№ 171
гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000190 по описа за 2023 година
С решение № 386/22.12.2022 г. по т.д. № 1494 /2021 г. по описа
на Старозагорски окръжен съд, ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД ЕИК ********* е осъдено
да заплати на М. Г. М. ЕГН ********** 150 000 лв. - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
01.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 21.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както
и да заплати на адв. М. Т. от АК - С.З. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ в размер на 10 650 лв., а в полза на бюджета на
съдебната власт: 6 000 лв. - ДТ и 380 лв. – разноски за експертизи.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД
„ДБ: ЖЗ“ АД, което го обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния уважен
размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.12.21 г. до
окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилно прилагане на
принципа на справедливост при определяне на размера на дължимото
обезщетение във връзка с конкретно доказаните вреди, претърпени от ищеца.
Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди за
разликата над 50 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. бъде
отхвърлена ведно със законните последици от това. Претендират се разноски.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от М. Г. М.
срещу ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2020 г. ПТП, виновно
причинено от водача на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ******** - Р.Д.Р,
за което МПС е била сключена с ответното „ЗАД ДБ: ЖЗ“ АД застраховка
„ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ по
застрахователна полица № **/**/************, валидна към датата на ПТП.
Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че е налице
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на прекия
причинител за нанесените на ищеца вреди, а именно: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите. Прието
е, че е налице основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" за увреждащото МПС, което
обстоятелство не е било спорно по делото. Прието е, че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца, при което не е налице основание за
намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на горните изводи на първоинстанционния съд
във въззивната жалба не се поддържат оплаквания. Същите касаят единствено
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като
застрахователят счита, че същият е прекомерен и несъответстващ на
принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и на конкретно
доказаните по делото болки и страдания, претърпени от ищеца.
По делото е представена обемна медицинска документация и е
прието заключение на СМЕ, в което същата е подробно обсъдена. От
заключението се установява, че вследствие на процесното ПТП, като пряка и
непосредствена последица, М. Г. М. е получил следните травматични
увреждания :
- открита многофрагментна фрактура на ляво колянно
капаче, представляваща средна телесна повреда, тежка травма, която
нарушава екстензионния апарат на левия долен крайник - невъзможност за
изправяне на крака в колянната става. Фактът, че фрактурата е открита,
обяснява големия риск от замърсяване на травматичната рана върху капачето
и създаване на условия за следтравменна или следоперативна инфекция. В
конкретния случай счупването е лекувано оперативно и относителната
анатомична репозиция е фиксирана с множество киршнерови игли и
серклажни бримки. Тази травма представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, но изискваща много продължителен период на
лечение и също такъв период на функционална /дефектна подвижност на
2
коляното. При оперативно лечение тази травма изисква период на
възстановяване 5-6 месеца.
- разкъсно контузна рана на лява мишница и
предмишница- получена при самото ПТП – лека телесна повреда; лекувана
е с щателно саниране, почистване, дезинфекциране, изрязване на нежизнени
тъкани и хирургически затворена; представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, но изискващо по - продължителен период на
възстановяване от малките и сравнително чисти рани. Периодът на
възстановяване е между 20 и 30 дни.
- многофрагментна фрактура на главичката на лявата
лъчева кост - средна телесна увреда; обикновено се лекува оперативно, със
секторна резекция, т.е.премахване на цялата главичка и част от стесняването -
шийката на лъчевата кост, което е избор на оператора, тъй като дори и да се
извърши оперативна репозиция на малките фрагментчета, те много трудно
биха могли да се фиксират с метални и синтези и средства и да възстановят
функцията на тази част от костта. Тази част от лъчевата кост има отношение
към въртеливите движения в лакътната става и при нейното премахване и
заместването й с меки тъкани тези движения също се възстановяват;
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
изискващо период на възстановяване, заедно с рехабилитацията, между 35 и
45 дни.
- счупване на средната фаланга на 5 пръст на лява ръка-
лека телесна повреда, лекувана консервативно само с мека имобилизационна
превръзка, с период на възстановяване от 3-4 седмици.
- травматична увреда на перифарните нерви /лакътен и
лъчев/ дистално от лакътната става, характеризираща се като брахиална
плексопатия с наличие на аксонална дегенерация - тежка увреда; стволовата
увреда на левия лъчев нерв и на някои от дисталните му разклонения, както и
тежките промени на сетивните влакна на срединния нерв/н.медианус/ спадат
към тежките и дълготрайни увреди на двигателните нерви; те не са опасни за
живота на пострадалия, но независимо от използването на целия арсенал от
медикаментозни, оперативни,физиотерапевтични методи, те винаги остават
трайни дефекти /парези, парализи/ по мускулите, които се контролират от
тези нерви. Тяхното лечение продължава с години и не е сигурен
положителния резултат от него. Тези травматични увреждания
характеризират медико биологичния признак на средни телесни увреждания с
остатъчен патологичен дефицит.
- счупване на задната колона на ацетабуларната ямка на
ЛТБС – средна телесна повреда, нарушава функцията на ставата, която е
подложена на много висок риск от чести излизания на бедрената глава от
ямката - луксация на ставата. Тази фрактура може да се лекува консервативно
и оперативно. При множество травматични поражения и спазване на леглови
режим това счупване е възможно да не се сподели анамнестично в острия
3
травматичен момент и по-късно при легловия режим да се прояви с нова
силна болка и усет за „някакво изместване”, което се е случило и при Г. М. -
след отслабване на болковия синдром и започване на леки рехабилитационни
раздвижвания в домашни условия той е усетил излизането на бедрената глава
от тазовата ямка, при последващия преглед е споделил това с лекуващия
ортопед и при направата на нова рентгенография е установена тази травма,
когато е взето решение и за оперативното й лечение. Тази травма е неопасна
за живота, но за дълъг период от време прави крайника нефункционален.
Периодът на възстановяване при така стеклите се обстоятелства и оперативно
лечение е около 10-12 месеца.
- травматична луксация на ЛТБС – отделна травматична
увреда с характеристики и период на възстановяване, идентични с
предходната.
Всички описани травматични увреждания са се
характеризирали с интензивни и продължителни болки, които са започнали
още от острия момент на самото ПТП, продължили са през периода на
предоперативна подготовка, ранния и късния следоперативен период,
периода на рехабилитация, на постепенно прохождане с помощни и без
помощни средства.
При проведен на 05.07.2022 г. личен преглед на ищеца вещото
лице е установило множество дефицити във възможностите на движения на
отделни стави и мускули на горния и долния ляв крайник. Констатирана е
много бавна, несигурна, небалансирана походка с подпомагане с едно
помощно средство - „канатка”. По отношение на лява колянна област и
колянна става са констатирани множество раневи и оперативни
белези/цикатрикси/ - сухи, зарастнали, но широки и в най-различни посоки -
като безразборна драсканица, силно ограничени движенията в колянната
става: пасивната флексия - около 80 гр., а активната - 60-70 гр. при норма
двете - 130 градуса/, болка при палпация върху капачето, крепитации при
раздвижване на коляното, говорещи за напредване на артрозния процес в
пателофеморалния сегмент на ставата /триенето между капачето и долната
част на бедрото/. По отношение на лява тазобедрена област и става са
констатирани два дълги белега от оперативни разрези по предно-латералната
страна на областта от извършените операции в УМБАЛ-К** - С.З. и
ортопедична клиника в Т., както и силно ограничени движения в ЛТБС. По
отношение на лява лакътна и предмишнична област са констатирани
множество белези - широки и в най-различен план и посока; в
дисталната/долната/ част на лявата предмишница и върху основата на палеца
- два оперативни белега от операции в Т. - транспозиция на мускул, който ще
замести нефункциониращ, паретичен мускул. По отношение на средните
фаланги на IV и V пръст на лявата ръка са констатирани по-тънки белези от
рани получени при процесното ПТП. В хода на прегледа ищецът се оплакал
от чести, почти ежедневни главоболия, от нарушения в паметта – забравяне,
ежедневни болки в ЛТБС и ЛКС и лява пета, купирани с употреба на
4
аналгетици; оплаквания от сутрешна скованост и засилване на болките в
травмираните стави при студено време.
Оплакванията от травмираните стави ще намаляват много
бавно, и то по за няколко месеца след провеждане на физиопроцедури и
балнеолечение и след това отново ще се засилват. След 10-15 години при
такива травми обикновено се очаква хронифициране на болковите и
артрозните дегенеративни промени, задълбочаването им и появата на нужда
от чести лечебни мероприятия.
Вследствие на множеството травми с различна локализация,
ищецът е получил и множество раневи белези/цикатрикси/, хаотично
разположени по лявата лакътно - предмишнична област, лявата колянна
област, лявата длан и пръсти и 2 оперативни белега по предно латералната
страна на лявата тазобедрена област.
Нормалният възстановителен период за уврежданията, които
ищецът е получил при процесното ПТП, в конкретния случай се припокриват
с реалния. Повечето от травмите са комплицирани, а оттам и
възстановителният им период не може да бъде стандартен, а е индивидуален.
Фактът, че се касае за политравма /множество травми с
различна локализация/ допълнително усложнява лечебния процес, забавя го и
пречи дори на рехабилитационните мероприятия да протичат планирано.
Уврежданията на лявата ръка не позволяват използването на две помощни
средства. Това забавя възможността за изправяне до седеж от легнало
положение. Също затруднява изправянето от седнало положение до прав
седеж. Раздвижването на ставите на долния крайник във водна среда/басейн/
може да се извършва само при здрави горни крайници. Рехабилитиращият
трябва да се държи за парапети, докато раздвижва крака. Множеството
травматични и оперативни рани зарастват по различно време/ за различен
период. Някои от тях в конкретния случай са секретирали по-продължително
време. Всички тези условности и обстоятелства са забавяли възстановителния
процес. От медицинските документи и амбулаторни листи, представени към
съдебната документация е видно, че М. М. е провел множество
рехабилитационни и физиотерапевтични курсове на лечение в П. б.. При
всички тях предварително и след това е оценяван рехабилитационния
потенциал и актуалния статус. Прави впечатление, че успехът в
раздвижването е течал много бавно. Причина за това е отново множествената
локализация на травмите и тяхното различно естество - костно, ставно,
мекотъканно- мускулно, неврологично, Имайки в предвид всички описани
обстоятелства може да се заключи, че при травмите с множествени
локализации при едно лице, не може да се говори за „нормален
възстановителен период”. Всеки период е нормален, но той не е равен на най-
дългия период на възстановяване /на най-тежката травма/, а е доста по-дълъг
от него, защото е зависим от много обстоятелства, описани малко по-горе.
В медицинската документация и по-точно в разделите
5
„предхождащи заболявания” няма описани предхождащи травми и
заболявания, които биха попречили на нормалния възстановителен процес.
Според вещото лице общото състояние на ищеца към момента
на експертния преглед може да се опише като тежко увредено по отношение
на опорно-двигателния апарат. Много от уврежданията, получени при ПТП
от 01.07.2020 г., касаещи функцията на левия горен и долен крайник ще му
дават дефицити и ще го съпътстват винаги.
В дадените устни обяснения в открито съдебно заседание
вещото лице е потвърдило заключението си, че ищецът ще има дефицити до
края на живота си. Посочило е, че най-тежката травма е счупването на таза и
ацетабуларната ямка, която е с нарушена гладкост и успоредно с това
съчетана с изваждането на бедрената глава, което означава, че е нарушено
кръвоснабдяването на бедрената глава и дори при анатомично възстановяване
при операциите, извършени в тази област, няма да се кръвоснабдява и няма да
получава нормално минерали и кислород за в бъдеще, след две-три години ще
започне да намалява по обем, ще стане инконгруентна на ацетабуларната
ямка, грубо казано, ще започне да хлопа, хрущялът ще се изтри, ще поддържа
постоянна болка и след около 10-12 години ще се стигне до изкуствена става.
За травмата на коленната става – раздробено счупване на коленното капаче,
също липсва възстановяване на анатомичната форма на коленното капаче,
като в бъдеще ще има бърз артрозен процес и засилване на болката, която ще
се задълбочава с напредване на възрастта. Не се очаква подобрение и на
нервната структура. Куцащата походка няма да може да се преодолее, винаги
ще трябва да ползва един бастун или една канадка. Множествеността на
травмите пречи на рехабилитационния процес. Описаните от вещото лице
патологични промени ще съпътстват ищеца и занапред.
По делото е прието и заключение на съдебно - психологичната
експертиза, според което преживяното ПТП на 01.07.2020 г. е предизвикало
у ишеца психичен шок или т.нар. ОСР – остра стресова реакция спрямо
реална заплаха за здравето и живота. Касае е за преходно разстройство без
поява на други психични разстройства и цялостна дезорганизация на
поведението. Продължителните терапевтични и рехабилитационни
процедури, съпроводени от усилия и болки, липсата на автономност и
социалната изолация, значителната промяна в ежедневния ритъм са довели до
разстройство в адаптацията. Това разстройство може да продължи няколко
години и в значителна степен зависи от пълноценното физическо
възстановяване, което при ищеца все още не е настъпило. Психическите
болки и страдания постепенно са намалили своята сила и интензивност, но не
са отзвучали. Разстройството в адаптацията е съчетано с елементи на ПТСР,
изразяващи се в емоционална лабилност и сменящите негативни ефекти -
нервност и раздразнителност, потиснатост и отчаяние, разстройство на съня -
неспокоен, кошмари, възобновяващи се картини от катастрофата, срив в
6
пълноценното личностово и социално функциониране. В конкретния случай
негативните емоционални преживявания в значителна степен зависят от
пълноценното физическо възстановяване, което не е настъпило.
В дадените устни обяснения в открито съдебно заседание
вещото лице е потвърдило извода си, че психологическите травми ще
продължат да съществуват докато се подобри общото физическо състояние,
което към момента не е постигнато.
Във връзка с установяването на претърпените от ищеца болки и
страдания са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на К.
С. Р. – майка на ищеца и И. Н. К. – без родство.
Според показанията на свид. К. С. Р., след инцидента
състоянието на М. било много тежко, първоначално бил два дни в интензивно
отделение в С.З. - К***, впоследствие - в ортопедията; бил със счупен крак,
счупена капачка на коляното, ръката му също била счупена и от нея губел
много кръв, не можел да се движи, целия бил в стъкла; раните, които много
кървели, тъй като имало много стъкла, пясък и ситни камъчета, първоначално
били прочистени, след това оперирали капачето и му премахнали лъчевата
кост; имал счупвания на пръстите на лявата ръка; в болницата свидетелката
му била придружител, тъй като М. не можел да се обслужва сам, нито да се
храни; след изписването от болницата се установило, че има изкълчване на
тазобедрената става и счупване на ямката, поради което отново приели М. в
болницата, където наместили изкълчването и оперирали ямката, след което
бил прехвърлен в рехабилитационно отделение, където останал седем дни;
прибрали се с линейка, защото не можел да сяда; десет месеца и половина
след ПТП М. бил в много тежко състояние и се наложило свидетелката да не
ходи на работа, за да полага грижи за него; вкъщи идвал рехабилитатор два
пъти седмично, след това през ден, след това всеки ден; сега вкъщи си правил
упражнения с нейна помощ, но ходил и една седмица на П. б. и после в К. на
рехабилитация; М. не бил в добро състояние, не можел сам да се оправя, не
можел да се облича, да си обува чорапите, когато се качвал в автомобил, не
можел да си вдига крака и се налагало тя да му вдига крака, за да влезе в
колата; все още се движил с патерици; преди инцидента М. учил
„Мехатроника“ в ТУ в П., работел на граждански договор в един сервиз като
автомонтьор, но след инцидента прекъснал, тъй като не можел да ходи; след
многобройни консултации с хирурзи и травматолози разбрали, че операциите
не са сполучливи, при което се наложило да отидат в Т., където операциите
били повторени - и трите - на коляното, на тазобедрената става и на лакътя;
психическото състояние на М. също било изключително тежко, след ПТП не
можел да спи, постоянно се стряскал, сънувал кошмари, променил се, вече не
бил същият човек като преди /весел, с много приятели/.
Според свид. И. Н. К. преди ПТП М. бил много добър,
жизнерадостен, имал много приятели. След инцидента бил прикован за
7
леглото, не можел да се изправя, цялата му лява страна била гипсирана, не
можел да се обслужва сам; към момента, почти две години, след ПТП,
състоянието му не било много добро, движил се с една патерица; бил
принуден да преустанови учене в П.; станал затворен, а преди това бил весел,
жизнерадостен, душата на компанията.
Първоинстанционният съд е кредитирал свидетелските
показания като убедителни, последователни и непротиворечиви, като е
направил изводи, че лечебният и възстановителен период на ищеца, който
продължава и към момента, е продължителен, същият се нуждаел се от
чужди грижи, не е можел да се обслужва сам, не е възстановен напълно и към
настоящия момент, продължава да се предвижва се с помощно средство,
което най - вероятно ще използва и за в бъдеще; получените травми при
процесното ПТП са попречили на ищеца да продължи обучението си в ТУ в
гр. П.. Вследствие на претърпяното ПТП ищецът е изживял и силен
емоционален стрес, който не е преодолян и към момента.
Прието е, че ищецът е претърпял различни по характер и
тежест увреждания, които са довели до трайни усложнения, били са му
причинени неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер,
които продължават и към настоящия момент и ще продължават и за в
бъдеще; последиците от травмите са трайни, ще създават неудобства на
ищеца за цял живот - в професията, в обслужването в домакинството и като
цяло в начина му на живот. Отчетен е продължителния период на лечение,
който продължава и към настоящия момент и ще продължи през целия му
живот, така и обстоятелството, че две години след инцидента, пълно
възстановяване не е настъпило и няма изгледи да настъпи.
Съобразявайки посочените обстоятелства, сравнително младата
и работоспобна възраст на ищеца към момента на ПТП и факта, че към
момента не е налице пълно възстановяване и такова не се очаква да настъпи,
а напротив прогнозата е за влошаване на състоянието, първоинстанционният
съд е приел, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено на 150 000 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че така
определеното обезщетение е прекомерно високо, не кореспондира със
съдебната практика в аналогични случаи и не съответства на реално
претърпените от ищеца болки и страдания.
Жалбоподателят счита, че е подценено обстоятелството, че
оздравителният процес е протекъл бързо, без усложнения, в порядъка на
нормалния възстановителен период за такъв вид увреди, като същият е
напълно завършен и към датата на подаване на исковата молба ищецът е бил
напълно възстановен. Така наведените доводи не могат да бъдат споделени и
8
същите не кореспондират със събраните по делото доказателства. Напълно
голословно е твърдението във въззивната жалба, че оздравителният процес е
протекъл бързо и без усложения и към момента на подаване на исковата
молба ищецът бил възстановен напълно. Напротив, както от свидетелските
показания, така и от заключението на СМЕ, се установява еднозначно, че не е
налице пълно възстановяване на ищеца от получените травми нито към
датата на подаване на исковата молба /21.12.21 г./, нито към настоящия
момент. При проведения личен преглед на ищеца от вещото лице са
установени множество дефицити във възможностите на движения на отделни
стави и мускули на горния и долния ляв крайник, подробно описани по-горе -
много бавна, несигурна, небалансирана походка с нужда от подпомагане с
едно помощно средство, силно ограничени движения в колянната става с
продължаваща болка в капачето, силно ограничени движения в ЛТБС,
ежедневни болки в ЛТБС и ЛКС, множество белези в засегнатите области.
Общото състояние на ищеца към момента на прегледа /юли 2022 г./ е описано
от вещото лице като тежко увредено по отношение на опорно-двигателния
апарат. Не само че оздравителният процес не е завършен, но и няма прогноза
за пълно възстановяване - както в заключението, така и в устните си
обяснения вещото лице подробно е обяснило, че не може да се очаква пълно
възстановяване по отношение на травмираните стави, дори и при провеждане
на необходимите физиопроцедури и балнеолечение, като при такива травми
след 10-15 години обикновено се стига до хронифициране на болковите и
артрозните дегенеративни промени, задълбочаването им и появата на нужда
от чести лечебни мероприятия с напредване на възрастта, необходимост от
изкуствена ТБС, куцащата походка също няма да може да се преодолее и
винаги ще трябва да ползва един бастун или една канадка.
В случая е налична политравма /множество травми с различна
локализация/, което допълнително усложнява лечебния процес, забавя го и
пречи дори на рехабилитационните мероприятия да протичат планирано. В
тази връзка в заключението са посочени конкретни рехабилитационни
мероприятия, които са затруднени или обективно не могат да бъдат
провеждани поради конкретния характер на уврежданията. Мотивиран е
извод, че при наличие на травми с множествени локализации при едно лице
не може да се говори за „нормален възстановителен период”; същият не е
равен на периода на възстановяване от най-тежката травма, а е доста по-дълъг
от него, защото е зависим от множество конкретни обстоятелства, свързани с
наличието на политравма. В този смисъл са несъстоятелни твърденията във
въззивната жалба, че в случая възстановителният период бил протекъл бързо
и без усложнения.
По отношение на психическите травми се излагат оплаквания,
от една страна, че не били доказани твърдяните такива – чуство на
тревожност, панически атаки, липса на енергия, а от друга, че не било
отчетено обстоятелството, че ищецът не е предприел действия за подобряване
9
на психическото си състояние – прегледи със специалист, приемане на
медикаменти, при което със собственото си бездействие е станал причина за
претърпените психологически травми.
Наведените доводи за това, че ищецът е проявил бездействие,
като не е потърсил помощ от специалист и прием на медикаменти, за да
преодолее психическите травми от ПТП, са неоснователни. На първо място,
същите са преклудирани, тъй като са относими към въпроса за наличие на
съпричиняване, но такива факти и обстоятелства не са били въведени
надлежно от ответното застрахователно дружество в процедурата по размяна
на книжа. От същото е направено възражение за съпричиняване в три насоки
– управление на мотоциклета от страна на ищеца с превишена скорост,
несъобразена с пътните условия /1/, без поставена обезопасителна каска и
предпазна екипировка /2/ и управление на мотоциклета при включени къси
светлини, което е попречило на водача на л.а. „М. да възприеме
приближаващото се МПС своевременно. Възражение във връзка с търсене на
специализирана психологична и/или психиатрична помощ не е направено в
законоустановения срок, поради което е преклудирано. От друга страна,
вещото лице - психолог изрично сочи, че в случая негативните емоционални
преживявания на ищеца в значителна степен зависят от пълноценното му
физическо възстановяване, което не е настъпило. В открито съдебно
заседание изрично е заявило, че ако физическото състояние не е добро, то не
би могло да се очаква с психотерапия или друг психологически метод да се
преодолеят негативните психологични състояния, както и че липсата на
лечение в тази насока не е удължило възстановителния процес по отношение
на психологическите травми, тъй като те ще продължават да съществуват
докато се подобри общото физическо състояние на лицето. Освен това
вещото лице отчита, обстоятелството, че почти през цялото време приоритет е
ималото физическото му състояние и преодоляване на физическите травми,
което е логично и обяснимо. Всичко посочено обосновава извод за
неоснователност и по същество на наведените в тази връзка възражения във
въззивната жалба.
Оплакванията за недоказаност на твърдените негативни
психологически изживявания на ищеца също са неоснователни. В тази връзка
няма основание да се дискредитира приетото заключение на вещо лице -
психолог, което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно,
убедително и професионално, като данните в същото изцяло кореспондират и
със събраните свидетелски показания. Процесното ПТП е предизвикало у
ищеца психичен шок – остра стресова реакция спрямо ситуация, реално
застрашила живота и здравето му. Вещото лице е констатирало изразена
емоционална лабилност и сменящи се негативни ефекти – нервност,
раздразнителност, потиснатост, отчаяние; разстройство на съня - неспокоен,
с кошмари и сънища от катастрофата; срив в пълноценното социално
функциониране. Негативните психични преживявания и настъпилата промяна
в емоционалната сфера на ищеца напълно се потвърждават и от показанията
10
на разпитаните свидетели, според които преди случилото се ищецът бил
весел, жизнерадостен, с много приятели, а след това се затворил в себе си, не
можел да спи, сънувал кошмари, постоянно се стряскал, психически се
чувствал зле, изцяло се сринал, включително и поради липсата на
перспектива за пълно възстановяване.
Предвид така установените множество травматични
увреждания, техния конкретен характер и вид, претърпените болки и
страдания и техния интензитет както във физически, така и в психологичен
аспект, претърпените неудобства в личен и битов план предвид зависимостта
от чужда помощ за дълъг период от време при осъществяване и на най-
елементарни функции като обличане, обуване на чорапи и др., младата
възраст на ищеца към датата на ПТП /20 годишен/, обстоятелството, че не е
настъпило пълно възстановяване, като са налице дефицити, касаещи лявата
ръка и левия край, които ще го съпътстват и занапред, като с възрастта ще се
задълбочават описаните от вещото лице артрозни процеси, с вероятна
необходимост след 10-12 години и от смяна на ТБС с изкуствена става,
настъпилата негативна промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца
и социалното му функциониране, наложилото се прекъсване на обучение във
висшето образование, съставът на ПАС намира, че размерът на определеното
обезщетение, възлизащ на 150 000 лв., отговаря на принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и няма основание за неговото намаляване.
Преживените от ищеца болки и страдания са сериозни, продължават и
понастоящем, като не е налице перспектива за пълно възстановяване. Няма
основание да се приеме и че присъденият размер не съответства на
установената съдебна практика за определяне на обезщетения при подобен
род травми съобразно конкретно доказаните увреждания, момента на
настъпване на ПТП и конкретната социално-икономическа обстановка към
този момент. Оплакванията в тази насока във въззивната жалба са голословни
и не са подкрепени с конкретно посочени примери от съдебната практика.
Мотивиран от горното съдът приема, че решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
За разноските пред въззивния съд:
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция следва да бъде
уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на процесуалния представител на въззиваемата
страна в размер на 8650 лв., изчислена по правилото на чл. 7, ал.2,т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
11
Предвид посоченото съставът на ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 386/22.12.2022 г. по т.д. № 1494 /2021
г. по описа на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която ЗАД
„ДБ: ЖЗ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на М. Г. М. ЕГН
********** обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
на настъпило ПТП на 01.07.2020 г. за разликата над 50 000 лв. до
присъдения размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 21.12.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ: ЖЗ“ АД ЕИК ********* да заплати на адв. М.
М. Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 8650 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12