Присъда по дело №1172/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1172/2020 по описа на Варненски окръжен
съд , наказателно отделение
По внесен от прокурор при ВОП обвинителен акт, във ВОС е образувано НОХД
срещу подсъдимата В. А. Т. :
- за престъпление по чл. 244, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 09.05.2020 г. в
гр.Варна, Летище – Варна, направила опит да прокара в обръщение подправени
парични знаци – неистински парични знаци – 2 броя банкноти, всяка с номинал от 50
/петдесет/ евро, с изписан върху всяка от банкнотите номер на серия Р27873010864, за
които знаела, че са подправени, като деянието е останало недовършено по независещо
от волята на дееца причини.
По съществото на делото, прокурорът счита, че обвинението за престъплението,
предявено на подсъдимата е безспорно доказано, от събраните доказателства се налага извод
за съставомерност на деянието, извършено от подс.Т. от обективна страна, което е останало
недовършено единствено поради действията на св.Кирова, предотвратила предприетото
заплащане с инкриминираните банкноти. По отношение умисъла в действията на
подсъдимата, счита, че е изводим от няколко основни факта: че подсъдимата, като
неколкократно е пътувала в чужбина има досег с банкноти евро, които обменя и ползва и
съотв.знае как изглеждат, какви са при опипване и така трябва да е разбрала, че намиращите
се в нея са неистински; твърди, че хартията им е нискокачествена, размерът им различаващ
се от стандартния и най-вече - особения надпис на турски език върху тях, нетипичен за тези
банкноти, които са се намирали дълго време у подсъдимата. В подкрепа на обвинителната
теза се изтъква и важното според прокурора обстоятелство, че е избрала да заплати с
инкриминираните банкноти, въпреки че е имала банкова карта, разполагала е с български
пари, както и с 5 евро и монети евроцента, с обяснението, че не разполага с дребни
банкноти. По отношение на наказанието - размерът да бъде минимален, тъй като
подсъдимата не е осъждана – да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК с определен
изпитателен срок от четири години.
Защитата на подсъдимата се представлява от адв.Найденов, който изтъква, че по
делото няма спор относно неистинността на инкриминираните банкноти, като обаче липсват
доказателства за умисъла на това престъпление. Оспорва изложените от прокурора
аргументи относно вменената от него способност на подзащитната му да разпознае
притежаваните от нея фалшиви банкноти по посочените от представителя на обвинението и
вещото лице отличителни характеристики, доколкото това може според него да бъде
сторено единствено от специалист. Сочи, че решението на подс.Т., да заплати исканата от
нея сума представяйки двете банкноти с номинал от по 50 евро, заблудена в тяхната
истинност има своите логични обяснения, противно на изтъкнатото от прокурора, едно от
които е е напр.поради желанието й да има “дребни” пари в себе си. Моли съда да оправдае
подзащитната му, поради липсата на умисъл за извършено престъпление.
Подс.Т. заявява, че не е имала никакви съмнения относно това, че банкнотите са
подправени и съответно не ги е проверявала, като в последната си дума моли съда за
оправдателна присъда.
Съдът прие за установени следните факти и фактически обстоятелства.
През есента на 2019 г. подс.В. А. Т. започнала работа като социален асистент към
„АIS“ - Австрия, във връзка с което, както и при предходната си такава работа в страната,
включително и в Германия пребивавала в чужбина за период от по 28-35 дни и се прибирала
1

в гр.Варна, където живеела.
На 09.05.2020 г., имала организиран полет и трябвало да отпътува за гр.Виена, с полет
№ W64521 на авиокомпания „Wizz Air“ от Летище-Варна, със закупен и изпратен й по
ел.поща от фирмата-работодател самолетен билет. Около 12.34 ч. подс.Т. отишла на
летището и се насочила към обслужващото полета й гише за регистрация на пътници и
багажи – „Чек-ин“№1 в салон „Заминаващи“, където служебните си задължения
изпълнявали св.Св. К. – служител гише регистрации пътници и багажи и св.Цв.К. служител
на „Синерджия“ООД – дружество, което имало договор с авиолинията за обслужване на
полетите на компанията. Подс.Т. носела със себе си ръчен куфар и спортен сак. Тъй като не
се чекирала онлайн предварително, според правилата на авиокомпанията трябвало да
заплати такса в размер на 35 евро и още 20 евро за допълнителен багаж, защото размерът на
куфара не отговарял на изискванията за ръчен багаж /правилата на компанията били наскоро
променени/. Св.Кючуков, на когото предавали списък на нечекирани онлайн пътници и
такива със свръхбагаж, уведомил подсъдимата, че трябва да отиде при друг служител, на
който да плати допълнителна такса. Той самият, като представител на „Фрапорт“ не се
занимавал със събиране на такси и др. под. плащания. Св.Кирова, на която трябвало да се
заплатят общо 55 евро - в тази валута или преизчислена в лева, съобщила за дължимото на
подсъдимата. Т. се изненадала и започнала да мисли какво да прави. Решила да се обади на
координаторката на фирмата, тъй като смятала, че всичко е предварително заплатено. Затова
се отдръпнала от гишето, за да проведе разговор по мобилния си телефон. Дори се опитала
да даде телефона на св. Кючуков, за да разговаря той с координаторката за дължимите пари.
Той отказал, защото това не му влизало в задълженията.
Известно време след приключването на разговора по телефона подс.Т. се върнала на
гишето при св.Кирова и казала, че ще заплати таксите, като й подала две банкноти с
номинал от по 50 евро. Св.Кирова поискала 5 евро, за да не връща ресто, но подс.Т.
отвърнала, че няма.
Като взела подадените от подсъдимата банкноти, св.Кирова установила, че те са с по-
малък размер от обичайния за тази валута, че нямат холограма и воден знак, както и че са с
изписан на тях надпис с неизвестно значение. Поради съмненията й за истинността на двете
банкноти, св.Кирова оставила Т. да изчака, и ги занесла в близкото обменно бюро.
Проверката на детектор потвърдила подозренията й. Върнала се и съобщила за установеното
на подс.Т., която го приела с видима изненада. Своевременно за случая били уведомени и
служителите на Гранична полиция, като банкнотите били предадени от св.Кирова с
протокол за доброволно предаване на св.Пенева – командир на отделение в ГКПП Аерогара
– Варна. През цялото време подсъдимата изчаквала спокойно действията на служителите на
гранична полиция и оформянето на различни протоколи във връзка с банкнотите. Запитали я
/Димитрова и Пенева, гранични полицаи/ откъде ги има, като тя обяснила, че най вероятно
са от чейнчж бюро или магазин. Междувременно св. Пенева- граничен полицай на летището,
й съобщила, че няма да може да се качи на полета за Виена и тогава подсъдимата се
притеснила, когато осъзнала, че ще изпусне полета, за който имала осигурен билет.
Всички действия на подсъдимата са отразени и на записи на видеокамерите,
поставени в близост до летището /оптичен носител л.32 от ДП/.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след събиране и
проверка на писмени и гласни доказателства, доказателствени средства, експертиза:
показанията на свидетелите пред съда, приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК дадени
по досъдебното производство на св.Кючуков, заключението на назначената и изготвена
техническа експертиза, обясненията на подсъдимата Т., писмените доказателства,
2

протоколи за следствени действия и др.
По доказателствата:
Съдът подложи на доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото
свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира противоречия при
установяване на описаните фактически обстоятелства, като в този смисъл и намира че те са
последователни, логични и кореспондират помежду си.
Видно от проведените разпити на свидетелите Кирова, св.Пенева, св.Димитрова и
св.Кючуков – всички те изпълнявали съответните си служебни функции на Летище-Варна на
09.05.2020 г. Те възпроизвеждат различни относими към обстоятелствата по предмета на
делото факти, свързани с представените от пътуващата за гр.Виена със самолет на „Уиз еър“
- подс.Т. банкноти от по 50 евро за заплащане на дължими от нея такси, които били иззети с
оглед съмнения за истинността им, потвърдени видно от изготвилия на банкнотите
експертизата – в.л. Карастоянов.
Св.Кирова – служител на „Уиз еър“ твърди, че на посочената дата, обслужвайки
полета на авиокомпанията с който е следвало да пътува и подс.Т. в 15.15 ч. на 09.05.2020 г.,
е поискала от явилата се на чекинг-гишето пътничка сумата от 55 евро - такса за
свръхбагаж от 20 евро и такава от 35 евро за бордна карта поради неосъществено от същата
онлайн чекиране. Твърди, че подс.Т., се изненадала от съобщеното й, като предвид, че се
зачудила и замислила относно заплащането на сумата я помолила да се отдръпне от гишето,
докато вземе решение, за да се обслужат и други пътници. Когато приключили със същите я
попитала какво е решила и дали разполага с пари за да заплати поисканата сума, което може
да направи и в лева, при което подсъдимата казала, че еврата са единствените й пари и
подала две банкноти от по 50 евро, които извадила от портмонето си и поставила върху
гишето. На въпрос дали разполага с 5 евро, за да не връща ресто, подс.Т. отвърнала
отрицателно. Св.Кирова обаче забелязала други пари в портмонето й, сред които банкнота
от 5 евро. Отдръпвайки се до мястото, където бил поставен касов апарат и ПОС-терминал,
като погледнала отново двете банкноти й направило впечатление, че те са с размер – по-
малък от стандартните такива, както и с надпис със символи, непознати за нея. Това станало,
защото винаги проверявала банкнотите на три места – страничния знак, лента в средата и
отстрани, това й станало навик при работа с пари и винаги механично извършвала тази
проверка на всяка банкнота. Така направила и с тези, и тъй като не открила на тях
необходимите защитни реквизити, тя се усъмнила в истинността на банкнотите, решила да
потърси мнението на работещия в близкото чейндж-бюрото. Там имало машина-скенер и тя
ги занесла там, където били и потвърдени съмненията й. Св.Кирова се върнала при подс.Т. и
й съобщила за неистинността на банкнотите. Това поглеждайки ги видимо я учудило. Тя ги
взела и оставила върху гишето, без да се притесни или реагира опровергавайки казаното от
св.Кирова, която помолила пътничката да изчака до пристигането на служителите на
гранична, които били уведомени за случилото се.
Св.Кючуков е служител на „Фра порт“, който заедно със св.Кирова обслужвал
пътниците, със задължение като служител на Летище-Варна, да проверява документите,
визите и и да регистрира багажа им; неговите показаният са изцяло съответни с тези на
св.Кирова – относно установената за плащане от пътуващата с полета на „Уиз еър“ до
гр.Виена подс.Т. сума за багаж и бордна карта от общо 55 евро; относно предоставянето на
двете банкноти от по 50 евро, малко след проведен от подсъдимата разговор по мобилния й
телефон; относно съотв.действията на св.Кирова свързани с проверката на представените й
банкноти в близкото чейндж-бюро, с оглед съмненията й в истинността им, които се
потвърдили. С показанията си, св.Кючуков допълва и че подс.Т. при проведения от нея
3

телефонен разговор във връзка с таксите настояла и той да разговаря с насрещната страна.
Т. дори му подала мобилния си телефон, но свидетелят отказал, защото не било негова
работа да води такива разговори. Липсата на детайлен спомен за събитията пред съда, е
отстранена чрез прочитане на показанията на свидетеля от ДП, като съдът приема, че тези по
досъдебното производство са пред РП са достоверни, съдейки по близостта на събитията и
обичайните паметови възможности за работещи ежедневно с поток от пътници и събития.
Св.Димитрова – командир на отделение в ГКПП на Летище- Варна, след обаждане от
св.Кючуков за нередовните банкноти, отишла на място, където разговаряла с двамата и се
обадила на св.Пенева - граничен полицай към ГКПП на Летище – Варна, оперативния
дежурен и дежурния разузнавач. След пристигането на св.Пенева бил изготвен приемо-
предавателен протокол с който подс.Т. предала притежаваните от нея банкноти, установени
като фалшиви от св.Кирова, като подсъдимата обяснила, че не е знаела, че са такива и
вероятно случайно са попаднали в нея от магазин или чейндж-бюро.
