Присъда по дело №1836/2021 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 25 от 16.04.2021г. по НОХД № 1836/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Районна прокуратура Пловдив е внесла обвинителен акт, с който е
повдигнала обвинение на Г. Т. Т., ЕГН **********, за това, че за периода от
28.01.2019г. до 30.01.2019г., в гр. Пловдив, в хотелски комплекс “Чиирите”
гр. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у Л. С. Д. - * на хотела, че ще заплати ползваните от
него нощувки, храна и напитки хотела, като с това причинил имотна вреда на
собственика на хотела - дружеството „Мастър СМ“ ООД, в размер на 182.00
лева, като измамата представлява маловажен случай - престъпление по чл.
209, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че на подсъдимия
следва да се определи наказание по реда на чл. 54 НК в размер на 4 месеца
лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия счита, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание при условията на чл. 54 НК, но в рамките на законоустановения
минимум.
Подсъдимият в личната си защита поддържа казаното от своя защитник.
В правото си на последна дума моли да му се наложи условно наказание.
Изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. Т. Т. с ЕГН: **********, е ** б., б. гр., разведен, с
основно образование, безработен, с адрес за призоваване ***, осъждан,
изтърпяващ наказание ЛОС в ***.
Свид. С.Н. била * на фирма „Мастър СМ“ ООД, ЕИК *********, което
дружество пък е собственик на хотел "Чиирите", намиращ се в гр. Пловдив, в
Южната промишлена зона на града. В този хотел работели свидетелите Л.Д. -
* на хотела и администратор на рецепцията, и свид. И.М. - охранител.
На 28.01.2019г. в хотел "Чиирите" в гр. Пловдив пристигнал подс. Т. и
пожелал пред *я и администратор на рецепция - свид. Л.Д. да бъде настанен в
стая в хотела. При настаняването свид. Д. го попитала колко дни ще остане в
хотела, за да определи сумата, която следва да заплати, но той отговорил, че
не е сигурен - обяснил, че ще остане няколко вечери. Практиката в хотела
била да се заплаща предварително сумата за нощувка. Подс. Т. не е имал
1

изначално намерение да заплаща нощувките си в хотела, както храната и
напитките, които щял да консумира, съзнавайки, че по този начин ще
причини имотна вреда на дружеството, собственик на хотела. Воден от това
си решение да въведе в заблуждение *я на хотела свид. Д., че ще заплати
ползваните от него туристически услуги, храна и напитки, подс. Т. я въвел в
заблуждение, че ще плати, когато в хотела пристигнел негов колега за
настаняване. Представил се, че е работник в голяма фирма, занимаваща се с
електричество и в тази връзка бил изпратен в командировка, което в
действителност не отговаряло на истината, а било казано с цел да се въведе в
заблуждение свид. Д., относно посочените по - горе обстоятелства. Свид. Д.
повярвала на думите на обв. Т. и не поискала предварително пари за
нощувката, поради това той бил настанен в хотел "Чиирите" без
предварително да заплати за престоя си.
При регистрацията си подс. Т. предоставил лична карта № ***, и бил
настанен в стая №103. Нощувката в хотела била на стойност 60.00 лева. След
като бил настанен в хотела, подс. Т. поискал да ползва ресторанта и бара,
поръчвайки си цигари, храна и напитки, като следвайки първоначалното
взетото си решение, поддържал заблуждението у Д., като й казвал, че ще
заплати всичко, но с една обща фактура, издадена на фирмата, която го е
командировала и на очаквания от него колега, оказал се впоследствие
несъществуващ. По време на престоя си в хотела подс. Т. извършвал
консумация на храни и напитки в ресторанта на хотела, като поддържайки
първоначалното заблуждение, всеки път казвал на Д., че парите ще се дадат
на края на престоя му, за да се оформят в една фактура. Подс. Т. останал в
хотела за две нощувки - 28.01.2019г. - 29.01.2019г. едната и 29.01.2019г. -
30.01.2019г., втората, за които нощувки дължал общо сумата от 120.00лв. За
консумираните от него храни и напитки дължал следното - за консумирани на
28.01.2019г. питейни напитки - 2бр. водка „Финландия“ 0.500гр., на стойност
7,00лв., 1 бр. чай, на стойност 1.00 лев и 1 бр. Фреш на стойност 3,20 лв.
На 29.01.2019г., отново в хотел „Чиирите“, подс. Т. продължил да
поддържа заблуждението у *я на хотела Д., че ще заплати нощувката и
ползваните от него консумативи - храна и напитки, като освен нощувката
поръчал следните храни и напитки - 1бр. Салата Овчарска, на стойност 4,90
лева; 1 бр. пържени картофи на стойност 1,90лв; 1 бр. бира „Бургаско светло“
на стойност 1,90 лв.; 1 бр. минерална вода, на стойност 0,90 лв.; 1 бр. вратна
свинска пържола, на стойност 6.00 лв.; 2 бр. филии хляб, на стойност 0,20
лв.;2бр. кюфтета, на стойност 2,40 лева; 1 бр. сок „Капи“, на стойност 1,80
лева; 4 бр. водки „Руски Стандарт“ по 0,50 литър, на стойност 15.60, 1 бр.
кутия цигари марка „Карелия Блу“, на стойност 5,00 лева; 1бр. минерална
вода, на стойност 1,20 лева; 1 бр. Кока Кола, на стойност 2,50 лв.; 1 бр.
шоколад, на стойност 2,50 лв. и 1 бр. малко шишенце водка, на стойност 4,00
лева, или общо ползваните консумативи от хотела били на стойност 62.00
лева /шестдесет и два / лева и заедно с дължимата сума за две нощувки в стая
№ 103 на хотела, за общо 120.00 лева, подс. Т. следвало да плати на хотела
2

