Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр.Габрово,
27.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 41 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 262/15.05.2021,
по описа на Административен съд – Габрово на М.Д.Х. с ЛНЧ **********, действаща
лично за себе си и като законен представител на малолетната си дъщеря Д.А.С.Х.
с ЛНЧ ********** ***, против Отказ за издаване на удостоверение за наследници №
35/1 от 9.02.2020г. на Кметския наместник на село Буря, общ. Севлиево.
В
жалбата и в изразените в проведените съдебни заседания становища, както и в
пледоарията по същество се излагат подробни съображения сочещи незаконосъобразност
на обжалвания отказ. Твърди, че С. Е. Х. /съпруг на първата жалбоподателка и баща на втората/ е притежавал удостоверение
за "продължително пребиваване" на гражданин на ЕС и с оглед посочения
в него срок, който съответствал на изискванията за "дългосрочно
пребиваване" по смисъла на чл. 23, ал.
1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, следва
да се приеме, че за него е била приложима нормата на чл. 7 от
Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на
гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства
/ЗВПНРБГЕСБГЧС/. Тъй като съобразно тълкуването на посочените норми С.Х. е
подлежал на вписване в регистрите за гражданско състояние, то следвало да бъде
издадено исканото удостоверение за наследници. Позовава се на съдебна практика
на АС – Бургас и АС Добрич. Претендира се отмяна на отказа, връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне и присъждане на
деловодните разноски.
Ответният
административен орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита,
че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на материалните и
процесуалните предпоставки по издаването му, както и че правилно е отказано
издаването на исканото удостоверение за наследници. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението /Наредбата/, удостоверение за наследници се издава за
лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на
населението, При стриктното приложение на тази норма във връзка с чл.3, ал.2,
т.2, б.“а“ от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и чл.23, ал.1 от ЗЧРБ
удостоверение за наследници в случая не следвало да се издава. Позовава се на
съдебна практика – Решение № 131/2020г. по АД 5325/2019г. на ВАС. Пледира
отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски.
Административен съд – Габрово, след като прецени
допустимостта на жалбата и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема че в случая няма спор по фактите,
а те са:
На
19.06.2002г. С. Е. Х. поданик на Кралство Дания и М.Д. Г. /понастоящем Х./ са
сключили граждански брак. На 12.09.2011г се ражда дъщеря им Д.А.С.Х..
На
26.07.2017г. С. Х. подава заявление за продължително пребиваване в Република
България в качеството си на гражданин на Европейския съюз с искан период за
пребиваване – „5г. до 10.02.2022“ /това е крайната дата на валидност на
националния му документ за самоличност /л.48/. На 27.07.2017г. е издадено удостоверение
за пребиваване на гражданин на ЕС за искания от молителя срок, с посочен адрес
на пребиваване общ. Севлиево, село *****,
ул. ********* № **.
С.Х. е починал на 11.12.2020г. Издаден е акт за смърт №
0200/12.12.2020г. Двете жалбоподателки са подали искане за издаване на
удостоверение за наследници № 35 от 5.02.2021г. Кметския наместник на село Буря
е постановил обжалвания в настоящото производство отказ № 35/1 от 9.02.2021г. с
мотива, че тъй като починалия е бил статут на продължително пребиваващ, който е
различен от дългосрочно и постоянно пребиваващ, не е подлежал на вписване в
регистъра на населението, поради което била налице липсата на основна
предпоставка за издаване на исканото удостоверение.
Относимата към настоящия спор уредба е както
следва:
-чл.10,
ал.1 от Наредбата - Удостоверение за
наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали
на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.
-чл.3,
ал.2, б.„а“ от ЗГР - В регистъра на
населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно
или постоянно пребиваване в Република България
-чл.23,
ал.1 от ЗЧРБ - Чужденците пребивават в Република България:
1.краткосрочно - до 90 дни в рамките на
всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2.продължително - с разрешен срок до една
година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3.дългосрочно - с разрешен първоначален
срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4.постоянно - с разрешен неопределен
срок.
-чл.1,
ал.3 от същия закон - Условията и редът,
при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз …. влизат,
пребивават и напускат Република България, се определят със ЗВПНРБГЕСБГЧС
-чл.7
от ЗВПНРБГЕСБГЧС - Гражданин на
Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или
постоянно, за което му се издава удостоверение от дирекция "Миграция"
- МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции
на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица. Продължителното
пребиваване е за срок от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5
години.
-чл.1,
ал.1 от същия закон - Този закон определя
условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България на
гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, както и на
членовете на семейството на български гражданин, които са граждани на
Европейския съюз и са упражнили правото си на свободно движение.
С
оглед фактите и правото, описани по-горе, съдът достигна до следните изводи:
За
да възникне задължение за административния орган да издаде удостоверение за
наследници, е необходимо починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра
на населението. Чуждите граждани подлежат на вписване в този регистър ако са
получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване Република
България.
Прави
впечатление, че ЗЧРБ предвижда четири различни вида пребиваване /според тяхната
срочност/ – краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно, докато ЗВПНРБГЕСБГЧС
предвижда два вида – продължително и постоянно. За прецизност следва да се
прибави и пребиваването по чл.6 от закона
- до три месеца, което е тъждествено с краткосрочното по ЗЧРБ. В ЗВПНРБГЕСБГЧС
липсва като понятие „дългосрочно“ пребиваване. Ако бъде тълкувана стриктно
нормата на чл.3, ал.2, б.„а“ от ЗГР, би се стигнал до следния дискриминационен
спрямо гражданите на ЕС извод – те биха подлежали на вписване в регистъра на
населението само и единствено ако им е позволено постоянно пребиваване /тъй
като както бе посочено в този закон липсва понятието „дългосрочно/, докато гражданите
на трети страни ще подлежат на вписване в регистъра и при разрешено постоянно
пребиваване и при дългосрочно такова. Такова тълкуване, което се свежда до
прочит на думите с които са изписани посочените по-горе правни норми е правно
неприемливо. Следва да бъде търсен смисъла вложен в използваните от
законодателя понятия.
По
отношение на С.Х. е неприложим ЗЧРБ съгласно
чл.1, ал.3, който изрично препраща към ЗВПНРБГЕСБГЧС. Следователно дори да е
имал желание да подаде заявление и да се снабди с разрешение за дългосрочно
пребиваване, то това е било невъзможно за него. Подал е заявление и се снабдил
с разрешение за продължително
пребиваване на гражданин на ЕС. Съдържанието на това понятие е идентично със
съдържанието на дългосрочното пребиваване по ЗЧРБ. Настоящият състав на съда
намира, че е без значение как е именувано понятието, а от особена важност е
съдържанието, което законодателят е вложил в него. В случая е налице пълно
тъждество между съдържанието на „дългосрочно пребиваване“ по ЗЧРБ и
съдържанието на „продължително пребиваване“ по ЗВПНРБГЕСБГЧС. Следва да се
отбележи че продължителното пребиваване по ЗЧРБ е за срок до 1 година и се
различава коренно от смисъла на продължителното пребиваване по ЗВПНРБГЕСБГЧС
Изложеното
налага извода, че С.Х. е подлежал на вписване в регистъра
на населението и ответникът е следвало да издаде търсеното удостоверение за
наследници. Като е отказал издаването му, Кметския наместник на село Буря, е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен,
а преписката върната за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотиви.
На жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните разноски в размер 510,- лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. „второ“ от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ за издаване на
удостоверение за наследници № 35/1 от 9.02.2020г. на Кметския наместник на село
Буря, общ. Севлиево.
ВРЪЩА преписката на Кметския наместник
на село Буря, общ. Севлиево за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите,
на настоящото решение
ОСЪЖДА Община Севлиево, ЕИК *********,
Севлиево, пл. Свобода № 1 да заплати на М.Д.Х. с ЛНЧ ********** сумата 510,- /петстотин
и десет/ лева деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните чрез
Административен съд – Габрово до Върховен административен съд на Република
България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: