№ 415
гр. Бургас, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222100100961 по описа за 2022 година
Производството е образувано искова молба на Т. А. П., ЕГН ********** от гр. ***,
жк ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** против ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ 5, представлявано
от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев и Гаранционен фонд, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4 за осъждане на
ответния застраховател да заплати на ищцата сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на *** й А.И.А. в резултат на
ПТП на 24.06.2017г., ведно със законната лихва от 17.05.2022г. до 21.06.2022г. в размер на
1500.12 лева и законната лихва от завеждане на делото до изплащането, евентуално да бъде
осъден Гаранционния фонд да й заплати посоченото обезщетение, ведно със законната лихва
от 26.04.2022г. до 21.06.2022г. в размер на 2375.19 лева и законната лихва от завеждане на
делото до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2017г. на пътя от кв.Ветрен към гр.Бургас,
С.Д.Й., управлявайки л.а. Фиат Пунто, рег. № А4480КМ, неправомерно навлязла в
насрещното платно и се блъснала челно в насрещно движещия се л.а.“Рено Меган“, рег. №
СВ3937ВК, управляван от В.Е.А.. Това е станало, докато А. е извършвал неправилна
маневра по изпреварване на л.а.“Опел Корса“. В резултат на удара л.а.“Фиат Пунто“ се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, протрил се в мантинелата и се
преобърнал по таван. Водачът на л.а.“Рено Меган“ е имал възможността преди удара да се
изтегли вдясно, да спре, да намали скоростта и да се върне в дясната лента. В резултат на
удара водачката на л.а.“Фиат Пунто“ С.Й. и пътника в колата на предната седалка А.А.
загиват на място. А. е бил с поставен предпазен колан. Загинал е заради счупване на шийни
прешлени с прекъсване на гръбначния мозък. С присъда на БАС по НОХД № 222/2021г.,
след отмяна на първоинстанционната присъда, водачът В.Е.А. е признат за виновен, че е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от
едно лице. Л.а.“Фиат Пунто“ е нямал застраховка ГО, а л.а.“Рено Меган“, управляван от
В.А., е имал валидна застраховка ГО при ответния застраховател. Твърди се, че смъртта на
А. се е отразила много тежко на ищцата, която е негова единствена *****. Тя е имала силна
връзка с *** си, макар и пълнолетна и със собствено семейство. ***та е подкрепял и
окуражавал ищцата във всичко. Макар да не са живеели в едно домакинство, те са се
виждали по семейни събирания и празници. След смъртта на ***та, ищцата е чувствала
повишена тревожност, безапетитие, подтиснато настроение и мъка. Моли се исковете да
бъдат уважени, като главният иск е против застрахователя по ГО на виновния водач, а
евентуалният иск е против Гаранционния фонд, в случай, че вина за ПТП-то има водачката
1
на л.а.“Фиат Пунто“, който е бил без валидно сключена застраховка ГО.
Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.557 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ответникът Гаранционен фонд е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, в който
е направил възражение за погасяване на иска по давност. Счита иска за недопустим, понеже
ГФ не плаща за вреди, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в МПС, като
е знаело, че същото не е застраховано и е било наясно с това обстоятелство. Загиналият е
собственик на МПС-то и съответно е знаел, че автомобилът няма застраховка ГО. Не е
налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение. Липсват
доказателства за механизма на ПТП, като ответникът оспорва твърденията в исковата молба
в тази връзка. Счита, че вина за инцидента има само В.А.. Прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е било с предпазен колан. Прави
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Според чл.558, ал.1 КЗ размерът на
обезщетението, изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната
застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП-то. Оспорва се началният момент на изпадане на ответника в забава, като
счита, че забавата настъпва от подаване на исковата молба.
Този ответник е поискал да бъдат привлечени на негова страна като помагачи
наследниците на С.Д.Й., за която също се твърди в исковата молба, че има вина и е
съпричинила ПТП-то. Съдът е намерил искането за основателно, понеже твърденията са, че
автомобилът, който е бил управляван от Й., е бил без застраховка ГО. При това положение,
ако Гаранционният фонд бъде осъден да заплати обезщетение, на основание чл.558, ал.7 КЗ
ще има право на регресно вземане против деликвента, който е нямал застраховка ГО, респ.
против неговите наследници. След като ответникът би имал такова регресно вземане, той
има и интерес от привличането на негова страна на наследниците на Й. като помагачи,
поради което искането е било уважено и са конституирани наследниците К. Й. Й. и С. Й. Д.
като помагачи.
Ответникът ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД също е подал отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и причините за същото. Оспорва твърдението
за това кой е виновният водач. Заявява, че виновен за инцидента е другият водач, който е
навлязъл в насрещното платно за движение. Прави възражение за съпричиняване на ПТП от
пострадалото лице, което не е носило предпазен колан. Налице е независимо
съизвършителство и съвина между водачите на двата автомобила. Прави възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение. Оспорва се датата на изпадане на ответника в
забава и периода и размера на лихвите.
Този ответник също е поискал да бъдат привлечени на негова страна като помагачи
наследниците на С.Д.Й., за която в отговора се твърди, че тя е съпричинила ПТП-то. Заявено
е от ответника, че интересът му от привличане на лицата за помагачи е наличието на съвина
между застрахования в Булстрад водач и водача на автомобила /наследодател на лицата/, за
който не е била сключена застраховка ГО. Съдът е намерил искането за неоснователно.
Според БОС, в случая ответният застраховател няма право на регресен иск по отношение на
наследниците на С.Д.Й.. Той не е бил в договорно правоотношение с Й., за която се твърди,
че е управлявала автомобил без застраховка ГО. Дори и да се докаже, че Й. също е
причинила инцидента, ответникът няма право на иск против нея, респ. против наследниците
й. Разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ се отнася до солидарната отговорност на
застрахователите, ако причинителите на ПТП са различни и при тази хипотеза един от
застрахователите може да иска друг застраховател да бъде привлечен като помагач. В
конкретния случай обаче се твърди, че автомобилът на Й. е бил без застраховка ГО, т.е.
няма друг застраховател, който може да бъде привлечен като помагач, като според БОС не е
допустимо ответникът да иска привличането на наследниците на деликвента, тъй като няма
иск против тях. По тези съображения искането на ответника за конституиране на лицата
като помагачи е било отхвърлено.
Третите лица помагачи са подали становище, с което оспорват иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.06.2017г. на път от кв.Ветрен към гр.Бургас се е случило ПТП, довело до
2
смъртта на А.И.А., *** на ищцата.
С присъда № 7/28.04.2021г., постановена по НОХД № 894/2020г. Окръжен съд
Бургас е признал за невиновен подсъдимия В.Е.А. в това, че на 24.06.2017г. в гр.Бургас, на
ГП 1-6, в района на км. 488, при управление на МПС лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с
рег. № СВ3937ВК, при посока на движение към гр.София, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно тези, визирани в чл.42, ал.2, т.3, чл.42, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 и чл.20,
ал.2, изр. 2 ЗДвП, като след като е възприел, макар и със закъснение неправомерно
движещият се в лентата му автомобил Фиат Пунто, съставляващ опасност, не предприел
намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него л.а. Рено Меган Сценик и по
непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на С.Д.Й., И.Г.В., Я.Н.Б.,
А.И.А. и И.С.И., като е оправдан по повдигнатото обвинение. С присъда № 1/10.05.2022г. на
БАС по ВНОХД № 222/2021г. първоинстанционната присъда е частично отменена и
подсъдимият В.Е.А. е признат за виновен в това, че на 24.06.2017г. в гр.Бургас, на ГП 1-6, в
района на км. 488, при управление на МПС лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с рег. №
СВ3937ВК, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на С.Д.Й., И.Г.В.,
Я.Н.Б., А.И.А. и И.С.И., поради което на основание чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“ вр.
чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две
години, при условията на чл.66 НК, отделно подсъдимият е лишен от правото да управлява
МПС за срок от две години. Присъдата е оставена в сила с решение № 191/23.05.2023г. на
ВКС по НОХД № 819/2022г.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна
затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като
всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието,
включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат
на доказване от страната, която ги твърди. Доколкото в случая е налице влязла в сила
присъда, следва да се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо виновен за ПТП-то е В.Е.А., който на процесната дата,
управлявайки лек автомобил Рено Меган Сценик, с рег. № СВ3937ВК, е нарушил правилата
за движение по пътищата и причинил сблъсък с л.а. Фиат Пунто, рег. № А4480КМ,
управляван от С.Д.Й., която се е движела неправомерно в насрещното движение, при което е
причинена смъртта на А.И.А., пътуващ в този автомобил. Й. също има вина за ПТП-то, но
главният иск против застрахователя касае вината на А. като застрахован водач.
Смъртта на А. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Това се установява
както от влязлата в сила присъда, така и от изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Лицето е починало от получена фрактура на шийни прешлени с прекъсване на гръбначния
мозък. Касае се за травма при т.н. камшичест удар.
В отговора си ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение, но съдът счита, че то се доказва от записаното в
констативния протокол за ПТП, в който ясно е посочен номерът на полицата и срокът на
3
действие. Освен това в една от молбите на ответника по повод привличането на помагачи на
негова страна, е записано, че се твърди съвина между застрахования в ЗЕАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД водач и водача на л.а.“Фиат Пунто“, т.е. ответникът с тази си
молба е признал, че е застраховател на В.А.. Ето защо съдът приема, че това лице има
валидна, към датата на произшествието, застраховка ”ГО” в ответното дружество.
Причинителят на смъртта на А. е извършил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Гражданската му отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното дружество.
Принципно основателно е възражението на застрахователя, че е налице независимо
съизвършителство и съвина между водачите на двата автомобила. Това е така, понеже
С.Д.Й. поради невнимание и грешка се е движела в лентата за насрещното движение към
момента на ПТП. Този факт обаче не може да намали отговорността на водача А., който е
признат с влязла в сила присъда за причинител на процесното ПТП.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице
фактическият състав на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответния
застраховател за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на *** й, следствие на ПТП.
Ищцата е отправила претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение, но
такова не е било изплатено. Това е наложило завеждането на настоящото дело.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Според
приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието ”справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, съдът
взе предвид степента на родствена връзка и близост на ищцата с пострадалия, претърпените
от нея болки и страдания. Ищцата е ***** на пострадалия А.. Децата и родителите са най-
близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се отразява най-тежко и в
най-голяма степен. Ищцата е преживяла тежко смъртта на своя ***. Впрочем съвсем
логично е да се приеме, че смъртта на толкова близък роднина причинява страдание, мъка и
отчаяние на лицето, понесло загубата. В тази връзка са и показанията на разпитаните
свидетели. Св. П., приятел на ***а на ищцата, е споделил, че малко след смъртта на дядо А.
е видял Т., но не можал да я познае, защото изглеждала състарена с няколко години от мъка.
Тя била много разстроена,с постоянно насълзени очи, не била адекватна. Ищцата живеела в
апартамент, а дядо А. живеел в къща, на разстояние около десет минути един от друг.
Ищцата не живеела с *** си, но постоянно ходела да се грижи за него. Св. П., *** на
ищцата, е заявил, че майка му е имала много силна връзка с дядо А., нейния ***. И двамата
живеели в Меден рудник, на десетина минути разстояние един от друг. Свидетелят
4
постоянно бил в къщата на дядо си и баба си още от дете, за да се грижат за него. Баба му
починала преди 10-ина години. Тогава майка му, която работела извън страната, трябвало да
се върне, защото дядо му се чувствал много зле. Майка му се грижела за дядо му около три
години, като така връзката им станала още по сплотена. През последните 2-3 години дядото
не живеел сам, а с друга жена. Ищцата приела много тежко смъртта на *** си. Когато
научила за катастрофата, изпаднала в истерия, плачела и не можела да се успокои. Приживе
дядото винаги много помагал на ищцата и тя когато си идвала от Гърция, където работи,
отивала направо при него в къщата му.
Ето защо съдът намира, че загубата на толкова близък член на семейството се е
отразила много негативно на ищцата, тя е била в стрес, в отчаяние, изпитвала душевни мъка
и страдание. Смъртта на *** й е прекъснала връзката й с него и е причинила травма на
ищцата. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна, както е в
случая, безспорно причинява болки и страдания. Оттук нататък *****та безвъзвратно е
лишена от общуването и подкрепата на *** си.
Съдът обаче отчита, че към момента на инцидента ищцата е отдавна пълнолетна
/била е на 56 години/, създала е и е установила свой начин на живот и отделно семейство.
Не се касае до малко дете, което губи своя родител, а има нужда от постоянна обич и грижи.
Тези обстоятелства трябва да се вземат предвид, тъй като те са важни за размера на
обезщетението. Ищцата не е живяла постоянно с *** си в едно общо домакинство, дори
последните години е работила в чужбина и рядко го е виждала. Така тя не е разчитала
единствено на неговата морална подкрепа, не е останала сама след смъртта му. Тя може да
разчита на семейството, което е създала. Разбира се, смъртта на близък роднина винаги е
трагедия, но не могат да бъдат пренебрегнати и горните факти, сочещи на това, че ищцата е
била отдавна самостоятелна и отделена в друго домакинство. Съдът освен това намира, че в
хода на съдебното дирене не са установени претърпени от ищцата в по-голям обем,
продължителност и интензитет от обичайните за такава загуба на много близък човек
душевни болки и страдания. Тези обстоятелства налагат извода, че търсеното обезщетение
от 150000 лева е прекомерно, а справедливото трябва да е в размер на 80000 лева.
По отношение на търсената лихва за забава:
С уточняващото заявление от 17.11.2023г. ищцата е посочила търсените суми за
мораторни лихви по размер за периода преди завеждане на делото. Изрично е записано в
това заявление, че застрахователят трябва да покрие и дължимите от деликвента лихви от
датата на подаване на застрахователната претенция. Очевидно се има предвид разпоредбата
на чл.429, ал.3 КЗ, според която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно, търсят се лихви както за забавата на
5
застрахования причинител на вредите, така и за забавата на самия застраховател. В случая в
кориците на преписката се съдържа писмо от застрахователя до ищцата, в отговор на нейна
претенция, подадена на 17.05.2022г., в което от нея е изискано да представи влязъл в сила
акт с оглед изясняване на обстоятелствата, свързани с настъпилото произшествие и
определяне размера на обезщетението. Ето защо БОС приема, че застрахователната
претенция на ищцата е била предявена на 17.05.2022г., понеже това е датата, записана в
отговора на застрахователя. Следователно от тогава застрахователят трябва да заплаща
лихвите за забава, дължими от самия застрахован, а в последствие дължими и от
застрахователя. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава за периода от
17.05.2022г. до 21.06.2022г. върху главницата от 80000 лева възлиза на 800 лева.
Своевременно, с писмения отговор, ответникът е направил възражение за
съпричиняване на резултата от пострадалия, тъй като е пътувал в автомобила без да постави
предпазния си колан. По отношение на това обстоятелство съдът съобразява, че в
обвинителния акт по наказателното дело е записано, че А. е бил поставил обезопасителен
колан. От друга страна съдебно-медицинската експертиза твърди, че по пострадалия няма
травматични увреждания, които категорично да сочат, че са получени в резултат на
употреба на предпазен колан. Експертизата е направила извод, че пострадалият най-
вероятно е бил без поставен колан. Според вещото лице, при поставен предпазен колан е
възможно получаване на камшичен удар и настъпване на много по-тежки травми. В съдебно
заседание вещото лице е заявило, че е възможно и с поставен колан, и без поставен колан да
се получи гръбначно-мозъчна травма на пострадалия. Така че БОС е на мнение, че в случая
няма съпричиняване, понеже смъртоносната травма би могла да бъде получена от
пострадалия както ако е бил с колан, така и ако не е ползвал такъв. Дори вещото лице е на
мнение, че при поставен колан по-често се получават камшичести удари. Следователно, в
случая ползването на колан е било без значение. Не е налице съпричиняване на фаталния
резултат от страна на починалия и съответно не се налага намаляване на обезщетението.
Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищцата сумата от 80000
лева обезщетение за душевните страдания, претърпени от нея заради смъртта на *** й,
сумата от 800 лева лихва за забава за периода от 17.05.2022г. до 21.06.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 22.06.2022г. до изплащането, като се
отхвърли искът за главницата за горницата до 150000 лева и за мораторната лихва за
горницата до 1500.12 лева.
След като искът против главния ответник е доказан в своето основание и е
частично уважен, не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането на евентуалния
иск против Гаранционния фонд, поради което същият не трябва да се разглежда.
По разноските:
В полза на ищцата, въпреки изхода на делото, не трябва да се присъждат разноски,
понеже тя не е сторила такива. Няма данни и да е заплатила адвокатско възнаграждение, тъй
като не е приложен договор за правна защита, нито има писмени доказателства за
6
евентуално плащане.
Ищцата трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 160 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърления иск.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Бургас, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 3232 лева, върху размера на уважения иск.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ 5, представлявано от Недялко
Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. П., ЕГН ********** от гр. ***,
жк ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 80000 лева /осемдесет хиляди лева/ главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни страдания, в
резултат на настъпилата смърт на *** й А.И.А., в следствие на ПТП от 24.06.2017г.,
причинено по вина на В.Е.А., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, сумата от 800 лева /осемстотин лева/ мораторна лихва за периода от 17.05.2022г.
до 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 80000 лева главница
до целия търсен размер от 150000 лева, както и иска за горницата над 800 лева мораторна
лихва до целия търсен размер от 1500.12 лева.
ОСЪЖДА Т. А. П., ЕГН ********** от гр. ***, жк ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ 5, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров и Иво Ивов Груев сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ 5, представлявано от Недялко
Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БОС държавна такса от
3232 лева /три хиляди двеста тридесет и два лева/ върху размера на уважения иск.
Решението е постановено при участието на К. Й. Й., ЕГН ********** и С. Й. Д.,
ЕГН ********** като трети лица-помагачи на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7