сумата от 182.00 лева. Последният обаче нямал никакво намерение да плати
всичко посочено по - горе и на 30.01.2019г., без да съобщи на рецепция
напуснал хотела, без да заплати дължимата от него сума в размер 182.00 лева,
като по този начин причинил на дружеството собственик на хотелския
комплекс - фирма „Мастър СМ“ ООД, имотна вреда в размер на 182.00 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на
подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на
досъдебна фаза доказателствени материали, включващи обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите С.П.Н., Л. С. Д., И.П.М., както и от
приобщените по делото писмени доказателства – адресна карта, регистър на
Хотел „Чиирите“ за дата 28.01.2019 г. и 29.01.2019 г., сметка за дължими
суми, справка за съдимост, характеристична справка и др. писмени
материали.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане,
особено като се има предвид процедурата по която е протекло производството
- Глава XXVII НПК. В този изричен смисъл и Решение № 93 от 22.04.2016 г.
по н. д. № 346 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика – т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и
безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че са
налице в своето единство всички съставомерни признаци от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 209, ал. 3 от НК.
За да бъде дадено точно разрешение на настоящия казус от правна
страна, то следва да бъдат изтъкнати принципните различия между измамата
като престъпление по смисъла на НК и неизпълнението по едно договорно
правоотношение. Разликата между посочените две хипотези се провежда по
съществуващите субективни нагласи на дееца към момента на възникване на
задължението. Така, за да се приеме, че са налице измамливи действия, то
следва деецът изначално да няма намерение да изпълни поетите задължения -
тоест, деецът използва договорните отношения, без намерение да се задължи
по тях ( в тази насока Решение № 728 от 2003 г. на ВКС, I- во Н. О.; Решение
№ 116 от 06.03.2009 г. по нак. д. № 67/2009 г. на Върховен касационен съд).
Доколкото намеренията и субективните нагласи на дееца са факти от неговия
душевен мир, то за тях се съди по конкретни външни проявления - налице ли
е частично изпълнение по възникналото правоотношение, имал ли деецът
обективната възможност да изпълни поетото задължение, на какво се дължи
неизпълнението, съществували ли са предходни отношения между деецът и
ощетеното лице.
В случая, безспорно установено от обективна страна е, че подсъдимият
Т. още при първоначално осъществената договорка между него и свид. Д.,
изобщо не е имал намерението да осъществи задължението си – да заплати
дължимата сума за две нощувки в хотела, както и тази за консумираните
храни и напитки. Подсъдимият първоначално е обективирал поведение, чрез
което е въвел в заблуждение свид. Д., че ще заплати ползваните от него
услуги, храна и напитки, когато в хотела пристигнел негов колега за
настаняване. За да бъде още по – убедителен подс. Т. се представил, че е
работник в голяма фирма, занимаваща се с електричество и в тази връзка бил
изпратен в командировка. След като бил настанен в хотела, подс. Т. поискал
да консумира храни и напитки, като следвайки първоначално взетото си
решение, поддържал заблуждението у свид. Д., като я увещавал, че ще
заплати всичко с една обща фактура, издадена на фирмата, която го е
командировала и на очаквания от него колега, оказал се впоследствие
несъществуващ.
Така, демонстрирайки гореописаното поведение спрямо свид. Д., подс. Т.
поддържал едно привидно състояние, че ще заплати дължимото, като на
30.01.2019 г. без да съобщи на рецепция напуснал хотела без да заплати
дължимата от него сума в общ размер на 182 лева.
Следва да се посочи и че процесният случай разкрива признаците на
маловажност, съобразно критерия, разписан в чл. 93, т. 9 НК. Настъпилите от
деянието вредни последици са незначителни ( ниската стойност на предмета
на измамата е едва 182 лв.) и други неблагоприятни последици за правата и
интересите на ощетеното юридическо лице не са настъпили. Допълнително,
4

съдът отчете и обстоятелството, че към момента на извършване на
инкриминираното деяние подс. Т. не е бил осъждан, обстоятелство, което се е
променило с няколко влезли в сила присъди, но всички след инкриминирания
период. Предвид това, за настоящия съдебен състав се налага изводът, че
престъплението, извършено то подс. Т. разкрива по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи за престъплението
"измама".
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, с форма на
вината пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици
и пряко ги е целял. Подсъдимият напълно е съзнавал, че с твърденията си
възбужда и поддържа у св. Д. заблуждение, че ще заплати ползваните от него
услуги и консумирани храни и напитки. Още при настаняване в хотела подс.
Т. не е имал намерение да изпълни сключения договор, т. е при договарянето
е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Д., с единствената цел - да
набави за себе си имотна облага /получаване на услугите / и респективно да
причини другиму имотна вреда, което е било довършено на 30.01.2019г.,
когато е напуснал хотела окончателно без да заплати дължимото към
собственика на дружеството - св. Николова.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.209, ал. 3 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото
съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК, като
подходящото по вид и размер наказание е лишаване от свобода за срок от 6
месеца.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
самопризнание още на досъдебно производство, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за стореното,
както и стремеж за поправяне и превъзпитание и ангажиране с обществено
полезен труд.
Относно признанието на фактите още на досъдебно производство и
оказаното съдействие на органите на разследването следва да се отбележи, че
същите безспорно са смекчаващи обстоятелства, както бе посочено и по-горе.
В същото време обаче тяхното значение не бива да се надценява, доколкото
признанието е дошло в момент, когато престъпната схема на дееца вече е
била разкрита, като за виновността му са били събрани достатъчно
доказателства от разпита на свидетелите и събраните писмени доказателства.
В този смисъл направеното признание не е имало решаващо значение при
разкриване на престъплението и не е облекчило значително разследващите
органи. Така изрично и Решение № 278 от 19.06.2015 г. по н. д. № 555 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Не може да получи исканата от защитата тежест при определяне на
5

наказанието заявеното желание да се възстановят вредите, доколкото не е
скрепено с каквито и да било реални стъпки в тази насока. В този смисъл
следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която за разлика
от действителното /реално/ възстановяване на вредите, желанието за тяхното
възстановяване е ирелевантно към отмерване на наказанието. Така Решение
№91/10.06.2019 по дело №368/2019, Решение № 481 от 15.12.2014 г. по нак. д.
№ 1548/2014 г. на Върховен касационен съд
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат и данните за
последваща съдимост на дееца. От справката за съдимост е видно, че
подсъдимият Т. е неколкократно осъждан, включително за престъпления по
чл. 209 НК.
При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав
споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката
между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях
следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и
относителна тежест. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по
дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на
ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно
дело № 600 по описа за 2018г.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца съответства изцяло на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на размера на
предмета на престъпно посегателство - 182 лева.
Съдът намира, че така определеното наказание в размер на 6 месеца
лишаване от свобода ще съдейства за постигане целите, както на генералната,
така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат
правата на подсъдимия и да се наруши баланса и пропорционалността между
използваната държавна репресия и преследваните цели.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК
е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета. След
редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в окончателен
размер на четири месеца лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на
наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание,
като в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и съдът отложи
изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" в размер на 4 (четири)
месеца с изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на
6

присъдата.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на
брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което
налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по
делото е констатирано наличието и на отегчаващи обстоятелства.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	25
Дата:	16 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия:	Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Дело:	20215330201836
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 март 2021 г.

Присъда по дело №1836/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите