№ 1015
****, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720106388 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. И. И. срещу Агенция
„Пътна инфраструктута“ за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на
1200,00 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от ПТП на дата
**** г.
Ищецът твърди, че на **** г. около *** часа е настъпило ПТП по вина на
ответника. Пояснява, че движейки се по републикански път **** в посока от **** към
**** в района на местността *****“ и управлявайки собствения си автомобил *****,
рег. ***** от намиращите се до пътното платно скали се е отчупило парче камък и е
паднало върху предното стъкло на автомобила, преминал е през него и е счупил
задното стъкло. Твърди, че в резултат на инцидента са нанесени сериозни вреди –
счупени предно и задно стъкла, деформиран преден капак, деформация на задна
колонка на автомобила. Сочи, че за ПТП информирал органите на МВР, които също
констатирали изложеното и в тяхно присъствие направил снимки на щетите, вкл. на
камъка, който бил с размер на футболна топка.
Твърди, че за поддържането на пътния участък, където е осъществено
посоченото ПТП отговорност носи ответника съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1
ЗП. Твърди, че с молба от ***** г. е сезирал ответника да му изплати обезщетение за
посочените вреди, но същият е отказал.
С оглед на изложеното моли съда да уважи предявения иск. Прав възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Признава, че участъкът, в който е
настъпило ПТП се стопанисва от него, но оспорва да са налице предпоставките за
уважаване на предявения иск. Твърди, че полага системни грижи за пътните участъци,
които поддържа че конкретното място на ПТП е обезопасено с мрежи и са сложени
1
предупредителни знаци. Приема, че не се установява причинно-следствена връзка
между ПТП и твърдените вреди. Твърди, че вина за настъпване на ПТП има водача,
който с поведението си е допринесъл за ПТП.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молби, с които
поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява, като оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца се установява, че основава възникването
на спорното материално право на виновното поведение на определени физически лица,
на които Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е възложила да поддържат в
изправност пътен участък – част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност
за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл.
21, ал. 2 ЗП) носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като
възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди, а да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49
ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние (действие или бездействие), вреди, причинна връзка между деянието
и вредите, противоправност и вина, за наличието на която законът урежда оборима
презумпция – чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа. В конкретния случай се твърди, че е
налице бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, поради
което следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на **** г. е настъпило
ПТП, при което е увреден автомобил *****, рег. *****, собственост на ищеца, както и
че ответникът носи отговорност за поддържане на участъка, в който е настъпило ПТП.
Управлението на пътищата включва редица дейности, включително
организиране и осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради (арг. чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗП,
вр. § 1, т. 4 ДР на ЗП). Поддържането на републиканските пътища, което също е сред
правомощията на ответника, представлява дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 1 ЗП, вр. § 1, т. 14 от ДР
на ЗП). В нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП също е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
2
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
При систематичното тълкуване на посочените норми се налага извод, че именно
ответникът следва да осигури поддръжката на републиканския път, което включва и
организиране и осъществяване на защитата на пътната принадлежност, каквито са
предпазната ограда и защитната мрежа. Ето защо ответната страна АПИ като правен
субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност пътищата от
републиканската пътна мрежа, носи отговорност за бездействията на съответни
физически лица, на които е възложено непосредственото осъществяване на тази
дейност.
Спорни по делото са останали обстоятелствата относно изпълнението на
ответника на задълженията му по обезопасяване на пътния участък, причинната връзка
между вредите и настъпилото ПТП, както и наличието на съпричиняване на ПТП от
водача на автомобила чрез конкретно негово противоправно поведение, своевременно
въведено като възражение с писмения отговор на исковата молба.
Относно механизма на настъпване на ПТП преки очевидци освен ищеца няма.
Разпитаните по делото трима свидетели са възприели събитията след ПТП, като те
категорично и ясно описват една и съща фактическа обстановка – следа от удар върху
предния капак на автомобила, разбито предно стъкло, скъсан таван (меката част) и
счупено задно стъкло, при което върху кората над багажника (вътре в автомобила) е
останал камък (доста голям), за който се твърди, че е причинил вредите, падайки
свободно в посока пътното платно и удряйки автомобила.
По делото е допусната и приета САТЕ, която съдът кредитира изцяло като
обективна и дадена от лице със съответните специални знания, оспорена от ответника
по отношение на механизма и вида на вредите, макар и допълнителни въпроси да не са
зададени и конкретни възражения да не са направени. От нея категорично се
установява, че счупването на панорамното стъкло е отвън навътре, следи от удар върху
предния капак, което води до извод, че в момента на удара камъкът не е бил върху
настилката, а е паднал върху капака на автомобила. Описано е инерционното движение
на камъка през купето на автомобила, който достига до задната греда. Заключава се, че
основната причина за ПТП е падането на камъка върху автомобила, като водачът не е
имал възможност да избегне удара, освен ако не е знаел точния момент нападане и
траекторията на движение на камъка.
При тези обективни данни, съдът приема, че механизма на ПТП е
безпротиворечиво установен, като причината е именно падането на камъка върху
автомобила, така както е посочено в исковата молба.
Ответникът е поддържал, че районът е обезопасен и са поставени обозначителни
знаци. Доказателства в тази насока не са представени, а и самото достигане на камъка
до пътното платно свидетелства, че дори да е поставена защитна ограда, то тя не е била
в състояние да предотврати преминаването на камъка или е с нарушена цялост.
Предупредителният знак би насочил вниманието на водач към евентуалната
възможност от падане на камък, но неговата функция (особено през тъмната част на
денонощието) е сведена до минимум.
Ответникът е твърдял вина на водача за настъпване на ПТП, но въпреки
разпределената му доказателствена тежест и указания, че не сочи и не представя
доказателства в тази насока, същият не е проявил процесуална активност и не е провел
обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не се установява и
съпричиняване. Както е посочило вещото лице по САТЕ, ударът би могъл да бъде
избегнат единствено ако ищецът е знаел точния момент нападане и траекторията на
движение на камъка. Такова изискване към него не би могло да бъде поставено. Ето
защо това възражение е също неоснователно, поради което предявеният иск е доказан
3
в своето основание.
От доказателствата по делото съдът приема, че е налице причинно – следствена
връзка между ПТП и настъпилите вреди, а относно техния размер отговор е даден
отново в САТЕ – 1081,35 лева, до който размер предявеният иск следва да бъде уважен
и отхвърлен до пълния заявен такъв от 1200,00 лева.
Ищецът е претендира присъждане на обезщетение за забава, считано от ***** г.,
но в приложената по делото покана до ответника сума не е посочена. В тази връзка
съдът е докладвал делото, че обезщетение за забава се иска от депозиране на исковата
молба (първата конкретна покана), като възражение по доклада не е постъпило, поради
което предмета на делото е стабилизирани и обезщетение за забава следва да се
присъди именно от депозиране на исковата молба.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани в размер на 450,00 лева за
държавна такса и депозит за вещо лице, като сумата от 100,00 лева депозит за
свидетели не е изплащана. Претендираното и заплатено възнаграждение за
процесуално представителство по чл. 38 ЗА, което съдът определя в минимален размер
от 420,00 лева доколкото същият не се е явил в нито едно от проведените съдебни
заседания, като са разпитани трима допуснати му свидетели и е изслушана САТЕ по
негова молба без негово участие.
С оглед изхода от спора и частичното отхвърляне исковата претенция, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 405,51 лева от доказания размер –
450,00 лева, а в полза на адв. О. следва да бъде присъдена сума в размер на 378,47 лева.
Ответникът също е претендирал разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК има право на такива съобразно
отхвърлената част от исковата претенция. Съдът намира, че следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и конкретният размер да бъде определен по реда на
чл. 37 от ЗПрП, във вр. с чл. 25 от НЗПрП. При извършената, въз основа на
материалите по делото, преценка относно фактическата и правната му сложност,
проведените съдебни заседания, участието му в тях, съдът счита, че в полза на
ответника за осъществената защита, следва да бъде определено такова в среден размер
на 200,00 лева и присъдено в размер, който съответства на отхвърлената част от иска, а
именно 19,78 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София, представлявана от Председателя на Управителния
съвет да заплати на Л. И. И., ЕГН **********, ****, ********* сума в размер на
1081,35 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във
връзка с увреждане на собствения на ищеца лек автомобил *****, рег. *****,
вследствие от ПТП, реализирано на **** г. около *** часа по републикански път ****
в посока от **** към **** в района на местността *****“, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.11.2022
г. до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВРЪРЛЯ този иск за
разликата над 1081,35 лева до пълния предявен размер от 1200,00 лева като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
4
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на Л. И. И. сумата от 405,51 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София да заплати на адв. В. В. О. сума в размер на
378,47 лева за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. И. И. да заплати на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр. София сумата от 19,78 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5