П Р О Т О К О Л № 292
гр. Пловдив, 25 юни 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
Членове: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Добринка Калчева, сложи за
разглеждане докладваното от Председателя
ВЧНД № 268 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:06 часа се
явиха:
С разпореждане
№ 571 от 24.06.2020 г. на съдията-докладчик на основание
Заповед № РД 55 от 14.05.2020 г. на
Председателя на Пловдивския апелативен съд относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените
противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространението на
заразата от коронавирус COVID-19 и
установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е разпоредено на Началника на ареста в гр. *да осъществи
такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в
съответно помещение чрез видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна
връзка с Ареста в гр. *(докъдето е конвоиран обвиняемият преди получаване на
препис от разпореждането на съда) с добър звук и картина с помощта на системен
администратор на съда – В.Н., която присъства в съдебната зала.
На линията
се намира обвиняемият Т.С.С..
В съдебната зала се явява
защитникът на обвиняемия - адв. В.Д., с
пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се
даде ход на делото.
Обвиняемият С.: Да се гледа
делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото,
поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на
частната жалба на
обвиняемия С., депозирана чрез защитника му – адв. В.Д.,
против определение № 369 от 17.06.2020
г., постановено по ЧНД № 270/2020
г. по описа на * окръжен съд, с което е взета
мярка за неотклонение “задържане под
стража” спрямо Т.С.С. - обвиняем по досъдебно
производство № 349 ЗМ-206/2020 г. по описа на ОД на МВР – *. Съдебният акт се атакува като незаконосъобразен
и необоснован. Иска се неговата отмяна и определяне по-лека мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия С..
Адв. Д.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият С.: Поддържам жалбата на защитника
ми.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Нямаме
искания за отводи към състава, но имам искания за събиране на доказателства, а
именно до допуснете до разпит като свидетел майката на задържания, която е тук.
Тя ще свидетелства за обстоятелства, свързани с грижите за малолетния син на подзащитния ми – Е., а именно, че има вече кой да се грижи
за него, тъй като и двете баби са на територията на Р България, могат да
полагат грижи и не е необходимо детето да бъде настанявано в интернат или друго
социално заведение.
Обвиняемият С.: Нямам нищо против да се
разпита майка ми като свидетел по делото. Нямам искания за отводи и за други
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Също не възразявам да се допусне майката като
свидетел и да бъде разпитана.
Съдът
след съвещание намира, че е основателно искането на защитата на обвиняемия С. да бъде допусната до разпит
като свидетел майката на последния, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА до разпит
като свидетел Т.Г.Г.,
чиято самоличност се сне.
Свидетелката Т.Г.Г.: 52 г.,
българка, българска и турска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на обвиняемия
С..
Разясниха се на свидетелката наказателната отговорност по чл. 290 НК и
правата и задълженията й като свидетел, предвидени в чл. 119 – 121 НПК.
Свидетелката Т.Г.: Няма да се ползвам от привилегията по чл. 117 от НПК.
Ще давам показания, независимо, че съм майка на С..
Обещавам да говоря истината. Известна ми е отговорността.
Аз съм омъжена и живея в *. Не зная какво става в България, но съм се
прибрала сега, за да се грижа за внука ми. В мойта
къща в България ще се грижа за детето – в гр. *, кв.*, ул. *, № 3. Това е жилището,
където живее сина ми. Другият вариант е да се грижа за детето в другата ми къща
в с. *. Аз в * не работя и мога да стоя тук винаги. Нямам ограничения. В * не
работя и си имам условия. Години мога да стоя в България. Внукът ми в момента е
извън страната. Търся го от 4 дни. Той не е в България – докато бащата излезе,
докато майката се върне и т. н. Аз като си дойдох търсих внука ми. В момента
той е извън страната. От 4 дни го търся, но е извън страната. Не е в България. Нямам
представа с какво е изведен. Търсила съм го чрез другата баба – майката на
снаха ми Няма го детето – отсъства от България. Другата баба също живее в *– в
самия град, не в кв. *. Тя отсъства от България, както и детето отсъства от
България. Нямам представа откога отсъства детето, тъй като аз съм тук от 4 дни.
В момента другата баба се грижи за това дете. Смятам, че са в *. Тя там си има
къща, там си има мъж и по-често живее в *. Смятам, че и детето е там, защото
няма кой друг да се грижи за него.
Адв. Д.: Искам
да разясня обстановката – действително детето е в *. Другата баба ми се обади,
че детето е при нея в * и тя ще го доведе, когато се върне в България другата
баба – настоящата свидетелка. Майката на детето е на работа в *. Ще се върне до
20 дни, защото по-рано няма как да й дадат отпуска от работата й там.
Страните заявиха, че нямат
въпроси и свидетелката бе освободена.
ПРОКУРОРЪТ: Делото считам, че е изяснено. Да се даде по
същество.
Адв. Д.: Също
считам, че делото е изяснено.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият С.: Нямам други
искания.
С оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание, намира, че делото е изяснено от фактическа
страна и следва да се даде ход на същото по същество, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата.
Правилно е определението на Окръжен съд *, с което е определена най-тежката
мярка за неотклонение на обвиняемия С..
Налице се кумулативно дадените от закона в чл. 63, ал. 1 от НК предпоставки
за вземането й. Налице е обвинение за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Налице е безспорно и обосновано предположение, каквото е изискуемо на този
начален етап на разследване, че извършител на вмененото му престъпление е именно
Т.С.. Налице са свидетелски показания в тази насока – протоколи от извършени
следствени действия, надлежно одобрени от съда, към които са били приобщени и
веществени доказателства с отношение към предмета на разследване.
Налице е и реална опасност в случая и правилно това е било съобразено от
съда, ако не бъде задържан С. да извърши друго престъпление. Това е така, тъй
като извършеното от него деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност,
се отличава с по-висока степен на
обществена опасност, която е обусловена от това, че престъплението има за
предмет различни видове високорискови наркотични вещества. Вярно е, че С. не е
осъждан към момента, но считам, че в случая това обстоятелство не е в състояние
да промени изводите на съда, че той следва да бъде с мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
По отношение на довода, че следва да се грижи за малолетния си син, същият
намирам за несъстоятелен, доколкото е изяснено в хода на разследването, че
именно това малолетно дете е било ползвано от него и за извършване на
престъплението, за което е обвинен. По отношение на това кой да се грижи за
това дете, ако вие потвърдите определението, считам, че не се представиха
убедителни доказателства и не са налице такива по делото, от които съдът да
направи извод дали едната, дали другата баба може да полага адекватна грижа за
това дете към настоящия момент, т.е и в тази част намирам определението на
първоинстанционния съд за правилно.
Адв. Д.: Моля да
отмените определението на *окръжен съд и уважите жалбата ни. Действително,
подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода.
Що се касае до първата изискуема предпоставка от НПК, а именно налице ли е
обосновано подозрение за авторството на деянието, съгласно въведения стандарт,
не оспорваме този факта, че то е налице, а и моят подзащитен не оспорва авторството
на деянието. Той е с нагласа да признава вината си и да се възползва от възможностите
на НПК за споразумение или съкратено съдебно следствие.
Не считам обаче, че са налице другите две кумулативно дадени предпоставки,
а именно той да се укрие или да извърши друго престъпление. С. е с чисто
съдебно минало, има постоянно местожителство, няма криминалистически
регистрации. Това са все обстоятелства, които сочат на извод, че няма трайно изградени
престъпни навици и оборват хипотезата на първоинстанционния съд, че съществува
опасност да извърши престъпление или да се укрие, тъй като се изисква тези
опасности да са реални, а не хипотетични. Ако все пак прецените, че са налице
тези опасности, смятам, че те могат да бъдат неутрализирани и с мярка за
неотклонение „домашен арест“, интензитетът на ограничение на която би изпълнила
целите на чл. 57 от НПК.
Що се касае до определението в частта за настаняването на детето в
интернат, смятам, че това е безпредметно в настоящия случай и би било оказало
негативен ефект върху детето, тъй като то фактически в момента се намира при
своята баба – майка на неговата майка. В момента тук е и другата баба, която се
е прибрала именно, за да се грижи за внука си и със сигурност, предвид и
заболяванията му би се чувствало това дете по-добре в семейна среда, отколкото ако
бъде настанено незнайно къде. Смятам, че лечението на детето е прекъснато от
това, че се е намирало при майка си в *, а не поради неполагане на грижи от
страна на неговите близки. Затова моля при постановяване на съдебния си акт да
съобразите тези обстоятелства, а именно наличие на близки роднини, които могат
да полагат грижи за него.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.С.С.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Искам
да добавя, че съм си взел поука. Не знаех, че това нещо е поставено от приятеля
ми в моето дете. Не съм спрял да плача и да си вземам поука. Няма да създавам
проблеми, ако уважите жалбата ми.
Тъщата ми е много добре устроена. Може
да се грижи много добре за моето дете. Тя се казва Г., но забравих трите й
имена. Тя живее на ул. *, № 100 в гр. *. Има си и личен имот в * и си живее
много добре. Смятам, че родителите ни са достатъчно способни и финансово да се
грижат за детето ни. Майка ми също може да се грижи за него. С моята жена им
имаме пълно доверие. Ние бяхме в лоши отношения с нея, заради които започнах да
вземам тези неща, но сега се оправихме. През целия живот не съм лъгал, не съм
крал. Дори съм активен спортист.
Взел съм си вече поука и обещавам, че няма да се занимавам с такива неща. Няма
и да употребявам. Вземам си поука за вината.
Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Т.С.С.: Моля да ми се измени мярката за неотклонение в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна
връзка с ареста.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна
жалба на адв.В.Д., защитник на Т.С.С., обвиняем по досъдебно производство № 206/2020г. по
описа на ОД на МВР гр.*, срещу протоколно определение № 369/17.06.2020г. на
Окръжен съд гр.*, постановено по ЧНД №
270/2020г. по описа на същия съд, с което е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат
доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия С.. Прави се искане за
отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за
неотклонение спрямо последния.
В съдебно заседание
защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Обвиняемият С. се
присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека
мярка за неотклонение.
Представителят на
Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Съдът, след като
анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови
определението си, Окръжен съд гр.*е приел, че в случая са налице основанията,
визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под
стража” спрямо обвиняемия С..
Този извод се споделя
изцяло от въззивния съд.
Правилно
първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието
по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК с предмет
марихуана, метамфетамин и хероин, за което е
привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните
гласни, писмени и веществени доказателства, заключението на вещото лице. Той не
се и оспорва от защитата.
На следващо място,
касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода и глоба.
Като се вземат предвид
обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, нейният предмет,
като вид и активен компонент, другите веществени доказателства /везна,
опаковки/ въззивният съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемият
С. да извърши престъпление. Не следва да се пренебрегне и обстоятелството, че
макар и реабилитиран, същият е осъждан за деяние по чл.354а от НК. Налице е и
реална опасност от укриване с оглед обстоятелството, че съпругата му живее в чужбина.
Доводите на защитата
за чисто съдебно минало, семейно положение, постоянен адрес на обвиняемия не
водят до оборване на горните изводи.
Този, че няма да може
да се грижи за малолетното си дете, също не се споделя. Обвиняемият С. е
използвал детето си, за да държи част от наркотичните вещества. Видно от
приложените по делото амбулаторни
листове то се отглежда от баба и предписаното му лечение не се спазва.
Основната му диагноза не е уточнена.
В съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.12 от НПК детето на обвиняемия е настанено в интернат
или в друго подходящо заведение, за да се полагат грижи за него и да не бъде в
риск.
От показанията на
свидетелката Г. се установява, че внукът й се намира в чужбина /*/ с другата си
баба. Желанието на тази свидетелка да се грижи за детето не води до отмяна на
приложението на горната разпоредба. Детето има и друг родител, който няма данни
да е лишен от родителски права. И двете баби живеят в чужбина.
С оглед фазата, на
която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянието и
дееца, настоящата инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се
постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се
постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия С..
Поради изложеното
Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.*е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата,
като неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 369/17.06.2020 г. на
Окръжен съд гр. *, постановено по ЧНД №
270/2020 г. по описа на същия съд, с което спрямо Т.С.С.,
ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 206/2020г. по описа на ОД
на МВР гр.*, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:51 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: