В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК. Образувано е по иск, предявен от Ц. А. Р., с ЕГН * и М. А. Р., с ЕГН *, депозиран Ч. А. Н. Д. против О. – гр. Н. за установяване неистинността - верността на Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., представляващо извлечение от Емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р. /И. Х. К./. Ищците твърдят, че са наследници на А. М. Р., чийто наследодател е М. Х. Р. /И. Х. К./ и че са предявили иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу другите наследници на М. Х. Р., който иск е предмет на гр. д. № 4/2007 г. по описа на РС – гр. З. Сочат, че по цитираното дело е представено Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., въз основа на което предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен, респективно решението на районния съд е потвърдено от въззивната инстанция, с оглед приложеното удостоверение, а към момента на предявяване на настоящия иск решенето е влязло в сила. Наведени са доводи, че това удостоверение е издадено въз основа на декларация на общия наследодател М. Х. Р. /И. Х. К./, каквато обаче не съществува, тъй като липсва положен подпис или пръстов отпечатък под ръкописния текст, от което правят извода, че процесното удостоверение е с невярно съдържание и представлява неистински документ. Ищците обуславят правният си интерес досежно иска за установяване неистинността на удостоверението с възможността да искат отмяна на влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 4/2007 г. по описа на РС – гр. З., което е основано на този неистински документ. Ответната страна – О. – гр. Н. депозира писмен отговор, с който прави признание на изложените в исковата молба факти, както и признание на предявения иск и релевира възражение разноските по делото да не бъдат възлагани в нейна тежест, тъй като не е дала повод за завеждане на делото. Ищците не оспорват това възражение - разноските по делото да не бъдат възлагани на ответната страна. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представените по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена и Удостоверения за родствени връзки, всичките с № */01.08.2011 г., издадени от О. – гр. Н., М. Х. Р. и И. Х. К. са едно и също лице, което се явява дядо на Ц. А. Р. и М. А. Р.. С влязлото в сила Решение № */10.01.2008 г. по гр. д. № 4/2007 г. по описа на РС – гр. З. е отхвърлен предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от Ц. А. Р. и М. А. Р. срещу А. М. С., Д. А. Д., М. А. Р., Н. А. К., Р. А. Х., С. А. Р., Т. А. Р., В. Д. Ч., Г. Д. В. и С. Д. К. досежно девет подробно описани недвижими имота. Като доказателство в цитираното дело е анализирано удостоверение – извлечение от 14.01.1992 г., както и други писмени документи, с които е установено, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател на страните по делото - И. Х. К. /М. Х. Р./ преди образуване на ТКЗС през 1958 г. В процесното извлечение /приложено на л. 4 от делото/ от Емлячния регистър от 1949 г. на гр. Н. за недвижими имоти на името на И. Х. К. са посочени единадесет недвижими имота /ниви/, местностите, в които се намират, площта им в дка, наследство, общата площ – 17.9 дка, гр. Н., 14.01.1992 г. и специалист – с положен подпис без отбелязване на името на лицето, което го е подписало. Освен това е отбелязано, че този документ е препис. В приложената по делото Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на И. Х. К. от 15.07.1949 г. са посочени същите единадесет имота, като мястото за подпис на декларатор е празно – няма подпис или какъвто и да е друг знак или отпечатък. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособни и активно легитимирани страни, които имат правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят неоснователността на предявения иск: Въпреки изрично дадените с Определение № 742/27.07.2011 г. по гр. д. № 185/2011 г. по описа на РС – гр. З. указания на ищците да представят доказателства за твърдените от тях родствени връзки с И. Х. К. /М. Х. Р./, починал на ................. г., такива не са депозирани по делото. Следователно този факт остава недоказан, независимо от наличието на обективираната в Решение № */10.01.2008 г. по гр. д. № 4/2007 г. по описа на РС – гр. З. индиция за неговото съществуване. Оспореното в настоящото производство Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., представляващо извлечение от Емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р. /И. Х. К./ няма характеристиките на официален документ, респективно извлечение от официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като същото не е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Като издател на процесното удостоверение е посочен само „специалист” и е положен подпис, без да е изписано името на автора на документа или други данни досежно посочената длъжност. Също така липсва отбелязване на местоработата на това лице – специалист, поради което не може да бъде извършена прÕценка какви са неговите правомощия и дали издаденият акт е в кръга на службата му, респективно по съответния ред и форма. Предвид липсата на валиден официален свидетелстващ документ или извлечение от такъв, наведените от ищците твърдения, че оспореният писмен документ е издаден от О. – Н., т.е. че представлява препис от официален удостоверителен документ, чиято верност те атакуват в настоящото производство, се явяват недоказани. Процесното извлечение не представлява и частен писмен документ, тъй като в него не е посочен автора, който го е съставил, следователно то материализира удостоверително изявление на анонимен издател, поради което не може да бъде оспорена неговата истинност /в частност неговата верност/. Оспорването на верността на процесното удостоверение е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, какъвто това удостоверение не представлява. Що се касае до материалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, съдът не е обвързан от нея, а я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно всички доказателства по делото. Оспореният в настоящото производство писмен документ няма характеристиките нито на официален, нито на частен такъв. Обстоятелството, че същият е използван като доказателство и е ценен като такова в друго производство е релевантно само по отношение на допустимостта на иска по чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК, но не и досежно неговата основателност. Направената в производството, по което е постановено влязлото в сила решение преценка на процесното извлечение не може да бъде коментирана и преразглеждана в настоящото дело. Предмет на предявения иск е установяване неистинността на оспорения документ. Направеното от ответната страна признание на фактите, описани в исковата молба, следва да бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото, по аргумент на чл. 175 от ГПК. Липсата в Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., представляващо извлечение от Емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р. /И. Х. К./ на съответните елементи на валиден официален документ не могат да бъдат заместени нито с признание на фактите по делото, нито с признание на иска. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, съдът не може да постанови решение при признание на иска. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения от Ц. А. Р., с ЕГН * и М. А. Р., с ЕГН * иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК против О. – гр. Н. за установяване неистинността - верността на Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., представляващо извлечение от Емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р. /И. Х. К./, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. А. Р., с ЕГН * и М. А. Р., с ЕГН * с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК против О. – гр. Н. за установяване неистинността - верността на Удостоверение от 14.01.1992 г., издадено от О. – гр. Н., представляващо извлечение от Емлячния регистър от 1949 г. за притежаваните непокрити имоти от М. Х. Р. /И. Х. К./, като недоказан. Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:/п/ |