МОТИВИ по ВОХД № 2201/2015 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 17.12.2014 г. по НОХД №
5044/2014 г. СРС, НО, 6 състав, е признал подсъдимия Ч.Г.Т. за виновен в
това, че на 12.05.2012 г., около 15:15 часа, в гр. С., по бул. „О. п.”, с
посока на движение от кв. „Т.” към гр. Н.и., управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Волво”, модел „440”, с рег. № ********, без
свидетелство за управление на МПС съгласно ЗДвП в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС – с Наказателно постановление №
1450-299/28.03.2011 г., издадено от зам.-началника на О „ПП” при ОДМВР-П. (потвърдено с
Решение № 1091/01.12.2011 г. по НАХД № 1972/2011 г. по описа на РС-П., оставено
в сила с Решение № 99/16.02.2012 г. по КАНД № 11/2012 г. по описа на
Административен съд – П.), влязло в сила на 16.02.2012 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343в, ал.
2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му
за срок от 3 години.
Срещу присъдата в законоустановения срок
са подадени жалба от подсъдимото лице чрез защитника му – адв. В., жалба лично
от Т. и две допълнения към тях. Посочва се, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна като постановена в нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон. Мотивите били бланкетни, неясни и непълни, като липсвало
детайлно обсъждане на релевантните за обвинението обстоятелства. Навежда се
довод за неправилен и немотивиран отказ на районния съдия да се отведе от
разглеждането на делото, въпреки наличието на основание за това. Било
ограничено правото на подсъдимия да иска събирането на доказателства, тъй като
не било допуснато събирането на относими и необходими доказателства. Неизяснено
останало обстоятелството дали Т. е имал валидно издадено СУМПС към
инкриминираната дата, притежавал ли е контролни точки към същата дата и колко е
бил техният брой, като в тази връзка били игнорирани част от писмените
доказателства, вместо което бил направен извод за неговата неправоспособност.
Не било съобразено от предходната инстанция, че контролните точки на водачите
на МПС се възстановяват служебно до максималния брой на всеки две години, ако
липсва влязло в сила наказателно постановление, по което на водача да се
отнемат контролни точки. Неизследването на разликата между издаване на ЗПАМ и
неправоспособност довело до опорочен правен извод, респ. до опорочена присъда. Акцентира
се върху това, че ЗПАМ № 99516/2004 г. била отменена от АССГ, чието решение
било потвърдено от ВАС. Не било направено разграничение между различните
хипотези на липса на СУМПС. Иска се от настоящата инстанция да отмени
атакувания съдебен акт и да признае подсъдимия Т. за невиновен по повдигнатото
му обвинение, като алтернативно се предлага делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Не се отправя конкретно искане за събиране на нови доказателства
във въззивното производство.
Настоящото въззивно производство е второ
по ред. С присъда от 19.06.2013 г., постановена по НОХД № 718/2013 г., СРС, НО,
23 състав, е признал подсъдимия Т. за невиновен и го е оправдал по обвинението
за престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК. С Решение № 234/27.02.2014 г.
на СГС, НО, ІХ въззивен състав, посочената присъда е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, след което е постановена
присъдата – предмет на въззивна проверка в това въззивно производство.
В разпоредително заседание на 04.06.2015
г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото няма необходимост от събиране на доказателства в
настоящото производство.
В съдебно заседание на 05.10.2015 г. към
материалите по делото е приобщено Решение № 40/22.04.2015 г. на ВКС, ІІІ НО, по
н. д. № 1774/2013 г.
Впоследствие в закрито заседание на 15.12.2015
г. въззивният съд е преценил, че за обезпечаване изпълнението на задълженията му
по чл. 314 НПК е необходимо събирането на писмени доказателства във въззивното
производство, поради което са изискани от О „ПП”-СДВР копия от влезлите в сила
наказателни постановления, издадени по отношение на Ч.Г.Т. в периода от
01.01.2000 г. до 31.05.2012 г. Същите са приети като писмени доказателства в
съдебно заседание на 18.01.2016 г.
