Номер 127430.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20202100502056 по описа за 2020 година
С решение № 81 от 13.03.2020г., постановено по гражданско дело №
763/2019г. по описа на Районен съд Несебър са отхвърлени предявените от
„Голдън Пик” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Свети Влас, м.“Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резидънс”, вх. Б, ет. партер,
ап. 4, срещу В. Г. Г., роден на ***г., гражданин на Р. Ф., БУЛСТАТ:
*********, с постоянен адрес в Република България, гр. Свети Влас, м. „Ю.”
ПИ 11538.2.37, вх. * ет. * ап. *, искове: иск с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС, за установяване дължимостта на
сумата от 2003,40 евро, представляваща неплатена такса за управление и
поддръжка от по 667,80 евро на година - за 2017г., 2018г. и 2019г., дължима
съгласно т. 2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в
жилищен комплекс от затворен тип „Златно око резидънс” от 14.07.2011г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 3709 от 14.07.2011г. по описа на
нотариус Л. Чуткина, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 22.04.2019г., до окончателното изплащане на вземането; иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 601,02 евро, представляваща неустойка за забава в плащането в
размер на 30 % върху дължимата главница по т. 8.1 от договора, формирана
като сбор от неустойките за 2017г., 2018г. и 2019г. - по 200,34 евро. С
горецитираното решение, „Голдън Пик” ЕООД, е осъдено да заплати на В. Г.
1
сумата от 1550 лв., представляваща направените по делото разноски, от
които 1500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото и 50 лв.
- депозит за преводач на свидетел.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Голдън
Пик” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети
Влас, м.“Юрта“, комплекс „Голдън Ай Резидънс”, вх. Б, ет. партер, ап. 4,
представлявано от управителя Ирина Котлярова, чрез адв.Женета Иванова,
съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 4.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
недопустимо, неправилно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят посочва, че съдът е
формирал извод за липса на облигационна връзка между страните през
процесните периоди и само на това основание е отхвърлил предявените
искове, без да разгледа останалите доводи на страните. Съдът е приел, че е
налице редовно връчване на основание чл.50, ал.1 и ал.3 ГПК на
предизвестие за прекратяване на договора за поддръжка, отправено от
ответника до ищцовото дружество. Жалбоподателят счита тези изводи за
неправилни,освен това съдът служебно е въвел нови факти и
обстоятелства,които не са въвеждани от страните в предмета на спора и е
приложил неправилно закона. На първо място, не са налице доказателства по
делото адв.Орешков да е бил оправомощен с представителна власт, който
съдът е приел за надлежен представител на ищеца. Не са въведени твърдения
от страните в процеса, че адв.Орешков е представител на „Голдън Пик” или,
че същият има право да получи от името на дружеството предизвестие за
прекратяване на договора,а съдът е въвел този факт едва с мотивите към
съдебното решение.Последното е нарушение на принципа на диспозитивното
начало в процеса, тъй като по отношение на него липсват твърдения от
страните и не е разпределена доказателствена тежест и не е било предмет на
доказване в процеса. Нарушено, според въззивника, е и състезателното
начало в процеса, съобразно което фактите се въвеждат от страните, а не от
съда. Също така съдът е приел, че на адреса на управление на ищеца е нямало
други служители или пълномощници на дружеството, а управителят се
помещавал в друг офис, което е в противоречие с чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 от
ГПК, тъй като страните отново не са въвели подобни твърдения. В тази
връзка съдът не е взел предвид и показанията на св.Я. относно пребиваването
2
на управителя Котлярова на територията на България. Въвеждането на всички
тези факти от съда, без същите да са включени в доклада по делото и за тях
да е разпределена съответната доказателствена тежест, е нарушило правото
на защита на ищеца и съдът е постановил едно недопустимо решение.
Излага становище, че съдът не е обсъдил всички доказателства в
тяхната съвкупност по отношение връчването на предизвестието за
прекратяване на договора,поради което е направил неправилни фактически
изводи ,че предизвестието н връчено на надлежен представител адв.Ошавков.
Не са обсъдени показанията на свидетелите Ч. и Я., от които се установява,
че Ч. не е бил в трудовоправни отношения с ищеца, както и че адв.Орешков
не е имал представителни права. Обстоятелството, че адв.Орешков е
представлявал ищеца в производството по ч.гр.д.№ 418/19г. по описа на РС -
Несебър не му дава правомощия да представлява дружеството по всички
въпроси. Съдът е игнорирал и направеното в съдебно заседание възражение
на ищеца, че предизвестието не е получено от законния представител на
дружеството, съответно договорът не е надлежно прекратен, поради и което
не може да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ. Изразява
несъгласие с извода на съда, че приложение относно връчването на
предизвестието намира чл.50, ал.1 и ал.3 от ГПК, тъй като същите се отнасят
за връчване от съда или съдебен изпълнител, или нотариус, но не и по
отношение на връчване на предизвестие за прекратяване на договор между
страните по договора. Неправилно е становището на съда, че Г. не е
разполагал с друга валидна възможност да връчи предизвестието, тъй като
ответникът е можел да връчи същото чрез нотариус или ЧСИ, но не го е
сторил. Заявява, че съдът неправилно е приел, че предизвестието е редовно
връчено на И. Т., тъй като същият не е притежавал представителна власт по
отношение на „Голдън Пик“ ЕООД, не е налице и потвърждение на
действията на И. Т. по реда на чл.42, ал.2 ГПК/вероятно се има предвид ЗЗД/.
Въззивникът счита, че ако съдът не е допуснал всички тези нарушения,
то е щял да формира други изводи, а именно, че ответникът е връчил
предизвестието за прекратяване на договора на И. Т., който няма
представителна власт, който го е предал на свидетеля Ч., който също не
разполага с представителна власт по отношение на дружеството, който пък от
своя страна го е предал на адв.Орешков, който отново е лице без
3
представителна власт. От всичко гореизложено се налага извода, че
договорът между не е прекратен с предизвестието от 09.05.2016г.
В случай, че съдът намери решението за допустимо, то жалбоподателят
счита, че по делото безспорно е установено, че комплекс „Златното око
Резидънс“ отговаря на критериите за жилищен комплекс от затворен тип по
смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС. Между страните е сключен договор за
управление и поддръжка на общите части, с нотариална заверка на
подписите. Ищецът - изпълнител се явява „инвеститор“ в комплекса, а
ответникът - възложител и собственик на самостоятелен обект в сграда, със
застроена площ от 47,43 кв.м., в едно с 8,22 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, или с обща площ от 55,65 кв.м., находящ се в комплекс „Златното
око Резидънс“. Посочва, че процесният комплекс е обособен в един поземлен
имот с идентификатор 11538.2.37, в който са построени три отделни сгради, с
отделни идентификатори, всяка една от които в режим на етажна
собственост. Установено е, че в комплекса има други обекти, предназначени
да обслужват собствениците и обитателите - басейн, беседки, градини, тревни
площи. Налице е и контролиран достъп за външни лица, което се установява
от свидетелските показания по делото, налице е и охрана на комплекса, видно
от договор № 9056 от 01.12.2017г. с охранителна фирма, достъпът до
сградата се осъществява само с ключ или чип, като за лицата получили
ключове и чипове са съставени списъци. Всички предпоставки за статута на
комплекс „Златното око резидънс“, като такъв от затворен тип, са налице.
Договорът между страните е сключен в изискуемата от закона форма.
Сочи се , че „Голдън пик“ ЕООД, като страна по договора е в
качеството си на инвеститор в комплекса. ЗУЕС не съдържа легално
определение на „инвеститор“, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗУТ. Възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж и
лицето, което има право да строи в чужд имот. Видно от представената по
делото преписка от Община Несебър и по-специално удостоверение №
197/28.09.2011г. на Община Несебър, ищецът е посочен като възложител.
Същият е собственик на 7/10 ид.ч. от 1953 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 11538.2.37, ведно с всички подобрения в него, както и е
собственик на два самостоятелни обекта в сгради. От горното се налага
4
изводът, че „Г олдън Пик“ ЕООД има качеството на инвеститор.
Сочи още, че специалният ред за управление и поддръжка на комплекс
от затворен тип , предвиден в чл.2 от ЗУЕС, изключва общия такъв, отнасящ
се до сгради в режим на етажна собственост. В тази връзка „Голдън Пик“
ЕООД не се явява управител на ЕС, тъй като такъв няма как да съществува.
По делото не е установено договорът за управление и поддръжка,
сключен считано от 01.07.2011г. да е прекратен, тъй като никоя от страните
не е отправила писмено предизвестие за прекратяването му, т.е. срокът на
същия е автоматично продължен до 01.07.2021г.Поради наличието на
валидна облигационна връзка между страните и съгласно чл.2.1 от договора,
собственикът на имота Г. се е задължил да заплаща на ищеца годишна такса
за покриване на разходите за управлението и обикновената поддръжка на
комплекса в размер на 12 евро за един квадратен метър, или в случая общата
площ на имота е 55,65 кв.м., което възлиза на годишна такса в размер на
667,80 лв., която такса следва да се заплаща авансово, не по-късно от 31.06.
на предходната година. Действително месец юни няма 31 ден, но съгласно
чл.72 ЗЗД, когато месецът няма съответен ден, срокът изтича в последния
ден, или в процесния случай, считано от 01 юли на съответната година,
ответникът е в забава.
Установено е по делото, че ищецът е изпълнявал своите задължения по
договора: налице е целогодишна жива охрана и видеонаблюдение, налице е
организация на вътрешния ред в сградите и общите съоръжения, закупувани
са препарати, консумативи, строителни материали и всичко необходимо за
извършване поддръжката на комплекса, назначен е персонал на трудови
договори, оказвано е съдействие и подпомагане на собствениците, с цел
необезпокоявано ползване от тяхна страна на жилищата и
комплекса,осъществявана е техническа поддръжка на басейна, поддръжка на
тревните площи, извършване на дребни ремонтни дейности, извършване на
санитарно -хигиенно обслужване на общите части на жилищните сгради и
околното пространство, изплащани са задълженията към съответните
експлоатационни дружества и фирми, отнасящи се до общите части на
комплекса.
Въззивникът твърди, че ответникът не е установил да е изпълнил
задълженията си по договора за заплащане на дължимата годишна такса,
5
поради което дължи на ищеца сумата от 667,80 евро - такса за 2017г.,
платима в срок до 30 юни 2016г.; 667,80 евро - такса за 2018г., платима в срок
до 30 юни 2017г.; 667,80 евро - такса за 2019г., платима в срок до 30 юни
2018г. Горното обуславя и заплащането на неустойка, когато забавата е
продължила повече от 30 дни, която е в размер на 30 процента от дължимата
сума или по 200,34 евро за 2017г., 2018г. и 2019г. Ответникът дължи и
законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане, както и направените разноски.
Иска от съда атакуваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо, евентуално отменено и да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната
страна - В. Г. Г., гражданин на Р. Ф., чрез адв.Ивайло Мадамжиев, съдебен
адрес: гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ № 28, ет. 1. Излага се становище за
неоснователност на твърденията във въззивната жалба. Сочените от
въззивника основания за недопустимост на решението са такива, относими
към неговата правилност. Намира решението за валидно и допустимо.
Посочва обаче, че счита за недопустимо произнасянето на съда по отношение
на претенцията за установяване съществуването на вземане за законна лихва
върху претендираните главници за такси по договора за поддръжка и
управление. В процесния случай, заповедният съд се е произнесъл
свръхпетитум по отношение на законната лихва, тъй като заявителят не е
претендирал заплащането й. Ответникът е възразил още с отговора на
исковата молба, тъй като при липса на искане за законна лихва пред
заповедния съд, постановяването на решение относно лихвата, е произнасяне
по непредявено искане.
Намира за необосновани твърденията в жалбата за нередовност на
връчването на предизвестието за прекратяване на договора, както и че съдът
е формирал изводите си върху факти и обстоятелства, които не са въведени
от страните. Ответникът изрично е посочил, че договорът между страните е
прекратен, като предизвестието за това е прието от служител на ищеца, който
се е съгласил да го получи. Съдът се е позовал и на съдебна практика относно
редовността на връчването по чл.50 ГПК и в договорните отношения, като
подобна е и практиката в произнасянето на Съда на европейския съюз във
6
връзка с приложението на Регламент № 1393/2007г. относно връчването на
извънсъдебни книжа. Заявява, че въззивникът смесва институтите на
представителството и връчването на книжа. Безспорно е установено по
делото, че ищцовата страна не е предложила нов договор преди изтичане
срока на стария такъв, докато съобразно уговореното ответникът на
09.05.2016г. е отправил писмено предизвестие, връчено на служител на
ищеца - И. Т., изпълняващ длъжността „портиер“.
Заявява, че в случай, че въззивната инстанция намери за неправилен
извода на първоинстанционния съд относно надлежното връчване на
предизвестието, то ответникът-въззиваем поддържа всички възражения и
доказателствени искания, останали неуважени от районния съд. На първо
място е възражението за нищожност на процесния договор, тъй като
ищцовото дружество няма качеството инвеститор, самото дружество е
възникнало след изграждането на комплекса,като се излагат подробни
съображения за това. На следващо място сочи, че комплекса няма качеството
на такъв от затворен тип, тъй като не се установява кумулативното изискване
за наличие на други обекти, освен жилищните сгради. От строителната
документация се установява построяването на три секции от жилищна
сграда, а от свидетелските показания - наличието на басейн. Нито „басейн“,
нито „площадки“, за каквито твърди жалбоподателят, че съществуват,
представляват отделни обособени обекти.
Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че в комплекса не
съществува етажна собственост, защото действал режима по чл.2 от ЗУЕС.
Претендираните от ищеца такси са определени в противоречие с
разпоредбите на чл.48-51 от ЗУЕС, тъй като е предвидено заплащане на такса
в абсолютна сума за квадратен метър площ. Твърди, че клаузата относно
падежа на задължението за заплащане на такса е нищожна, тъй като е
посочена несъществуваща дата - 31 юни.
Поддържа се въведеното възражение за неизпълнен договор от страна
на ищцовото дружество, както възражението за разваляне на договора поради
неизпълнение. Доколкото по делото се установява някакво обслужване на
общите части, то същото е само за летния сезон, а не целогодишно, както е
уговорено. За процесния период 2017-2019г., поради липса на обслужване,
собствениците са организирали управлението сами по общия ред на ЗУЕС -
7
представени са протоколи от проведени общи събрания. От показанията на
свидетелите Я. и Велев също се установява неизправността на ищеца.
Въззиваемият подържа и възражението за наличие на стопанска
непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ.
В заключение посочва, че за процесния период облигационно
правоотношение между страните не съществува, а за времето на
съществуването му до 2016г., ищецът не е престирал надлежно изпълнението
на задълженията си, а дори и да е налице някакво изпълнение, то е частично,
лошо, поради и което исковете се явяват изцяло неоснователни.
Иска от съда първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира разноски.
Производството е по чл.422 ГПК, във вр.с чл.79,ал.1 и чл.92 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт, а по останалите въпроси –в рамките на посоченото във въззивната жалба.
При служебната проверка не се констатираха пороци,водещи до
нищожност на обжалваното решение. По отношение на възражението в
жалбата за недопустимост на същото, поради въвеждане от съда на факти,
които не са твърдени от страните, не са докладвани от съда и не е
разпределена доказателствената тежест за тях, настоящата инстанция намира
следното :
Недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е
постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде
разгледан по същество. Касае е се за порок в процесуалноправната основа на
исковото производство - за липса на положителна или за наличие на
отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването,
съществуването и упражняването на правото на иск. Процесуалните
предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта
на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на
абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно
(както е при абсолютните - подведомственост, процесуална правоспособност,
8
дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при
относителните - чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др.). В съвкупността си
всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия
процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден
и допустим съдебен акт Отпадането на процесуална предпоставка, респ.
възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието
на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално
действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на
иск. Това има за последица липса на право и задължение за
правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към
разглеждане и решаване на спора по същество - така в мотивите на
Тълкувателно решение №1 по т.д.№1 /2017г на ОСГТК на ВКС. Всички
изложени съображения във въззивната жалба, дори да се счетат за
основателни, не водят до недопустимост на постановения съдебен акт, а
евентуално биха довели до неговата неправилност.Те не обосноват наличие
или липса на абсолютни или относителни процесуални предпоставки /
отрицателни или положителни /, които да доведат до извод за недопустимост
на постановеното съдебното решение. В отговора на въззивната жалба се
поддържа твърдението, че решението в частта, в която е отхвърлен искът за
присъждане на законна лихва върху главницата, представляваща годишна
такса, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК -
22.04.2019г до окончателното изплащане на вземането е недопустимо, тъй
като в заявлението си ищцовото дружество не е претендирало присъждане на
такава лихва.По това твърдение съдът намира следното: в подаденото
заявление по чл.417 ГПК действително не се поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение за законната лихва върху главницата,представляваща
годишна такса за поддръжка за 2016,2017,2018 и 2019година.В издадената
заповед длъжникът е осъден да заплати законна лихва върху главницата от
2671,20 евро.Искане за присъждането й се съдържа и в подадената искова
молба, по която е образувано гр.д.№763/2019г на НРС.Тъй като в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не се съдържа искане за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаването му,
заповедният съд недопустимо е издал заповед за това вземане. Недопустимо е
и съдебното решение по положителния установителен иск по чл.422 ГПК, с
който е отхвърлена претенцията в тази й част, което налага да бъде частично
9
обезсилено.
Районният съд е отхвърлил предявените от „Голдън Пик” ЕООД
обективно съединени искове против В. Г. да се установи съществуване на
вземане на ищеца от ответника за сумата 2003,40евро, представляваща
неплатена такса за управление и поддръжка от по 667,80 евро на година - за
2017година, 2018 година и 2019година, дължима съгласно т.2.1 от договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен
тип „Златно око Резидънс” от 14.07.2011г, с нотариална заверка на
подписите, както и съществуването на вземане в размер на 601,02евро,
представляващо неустойка за забава в плащането в размер на 30% върху
дължимата главница по т.8.1 от договора, формирана като сбор от
неустойките за 2017, 2018 и 2019г –по 200,34 евро за всяка година.За да
постанови този съдебен акт, съдът е приел в мотивите си, че договорът е
прекратен с изтичането на срока му –на 14.07.2016година, тъй като с редовно
връчено по правилата на чл.50,ал.3 ГПК изявление ответникът е известил
ищцовото дружество ,че след изтичане на срока на действие на договора,
последният следва да се счита прекратен.
