Н.о.х.д. № 366 / 2019 год. на ХРС

МОТИВИ:

 

        Обвинението срещу подсъдимия А.Р.М. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че в периода от 07.01.2019г. до 15.01.2019 г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление и повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 лева от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1.        На 07.01.2019г. в гр. Хасково отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. кожена чанта, 1 бр. резервен ключ и сумата от 33 лв., всички вещи на обща стойност 56 лева, от владението на Д.Г.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; 2. На 15.01.2019г. в гр.Хасково направил опит да отнеме чужда движима вещ, а именно - сумата от 5 лв., от владението на Р.Й.Р. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

        Срещу подсъдимия А.Р.М. ЕГН ********** *** е повдигнато и още едно обвинение за това, че на 07.01.2019г., в гр.Хасково, скрил чужди документи, а именно - Лична карта № *********, СУМПС № *********, контролен талон № 9467044 и регистрационен талон № *********, всички на името на Д.Г.Д. ***, с цел да набави за себе си облага /сумата от 33 лева/ и да прикрие извършеното деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК, като то не бъде разкрито/ - престъпление по чл. 319 от НК.

        В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа така повдигнатите обвинения. М. бил личност с изградени престъпни навици и склонност към престъпленията против собствеността. Делото протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Фактите по обвинението се признавали от подсъдимия. Наказанията следвало да се определят по следния начин: За кражбата при продължавано престъпление следвало да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като нямало пречка да се приложи и чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на наказанието да се отложело с изпитателен срок от 3 години. За деянието по чл.319 от НК следвало да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, което също следвало да се отложи с изпитателен срок от 3 години. Двете деяния били извършени в съвкупност и с оглед чл.23 ал.1 от НК следвало да се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се редуцира с 1 / 3 и да бъдело отложено с изпитателен срок от 3 години. Разноските по делото следвало да се възложат на подсъдимия.   

       Пледира за присъда и наказание в този смисъл.

       Подсъдимият А.Р.М. разбира в какво е обвинен. Признава се за виновен в производството по съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Съдът чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.

        Иска от съда минимално наказание.

        Защитникът на подсъдимия сочи, че подсъдимият се признавал за виновен и признавал фактическата обстановка в обвинителния акт. Като смекчаващи вината обстоятелства следвало да се имат в предвид младата възраст и пълните самопризнания, както и оказаното съдействие на органите. Като отегчаващи вината обстоятелства следвало да се имат в предвид осъжданията на подсъдимия.

        Пледира за наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, условно, с изпитателен срок от 3 години.

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно :

        Свидетелят Д.Г.Д. бил пенсионер.

        Той бил собственик на лек автомобил, цвят сив металик, марка „***", модел „****", с peг. № ******, който обичайно паркирал на паркинг пред жилището си, находящо се в гр.Хасково, бул. *******************

        На 07.01.2019г., около 10:15ч. свид. Д. излязъл от дома си, носейки със себе си ръчна кожена черна на цвят чанта на стойност 13,50 лева, в която имало - лична карта № ******* от 19.09.2000г., Свидетелство за управление на МПС № *********от 27.10.2016г., Контролен талон № ******** от 11.11.2016г., Регистрационен талон № ******/01.06.2005г. на лек автомобил с марка „***", модел „*****", с peг. № *********, като всички изброени документи били издадени от ОД на МВР - Хасково на името на свид. Д.Г.Д., както и резервен ключ за лек автомобил, марка „***", модел „***", на стойност 9,50 лева, а също сумата от 33 лева /1 бр. банкнота с номинал 20 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. и монети на обща стойност 3 лв./ или общата стойност на вещите възлизала на 56 лева.

        Държал и акумулатор, като се насочил към своя автомобил, паркиран пред блока. Отключил превозното средство и поставил в дясната част на багажника акумулатора, а черната кожена чанта - в лявата. Навел се над акумулатора, за да затегнел клемите му, тъй като това било необходимо за привеждане на автомобила в движение.

        В същото време подсъдимият А.М. ***, забелязал отворения багажник на гореописания автомобил и намиращата се в него ръчна кожена чанта, черна на цвят. Веднага взел решение да отнеме ръчна кожена чанта, с намиращите се в нея вещи. Приближил се към багажното отделение и незабелязано от св. Д. посегнал и взел ръчната кожена черна на цвят чанта на стойност 13,50 лева, след което побягнал по булеварда.

        Стигнал до неустановен жилищен блок, където отворил чантата и установил нейното съдържание, а именно: Лична карта № ******* от 19.09.2000г., Свидетелство за управление на МПС № ***** от 27.10.2016г., Контролен талон № ****** от 11.11.2016г., Регистрационен талон № ******/01.06.2005г. на лек автомобил с марка „***", модел „*** Д", с peг. № *********, като всички изброени документи били издадени от ОД на МВР - Хасково на името на свид. Д.Г.Д., както и резервен ключ за лек автомобил, марка „***", модел „***", на стойност 9,50 лева, а също сумата от 33 лева /1 бр. банкнота с номинал 20 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 лв. и монети на обща стойност 3 лв./ или общата стойност на всички отнети вещи възлизала на 56 лева.

        А.М. прибрал парите в джоба си, които по-късно похарчил за цигари, а черната на цвят чанта с документите в нея решил да скрие зад електроразпределително табло с надпис „Ленин 13", намиращо се между два входа на жилищна кооперация с адрес: гр.Хасково, бул.„Съединение" № 13. С последното си действие /скриването на чантата/ подсъдимият целял да набави за себе си облага, като не бъде разкрит и наказан и да запази откраднатите пари/сумата от 33 лева/.

        Свидетелят Д. в момента, в който вещите му били отнети, не забелязал движение около себе си. Установил липсата на черната си на цвят кожена ръчна чанта на стойност 13,50 лева едва когато се отдръпнал от акумулатора и погледнал към лявата част на багажника на автомобила.

        Незабавно сигнализирал органите на полицията.

        Проверката по получения сигнал била извършена от свид. Н.Н.Н., на длъжност „мл. експерт" в Сектор „Криминална полиция" при ОД на МВР - Хасково. Същият установил самоличността на извършителя, а именно – подсъдимия М., а последният завел свидетеля Н. до мястото, където бил скрил кожената черната на цвят чанта на стойност 13,50 лева, със съответните документи - Лична карта № ******* от 19.09.2000г., Свидетелство за управление на МПС № *******от 27.10.2016г., Контролен талон № ********от 11.11.2016г., Регистрационен талон № ***********/01.06.2005 г. на лек автомобил с марка „***", модел „*** ", с per. № *********, всички издадени от ОД на МВР - Хасково на името на свид. Д.Г.Д., както и резервен ключ за лек автомобил, марка „***", модел „***", на стойност 9,50 лева, намиращи се в нея, зад електроразпределителното табло на бул. „Съединение" № **.

        Всички вещи, с изключение на сумата от 33 лв., били върнати на свид. Д. с разписка от 08.01.2019г.

        Няколко дни по-късно, на 15.01.2019г., в около 16:30 ч. подсъдимият А.Р.М.,***, стигнал до номер ** на същата улица, където се намирала двуетажна къща, в която живеел свидетелят Р.Й.Р.. Двата етажа на сградата били свързани чрез външни стълби.

        Подсъдимият решил да се качи до втория етаж по тези външни стълби и да отнеме чужди движими вещи от вътрешните помещения. В изпълнение на решението си, влязъл в коридора на втория етаж на къщата и видял закачено на закачалка кожено яке, в джоба на което намерил банкнота от 5 лв., със сериен № БК6445445. Прибрал я в дрехите си и тръгнал да излиза от чуждата собственост. В този момент обаче свид. Р., чувайки лая на кучето си и шум от стъпки на втория етаж на жилището си, се качил незабавно, за да провери какво се случвало. Свидетелят Р. и подсъдимият М. се засекли на външните стълби, свързващи двата етажа на къщата, като свидетелят успял да задържи подсъдимия и помолил минаващ в това време съсед да позвъни на телефон за спешни случаи „112".

        Полицейската проверка на случая била извършена от свидетеля В.Д.Д., на длъжност „мл. инспектор" към ОД на МВР - Хасково. Същият установил самоличността на извършителя, а именно – А.Р.М.. Последният предал банкнотата с номинал от 5 лв., която все още била у него, с протокол за доброволно предаване от 15.01.2019г. Посочената банкнота била върната на свид. Р. с приемо - предавателен протокол от 27.02.2019г.

        Към момента на извършване на деянията А.Р.М. е осъждан 2 пъти, като и двете му осъждания са за кражби.

        Не му е налагано наказание „лишаване от свобода“.

        Има недобри характеристични данни.

        При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимия А.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.7, вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 07.01.2019г. до 15.01.2019 г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление и повторно в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 61 лева от владението на различни собственици, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва: 1. На 07.01.2019г. в гр. Хасково отнел чужди движими вещи, а именно: 1 бр. кожена чанта, 1 бр. резервен ключ и сумата от 33 лв., всички вещи на обща стойност 56 лева, от владението на Д.Г.Д. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои; 2. На 15.01.2019г. в гр.Хасково направил опит да отнеме чужда движима вещ, а именно - сумата от 5 лв., от владението на Р.Й.Р. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

        Подсъдимият също така е осъществил от обективна и субективна страна и престъпния състав на чл.319 от НК, като на 07.01.2019 г. в гр.Хасково, скрил чужди документи, а именно - Лична карта № *********, СУМПС № *********, контролен талон № 9467044 и регистрационен талон № *********, всички на името на Д.Г.Д. ***, с цел да набави за себе си облага /сумата от 33 лева/ и да прикрие извършеното деяние по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК/, като то не бъде разкрито.

        От субективна страна кражбата е извършена с пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно настъпването на обществено-опасните последици.

        Деецът е съзнавал, че отнетите движими вещи са чужди, имайки предвид, че са се намирали в кола, респ. жилище, чужда собственост. Съзнавал е също, че отнемайки процесиите вещи, извършва забранено от закона поведение и ще лиши собствениците им от възможността да упражняват спокойно правото си на собственост и всички свързани с него правомощия, като е искал настъпването на тези последици.

        Налице е и характерното за субективната страна на кражбата своително намерение.

        Деецът е демонстрирал своителното си намерение в първия случай, като се е разпоредил със сумата от 33 лв. в свой интерес, като я похарчил за цигари, а във втория - цялата му деятелност - от влизането в чуждата собственост до прибирането на банкнотата от 5 лв. в дрехите си, е обективирала намерението му да присвои вещта, което обаче не е успял да стори /неосъществяването на целта не влияе върху съставомерността на деянието/.

        Кражбите са две, осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,  извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

        Ето защо е налице продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.

        Освен това в предвид предходните две осъждания на подсъдимия А.М. пак за кражби е налице и специален рецидив /повторност/.

        Другото деяние - по чл.319 от НК от субективна страна е също извършено с пряк умисъл. 

        От обективна страна за престъплението по чл.319 от НК, осъществено на 07.01.2019г. следва да се има в предвид, че с оставянето на документите в черната на цвят кожена чанта и скриването на последната зад електроразпределителното табло, А.М. е извършил отделно деяние, което не се включва в кражбата на чантата и намерените в нея пари.

        Скривайки горепосочените вещи, подсъдимият е целял да осуети разкриването на кражбата. Следователно, от субективна страна, А.М. е съзнавал, че чантата с документите е чужда /видял е и на чие име са били издадени документите/, съзнавал е, че като скрие вещите, ще препятства техния собственик да ползва и да се разпорежда със същите, както и че такова деяние е противоправно, и е искал настъпване на именно тези последици.

        Налице е и предвидената в закона противоправна цел - да набави за себе си облага, имайки в предвид обстоятелството, че затрудняването на разкриването на престъплението „кражба" осъществено на 07.01.2019г., неминуемо ще доведе до възможност за запазване за себе си на отнетата сума от 33 лв.

        В този смисъл Решение №631/1982г. – ВС - ВК.

        В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :

        Първо за кражбата - Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. За престъплението кражба при специален рецидив чл.195 ал.1 т.7 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 до 10 години. Няма алтернативни различни наказания. Съдът определи наказанието на подсъдимия по общите правила на чл.54 от НК. Обсъди съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи съдът цени – лошите характеристични данни, миналата съдимост, извън специалния рецидив. Като смекчаващи – направените самопризнания още от досъдебното производство, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда, младата възраст, много ниската стойност на предмета на кражбите. Съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по чл.55 от НК. За такива случаи чл.58а ал.4 от НК предвижда, че в случаите, когато едновременно са налице условията по чл.58а ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Според съда чл.55 от НК е по-благоприятен за дееца. Ето защо го приложи и тъй като чл.195 ал.1 т.7 от НК има специален минимум, с оглед чл.55 ал.1 т.1 от НК съдът слезе под минимума и определи наказанието в интервала 3 месеца – 12 месеца. В предвид съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът определи наказанието около средата в цитирания интервал – а именно „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца. Подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“. Ето защо приложението на чл.66 ал.1 от НК е възможно и съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 години. С така наложеното наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона, което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на обществото.

        Второ – за деянието по чл.319 от НК - Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. За деянието по чл.319 от НК се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ до 3 години или „пробация“. Две алтернативно дадени наказания. Най-напред в предвид данните за деянието, личността на подсъдимия и степента на обществена опасност съдът се насочи към наказанието „лишаване от свобода“. След това съдът определи наказанието на подсъдимия по общите правила на чл.54 от НК. Обсъди съотношението между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи съдът цени – лошите характеристични данни, миналата съдимост, извън специалния рецидив. Като смекчаващи – направените самопризнания още от досъдебното производство, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство и съда, младата възраст, много ниската стойност на предмета на кражбите. Съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по чл.55 от НК. За такива случаи чл.58а ал.4 от НК предвижда, че в случаите, когато едновременно са налице условията по чл.58а ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Според съда чл.55 от НК е по-благоприятен за дееца. Разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК предвижда, че наказанието „лишаване от свобода“, когато не е предвиден най-ниския предел / както в конкретния случай/ се заменя с „пробация“. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказание „пробация“. Съдът счете, че първите две задължителни пробационни мерки ще бъдат достатъчни за постигане на целите на наказанието и наложи тях. Съдът ги определи на минималната законова продължителност – а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.

        Двете деяния, за които е повдигнато обвинение са извършени при условията на разнородна реална съвкупност. Ето защо съдът направи кумулация и с оглед чл.23 ал.1 от НК определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду двете му наложени, което е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, условно, с изпитателен срок от 3 години.

        С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 84 лв. за възнаграждения на вещи лица.

        Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                   Районен съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.