Пред въззивния съд адв. Й. – защитник на
подсъдимия, пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с
която подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Акцентира върху горепосочението решение на върховната инстанция, касаещо сходен
случай. Изтъква, че подсъдимият никога не е бил лишен от пълния брой контролни
точки. Не била съобразена от районния съд разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждаща автоматично възстановяване на точките при определени условия.
Не била изяснена обективната истина, което било съществено процесуално
нарушение.
Подсъдимият Т. в лична защита посочва
пред настоящата инстанция, че е бил правоспособен водач на МПС с редовно
издадено свидетелство, като повдигнатото му обвинение се дължало на грешка при
отчета на О „ПП”-СДВР. Моли въззивния съд с акта си да поправи това.
Пред въззивната инстанция представителят
на СГП изразява становище за основателност на жалбата и намира присъдата на СРС
за неправилна и незаконосъобразна.
Подсъдимият Т. в рамките на
предоставената му последна дума моли за отмяна на постановената присъда.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълненията‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за
нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда.
На първо място следва да се посочи, че
са основателни доводите на защитата за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения.
Действително по делото са налични
доказателства за това, че подсъдимият е участвал в заседание на Софийски
адвокатски съвет, проведено на 02.12.2014 г. (т.е. в хода на
първоинстанционното производство), на което на основание чл. 30 от Закона
за адвокатурата било взето решение за отправяне на предложение до ИВСС с копие
до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу председателя на
първоинстанционния съдебен състав, разгледал делото и постановил атакуваната
присъда. Горното според въззивния съд очертава възможна негова предубеденост по
смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК, независимо от това дали той самият се е чувствал
предубеден, доколкото в крайна сметка съдебните актове трябва да са външно
убедителни и да изключват всякакви съмнения, че спорът не е разрешен с
дължимата безпристрастност. Отказвайки да се отведе от разглеждането на делото,
председателят на първоинстанционния съдебен състав е допуснал съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК,
което е от категорията на абсолютните такива и принципно обуславя необходимост
от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първостепенния съд.
Основателно е и възражението на
защитата, че мотивите към обжалваната присъда са непълни. В тях не е намерил
отговор един от основните доводи на защитата – че подсъдимият е бил
правоспособен водач. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по
смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, доколкото липсата на
съществена част от мотивите според трайната съдебна практика се приравнява на
пълна липса на мотиви, респ. предпоставя принципно отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на пръвостепенния съд.
Въпреки наличието на горепосочените
абсолютни съществени процесуални нарушения, съобразявайки конкретното развитие
на делото, по което настоящото въззивно производство се явява второ по ред, и в
съответствие с изричната разпоредба на чл. 335, ал. 3 НПК, въззивният съд намира
за недопустимо да отмени първоинстанционната присъда и да върне повторно делото
на районния съд, а следва да го реши по същество.
Присъдата на първостепенния съд е
постановена при неизяснена напълно фактическа обстановка, което наложи в хода
на въззивното производство да бъдат приобщени по делото писмени доказателства,
които не са били събрани в цялост от първата инстанция, но същевременно са
необходими за правилното решаване на делото – заверени копия от наказателните
постановления срещу Т. заедно с доказателствата за влизането им в сила. В този
смисъл проверяваният съд не е изпълнил надлежно произтичащите от чл. 13, ал. 1
и чл. 14, ал. 1 НПК свои задължения, като не е събрал всички относими и
необходими за решаването на делото доказателства.
На следващо място, проверяващата
инстанция намира, че предходната такава не е положила усилия да интерпретира значението
на част от наличните доказателствени материали – наказателните постановления,
издадени по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице, които
са били изискани в хода на досъдебното производство и са били прочетени в
съдебната фаза по реда на чл. 283 НПК. Районният съд е подценил значението на
въпросите колко контролни точки са били отнети на подсъдимия с влезли в сила
наказателни постановления към процесната дата, дали е бил изчерпан лимитът на
контролните точки и дали всички или част от отнетите му контролни точки са му
били възстановени. Горното неминуемо е рефлектирало върху правилността на
присъдата, като е довело до нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е приел за
установена фактическа обстановка, която по мнение
на настоящия съдебен състав не намира опора в събрания доказателствен материал по отношение на
най-съществения факт – бил ли е
правоспособен водач на МПС подсъдимият към момента на извършване на деянието. В
останалата част фактите са изяснени правилно, но грешно установеният такъв е с
решаващо значение за диаметрално противоположен изход на
делото.
Съобразявайки наличната доказателствена
съвкупност, включително събраните в настоящото производство писмени
доказателства, и в съответствие с правомощието си по чл. 316 НПК въззивният съд
намира, че са налице основания за изменение на възприетите от първата инстанция
фактически положения.
От фактическа страна контролиращата инстанция приема за
установено следното:
Подсъдимият Ч.Г.Т. е роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, женен, с висше образование, трудово
ангажиран, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият притежавал СУМПС № *********
за категории „В” и „М”.
През годините срещу Т. били издавани
редица наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, за които бил санкциониран
с административни наказания, като с част от тях освен това му били отнемани
контролни точки.
Наказателните постановления, влезли в
законна сила към процесната дата – 12.05.2012 г., с които били отнети контролни
точки на подсъдимия, са както следва:
-
с НП № 932/2004 г. на началника на 02 РУП-П. на Т. били
отнети 2 контролни точки, като същото му било връчено на 04.05.2004 г. лично и
не било обжалвано, поради което влязло в сила на 12.05.2004 г.;
-
с НП № 112995/2003 г. на началника на АНД – СДВР на
подсъдимия били отнети 8 контролни точки, като същото било потвърдено с Решение
на СРС от 01.04.2004 г. по НАХД № 14497/2004 г. и влязло в сила на 01.06.2004 г.;
-
с НП № 51057/2004 г. на началника на АНД – СДВР на Т. били
отнети 13 контролни точки, като същото му било връчено на 05.06.2004 г. с Известие
за доставяне № 51057/2004 г. и не било обжалвано, поради което влязло в сила на
13.06.2004 г.;
-
с НП № 1450-299/2011 г. на началника на С „ПП“ при ОДМВР-П.
на подсъдимия били отнети 14 контролни
точки, като то било потвърдено с Решение на РС-П. от 01.12.2011 г. по НАХД
1972/2011 г. и влязло в сила на 16.02.2012 год.
-
с НП № 654/2010 г. на началника на С „ПП“ при ОДМВР-П. на
Т. били отнети 6 контролни точки, като същото било потвърдено с Решение на РС-П.
от 12.12.2011 г. по НАХД № 2237/2011 г., последното потвърдено с Решение от
22.02.2012 г. на Административен съд-П. по КАНД № 9/2012 г., влязло в сила на
22.02.2012 г.
Срещу привлеченото към наказателна
отговорност по настоящото дело лице били издавани и други наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, част от които не били влезли в сила към
инкриминираната дата, а с друга част от тях не му били отнети контролни точки.
Въз основа на издадените наказателни
постановления началникът на АНД - КАТ - СДВР приел, че подсъдимият е изчерпал
всичките си 39 контролни точки към СУМПС, респ. че на основание чл. 157, ал. 4 ЗДвП е загубил правоспособността си да управлява МПС, поради което на
09.09.2004 г. издал ЗПАМ № 99516, с която спрямо Т. била приложена ПАМ –
изземване на свидетелството за правоуправление на МПС на основание чл. 171, т.
4 вр. чл. 157, ал. 3 и ал. 4 ЗДвП. В действителност обаче към този момент на
обвиняемото лице били отнети само 23 контролни точки.
На 29.04.2006 г. изтекъл двегодишният
срок по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП (ред. ДВ, бр.
43/2002 г.) за служебно възстановяване на контролните точки по
първите три от посочените по-горе наказателни постановления, тъй като
последното нарушение от тази група, за което на Т. били отнети точки, било
извършено на 29.04.2004 г. Доколкото в рамките на този срок той не бил извършил
нарушения на ЗДвП, за които да е санкциониран с влезли в сила НП, на посочената
дата отнетите му до момента 23 контролни точки били възстановени до максималния
размер от 39 точки по силата на закона.
Впоследствие подсъдимият продължил да
управлява МПС въпреки цитираната заповед, като извършил нарушения по ЗДвП. Във
връзка с това били издадени спрямо него наказателни постановления, включително посочените
по-горе влезли в сила през 2012 г., но преди инкриминираната дата, наказателни
постановления, с които му били отнети общо 20 контролни точки. Сред тях е и НП
№ 1450-299/28.03.2011 г. на началника С „ПП“ при ОДМВР-П., с което Т. бил
наказан по административен ред за извършени нарушения на редица разпоредби от
ЗДвП, включително за управление на МПС без съответното СУМПС. Посоченото НП му
било връчено лично на 12.07.2011 г. То влязло в законна сила на 16.02.2012 г.
Междувременно Т. обжалвал коментираната ЗПАМ
пред АССГ, във връзка с което било постановено Решение № 5379/25.11.2011 г. по дело
№ 6358/2011 г. С решението съдът приел, че твърденията в издадената ЗПАМ не са
доказани и същата е немотивирана, поради което я отменил. Това решение било
оставено в сила с Решение № 6074/27.04.2012 г. по адм. дело № 1545/2012 г. по
описа на ВАС, VІІ отделение.
На 12.05.2012 г., около 15:15 часа, Т. ***
с посока на движение от кв. „Т.” към гр. Н.и. лек автомобил марка „Волво”,
модел „440”, с рег. № ********. В района на КПП „Т.” той бил спрян за проверка от
свидетелите К. и К. – служители на О „ПП“-СДВР, които констатирали, че
подсъдимият управлява автомобила без поставен предпазен колан, а превозното
средство не било преминало технически преглед.
В хода на проверката водачът не
представил СУМПС и при направена справка в масивите на МВР на полицаите било
съобщено от ОДЦ, че неговото СУМПС било отнето поради изчерпване на всички
контролни точки. Към тази дата в системата на О „ПП“-СДВР нямало данни за
възстановяване от него на правото да управлява МПС. Въпреки това обаче към
инкриминираната дата подсъдимият Т. имал правоспособност за управление на МПС
от категориите „В” и „М”.
Свидетелят К. съставил на водача на
лекия автомобил АУАН № 25877/12.05.2012 г., с бланков № 470150.
На 19.06.2013 г. на подсъдимия Т. било
издадено СУМПС № 28038249.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка
контролиращата инстанция прие за установена, след като извърши собствен анализ
на всички доказателствени материали по делото – поотделно и в тяхната
взаимовръзка, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К.
и К., дадени пред районния съд (за К. – включително показанията му на л.
18 от ДП, прочетени в съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 2 НПК), писмените доказателства по делото (АУАН №
25877/12.05.2012 г. с бланков № 470150, наказателните постановления, обратните
разписки за доставяне, съдебните решения, ЗПАМ № 99516/2004 г., Наряден дневник,
справки от СДВР, справки за съдимост).
Преценявайки горепосочените
доказателствени материали, въззивният съд констатира, че те са еднопосочни и
безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на деянието, неговото
авторство в лицето на подсъдимия, обстоятелствата около извършената проверка, непритежаването
от Т. към процесната дата на документ, удостоверяващ правоспособността му да
управлява МПС, предходното му наказване по административен ред с НП №
1450-299/28.03.2011 г. на началника на С „ПП“ при ОДМВР-П., влязло в сила на
16.02.2012 г., за управление на МПС без съответно СУМПС, и чистото му съдебно
минало.
Следва да се подчертае, че относно горепосочените
факти особено ценен източник на информация са показанията на свидетелите К. и К.
(включително на л. 18 от ДП), НП № 1450-299/28.03.2011 г. на началника
на С „ПП“ при ОДМВР-П. ведно със съдебните решения по повод неговото обжалване,
и завереното копие от Наряден дневник.
Липсата на противоречия относно
посочените по-горе обстоятелства по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК прави ненужно детайлното анализиране на доказателствените материали в тази
връзка.
Въззивният съд констатира
непоследователност на доказателствата по делото единствено за това колко
контролни точки са били отнети на Т. към инкриминираната дата с влезли в сила
наказателни постановления. Посоченото обстоятелство е от съществено значение за
преценката дали към датата на деянието подсъдимият е бил правоспособен водач на
МПС. В тази връзка данните от първичните документи – наказателните
постановления, влизат в противоречие със справките от СДВР, в които се посочва,
че към момента на издаването на ЗПАМ за отнемане на СУМПС и към датата на
инкриминираното деяние подсъдимият бил неправоспособен поради отнемане на
всички контролни точки.
Преценявайки дали към 12.05.2012 г. Т. е
изчерпал лимита контролни точки, респ. дали е имал правоспособност за
управление на МПС, настоящата инстанция не се позова на ЗПАМ, тъй като тя е
отменена от административния съд като недоказана и необоснована. Не кредитира и
отбелязванията в справките от СДВР, доколкото данните от тях не съответстват на
доказателствата в първичните документи, на база на които се изчисляват отнетите
контролни точки на подсъдимия. Относно единственото спорно по делото
обстоятелство въззивният съд се доверява изцяло на приложените във вид на
заверено копие наказателни постановления и доказателствата за влизането им в
сила, доколкото въз основа на тях се установява по несъмнен начин колко контролни
точки са били отнети на Т. към момента на извършване на инкриминираното деяние
– 12.05.2012 г.
Проверяващата инстанция не се доверява и
на намиращата се на л. 47 от ДП справка от СДВР-О „ПП“, в частта, в която се
твърди, че спрямо Т. било издадено № 40661/24.09.2001 г., с което му били
отнети 3 контролни точки, като същото му било връчено, не било обжалвано от
него и влязло в законна сила, както и се посочва, че по отношение на
подсъдимото лице било издадено НП № 2200/916/2003 г. от С „ПП“-ОДМВР С., с
което му били отнети 11 контролни точки, като същото му било връчено и той го
обжалвал, във връзка с което било постановено Определение № 562/2003 г. на РС –
Б., а посоченото НП влязло в законна сила. В контекста на цялостното развитие
на отношенията между СДВР-О „ПП“ и подсъдимия, при които административният съд
е отменил ЗПАМ № 99516/2004 г. поради липса на мотиви и недоказаност на факта
на загубена от Т. правоспособност като водач на МПС поради изчерпан лимит от
контролни точки, според този съдебен състав се налага извод за непрецизност на
водената в СДВР и другите ОДМВР в страната отчетност на водачите на МПС.
Последното се потвърждава и от наличната по делото информация (л. 81-82 от ДП), че архивът на
ОДМВР-С., съдържащ административно-наказателните преписки по ЗДвП, през 2008 г.
бил унищожен, поради което НП № 916/2003 г. не е установено. Поради това и
доколкото твърдяните в справката на л. 47 от ДП наказателни постановления,
представляващи първични документи, не са представени по делото, въззивният съд
намира, че не следва да възприема като достоверни посочените сведения относно
броя на отнетите с тях от Т. контролни точки и относно влизането на съответните
наказателни постановления в законна сила.
На следващо място, макар и да е
приложено по делото НП № 1373/2003 г. на началника на С „ПП“-ОДМВР Л., с което
на Т. били отнети 7 контролни точки, не се потвърждава посочената в
горепосочената справка информация, че то било връчено на лицето, не било
обжалвано и влязло в законна сила, тъй като такива отбелязвания липсват в
представеното по делото заверено копие на въпросното НП. Това е допълнителен
аргумент за проявеното от настоящата инстанция недоверие към съдържащата се в
справката на л. 47 от ДП информация.
От правна страна:
Като последица от корекцията във фактическата обстановка се налага и извеждането на
диаметрално противоположни по съдържание в сравнение с приетите от СРС правни
изводи.
Престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК е
формално престъпление, което се извършва, когато неправоспособно лице управлява
МПС, след като е наказано по административен ред за същото деяние и в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление за това. С
израза „без съответно свидетелство за управление” законодателят визира неправоспособно
лице, а не такова, което е правоспособно, но поради причина, различна от липса
на правоспособност, не разполага със СУМПС (напр. лицето е изгубило
или забравило СУМПС; СУМПС е с изтекъл срок на валидност и др.), в които случаи
обикновено се касае за административно нарушение. В
тази връзка следва да се посочи, че СУМПС е удостоверителен
документ, обективиращ факта, че лицето действително притежава правоспособност (чл. 2, ал. 1 от Наредба № І - 157 за условията и реда за
издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина), но неговата фактическа липса поради една или друга причина не влияе върху
наличието на такава. От субективна страна престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК
се извършва с пряк умисъл.
В разглеждания случай проверяващата инстанция
намира, че от обективна страна на 12.05.2012 г., около 15:15 часа, в гр. С., по
бул. „О. п.”, с посока на движение от кв. „Т.” към гр. Н.и., подсъдимият Т. е управлявал
МПС – лек автомобил марка „Волво”, модел „440”, с рег. № ********, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответното СУМПС (с Наказателно постановление №
1450-299/28.03.2011 г., издадено от началника на С „ПП” при ОДМВР-П., влязло в
сила на 16.02.2012 г.). Според този съдебен състав обаче не е
установено от обективна страна Т. да е извършил деянието без съответно СУМПС в
посочения по-горе смисъл.
Следва да се посочи, че
трайната съдебна практика се е ориентирала към становището, че в случаите на
отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗДвП съставът по чл. 343в,
ал. 2 НК е приложим. Тази позиция е обяснима с обстоятелството, че изземването
на СУМПС като ПАМ се явява закономерно следствие от загубата на правоспособност
поради отнемане на всички контролни точки, когато липсва доброволно изпълнение
на задължението за предаване на СУМПС на съответното поделение на МВР. Поради
това в общия случай отнемането на СУМПС на съответния водач на МПС по реда на
чл. 171, ал. 1, т. 4 ЗДвП еднозначно указва за настъпилата преди това загуба на
правоспособност, поради което не се налага задълбочено изследване на този
въпрос.
Доколкото обаче
настоящият случай се отличава с някои особености – отмяна на ЗПАМ поради
незаконосъобразност преди процесната дата, което обуславя съмнение по въпроса
за загубата на правоспособност, според този съдебен състав наложително е
извършването на внимателна преценка дали Т. е бил правоспособен водач на МПС
към 12.05.2012 г.
В контекста на горното
неправилно първостепенният съд е концентрирал своето внимание само и единствено
върху факта на отнемането на СУМПС на Т. със ЗПАМ. Настоящата
инстанция намира за нужно да подчертае, че самият факт на издаването на тази
заповед не прави лицето неправоспособно. Тя не е акт, с който се налага
наказание – лишаване от право да се управлява МПС, а е акт, който констатира, че по силата на закона вече е
настъпила неправоспособност, и тъй като лицето не е изпълнило задължението
си доброволно да предаде своето СУМПС, с тази заповед се постановява изземването
му. Отнемането замества предаването на документа от лицето и е вид принудително
изпълнение на това задължение. Неправоспособността на лицето обаче не следва по
силата на тази заповед, а по силата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Поради това, а и с
оглед изложените по-горе съображения досежно особеностите на разглеждания
случай, въззивният съд извърши собствена преценка на наказателните
постановления, на база които на подсъдимия са били отнемани контролни точки, и
стигна до извода, че към момента на издаване на ЗПАМ и към момента на
процесното деяние Т. е бил правоспособен водач на МПС от категориите „В” и „М”.
Изводът за правоспособността на
привлеченото към наказателна отговорност лице към датата на издаването на ЗПАМ
– 09.09.2004 г., следва от обстоятелството, че към този момент са му били
отнети 23 от общо 39 контролни точки, поради което лимитът на контролните точки
не е бил изчерпан и съответно не е настъпила последицата по чл. 157, ал. 4 ЗДвП
– загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки и
следващото от това задължение за връщане на СУМПС в съответната служба на МВР. Посоченото
не се променя от факта на издаването на ЗПАМ за изземване на СУМПС на
подсъдимия, доколкото, както вече бе посочено, това обстоятелство по никакъв
начин не влияе на правоспособността на съответния водач, а се явява следствие
от вече настъпилата неправоспособност, в случаите когато съответното лице не
изпълни задължението си да върне своето СУМПС в съответната служба на МВР. Нещо
повече дори – в конкретния случай СУМПС на Т. е било неправомерно отнето, което
е било констатирано от административните съдилища, пред които ЗПАМ е била
обжалвана от него.
Преценката за
правоспособността на Т. към датата на деянието – 12.05.2012 г., се обуславя от
това, че след 29.04.2004 г. (когато е извършил административното нарушение, санкционирано с НП № 51057/2004 г.
на началника на АНД – СДВР) в продължение на две години той не е
извършвал друго нарушение, поради което по силата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП (ред. ДВ, бр.
43/2002 г.) броят на контролните му точки считано от 29.04.2006
г. е възстановен до максималния размер от 39 точки. След този момент, но преди
инкриминираната дата, спрямо подсъдимия са влезли в сила още две наказателни
постановления, с които са му били отнети общо 20 контролни точки. Следователно
не е бил изчерпан лимитът контролни точки на Т., с оглед което същият към
процесния момент е бил правоспособен водач на МПС от категории „В” и „М”.
Всичко гореизложено предпоставя извода
на въззивния съд за несъставомерност на деянието на Т. поради липса на елемент
от обективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК – привлеченото
към наказателна отговорност лице да е извършило деянието без съответно свидетелство
за управление.
Въпреки че според този
съдебен състав не изземването на СУМПС със ЗПАМ е от решаващо значение за
правилния изход на делото, само за пълнота на изложението следва да се посочи
несъстоятелността на изложената от контролираната инстанция теза и на още едно
основание. Коментираната ЗПАМ е била отменена, считано от 27.04.2012 г., т.е.
преди инкриминираната дата. Поради това доводът на районния съд, че ЗПАМ има
предварително изпълнение, е неуместен. Вместо това следва да се отчете, че Т. е
съобразил своето поведение с разрешаването по надлежния ред на въпроса относно законосъобразността
на заповедта, с която неговото СУМПС е било отнето. Следователно, дори и да се
възприеме като правилен буквалният прочит на текста на чл. 343в, ал. 2 НК, с
оглед конкретиката на случая се налага отново изводът за несъстомерност на
деянието на привлеченото към наказателна отговорност лице от обективна страна.
Липсата на всички
елементи от обективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК прави ненужно
обсъждането на субективната му страна.
По изложените съображения контролиращата
инстанция прие, че подсъдимият Ч.Г.Т. не е извършил престъплението, в което е
обвинен, поради което отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която
изцяло оправда подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в,
ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С оглед на горното въззивният съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.