Св.Пенева, изготвила посочения приемо-предавателен протокол твърди, че
описвайки банкнотите предадени от подс.Т. й направило впечатление че са с еднакви
серийни номера и по-малки по размер от обичайните. Допълва, че подсъдимата през цялото
време от пристигането й е била до гишето и е присъствала на всички разговори и действия
на присъстващите служители на Летище – Варна и съотв.на компанията „Уиз еър“, каквато
е била св.Кирова, като в нито един момент не е оспорила както установеното, така и
действията им, не е разговаряла и не е била разстроена, като заявява, че се е притеснила чак
когато е разбрала, че поради случилото се няма да може да се качи на самолета за Виена и
ще изпусне полета.
Обясненията на подсъдимата Т., съдът кредитира изцяло по отношение на
обстоятелствата, относно: пътуването й до Австрия, предвид работата й като социален
асистент към „AIS-Австрия“. Тази компания организирала изцяло и както обикновено
пътуването й до Виена, като бил купен самолетен билет за „Уиз еър“. Също относно
предоставянето на инкриминираните банкноти от по 50 евро след съобщаването, че следва
да заплати за бордна карта и багаж; това я озадачило, тъй като смятала, че чекирането е
осъществено, не знаела за нуждата от онлайн чекиране, съответно за санкцията. Мислела, че
багажът е включен в билета, което се потвърдило и след проведен разговор с координатора
на фирмата / българка, с която тя свободно общувала/. Подс.Т. посочва, че въпреки казаното
й, невъзможността да пътува, без да заплати дължимите такси е провокирало да го направи с
единствените пари с които разполагала, а именно 2 банкноти от по 50 евро, за които твърди,
че никога не е имала съмнения относно истинността им, като допълва, че едва в последствие
видяла, че има в портмонето си и банкнота от 5 евро. Твърди, че обикновено заплатата си от
работата си в чужбина, която била само последната една година, получава по банкова
сметка, като при напускането на България рядко извършва плащания в брой, в евро и
практически няма разходи предвид естеството на работата й. За тази цел обменяла пари в
България – в банка или обменно бюро, откъдето предполага, че са й дадени посочените
банкноти които закупила през месец 10/11.2019 г. и оттогава стояли в портмонето й с оглед
преустановяване предвид пандемията на пътуванията й в чужбина - до неосъщественото
такова на 09.05.2020 г.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Т., тъй като те са ясни, логични и
безпротиворечиви. Те се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните по делото
свидетели- служители на летището. Освен това обясненията на подсъдимата не се
опровергават от нито едно друго доказателство по делото - писмено или гласно. Поради това
съдът счете, че в случая те пресъздават действително събитията, случили се преди, по време
и след предоставяне от нейна страна на банкнотите за заплащане на исканата сума и следва
4

да бъдат поставени в основата на съдебните доказателствени изводи, като бъде отчетена
тяхната достоверност и правдивост.
Съпоставени, горепосочените обяснения на подсъдимата и всички свидетелски
показания са еднопосочни и непротиворечиви по отношение на обстоятелствата
свързани с:
- пътуването на подс.Т. на 09.05.2020 г. за което тя имала закупен самолетен
билет за полет до гр.Виена на авиокомпанията „Уиз еър“;
- установяването на дължими от нея такси от 55 евро;
- поведението й след узнаване на посоченото и целта на проведения от същата
телефонен разговор;
- предоставянето за заплащане на таксите от подс.Т. - две банкноти от по 50 евро
на св.Кирова;
- естеството на характеристиките на банкнотите породили съмнения у
св.Кирова, че са фалшиви;
-поведението на подсъдимата след съобщаването й за съмненията за
неистинността на двете банкноти;
В хода на досъдебното производство от в.л.Станислав Карастоянов е изготвена
техническа експертиза на използваните от подс.Т. за заплащане на дължимите такси 2
бр.банкноти с номинал от по 50 евро с номер на серията Р27873010864, която е установила,
че същите са неистински и са принтирани изцяло с лазерен принтер. Посочено е, че те
съдържат всички видими реквизити на истинската банкнота от 50 евро, като е налице
пространствено разминаване в размерите и реквизитите, характерно при коригиране на
размера при отпечатване с принтер. Надписът на същите „GEÇERSIZDIR“, според
извършена от вещото лице справка с електронен преводач е на турски език и означава
„НЕВАЛИДЕН“. В с.з.вещото лице допълва, че инкриминираните банкноти са с различни от
истинските размери, нямат защитни печатни техники, нямат защити, като на тях е положен
надпис от двете им страни над номинала, обозначаващ числото 50 - на турски език, с превод
посочен в експертизата, хартията им е обикновена, а не като тази на истинската банкнота и
са с еднакъв сериен номер, което е невъзможно.
Вещото лице, изготвил заключението си по посочената експертиза е обосновал по
достатъчно видим и проследим начин категоричен извод за характеристиките на
изследваните обекти- двете банкноти, поради това и съдът я приема като компетентна и
изясняваща съществен за предмета на делото въпрос.
По отношение на веществените доказателкствата- двата броя неистински банкноти от
по 50 евро, следва да се отбележи, че по отношение на тяхното приобщаване няма спор, но
по делото са налице следните несъответствия- с протокол за доброволно предаване св.
Кирова предала на св. Пенева двете банкноти , посини в него. Същите тези две банкноти са
били описани и в протокол за доброволно предаване, където разследващия полицай ги е
получил от св. Пенева, за които Пенева обяснява, че са от Кирова. Същевременно с протокол
за доброволно предавана св. Димитрова е получила от подсъдимата Т. нейни лични вещи /
различни опаковки лекарства/, както и под т.7 са описани същите тези две неистински
банкноти. Според съда, доколкото няма спор относно тези веществени доказателства и
5

доброволния характер на предаването им, по-скоро става въпрос за некоректно оформена
документация по делото и напълно излишно „презастраховане“ от страна на служителите
на Гранична полиция какви документи следва да съставят/ макар и да не съответстват на
обективно установеното/. При тези обстоятелства съдът намери за необходимо и
наложително и предяви ВД както на свидетелите, така и на страните по делото по реда на
чл. 284 от НПК.
Чрез горната оценка на доказателствената маса, сама по себе си с необходимата
информационна стойност, за да се пресъздаде фактическата обстановка, може да се направи
следния анализ на обстоятелствата, за вземане на крайното решение по делото.
Правни изводи
На подсъдимата Т. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.244,
ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК. Съставомерността на този вид посегателства и очертаният от
прокурора предмет на доказване предполагат установяване наличието на няколко общи
предпоставки: първо - че на 09.05.2020 г. подсъдимата е направила опит да прокара в
обръщение парични знаци (2 банкноти с номинал 50 евро, с № Р27873010864, емисия 2002
година); второ - че паричните знаци са подправени и трето - че това обстоятелство е било
съзнавано от дееца.
В процеса на събиране и проверка на доказателствата и тяхната оценка се установява,
че подсъдимата Т. е държала инкриминираните банкноти в личния си портфейл, от който на
09.05.2020 г. на Летище – Варна ги е извадила и предала на св.Кирова, за да заплати
стойността на дължимата такса от 55 евро. Заплащането не е извършено, поради възникнали
у Кирова съмнения за истинността на паричните знаци и, както се оказва, действително са
били неистински.
Необходимо е тук да се направят няколко бележки относно формулирания от
прокурора състав на престъпление, но само в принципен план, относно обективната страна и
изпълнителното деяние. Прокарването в обращение на неистински парични знаци / или
опит към него/ поначало означава, че деянието се свежда до първоначално
разпространяване на поправените парични знаци – чрез предаването им на други лица или
чрез извършване на плащания с тях. Друга форма на изпълнително деяние, но по-усложнена,
при тези факти би могла да е служенето с подправени парични знаци / деецът още когато
приема знаците, знае че са подправени, но след това сам ги използва, за да извърши
плащане/ . И накрая, за да има пълна защита на паричното обращение е предвиден и текста
на чл. 245 от НК, при който се приема преправен паричен знак и след узнаването на това
обстоятелство, но въпреки това, съзнателно се прокара в обращение като истински.
Описанието на фактите в обвинителния акт е по-скоро относимо към деяние по чл. 245 от
НК. Подсъдимата е обвинена в първата от посочените форми на изпълнително деяние – по
чл. 244 от НК, във фазата на опита, за което не са налице всички признаци на състава на
престъплението.
Основният и от решаващо значение въпрос е наличието, респ.липсата на
субективната страна на конкретното осъществено от подсъдимата деяние. Такива, съдът
след внимателен анализ на събраната по делото доказателствена маса не намери. Следва да
се отбележи, че престъплението по чл. 244 от НК/ а и това по чл. 245 от НК/ представлява
субсидиарно спрямо основно престъпление по преправяне, изготвяне и пр. на неистински
парични знаци, по подобие на вещното укривателство. Именно поради това в тези хипотези
е предвидено изрично „като знае, че са поправени..“.
При формиране на крайните си изводи в тази насока съдът изследва няколко основни,
6

базови и съобразно конкретиката на делото елемента, чиято взаимовръзка и проявление
обосновават липсата на субективният елемент на процесното престъпление, а именно:
- външните характеристики на неистинските банкноти – хартия, надписи и графични
изображения, размер, защити;
- конкретиката, предпоставила използването на посочените банкноти от подсъдимата;
- цялостното поведение на подсъдимата предхождащо, съпътстващо и последващо
предоставянето на инкриминираните банкноти;
Безспорно е, че според техническата експертиза процесните банкноти се различават
от оригиналните по плътност и морфологични белези на хартията, по липсата на релефен
печат и по цвета на номинала в десния край на обратната й страна. Всички тези белези биха
могли да бъдат разграничени само при по-детайлно визуално изследване, каквото обаче не се
предполага подсъдимата да може да прави, доколкото тя не борави непрекъснато с валута и
единствено инцидентно – едва през последната година предвид работата й в
Германия/Австрия закупува в малки количества и използва, но значително рядко с оглед
както спецификата на самата й работа, а така и заради основния начин на разплащания в
чужбина- с карта. Това е относимо и досежно размерът на двете банкноти 146мм/64 мм –
различен от стандартния за банкноти евро с този номинал, независимо от тяхната
серия/т.нар.стара – „Първа серия“ и нова – „Европа“/, а именно - 139мм/76мм, който е
визуално известен единствено на често използващ посочената валута, като каквато не би
могла да бъде посочена подс.Т. – работеща едва около година преди инкриминираната дата,
реално посетила Германия няколко пъти и с такова естество на работа при което са
задоволени всичките й ежедневни лични нужди за които обикновено е необходимо
използването на парични средства. Аргумент за посоченото е и обстоятелството, че
доколкото банкнотите са емисия 2002 г./т.нар. „Първа серия“/, то дори и св.Кирова –
работеща именно и основно с евра, в проведения си разпит посочва, че „знае“, че старите
евра изглеждали малко по-големи от новите с които обикновено работела/противно на
посочената от вещото лице еднаквост в размера на банкнотите от 50 евро и от двете серии/,
като съмненията на същата се породили от липсата на другите белези по тях, вида на
хартията, като и „странните“, непознати за нея символи – горе в дясно, /които са всъщност
типични за всички евра отделни сектори от цифровият номинал на банкнотата /и надписът
над числото 50, оприличен от същата първоначално като такъв на непознат език, а след
внимателното му възприемане – на турски.
Въпросният надпис, посочен и от вещото лице като такъв на турски език, следва да се
отбележи, че всъщност възпроизвежда визуално поредица от латински букви
„GEÇERSIZDIR“, единствено втората от които е с диакритичен знак-седил /много малък
апостроф, запетая под самата буква/ - възприемлив единствено при по детайлно-изследване
на банкнотата, каквото е нужно и за еднаквостта на серийните номера на банкнотите /също
не направила впечатление на св.Кирова и установена едва при описването на същите от
св.Пенева/. Всъщност разпознаването на нетипичен надпис и то на турски език /език извън
ЕС/ изисква доста познания и поне сериозна обща култура.
В този смисъл са и несъстоятелни изтъкнатите възражения на прокуратурата, които
почиват на предположения, че тъй като подс.Т. е държала банкнотите няколко месеца в
портмонето си, дори и без нужните познания, единствено по горепосочените белези, това е
било достатъчно за да възприеме и установи тяхната неистинност. Държането на
неистинските банкноти от евро в портмоне, закупени за бъдещо пътуване и неизползването
им дълго време като разплащателно средство не обективира умисъл за престъпление с
горния аргумент. Възможността подсъдимата да се увери, да различи неистинността на
7

банкнотите по техните посочени видими признаци като еднаквост на серийните номера,
размер и надпис на турски език – как би разпознала последното / подсъдимата не говори
дори и немски, а само базови думи, макар и да е работила в Германия и Австрия/ е твърде
хипотетично, но недоказуема, дори и косвено. Твърдяното от прокурора предполага в
сочения не кратък период от време подс.Т. да е разглеждала, изследвала и/или сравнявала
физическите и обективните характеристики на процесните банкноти с истински, да има
обективно възможност да се убеди в неистинността им, каквито доказателства липсват.
Тъкмо напротив - закупуването на такава валута, каквато е и конкретната за предстоящи на
подсъдимата работни посещения в страни от ЕС и използването й именно единствено с
посочените цели и съответно поставянето в дамското й портмоне на банкнотите, които са с
печатни изображения абсолютно идентични с истинските /с изключение на коментирния по-
горе надпис на турски/, при осъществен кратковременен физически досег с книжния знак и
то от човек, използващ рядко посочената валута – всичко това безспорно не позволява да се
прецени и установи, че те по изброените обикновени съставни и външни белези се
различават от оригиналните банкноти. Важно обстоятелство е и че дори св.Кирова, която
притежава наличието на практически опит, знания и придобити умения в процеса на
ежедневната си работа с различни паричните знаци, то когато процесните са й били дадени
при първоначалният й визуален контакт с тях не е видяла нищо необичайно, а това е станало
едва в последващ момент и при физическия й досег с тях / тя е извършвала проверка на три
определени места, механично, както при всяка друга банкнота/, като същевременно и тя не е
била категорична в съмненията си и е извършила допълнителна проверка на скенер в
близкото чейндж бюро.
Предвид това и съобразно трайно установено в съдебната практика, че умисъла не се
разяснява единствено чрез обяснения на подсъдим, а е рефлексия на обективираното му
поведение и анализ на обективно установени факти, в този смисъл и при оценката им от
настоящия съд, те обосновават липсата на пряк умисъл за извършване на деянието от
подс.Т.. Изтъкнатите за обратното възражения, свързани с обективните характеристики на
банкнотите - вида на хартията, размер, надписът на турски език на тях и вложените защитни
елементи, за които се твърди, че са позволявали на подсъдимата да съзнава, че са
неистински, както и това че е направила опит да заплати с тях дължимата сума от 55 евро,
не са от характер да дискредитират изводите за липсата на умисъл у подсъдимата.
Обективните характеристики на банкнотите, описани в заключението на техническата
експертиза, сочат само на принципна възможност да бъде установена тяхната неистинност,
те изразяват едно предположение, което няма как да се цени като относимо или допустимо
от съда. А и целта на експертизата не е тази, а да даде отговор на въпроса дали са истински
парични знаци. Възоснова на тези единствено характеристики на банкнотите няма как да се
направи извод за наличен умисъл. Трудно установими са били те дори и за св. Кирова, на
която се наложила проверка чрез скенер. Твърдяната в експертизата липса на добро качество
на хартията и др., обосновава експертния извод за преправка на банкнота, но не може да
обосновава задължение, че те /качеството на хартията и др.характеристики/ може и трябва
да бъдат забелязани от потребителя им.
Установените фактически данни за това, къде, откога и защо подс.Т. е държала
такива банкноти в портмонето си, показват, че въпреки, че тя е имала достъп до тях, то дали
е възприела посочените характеристики на паричните знаци е принципно невъзможно да се
установи. Налице са и фактически данни за това, че подсъдимата не е боравела с евра в
обем и честота, които и с оглед естеството на работата й и предвид сравнително краткото
време, през което е била в чужбина води до извод, че не е била добре запозната с тази
валута.
От решаващо значение за формиране на крайния извод на съда, свързан със
8

субективното отношение на подс.Т. към извършеното общественоопасно деяние и
общественоопасните последици е като се държи сметка, какво същностно представлява
вината / съвкупност от психични моменти, и реално съществуващ факт, даден в психиката
на дееца, според доктрината/. Изследването на това субективно отношение, като част от
предмета по всяко наказателно дело, е внимателното проследяване и съответно анализиране
поведението на подсъдимата - предхождащо, съпътстващо и последващо предоставянето на
инкриминираните банкноти.
На първо място съдът обърна внимание на обстоятелствата свързани с прокарването
на неистинските банкноти в обръщение – ситуацията провокирала тяхното използване –
възникнала инцидентно, неочаквано, безспорно нецелена от подс.Т. и непосредствено
предхождаща нейното напускане на страната, както и на мястото – Летище, на което е
обичайно приемащите различни парични разплащания да са със специални знания и опит и
съответно е с висок риск от разпознаване на неистински банкноти.
На следващо място е от значение конкретното поведение на подс.Т., след като узнала
за дължими такси от 55 евро - обстоятелство, което е изненадало неприятно според
обясненията й, а и потвърдено от свидетелските показания на св.Кирова и св.Кючуков. За
така поисканата й сума тя е разговаряла по телефона си, като разговорът й е имал за предмет
именно необходимостта от заплащане на такси за чекиране и багаж. Това обстоятелство е
потвърдено от св.Кючуков на който и подсъдимата е падала телефона си, но той отказал да
разговаря – всичко това в разрез не само с намерение за прокарване в обръщение на
притежаваните от нея евра, но и обективиращо несъгласие със заплащане на посочената
сума въобще.
Проследявайки по-нататъшното поведение на подсъдимата по заплащане на таксите,
въпреки несъгласието й - да заплати, за да успее да замине за Виена и предоставянето на
двете банкноти от по 50 евро, съмнения в истинността на които са породили у св.Кирова,
обстоятелството, видно от всички свидетелски показания, че тя дори и след узнаването, че
банкнотите са фалшиви не се е опитала да опровергае посоченото, не се е притеснила, а
спокойно е обяснила, че парите стоят отдавна в портмонето й. Притеснила се едва когато е
разбрала, че няма заради случилото се да замине за Виена – всичко това опровергава и е
несъответно на твърдения от обвинението умисъл у подсъдимата. Несъстоятелен е
аргумента в подкрепа на налично знание за неистинността на банкнотите- че въпреки
наличието на банкнота от 5 евро / видяна от Кирова в портмонето й /, подс.Т. не я е дала,
макар дължимата сума да е била 55 евро. Изборът на видове купюри за едно плащане зависи
от много обстоятелства, а вслучая подсъдимата дава и своето обяснение за този избор-
небила сигурна дали има наличност в банковата карта, не била убедена, че има достатъчно
български лева и затова, не е видяла сред хартийките в портомонето си банкнота от 5 евро и
заради това е дала двете по 50 евро.
Предвид посоченото, настоящия съд намира, че цялостното поведението на
подсъдимата Т. може да бъде възприето като изцяло изключващо знанието й, че тези
банкноти са неистински. Поради тези съображения се налагат изводи за това, че подс.Т. не е
съзнавала, че се разплаща с неистински парични знаци, не е съзнавала обществената
опасност на деянието и неговите последици и е не е целяла настъпването им. С оглед на
това и при безспорната липса на преки доказателства подс.Т. да е знаела, че двете банкноти
от по 50 евро са неистински, за настоящия съд не може да се счете, че в конкретния случай
подс.Т. е съзнавала фактите, които лежат в основата на правните признаци на
престъплението по чл.244, ал.1 от НК. Видно от посочената правна норма, престъплението
„прокарване в обръщение на подправени парични знаци“ може да бъде извършено само при
пряк умисъл, тъй като регламента изисква деецът да „знае“, че те са подправени – каквото
9

знание, анализирайки всички доказателствата по делото у подсъдимата не се обосновава.
На основата на събрания доказателствен материал съдът прие, че престъплението по
чл.244, ал.1, вр.чл.18, ал. 1 от НК не е несъмнено доказано от субективна страна. Поради
това и на основание чл.304 от НПК постанови оправдателна по отношение на подс.Т.
присъда.
Водим от горното, бе постановена присъдата.

Съдия:

10

Номер на акта:	9
Дата:	1 февруари 2021 г.
Съдия:	Иваничка Димитрова Славкова

Дело:	20203100201172
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 октомври 2020 г.

Присъда по дело №1172/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите