Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10635 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.07.2020г., гр.д.69379/19г., СРС, 125 с-в
осъжда Агенция „П.И.” да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД на основание чл.411 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 9 850,03
лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 440121319033030/2019г.
за причинени вреди по застраховка „Автокаско”, за настъпило застрахователно
събитие ПТП от 30.01.2019г. с лек автомобил марка „Порше“ с рег. ******, когато при движение в посока от гр. Самоков към гр. София, 10 км.
преди с. Пасарел, попада в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната лихва от
29.11.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
476,08 лв. - лихва за забава върху главницата през периода от 08.06.2019г. до
28.11.2019г. и сумата 1 482 лева – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете Агенция „П.И.”. Счита за недоказан механизма на ПТП.
Не се установява с каква скорост е управляван застрахования автомобил, нито
обстановката на пътя – климатични условия, движение на други МПС-та и
разположение на дупката върху платното, като липсва нейна снимка. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „ДЗИ О.З.“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу
които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Протоколът за ПТП №
1724968/30.01.2019г. е подписан от мл. автоконтрольор
и от водача на увредения автомобил. Протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно механизма на
ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. В тази част протоколът
не обективира изявления на длъжностното лице - актосъставителя относно факти,
извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само доказва какви
изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в пътния инцидент. Като
се има предвид, че участникът изтъква пред актосъставителя изгодни за себе си
факти, завареното положение на автомобила от актосъставителя не е достатъчно за
установяване на цялостния механизъм на пътния инцидент. При оспорване, в тежест
на ищеца е установяването на тези положителни и изгодни за него факти,
съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената
тежест със съдебния доклад.
Свидетелските показания и схемата
към протокола за ПТП, въпреки липсата на
снимков материал, съдържат достатъчно ясна и пълна информация за възприетото от
водача на автомобила и от актосъставителя при посещението на място. В тази част, протоколът отразява непосредствените
констатации при огледа на актосъставителя, поради което се ползва с
материалната доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление,
необорено от ответника. От тези доказателствени средства се установява,
че необозначената и необезопасена дупка е пълна с вода и е разположена в лявата
част на насрещната пътна лента, в участък с прекъсната осева линия по пътя
Самоков – София и на 10 км. от с. Пасарел, където се е движил увредения
автомобил. Заобикалянето й, при предприетото разрешено изпреварване с навлизане
в насрещната лента, би довело както до нарушение на ЗДв.П, така и до създаване
на рискова ситуация на пътя, чрез навлизане до нейния срещуположен десен край.
Показанията на свидетеля – водачът на увредения
автомобил, че е управлявал със скорост до 60 км.ч. и неравността е била трудно
забележима, като пълна с вода, не са опровергани или разколебани с други преки
доказателствени средства. Затова въпреки евентуалната негова заинтересованост
от изхода на спора, няма пречка да се ценят при преценката по реда на чл.172 ГПК.
В подкрепа е заключението на САТЕ, според което
скоростта не е повече от 70 км.ч., но и при скорост 40 км.ч., заобикалянето на
пътната неравност би било възможно само при достатъчно разстояние. В случая,
общоизвестно е обстоятелството, че пътното платно е тясно, с ширина 4 м.,
поради което явно заобикалянето е рисковано.
Ответникът не установява конкретни
усложнения в пътната обстановка, които да налагат движение с по-ниска съобразена
скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП., вкл. особености в климатичните условия или движение на други МПС-та, нито
водачът да е бил под влияние на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Именно размерът,
състоянието и разположението на пътната неравност, както и липсата на необходимата
предупредителна сигнализация, представляват условия, без които вредата не би настъпила при
нормално стечение на обстоятелствата. В тази връзка, съдът кредитира заключението на САТЕ
за съществуване на пряка причинно-следствена връзка между механизма на
произшествието и настъпилите имуществени вреди.
Следва да се ангажира отговорността на ответника АПИ,
който на основание чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПП на ЗП има задължение да
организира дейностите по поддържане на платното за движение на републикански път,
какъвто именно е пътят София - Самоков, където настъпва процесното ПТП. Даже и фактическото
изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на републиканските
пътища, ответникът да възлага на трети лица, това обстоятелство касае
единствено вътрешните отношения между контрагентите и евентуалното ангажиране
на регресната отговорност на изпълнителя, но не освобождава ответника от
отговорността му, произтичаща от обсъдената законова норма. Исковете по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция претендира, но
не установява реализирани разноски. За уговореното в пълномощното адвокатско
възнаграждение от 839 лв., платимо до 10 работни дни след подписването, не са
представени доказателства за плащане, поради което не се дължи репариране.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2020г., гр.д.69379/19г., СРС, 125 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.