на единия от управителите М.Г.Г.моли за прилагане на разпоредбата на чл. 28, вр. чл. 54 ЗАНН.

          Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е за първи път.

         С Постановление за прекратяване изпълнението на административното наказание ЛПУОД и на наложената ПАМ ЗО № 521460- 541212 от 02.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е прекратено спрямо „Фотуком М-К“ ООД изпълнението на наложеното с Наказателно постановление № 513303–F541212 от 20.05.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занятие, включително за обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК *********, за срок от 1 месеца на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон и наложената, на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон ПАМ – запечатване на обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково, ********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК: *********, като е забранен достъп до него за срок от 1 месец.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Н.С. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнал в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, а именно свързаните с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра и на изложеното от свидетелите В.П.Т. и Ж.И.С..

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:     

          Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Валутния закон Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за вписване в регистъра по ал. 3, както и изискванията към дейността на обменните бюра. По силата на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., попр., бр. 86 от 30.09.2003 г., за всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец съгласно приложение № 7 в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. Печатът на обменното бюро върху бордерото и подписът на валутния касиер не трябва да закриват стойността на сделката. По силата на чл. 18, ал. 5 от Валутния закон, предишна ал. 3 – ДВ, бр. 14 от 2020 г., лице, вписано в регистъра по чл. 3, ал. 3, което извърши нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., а според ал. 8, при извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно нарушение - за срок от два месеца до една година. Следователно, деянието за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо, а съгласно чл. 18, ал. 9 от ВЗ, в случаите на налагане на административно наказание по ал. 8 с наказателното постановление се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обект.

         При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподателя лице, който е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация на нарушението, описано в него се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, на инкриминираната дата е бил в работен режим, а дружеството – жалбоподател разполага с качеството на лице по чл. 2 от Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, и извършващо дейност като такова в обекта, посочен по – горе. Налице е и съответно вписване в публичния регистър по чл. 3, ал. 3 от Валутния закон. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, приложим по аналогия, същият е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта контролна покупка на валута е извършено плащане в брой от свид. М.Н.С. е следвало да бъде издаден от търговеца фискален бон, което е и реално строено и такъв приложен по делото като писмено доказателство, но без същият да съдържа всички реквизити на бордерото по чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 74 от 22.08.2003 г., попр., бр. 86 от 30.09.2003 г., каквото пък при извършване на сделката не е издадено по образец съгласно Приложение № 7 от Наредбата. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел, преценени в тяхната взаимовръзка.

          Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 18, ал. 5 от Валутния закон, вр. чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

          На следващо място, с оглед отправеното изрично възражение при условията на евентуалност, не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се  квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. Дори и при установените факти, такива каквито са релевирани от жалбоподателя  - че нарушението е първо, че с деянието действително няма данни да се е стигнало до неотразяване на приходи, които са отчетени при оценка на степента на обществена опасност на деянието и даване на релевантната правна квалификация, но само относно липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи и при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, както в случая и при наличие на съвпадение на изводите на съда с тези на наказващия орган, но не и в дейността по определяне вида и размера на санкцията.

          В случая безспорно, конкретни вредни последици, свързани с неотразяване на приходи не е установено пряко да са реализирани, а при липса на твърдения за предходни нарушения, като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, макар да не е налице основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, с определяне на имуществената санкция от АНО за него над минималния законов размер, е налице основание за ревизиране на този аспект от дейността му при реализиране на отговорността. Още повече предвид стойността на сделката. По този начин, в рамките на преценката по реда на чл. 27 от ЗАНН, съдът приема, че размерът на наложената административна санкция е необходимо да бъде намален съобразно установения специален минимум от 2000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено наказателното постановление. По изложения комплекс от обстоятелства, от значение за преценката при индивидуализацията на санкцията, съдът намира че не са налице предпоставките по чл. 18, ал. 8 от Валутния закон и необосновано, доколкото не е съответства на извода за тежестта на нарушението, наказващият орган е упражнил правомощието си да наложи санкцията лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занятие, включително за обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК *********, за срок от 1 месеца. В резултат, наказателното постановление, като постановено в нарушение на материалния закон подлежи на отмяна от съда в тази част, доколкото макар с Постановление за прекратяване изпълнението на административното наказание ЛПУОД и на наложената ПАМ ЗО № 521460- 541212 от 02.07.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив да е прекратено спрямо „Форуком М-К“ ООД изпълнението на наложеното с Наказателно постановление № 513303–F541212 от 20.05.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив лишаване от право да упражнява дейност, то основанието за неговото налагане не е отменено, а това е прерогатив единствено на съда в производство инициирано по реда на чл. 59 от ЗАНН по отношение на санкционния акт.  

          Обратно, по отношение на наложената, на основание чл. 18, ал. 9 от Валутния закон ПАМ – запечатване на обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково, ********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК: *********, като е забранен достъпът до него за срок от 1 месец, макар актът да е инкорпориран в съдържанието на наказателното постановление и мярката да се явява последица от налагане на санкцията по чл. 18, ал. 8 от ВЗ, то редът за оспорването на същата е по АПК пред компетентния съд, който да прецени наличието на основанието по чл. 18, ал. 9 от ВЗ, предвид изхода на административнонаказателното производство след осъществения съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт.

          Като последица от дейността на съда при осъществения контрол за законосъобразно на наказателното постановление, с оглед изхода на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, тоест извършено, респ. допуснато е нарушение и субектът е дружеството – жалбоподател, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на жалбоподателя, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение, още повече предвид липсата на искане в тази насока. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено.

          По отношение на разноските по направеното искане и наказващия орган, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,  ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт с размер в рамките на цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН именно в такъв размер.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 513303–F541212 от 20.05.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, в частта, с която на „Форуком М - К” ООД със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 109, представлявано от управителите К.Г.Г. и М.Г.Г.е наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута в наличност по занятие, включително за обект - обменно бюро, находящ се в гр. Хасково********, и стопанисван от „Форуком М-К“ ООД, ЕИК *********, за срок от 1 месец.

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 513303–F541212 от 20.05.2020 г. издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, в частта, с която на „Форуком М - К” ООД със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 109, представлявано от управителите К.Г.Г. и М.Г.Г.е наложена, на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 18, ал. 5 от Валутния закон,  имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на състава на чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, вр. чл. 3, ал. 5 от Валутния закон, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2000.00 лева.

         ОСЪЖДАФоруком М-К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 109, представлявано от управителите К.Г.Г. и М.Г.Г.да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски за заплащане на възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия:            /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.