Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№15786 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №242505 от 14.10.2019год.,
постановено по гр.дело №73980/2018г.
по описа на СРС, ГО, 60 с-в са отхвърлени
предявените от Р.Т.М. срещу Б.Н.Т.искове, както следва : иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на
предишната му работа на длъжност „инженер експлоатация” в сектор „Подвижни
телевизионни станции”, направление „Производствен извънстудиен комплекс” в
Дирекция „Техника и технологии” при ответника; иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр.чл.225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 12.11.2018г.
до 12.05.2019г. в размер на 4200 лева при брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 700 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Р.Т.М.. Жалбоподателят поддържа, че не е извършил нарушението, за
което му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”. Разрешението на Инспекцията по труда било
незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове- уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият ответник
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че при рекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца са съобразени и спазени всички законови разпоредби и процедури. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение
между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е
подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване изискванията
на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ- предварително разрешение на Инспекцията по
труда и мнение на ТЕЛК.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представените по делото множество срочни трудови договори, както и че това трудово
правоотношение е прекратено с представената по делото заповед №ЧР308/04.06.2018г.
на Генералния директор на БНТ, на основание чл.330, ал.2, т.6, вр.чл.187, ал.1,
т.1, вр.чл.190, ал.1, т.2 и т.3 КТ- поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”.
Основните
спорни между страните въпроси в случая са дали е извършено нарушението, за
което е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и спазени ли са
изискванията на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ. Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства настоящият състав намира, че е установено от
ответника при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил
нарушението, за което му е наложено дисцирлинарното наказание. Видно от
представеното по делото извлечение от системата за достъп на служители в НРТЦ,
не е регистрирано влизане и излизане на ищеца на 26 и 27 април 2018г.
установява се също така, че това не е първото нарушение на ищеца от този вид, а
са налице множество такива в предходни периоди, като за част от тях са му били
налагани вече други дисциплинарни наказания, включително „предупреждение за
уволнение”- за неявяването му на работа на 22, 25, 26.10.2017г. и на
02.11.2017г.
Установява
се също така, че при издаването на процесната заповед №ЧР308/04.06.2018г.
работодателят- ответник е изпълнил изискванията на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ-
по делото са представени експертно решение №1354 от заседание №83/06.06.2018г.
на ТЕЛК и писмо №18072960/02.07.2018г. на ДИТ- София.
Предвид
гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и
правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Останалите два иска са
акцесорни и с оглед отхвърлянето на главния иск, също са неоснователни.
Ето защо въззивната
жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-
потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателя- ищец няма право на разноски, а ответникът и
въззиваем не претендира такива, поради което разноски не следва да се
присъждат.
По
така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №242505 от 14.10.2019год.,
постановено по гр.дело №73980/2018г.
по описа на СРС, ГО, 60 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/