№ 694
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720101233 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Г. АДЖ., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Р. З., срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата от 3316.47 лева – представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 39,
находящ се в ***** /абонатен номер **********/ за периода от 01.08.1999 г.
до 30.09.2003 г. вкл. и сумата от 906.50 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 30.09.1999 г. до 03.12.2003 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 08.12.2003 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 52.23 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6457/2003 г. на РС Перник и
които суми са претендирани по изпълнително дело № 2401/2004 г. на ДСИ
към СИС на Пернишкия РС и по изпълнително дело № 90/2009 г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова поради погасяването на сумите по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил титуляр на партида за
процесния имот с номер ********** и имал качеството потребител на
топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била налице
облигационна връзка. По тези съображения ответникът начислил следните
суми: общо 4275.20 лева за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия – от които 3316.47 лева главница за периода от 01.08.1999 г. до
1
30.09.2003 г. и 906.50 лева обезщетение за забава за периода от 30.09.1999 г.
до 03.12.2003 г., както и съдебни разходи в размер на 52.23 лева.
На следващо място се твърди, че за събиране на посочените вземания
ответното дружество образувало срещу ищеца ч.гр.д. № 6457/2003 г. на РС
Перник. В хода на същото срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист за
процесните суми от 23.12.2003 г. В тази връзка и въз основа на изпълнителния
лист ответното дружество образувало на 02.02.2004 г. срещу ищеца
изпълнително дело № 2401/2004 г. на ДСИ към СИС на Пернишкия РС. По
последното били извършвани изпълнителни действия, но впоследствие
изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
– на 30.12.2008 г. Предвид прекратяване на изпълнителното дело
изпълнителният лист бил върнат на дружеството на 20.01.2009 г. След това
според ищеца срещу него не били предприемани други действия по
принудително изпълнение.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия обаче, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищеца, доколкото те фигурират по
партидата му като дължими и незаплатени /суми по блокирана сметка/. В тази
връзка се твърди, че ищецът има интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните
вземания са погасени по давност, доколкото след 30.12.2008 г. ответникът не
е предприел действия по принудителното им събиране – не е образувал
изпълнителни дела в продължение на повече от пет години. Дружеството
обаче отказвало до отпише сумите от партидата на ищеца. Поради това
последният счита, че дружеството с поведението си е станало причина за
образуване на делото.
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. С исковата
молба са представени: определение от 09.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6457/2003 г.
на РС Перник.
Впоследствие с допълнителна молба ищецът посочва, че срещу него за
събиране на процесните суми ответникът е образувал второ изпълнително
дело след като получил обратно изпълнителният лист по първото такова.
Посоченото изпълнително дело било под № 90/2009 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова. Независимо от действията, извършвани по него обаче, ищецът
поддържа, че задълженията му са погасени по давност.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава – като дружеството не оспорва и размера на претенциите.
Твърди се, че срещу ищеца действително е било образувано ч.гр.д. №
6457/2003 г. на РС Перник, а впоследствие въз основа на издадения
изпълнителен лист и изпълнително дело № 2401/2004 г. на ДСИ към СИС на
Пернишкия РС. Поддържа се обаче, че след перемиране на същото
дружеството не е предприемало допълнителни действия по принудително
събиране на сумите. Уточнява се и че изпълнителното дело също вероятно е
унищожено с оглед изминалия период от време. В тази връзка се твърди, че
2
действително правото на принудително изпълнение е погасено като
вземанията съществуват единствено в естествено състояние, което не е пречка
за доброволно плащане.
Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото ответникът не
бил станал повод за завеждане на делото.
По делото е приложено изп.д № 90/2009 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова. Постъпило е и писмо относно изпълнително дело № 2401/2004 г.
на ДСИ към СИС на Пернишкия РС от ДСИ.
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете. Излага
подробни доводи, че на доверителя му се дължат разноски, доколкото
ответното дружество е станало повод за завеждане на настоящото дело –
притежава изпълнителен титул и е образувало две изпълнителни дела.
От ищеца не се прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно приетите по делото доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От определение от 09.12.2003 г. се установява, че от ответното
дружество е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист въз основа
на несъдебно изпълнително основание, за пълния размер на вземанията,
предмет на настоящото дело. В тази връзка по подадената молба районният
съд е постановил определение от 09.12.2003 г. по ч.гр.д. № 6457/2003 г. по
описа на РС Перник. Доколкото определението е влязло в сила, по делото е
издаден изпълнителен лист от 23.12.2003 г. Въз основа на последния по молба
на ответното дружество с неустановима към момента точна дата е образувано
изпълнително дело при ДСИ към СИС на Пернишкия РС под № 2401/2004 г.
Видно от писмо от държавен съдебен изпълнител при Пернишкия РС делото е
архивирано под № 14-83/30.12.2008 г. като е унищожено. Представена е обаче
молба за връщане на изпълнителния лист № 219/15.01.2009 г. Съгласно
същата изпълнителният лист е върнат на ответника на 20.01.2009 г. Предвид
унищожаването на изпълнителното дело не може да се установи какви
действия са предприети по същото. Липсват обаче данни в това число
отбелязвания на гърба на изпълнителния лист да са събрани суми от
длъжника. На гърба на изпълнителния лист обаче е отбелязано, че делото е
прекратено на 09.12.2007 г. при последно валидно изпълнително действие от
24.02.2015 г.
Видно от материалите по приложеното изп.д. № 90/2009 г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова по молба на ответното дружество въз основа на същия
изпълнителен лист на 20.03.2009 г. срещу ищеца е образувано второ
изпълнително дело като на съдебния изпълнител е възложено да извърши
действия по принудително изпълнение в това число като извърши опис на
3
имущество на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника Д. Г. АДЖ. като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 08.04.2009 г., връчена лично на 10.05.2009 г. С ПДИ е
насрочен и опис за дата 28.05.2009 г., който няма данни да е извършен. По
делото е налице и уведомление от 20.10.2010 г., с което е насрочен опис на
движими вещи на 09.12.2010 г. Уведомлението е връчено на длъжника чрез
лице от домашните на 12.11.2010 г., но няма данни описът да е извършен. На
26.07.2013 г., видно от справка от МВР, е установено, че длъжникът
притежава МПС. Липсват данни обаче върху същото да е наложен запор.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани
никакви други действия. Няма данни, а и твърдения по същото от длъжника
да са събрани и каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 23.12.2003 г., издаден по ч.гр.д. №
6457/2003 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
4
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид основанието за издаване на изпълнителния лист. Налице
е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на второто изпълнително дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на изпълнителния
лист, нито преди образуване на първото изпълнително производство, нито
между прекратяване на първото и образуване на второто изпълнително дело.
В конкретния случай определение от 09.12.2003 г. по ч.гр.д. №
6457/2003 г. по описа на РС Перник е влязло в сила най-късно на 22.12.2003 г.,
денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 22.12.2003 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по молба на ответното дружество от 2004
г. при ДСИ към СИС на Пернишкия РС е образувано изп.д. № 2401/2004 г.
5
Доколкото същото е унищожено, то съдът е в обективна невъзможност да
прецени какви изпълнителни действия са предприети. Изпълнителното дело е
архивирано под № 14-83/30.12.2008 г., но съгласно печат на гърба на листа е
прекратено на 09.12.2007 г. В тази връзка и между датата на влизане в сила на
определението 22.12.2003 г. и образуването на изп.д. № 2401/2004 г. през
същата година са минали очевидно само няколко месеца. Съобразно
приложимото в онзи момент Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума
на ВС по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново с образуването
на изп.д. № 2401/2004 г. Последното е било висящо до 09.12.2007 г. като от
момента на образуването му до 09.12.2007 г. давността за процесните
задължения и била спряна. В тази връзка и същата е започнала отново да тече
на 09.12.2007 г Суми липсват данни да са събрани по изпълнителото дело, а
съдът не може да прецени и дали датата на прекратяване на същото е
законосъобразно определена, нито дали прекратяването е обжалвано. Поради
това съдът приема, че при липса на други данни нова давност за сумите е
започнала да тече от 09.12.2007 г.
Давността за процесните суми е прекъсната отново на 20.03.2009 г. с
образуването на изп.д. № 90/2009 г. на ЧСИ Соня Димитрова. В тази връзка
следва да се отбележи, че между 09.12.2007 г. и 20.03.2009 г. не е изтекъл
период нито от три, нито от пет години. По посоченото изп.д. № 90/2009 г. са
насрочени два описа – вторият на 09.12.2010 г., но няма данни никой от тях да
е извършен. Няма данни да са събрани суми, нито да са извършени други
изпълнителни действия. Доколкото уведомлението по втория опис е връчено
на длъжника съдът намира, че следва да съобрази датата на насрочването му
09.12.2010 г. Доколкото други действия не са искани, нито извършвани, то
изпълнителното дело следва да се приеме за прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК на 09.12.2012 г. В тази връзка и съдът отново съобразява
цитираното вече Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. По
аргумент от същото давността за процесните суми не е текла, а е била спряна
в периода на висящност на изп.д. № 90/2009 г. от 20.03.2009 г. до 09.12.2012
г.
От 09.12.2012 г., когато за процесните задължения е започнала да тече
нова давност, до настоящия момент не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на същите. По тези съображения, доколкото
от 09.12.2012 г. от настоящия момент са изтекли повече от пет години, то
искът за признаване за установено, че процесните суми не се дължат следва
да се приеме за основателен. В тази връзка не се налага обсъждане на въпроса
относно приложимата спрямо вземанията давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С
6
оглед изхода на същото основателна е само претенцията на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 171 лева, 24 лева такса
за копие от изпълнително дело и 550 лева – адвокатски хонорар. Видно от
представените по делото платежни нареждания и договор за правна защита и
съдействие същите са действително извършени, поради което и следва да
бъдат присъдени изцяло. Липсва основание за намаляване поради
прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото същият е в минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвид интереса по делото.
Въпреки извършеното признание на иска и независимо от
обстоятелството, че решение при признание на иска не е поискано, на ищеца
се дължат разноски. Това е така, доколкото ответното дружество с
поведението си е станало повод за завеждане на делото – снабдило се е с
изпълнителен титул и е образувало две изпълнителни дела за събиране на
вземанията си от длъжника ищец.
С оглед изхода на делото претенцията за разноски на ответника е
неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. АДЖ., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ следните суми: сумата от 3316.47 лева – представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
топлоснабден имот – апартамент № 39, находящ се в ***** /абонатен номер
**********/ за периода от 01.08.1999 г. до 30.09.2003 г. вкл. и сумата от
906.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.1999
г. до 03.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2003
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 52.23 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.12.2003 г. по
ч.гр.д. № 6457/2003 г. на РС Перник и които суми са претендирани по
изпълнително дело № 2401/2004 г. на ДСИ към СИС на Пернишкия РС и по
изпълнително дело № 90/2009 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова поради
погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. Г. АДЖ., с ЕГН:
********** и адрес: ***** сумата от общо 745 лева, представляваща разноски
в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8