Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 10
гр. Хасково, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на седми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
прокурор Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 1360 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.Б. -
гражданин на Иран, срещу Решение № УПХ-581/02.12.2019г. на Интервюиращ орган
към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени
нарушения на административно-производствените правила и противоречие с
приложимия материален закон. Същото било постановено в нарушение на чл. 8 и чл.
9 от ЗУБ. Изложените от решаващия орган съображения били незаконосъобразни, тъй
като същият игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си
на произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. В
обжалваното решение били изложени формални съображения, което не можело да се
възприеме като надлежно мотивиране на обжалвания административен акт. В
нарушение на закона административният орган не преценил фактите и
обстоятелствата, касаещи бежанската история на жалбоподателя. Заявява се, че по
отношение на него били налице основания за прилагане както на чл. 8 от ЗУБ,
така и на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Твърди се, че от страна на
административния орган не била събрана подробна информация за състоянието на
сигурността в Иран, от която да се направи извод за това, че в страната са
гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави
ефективна закрила на гражданите си. Твърди се също, че постановеното решение не
било съобразено с методологията на Европейската служба за подпомагане в
областта на убежището, която изисквала цялостен подход при преценката на
основанията за предоставянето на статут, което било свързано най-вече със
събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в
качествено и количествено отношение. Следвало да бъде събрана информация от общодостъпни източници и
най-вече информация за страните по произход, публикувана на поддържаната от
Европейската служба за подпомагане в областта на убежището интернет-страница www.ecoi.net, което не било сторено. В
жалбата се излагат и съображения за необходимост от мотивирано произнасяне на
органа относно ситуацията в страната на произход, което било от съществено
значение за спазване на принципа за забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която били застрашени неговите свобода и живот. С
оглед на така изложеното, се моли атакуваното решение да бъде отменено, ведно
със законните последици от това.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ при МВР с
вх.№105450-3068/12.11.2019г. (под името А. Б.от И.) и подадена чрез РПЦ –
Харманли с вх.№ 1374/20.11.2019г., заведени в ДАБ под рег.№ УП-15395/20.11.2019г.,
чужденецът е поискал международна закрила от Република България.
Попълнен бил Регистрационен лист
към молбата, в който търсещият закрила бил записан като А.Б. от Иран, роден на ***г.
в И., гр.С., с постоянен адрес в гр.Т., И., религия – християнин, католик,
етническа принадлежност – персиец, професия – механик, с полувисше образование,
неженен, без документи за самоличност. Самоличността му била установена чрез
декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице
се индивидуализира с имената А.Б. от И., роден на ***г. в И., гр.С..
С Писмо рег. № УП-15395/21.11.2019г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата чужденецът се е представил като А. Б.от И..
С кандидата било проведено интервю
по Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол
рег.№ УП-15395/22.11.2019г. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че в
началото на м.септември 2019г. е напуснал Иран нелегално, преминавайки през гр.И.,
Т.. В България влязъл в началото на м.ноември 2019г. с фалшив израелски
паспорт, след което бил задържан на българската граница. Напуснал Иран заради
това, че променил религията си – приел християнството през 2000г. От м.април
2018г. със свои приятели в продължение на около шест месеца всяка неделя се
събирали в домашна църква, но иранското разузнаване разбрало за това място и
арестувало няколко от приятелите на жалбоподателя. След ареста на приятелите
му, повече не бил посещавал подобни сбирки. Посочва, че пиел алкохол, което
било забранено в Иран и веднъж бил задържан за това. Заявява, че имал проблеми
със служители на разузнаването, от които бил търсен за това, че е посещавал
горепосочената църква, което го принудило в продължение на месец и
половина да не се прибира у дома си,
като през този период бил търсен още пет – шест пъти от полицаите. Посочва, че не е бил осъждан, че върху него
не е оказвано физическо насилие. Не искал да се връща в страната си, защото там
щял да бъде арестуван. На въпроси, свързани с християнската религия, отговаря
твърде общо и неточно.
С Решение № УПХ-581/02.12.2019г.
на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Н.П.,
е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.Б. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 04.12.2019г., като жалбата е подадена същия ден, следователно
същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда
от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния
административен съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Н. П., младши експерт в
Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №
РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря
на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване както
на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се установява при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 22.11.2019г., а оспореният акт е издаден
на 02.12.2019г. при спазване на срока по
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
интервюиращия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
заявява като причини за напускане на страната си по произход – Иран, фактът, че
приел християнската религия и изтъкнатите опасения за сигурността му заради
този факт.
Според съда, така изнесените по
време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа като
такива, представляващи неумел опит за представяне на собствена бежанска история
и съзнателно дадени неверни данни, целящи доказване на значими за
производството по ЗУБ обстоятелства. Действително не са установени правно
значими за търсената защита факти, нито такива, които да могат да бъдат
третирани като репресия или преследване поради раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група от
държавата, партии или организации и недържавни субекти, на които държавата не
може или не желае да предостави закрила. Правилно е прието, че за А.Б. не са
налице обективния и субективния елемент на предвиденото в законовата разпоредба
на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване“. Изложени
са мотиви за това защо интервюиращият орган приема за нелогични изложените от
лицето твърдения за приемането на християнството като негова религия през
2000г., за умишлено заблуждаване на длъжностното лице и представяне на удобна
бежанска история с цел получаване на закрила. Обсъдени са и твърдяното
задържане на търсещия закрила за употреба на алкохол, като и забраната да се
ходи на гости с приятелка в страната му по произход.
Същественото за решаващата воля на
ответника е именно липсата на каквито и да е убедителни и конкретни данни за осъществено
преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова по някоя от
причините, установени в чл. 8 от ЗУБ при пребиваването му на територията на
Иран.
При липса на данни за такова,
правилен се явява изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска
страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са
релевантни за настоящото производство, като част от изложените мотиви не са
правно значими за търсената защита, а останалите са недостоверни и
необосновани. В тази връзка съдът намира, че след извършената преценка на
фактите от бежанската му стория обосновано се приема, че част от визираните
причини за напускане на страната по произход - Иран, като задържането за
употреба на алкохол и забраната за ходене на гости с приятелка, не са правно
значими по смисъла на ЗУБ, а останалите доводи, изложени от търсещия закрила,
са очевидно неубедителни, недостоверни и изтъкнати, единствено с цел въвеждане
в заблуждение на длъжностното лице чрез „създаване“ на подходяща бежанска
история. Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай обстоятелства,
релевантни по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не се установяват по категоричен
начин, което обуславя и изводът, че решението на ответника да отхвърли молбата
като явно неоснователна е изцяло правилен.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
Със свое Решение от 17.02.2009 г.
по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението
на чл.15 б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно
минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на
трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по
други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието
на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че
въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила
не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той
представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от
Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-529/27.09.2019г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.
Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията
му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за
доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други
надлежни доказателства, каквито де факто не са представени.
По делото липсват данни ситуацията
в Иран да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, тоест
да обхваща цялата територия на Иран, както и живота и здравето на всеки
цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален
риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв вътрешен или
международен конфликт на цялата или на част от територията на Иран, който да се
обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на иранския гражданин по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход – И., като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето
на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК и затова следва да се потвърди, поради което подадената против него
жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Б. - гражданин на И., против
Решение № УПХ-581/02.12.2019г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: