РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Гражданско дело №
20211800100521 по описа за 2021 година
В. Г. АС. е предявил срещу М. СТ. М. иск за заплащане на сумата 30 000 лв., предявен
като частичен иск от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца вследствие на причинено травматично увреждане в резултат от
нанесен му от ответника удар в областта на лицето на 08.06.2021 г., както и за заплащане на
сумата 70,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представлаващи
направени разходи за лечение в резултат на посоченото деяние, ведно със законната лихва
върху сумите от предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.06.2021 г. около 22.00 ч. се движел с
автомобила си в гр. Д. б., придружен от живеещата с него на съпружески начала В.Я. С. и
детето им, а зад него се движел автомобил, управляван от брат му Б. Г. Ас.. В района на
кръстовище от път безпредимство на пътното платно навлязъл автомобил, управляван от
ответника, който първоначално засякъл втория автомобил, управляван от Б.А., след което
изпреварил управлявания от ищеца автомобил и спрял пред него. Ответникът слязъл от
автомобила и се насочил към автомобила на ищеца, и достигайки предната лява врата,
нанесъл на ищеца с бокс удари на ищеца в областта на носа. В следствие на ударите ищецът
получил травматични увреждания, описани в издадено му съдебно-медицинско
удостоверение. Ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Царица Йоанна” в периода от
09.06.2021 г. до 16.06.2021 г., като след извършените му прегледи било констатирано
наличие на многофрагментна фрактура на носните кости и лицевите части, и на 11.06.2021
г. била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в носна реконструкция
1
/риносептопластика/. Установено било, че уврежанията са причинили на ищеца
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Възстановителният процес
продължавал и към момента. Вследствие на фрактурата ищецът изпитвал затруднения в
дишането и бил напълно обезобразен. Полученото обезобразяване се отразило тежко на
психиката му – ищецът претърпял уплаха, стрес, психическо страдание и дискомфорт, не
можел да спи и сънувал кошмари. Във връзка с получените увреждания ищецът направил
разходи на обща стойност 70,60 лв., от които 40,60 лв. разходи за потребителска такса за
болничен престой и 30 лв. разходи за издаване на медицинско удостоверение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения на ищеца относно
настъпването на описания инцидент, а именно, че ищецът е бил удрян в областта на носа с
бокс. Ответникът твърди, че на посочената дата и час в дома му е бил нападнат от ищеца и
брат му, при което той е избутал ищеца и е избягал, за да се спаси, тъй като ищецът и брат
му били много агресивни и пийнали. Оспорва твърденията на ищеца за получени
травматични увреждания, както и твърдените последици от тях. Твърди, че у ищеца е
налице нормално протекъл в обичайните срокове възстановителен процес, като не са налице
данни за усложнения. Оспорва твърденията на ищеца за настъпили психически травми
вследствие на твърдяното увреждане. Излага възражение, че ищецът е допринесъл за
настъпване на увреждането - с действията си, изразяващи се в нападане на ответника в дома
му, в резултат на което паднал върху стълби и си ударил носа, което е било причината за
настъпване на претендираните вреди. Излага и възражение за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.06.2021 г. сутринта ищецът се явил в МБАЛ „Пазарджик”, където бил прегледан
от д-р Б. П. – съдебен лекар. Ищецът съобщил, че на 08.06.2021 г. около 22,20 ч. в гр. Д. Б.
би нападнат на улицата и бит с бокс от М. С.. Същият се оплаквал от болки в главата и
лицето. При прегледа на лицето било установено наличие на разкъсно-контузна рана на носа
и цепковидни разкъсно-контузни рани в устата, кръвоносядания и масивни отоци по лицето.
По тялото и крайниците не били установени видими травматични увреждания. Според
съдебния лекар травматичните увреждания по лицето са получени от действие на твърд, тъп
предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени по начина, съобщен
от пострадалия. Разкъсно-контузните рани и цепковидните разкъсно-контузни рани в устата
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а
останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание.
От представената епикриза на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” АД се установява, че
ищецът В.А. е бил хоспитализиран в болничното заведение в периода от 09.06.2021 г. до
16.06.2021 г. с диагноза „Многофрагментарна фрактура на носните кости и други лицеви
кости”. На същия била извършена операция МКБ9:21.83 Тотална носна реконструкция.
Посочено е в епикризата, че се касае за „изключително тежка фрактура на лицевите кости.
2
Вписано е: „Цялата носна кост, заедено с част от фронталната /в областта на глабелата/ и
проц максиларис на максилата бяха фрагментирани и от удара фрагментите от тези кости се
бяха вклинили в най-предната част на ринобазата – fossa olfactoria и към дясна очица”.
Посочено е, че по снета анамнеза от пациента вечерта преди датата на хоспитализация му
бил нанесен побой с бокс в областта на лицето. В епикризата е отразено обективното
състояние на пациента, извършените медицински манипулации и назначената му
медикаментозна терапия след изписването.
Според показанията на св. Б. А. /брат на ищеца/ на 08.06.2021 г. около 21-22 ч. в гр.
Д. Б. се движели една след друга три коли – едната карал свидетелят, другата – ищецът, в
която били жена му и детето им, а след тях се движел ответникът М. Всички те се прибирали
от сватба. На ул. „Б.” пред къщата на ответника управляваният от него автомобил засякъл
двете коли /на свидетеля и ищеца/, при което колите спрели. Ищецът тръгнал да слиза от
колата си, при което М. го ударил в лицето с ръка, в която имал нещо метално като бокс, и
избягал към къщата си. От удара ищецът паднал на земята и бил в безсъзнание около
десетина минути, бил целия в кръв и носът му бил изкривен. Майката на М. излязла от
къщата и като видяла, че В. е целия в кръв, започнала да крещи. След като В. дошъл в
съзнание, го закарали в Бърза помощ в К., където им казали, че е зле и ги изпратили в
болница „Света Анна” в София. От болницата им казали да отидат в „ИСУЛ”, където на
следващия ден В. бил приет и опериран. След изписването му от болницата В. бил зле, не
можел да става, да се храни и на диша, около месец бил на легло. Оплаквал се от главоболие
и световъртеж около 3 месеца. Сънувал кошмари и не можел да спи. Не смеел да излиза
навън, защото се чувствал обезобразен и се стресирал от външния си вид.
Съгласно показанията на св. В. Я. /живееща на съпружески начала с ищеца/ на
08.06.2021 г. се случил инцидента в гр. Д. Б. Прибирали се с две коли – в първата била тя и
В., а брат му Б. се движел зад тях, след които карал М., който ги засякъл. След като колите
спрели М. излязъл от колата и ударил В. с ръка, на която имал метален бокс, след което
избягал. От удара В. паднал до колата и бил в безсъзнание около десет минути. Той бил в
кръв, свидетелката и брат му се опитвали да го свестят с вода. След удара се появили други
хора. След като В. се съвзел отишли в Бърза помощ в К., откъдето ги изпратили в болница
„Св. Анна”, а оттам ги изпрати в „ИСУЛ”. В „ИСУЛ” В. престоял седем дни и бил
опериран. През това време не можел да става и да се храни. В продължение на един месец
той се оплаквал от виене на свят и болки. И към момента не може да диша нормално, в
студено време изпитва болки. След инцидента Васил много се променил. Имал голям белег
и се притеснявал да излиза.
Според показанията на св. Б. С.а - майка на ответника, около 22-22,30 ч. на 08.06.2021
г. тя чула крясъци навън, отишла до прозореца и видяла три коли спрели пред къщата й. Там
били В.А., Б.А. и един техен братовчед, които гонели М. с псувни и юмруци. Всички те
идвали от сватба. В колата на В. била жена му. По това време свидетелката била с трите
малки деца в дома си. М. влязъл в двора, а те го последвали. В. посегнал с юмруци на М.,
който го избутал и В. паднал на стълбите. След това М. побягнал навътре, затворили вратата
3
и той прескочил през прозореца и избягал, защото навън го чакали много хора да го бият.
Свидетелката отворила вратата, за да разбере защо е свадата, и около десет човека нахлули
вътре и започнали да пляскат всички в къщата. Свидетелката тръгнала навън, където жената
на В. я набила. Свекърът на свидетелката влязъл да види какво става и В. го набил. Жената
на М. също била набита. След като М. избягал от къщата, повече не се върнал, а направо
заминал за А., защото знаел, че ще го заколят, ако се прибере вкъщи. Свидетелката твърди,
че когато М. бутнал В., за да се защити, тя гледала само да прибере детето и да затвори
вратата и не е видяла как е паднал В. Той имал малко кръв по лицето. Според свидетелката,
причината да нападнат М. е това, че той ги е задминал с колата. Няколко дни след инцидента
В. влязъл в къщата и насякъл дограмите с брадва, за което те подали жалба в полицията.
Свидетелката Е. С.а /баба на ответника/ сочи в показанията си, че на въпросната дата
вечерта тя била отвън на двора и по едно време видяла, че идват три коли и спират пред
къщата на сина й – колата на Васил, на брат му и на племенника му. Внукът й М. излязъл и
бягал, а те го гонели. М. блъснал В., който паднал и си ударил главата в стълбите. След това
дошли десет човека и влезнали вътре. Б. хванал мъжа на свидетелката и му казал: „Внучето
ти какво направи, сега тебе ще те тепам заради него”, скъсал му ризата, при което мъжът на
свидетелката бил целия в кръв, след което се прибрали вътре. Свидетелката живеела в един
двор с М., в различни къщи. Същата вечер М. изчезнал. След два-три дни свидетелката
видяла В. с колата и не видяла никакви белези по лицето му. Няколко дни след инцидента Б.
влезнал в къщата и счупил вратите и прозорците с брадва.
Представена е фактура от 16.06.2021 г., издадена от МБАЛ Царица Йоана – ИСУЛ”
ЕАД, за заплатена от В.А. Г. потребителска такса в размер на 40,60 лв., както и фактура от
22.06.2021 г. от МБАЛ „Пазарджик” АД за заплатена от В. Г. АС. такса за съдебно-
медицинско удостоверение.
Според приетото като неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската
експертиза на в.л. К.С., извършено въз основа на представената по делото медицинска
документация и личен преглед на ищеца, в резултат на процесния инцидент В.А. е получил
многофрагментарна фрактура на носни кости и други лицеви кости. Проведено е оперативно
лечение на счупванията, изразяващо се в открито наместване на счупванията, медиализация
на целия нос. За такъв вид увреди при нормално протичане на лечебния процес и без
усложнения периодът на възстановяване е около 30-40 дни. В периода на лечение ищецът е
търпял болки и страдания за период около един месец, като болките са били по-интензивни
през първите 15 дни. При извършения на 19.01.2022 г. преглед на ищеца е установено
наличието на Z – образен белег в основата на носа на нивото на очите с дължина на
раменете по 1 см., вървящ към лявото око. На върха на носа в основата, на границата между
носа и горната устна се вижда напречен оперативен белег с дължина 1 см., видимо
изкривяване на носа надясно в средната част на носа. Описаните разходи в представените по
делото две фактури са във връзка лечението и установяването на травматичните увреждания
на пострадалия.
При разпита му в съдебно заседание на 10.02.2022 г. вещото лице разяснява, че
4
констатираните при прегледа на ищеца белези и изкривяване на носа са видими, но особено
загрозяване няма. Предвид липсата на контролен преглед след приключване на лечението не
може да се отговори категорично дали изкривяването на носа вдясно води до затруднено
дишане. Механизмът на получаване на счупването е от въздействието на твърд предмет,
който е директно предно-дясна посока в областта на носа, т.е. има удар в областта на носа,
вследствие на който части от носа са потънали навътре. Според експерта, е възможно това
увреждане да се получи и от падане от стълби или от падане от собствен ръст, но в такъв
случай видът на счупването и на травмата щеше да е друг. Ако пострадалият беше паднал
по стълби, е следвало да има увреждане в областта на ръцете и коленете в зависимост от
това как е паднал. В медицинската документация по делото няма описани други увреждания,
има установени увреждания само в областта на носа.
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на осъществено
спрямо него от ответника противоправно деяние, изразяващо се причиняване на
травматично увреждане чрез удар в областта на лицето на посочените в исковата молба дата
и място.
В тежест на ищеца е да докаже че ответникът е осъществил спрямо него деяние,
съставляващо деликт чл. 45 от ЗЗД, именно - противоправно поведение на делинквента,
настъпване на твърдените от ищцата вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира.
В случая съдът намира за установено от съвкупната преценка на събраните по делото
гласни доказателства, медицински документи и заключение на съдебно-медицинската
експертиза, че на 08.06.2021 г. около 22-22.30 ч. в гр. Д. Б. ответникът е нанесъл на ищеца
удар в областта на лицето, в резултат на което на последния са причинени травматични
увреждания, изразяващи се в многофрагментарна фрактура на носни кости и други лицеви
кости. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. А. и В. Я., които
непосредствено са възприели поведението на ответника спрямо ищеца, а именно нанасянето
на удар с ръка в областта на лицето му, както и състоянието на пострадалия непосредствено
след удара. Показанията на тези свидетели са еднозначни, логични и не съдържат никакви
вътрешни противоречия относно пряко значимите за иска факти, свързани с осъщественото
от ответника спрямо ищеца физическо посегателство на посочените в исковата молба място
и време, както и конкретния механизъм и обстоятелствата, при които е осъществено.
Изложените от тези свидетели техни възприятия относно нанасянето на удар с ръка от
ответника на ищеца в лицето напълно кореспондира с констатираното от медицинския
специалист непосредствено след твърдяното деяние физическо състояние на ищеца и
получените от него травми, отразени в издаденото му съдебно – медицинско удостоверение,
както и с данните, съдържащи се в представената епикриза относно диагностицирането на
ищеца при постъпването му в болничното заведение и проведеното оперативно лечение. В
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се съдържа категоричен
5
експертен извод, че по своята медико-биологична характеристика така установените от
медицинската документация и личен преглед травматични увреждания на ищеца са резултат
от директен удар в областта на носа, т.е. кореспондират с описания в исковата молба и
установен от показанията на горепосочените свидетели механизъм на нанасянето му.
Горните доказателства, установяващи нанасянето от ответника на удар в областта на
лицето и настъпилото в резултат на това травматично увреждане на ищеца, не се
опровергават от други събрани по делото доказателства – в частност от показанията на
водените от ответника свидетели Б. С.а и Е. С.а. Обстоятелството, че в процесната вечер
ищецът и ответникът, както и братът и жената на ищеца /свидетелите Б. А. и В. Я./, се
прибирали от сватба с автомобилите си, както и че автомобилите /три на брой/ са спрели
пред къщата на ответника в гр. Д. Б., еднозначно се сочи в показанията и на двете групи
свидетели. В основната им част показанията на свидетелите на ответника Б. С.а и Е. С.а
целят да докажат изложеното защитно възражение на ответника, че той е отблъснал ищеца,
за да се защити от него и брат му, които го гонели, в резултат на което ищецът е паднал по
стълбите в къщата. Показанията на посочените свидетелки относно твърдяното от тях
нападение над ответника и последвалите събития в къщата му са нелогични, взаимно
противоречиви и неподкрепени с други доказателства. От една страна тези свидетелки
сочат, че пред къщата видели трима човека освен ответника, а в същото време твърдят, че
десет души нахлули в къщата, гонейки М., за да го бият. Кои са били тези десет души, кога
и от къде са дошли, не се сочи в показанията на тези свидетелки, които обаче изрично
свидетелстват, че са видели точно лицата, които са спрели пред къщата на ответника.
Свидетелката Б. С.а твърди, че В. посегнал с юмруци на М., който го избутал и В. паднал на
стълбите, но същевременно твърди, че когато М. бутнал В., за да се защити, тя гледала само
да прибере детето и да затвори вратата, и не е видяла как е паднал В. Поради тези
противоречия в показанията на св. Б. С.а не може да се приеме за достоверно твърдението й,
че ищецът е нападнал ответника в дома му и последният го е избутал, за да се защити,
вследствие на което ищецът е паднал на стълбите. Дори и да се приеме за достоверно
твърдението на тази свидетелка, че ищецът е гонил ответника в къщата му в процесната
вечер, то това обстоятелство не изключва установеното от показанията на водените от
ищеца свидетели, че непосредствено след спирането на управляваните от тях автомобили на
улицата пред къщата ответникът е ударил ищеца, от което на последния са причинени
установените травматични увреждания. Видно е от показанията на св. Б. С.а, че тя е била
вътре в къщата и е отишла да прозореца едва след като е крясъци навън, следователно – тя
не е била очевидец на случилото се между ищеца и ответника непосредствено след
спирането на управляваните от тях автомобили на улицата. Отделно от това в показанията
на св. Б. С.а е налице и друго противоречие – същата твърди, че след като ищецът В. бил
паднал, синът й М. влязъл в къщата и затворил вратата, но едва след като последният
избягал през прозореца, тя решила да види какво става и отворила вратата, след което тези
десет човека нахлули вътре.
От своя страна свидетелката Е. С.а твърди, че по това време се намирала пред двора на
6
къщата си /която е отделна от къщата на М., макар и в общ двор/ и видяла М. да блъска В.,
който паднал и си ударил главата по стълбите, а след това дошли десет човека и влезнали
вътре. Същата твърди, че ответникът бил излязъл от къщата, след което е блъснал В., за да
се защити, което противоречи на твърдението й, както и на това на св. Б. С.а, че ответникът
е бил навън /прибирал се е с колата си от сватба/ и е бил нападнат от ищеца, влизайки в дома
си. От друга страна, свидетелката Б. С.а сочи, че жената на В. я е набил, защото не могли да
намерят М., а В. набил свекър й, а св. Е. С.а твърди, че съпругът й е бил бит от Б. /св. Б.А./.
Тези несъответствия в показанията на свидетелите Б. С.а и Е. С.а, макар и да не касаят
факти с пряко доказателствено значение за процесното деяние, рефлектират върху
преценката за обективността на показанията им с оглед останалите събрани доказателства
по делото. Следва да се има предвид при преценката на достоверността на показанията на
тези свидетелки, че изложените от тях твърдения за нанесен в процесната вечер побой над
св. Б. С.а и нейния свекър, не са подкрепени с други доказателства /медицински документи/,
а няма и данни за подаден от пострадалите от твърдения побой лица сигнали до
компетентните полицейски органи. Що се отнася до изложеното от св. Б. С.а твърдение, че
след процесния случай ответникът не се върнал в дома си и е заминал за Англия под страх
от саморазправа от ищеца, то звучи абсурдно и е в унисон с цялостната тенденциозна
насоченост на свидетелските показания на Б. С.а и Е. С.а към установяване, че именно той е
бил жертва на физическо посегателство от страна на ищеца, за което, обаче, няма
доказателства по делото.
Не на последно място следва да се посочи, че съдържащото се в показанията на
свидетелите на ответника Б. С.а и Е. С.а обстоятелство, че в процесната вечер ищецът е
паднал по стълбите, дори и да се приеме за достоверно, то същото е без значение предвид
категоричния извод на вещото лице по приетата СМЕ, че констатираните травматични
увреждания на ищеца са причинени по описания в исковата молба начин, и направеното от
вещото лице пред съда разяснение, че в случай на падане на терен биха настъпили различни
по вид травми по тялото на пострадалия, за каквито няма данни в изследваната медицинска
документация. С оглед на това и предвид приетия за установен факт, че ответникът е
нанесъл на ищеца удар в областта на лицето, следва да се приеме за доказано, че ответникът
е осъществил спрямо ищеца противоправно деяние, в резултат на което на последния е
причинено телесно увреждане.
Предвид причиняването на ищеца на телесни уреждания, безспорно той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и емоционален
дискомфорт, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото от ответника
деяние. Ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във
връзка с лечението му, за вида и размера на които е представил писмени доказателства.
С оглед на горното, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди в резултат от нанесените му телесни увреждания.
Размерът на обезщетението за тези вреди се определя по справедливост съгласно чл. 52
7
от ЗЗД. По смисъла на посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е
критерий, обусловен от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства - начин на
извършване, характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, вкл. козметични дефекти, които подлежат на
съвкупна преценка от съда при определяне на размера на обезщетението. При преценка на
конкретните обстоятелства и тяхното значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението, като база за определянето на паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да се има предвид и икономическия показател – стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането. Обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи.
В случая при определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД съдът взе предвид
следните установени по делото обстоятества:
В резултат на деянието ищецът е получил многофрагментарна фрактура на носни
кости и други лицеви кости, във връзка с които е извършена една оперативна интервенция.
Периодът на възстановяване за този вид травма е около 30-40 дни. Според заключението на
СМЕ в периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период около един месец,
като болките са били по-интензивни през първите 15 дни. Установено е от гласните
доказателства, че в период от около 3 месеца след изписването му от болница ищецът е имал
оплаквания от главоболие, световъртеж и затруднено дишане, изпитвал страх да излиза,
както и притеснение от външния си вид, имал проблеми със съня, а и към настоящия момент
същият изпитвал затруднения в дишането и се появявали болки в студено време.
Същевременно, в медицинските документи и заключението на СМЕ не се съдържат данни
за неблагоприятно протичане на оздравителния процес, нито за настъпили каквито и да било
усложнения в здравословното състояние на ищеца в резултат на получената травма. Няма
данни за наличие на съществени остатъчни последици и от естетически характер – въпреки
констатираните при прегледа от вещото лице оперативни белези и изкривяване на носа,
няма особено загрозяване в лицето на ищеца. Не са налице и доказателства за настъпили в
резултат на травмата трайни психологически последици и/или съществени последици от
битово и социално естество.
С оглед на всички тези обстоятелства и съобразявайки актуалната съдебна практика
по сходни казуси / напр. решение от 16.01.2019 г. по гр.д. № 182/2018 г. на СОС и всички
цитирани в него съдебни решения/, както и с оглед икономическите стандарти в страната
към момента на уреждането, съдът намира, че обезщетение в размер на 7 000 лв. се явява
адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от причинените му телесни увреждания, битови неудобства, и
съпътстващите ги обичайни негативни психически изживявания. С оглед на това
предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сумата 7 000
8
лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лв. същият следва да
се отхвърли.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за заплатена потребителска такса за болничен престой връзка с
лечението на причиненото от деянието на ответника увреждане, както и за заплатена такса
за освидетелстване и издаване на медицинско удостоверение, следва да бъде уважен в
претендирания общ размер на тези разходи от 70,60 лв. Така направените от ищеца разходи
са в пряка причинна връзка с причиненото му увреждане.
С оглед изхода на делото и направените от страните искания за разноски, на всяка от
страните следва да се присъдят направените от нея разноски съобразно уважената, респ.
отхвърлената част от исковете, както следва: Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса, внесени депозити за
призоваване на свидетели и за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Съдът намира за основателно
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2080 лв., тъй като същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същото следва
да бъде намалено до минималния му размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
възлиза на 1432 лв. Така общият размер на дължимите от ответника на ищеца разноски
съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата 741,60 лв. Ищецът от своя страна
следва да заплати възнаграждение на пълномощника на ответника за осъществявана
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. съобразно отхвърлената част от исковете, възлизащо на сумата
1088 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д. Б., ул. „М.” № 2, да заплати на
В. Г. АС., ЕГН **********, с адрес гр. Д. Б., ул. „К. М.” № 12, на основание чл. 45 от ЗЗД,
сумата 7 000 лв. /седем хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на причинено травматично увреждане в резултат от
нанесен му от ответника удар в областта на лицето на 08.06.2021 г., както и сумата 70,60 лв.
/седемдесет лева и 60 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
посоченото деяние, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 7 000 лв. до
9
пълния предявен размер от 30 000 лв. /предявен като частичен от сумата 50 000 лв./.
ОСЪЖДА М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д. Б., ул. „М.” № 2, да заплати на В.
Г. АС., ЕГН **********, с адрес гр. Д. Б., ул. „К. М.” № 12, сумата 741,60 лв. /седемстотин
четиридесет и един лев и 60 ст./ за разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА В. Г. АС., ЕГН **********, с адрес гр. Д. Б., ул. „К. М.” № 12, да заплати на
адвокат С.Ц. С. от САК, ЕГН ********** и адрес гр. С., бул. „Ч. в. № 75, ет. 8, ап. 54, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 1088 лв. / хиляда осемдесет и осем лв./, представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ на ответника М. СТ. М., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10