С оглед на тези изложени мотиви и направените възражения във
въззивната жалба, съдът намира следното:
Първото възражение във въззивната жалба е, че съдът направилно е
приел ,че сключеният между страните договор е прекратен, тъй като
изявлението на ответника не е получено от надлежно упълномощено лице
или от законния представител на дружеството.Не е спорно, че между
страните на 14.07.2011г година е сключен договор за управление и поддръжка
на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око
Резидънс”, с нотариална заверка на подписите. С договора ответникът Г. ,в
качеството си на етажен собственик на самостоятелен обект с идентификатор
11538.2.37.2.14, е възложил на ищцовото дружество, срещу заплащане на
годишна такса, да извършва управление на общите части на жилищния
комплекс от затворен тип. Таксата е определена в размер на 12 евро на кв.м.,
като общата годишна такса се определя върху застроената площ на
самостоятелния обект и припадащите му се идеални части от общите части на
сградата-т.2.1 от договора.Съгласно т.3.1 Г. се е задължил да заплаща таксите
авансово –не по-късно от 31 юни на съответната година, за таксата за
следващата година. В т.7.1 от договора е предвидено ,че договорът се
10
сключва за срок от 5 години, като след изтичане на срока страните подписват
нов договор, предложен от управителя.В т.7.2 от договора се съдържа
уговорката, че ако управителят не предложи нов договор в двумесечен срок
преди изтичане на срока по т.7.1 или, ако в същия срок никоя от страните не
отправи до другата писмено предизвестие за прекратяване на договора,
същият се счита автоматично продължен за още 5 години.
Във връзка с твърдението на ответника ,че договорът е прекратен от
него съобразно уговореното, чрез връчване на писмено предизвестие, са
ангажирани следните доказателства: към отговора на исковата молба е
приложено предизвестие , подадено от ответника Г., в което се съдържа
изявление за прекратяване на договора. Предизвестието е адресирано до
адреса на управление на търговското дружество „Голдън пик” ЕООД, който е
вписан в Търговския регистър към датата на подаването му/това се
констатира от извършената служебна справка в ТР/.Безспорно е ,че това
предизвестие е връчено на лицето И. Т., на 09.05.2016г,в рамките на
уговорения 2-двумесечен срок преди изтичане на срока на действие на
процесния договор.Безспорно е също така ,че лицето,получило
предизвестието е служител на ответното дружество към този момент – видно
от трудов договор №7/04.08.2011г, прекратен на 19.12.2017г /л. 214 и 215 от
първоинстанционното дело/. И. Т. е бил назначен на длъжност портиер.При
тези факти съдът счита, че е извършено надлежно извънсъдебно връчване на
предизвестието за прекратяване на облигационната връзка между страните, по
аргумент от чл.50,ал.3 ГПК. Без правно значение е в последствие на кого е
предал Трендафилов приетото предизвестие и дали лицето, на което е
предадено е било упълномощено или не от управителя на дружеството да
получава книжа и изявления.В този смисъл ирелевантно е в случая дали
адв.Ошавков е упълномощен представител на дружеството –ищец и дали
свид.Ч. работи или не на трудов договор в това дружество.Съдът не споделя
тезата, че само връчването на упълномощено да представлява дружеството
лице или на законния представител на същото- управителя, следва да се
счете за редовно. В постановените по реда на чл. 290 от ГПК актове/ Решение
№283 от 06.04.2010г. по гр.д. №507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №229 от
03.04.2014г. по т.д. №956/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №35 от 07.05.2012г.
по гр.д. №1877/2010г. на ВКС, ІV г.о. и др.- всички решения касая
извънсъдебно връчване на книжа,независимо от характера на конкретния
11
разгледан спор/ последователно се приема, че извънсъдебните изявления на
гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу подпис на
лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила на ГПК. Приложимите общи правила за
призоваване на юридически лица са установени в чл.50 от ГПК и приемайки
за редовно връчването на извънсъдебно изявление до търговеца по реда на
чл.50 ал.3 от ГПК, районният съд не се е отклонил от постоянната практика
на ВКС относно извънсъдебното връчване на книжа между страните.Следва
да се има предвид също, че в договорът липсва уговорка за връчване на
предизвестието за прекратяването му лично на управителя на дружеството,за
да породи правно действие. В определение №185 /28.07.2017г по т.д.
№1076/2017г на I т.о. на ВКС касационната инстанция приема ,че въпросът
дали лицето, получило уведомление на адреса на управление на търговеца, е
служител на същия, е ирелевантен, с оглед задължението на търговеца да
поддържа на адреса си на управление лица, упълномощени да получават
книжа, адресирани до него.Дори да се приеме тезата на въззивника ,че
правилата за връчване по ГПК не се прилагат в случая, тъй като не се касае за
връчване на съдебни книжа, то при установеното получаване от служител на
дружеството –ответник ,на адреса му на управление, вписан в Търговския
регистър не би могло да се приеме ,че не е налице редовно уведомяване.От
показанията на свидетеля Велев се установява,че в комплекса има адм.офис
на дружеството,който представлява три стаи, една от които се ползва от
охраната, а И. Т. е бил именно охрана/показанията на свид.Я./.Това
потвърждава извода, че ответникът е депозирал предизвестието именно в
офиса на дружеството в комплекса, на служител на това дружество. След като
дори съдебните книжа могат да се връчат на служител на търговеца и това
законът възприема за надлежно връчване, като не изисква представяне на
изрично пълномощно за получаване на книжа, то на още по-голямо
основание, когато се връчват по този начин извънсъдебни книжа и няма нещо
различно уговорено в договора, следва да се приеме, че връчването е
редовно.Това води до извод ,че облигационната връзка е прекратена с
изтичане на срока на действие на договора на 14.07.2016година и предявените
искове за заплащане на такси за 2017, 2018 и 2019година и неустойки за
забавено плащане на същите са неоснователни.Този извод не се променя дори
да се споделят съображенията на ищцовото дружество, че е бил налице
12
валидно сключен договор между собственик на обект в сграда ЕС и
инвеститор до датата на неговото прекратяване, а също и, че етажната
собственост представлява затворен комплекс по смисъла на чл.2 от ЗУЕС.
С оглед на гореизложените мотиви атакуваното решение следва да
бъде потвърдено в частта,в която са отхвърлени положителните
установителни искове за такса за управление на общите части на затворения
комплекс за 2017г, 2018г и 2019г в общ размер на 2003,40евро и за неустойки
за същия период, в общ размер на 601,02евро.
По разноските: с оглед изхода от спора следва да се присъдят
направените от въззиваемия –ответник разноски във въззивното
производство.По делото е представена фактура за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв.В съдебно заседание е направено
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, с правно основание
чл.78,ал.5 ГПК.Възражението е основателно: минималният размер на
адв.възнаграждение при тази цена на иска възлиза на 584,58лв –чл.7,ал.1,т.3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съдът
намира ,че с оглед фактическата и правна сложност на делото на въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер на 750лв.Що се отнася до
посоченото в писмените бележки на въззиваемия ,че във възнаграждението се
включват разходи за пътуване на процесуалния представител ,то следва да се
отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК в разноските
,подлежащи на възстановяване се включват такси, разноски в
производството/за вещи лица и свидетели/ и възнаграждение за един
адвокат.Пътните разходи на адвоката не подлежат на възстановяване от
страната ,която дължи заплащане на разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №81/13.03.2020г постановено по гр.д.
№763/2019г на районен съд –Несебър, в частта , в която е отхвърлен иска по
чл.422 ГПК, предявен от „Голдън пик”ЕООД против В. Г. Г. да се приеме за
установено,че ищецът има вземане против ответника за законна лихва върху
13
сумата 2003,40евро, главница, считано от 22.04.2019г до окончателното
изплащане и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 13.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 763/2019г. по описа на Районен съд- гр. Несебър в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Голдън пик „ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Свети Влас, м.“Юрта“, комплекс „Голдън Ай
Резидънс”, вх. Б, ет. партер, ап. 4 да заплати на В. Г. Г., роден на ***г.,
гражданин на Р. Ф., БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в Република
България, гр. Свети Влас, м. „Ю.” ПИ 11538.2.37, вх. * ет. * ап. * сумата
750/седестотин и петдесет/лв, представляващи направени във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14