Решение по дело №12240/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3195
Дата: 27 май 2025 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20231100112240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3195
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20231100112240 по описа за 2023 година
прецени:
Делото е образувано по осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал.
1 т. 8 ЗОДОВ вр. чл. 4 § 1 от Директива 2016/343 на ЕП и Съвета и чл. 2в
ЗОДОВ, предявени от Н. Й. Б., Е. З. Б. и М. Н. Б. срещу Прокуратурата на Р.
България, за заплащане на обезщетения в размери по 60000 лева на ищците Н.
Й. Б. и, Е. З. Б. и 20000 лева на ищцата М. Н. Б., за неимуществени вреди, с
твърдение за причиняването им от нарушение на орган на досъдебното
производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение
на презумпцията за невиновност и публични изявления, в които ищците са
представени като виновни в извършването на престъпления, предмет на
разследване.
Пълномощниците на ищците излагат, че на 26.10.2018 г. ищците Н. Й. Б.
и Е. З. Б. били задържани на летището в гр. Ница, Франция, преди полета им
за гр. София, на основание европейски заповеди за арест, издадени от
Специализираната прокуратура във връзка с повдигнати обвинения по ДП №
143/2018 г., пр.пр. № 1503/2018 г. На 26.11.2018 г. апелативният съд в Ек сан
Прованс уважил искането на прокуратурата за предаване на ищците и на
06.12.2018 г. ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. били конвоирани със самолет до гр.
София. На 07.12.2018 г. Специализираният наказателен съд по НЧД №
4219/2018 г. наложил на ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. мерки за неотклонение
"задържане под стража". Последвалите искания на ищците за изменение на
мерките за неотклонение били отхвърляни от СНС с определения,
потвърждавани от АСНС.
В исковата молба се твърди, че представители на ответника правили
изявления, а съдебните актове съдържали мотиви в нарушение на
презумпцията за невиновност на тримата ищци:
1
- изявления пред журналисти на 28.10.2018 г. от представители на
Прокуратурата на Р. България;
- съдебни актове на СНС и АСНС във връзка с вземането на мерки за
неотклонение на ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. и последващия контрол върху тях:
определение от 07.12.2018 г. по НЧД № 4219/2018 г. на СНС, определение от
20.05.2019 г. по НЧД № 1793/2019 г. на СНС, определение от 06.06.2019 г. по
ВНЧД № 246/2019 г. на АСНС, определение от 04.07.2019 г. по ВНЧД №
329/2019 г. на АСНС, определение от 27.03.2020 г. на АСНС, определение от
28.07.2020 г. на СНС, определение от 10.08.2020 г. на СНС, определение от
21.08.2020 г. на АСНС, определение от 06.10.2020 г. на СНС, определение от
15.03.2021 г. на СНС, определение от 26.03.2021 г. на АСНС, определение от
23.11.2021 г. на АСНС;
- изказвания на наблюдаващия прокурор М. Д. и на заместник на
главния прокурор на 06.12.2018 г. и на 09.12.2018 г.;
- писмо на ръководителите на прокуратурата от 08.01.2022 г.
Ищците твърдят, че с мотивите в съдебните актове, в цитираните
изказвания и писмо на представители на ответника били допуснати
нарушения на нормите на КЗПЧОС, Хартата на основните права на
Европейския съюз и съображенията към Директива 2016/343, гарантиращи
спазването на презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес,
нарушенията на което следвало да се преценяват според практиката на ЕСПЧ.
Позовават се и на решение на ЕСПЧ от 12.10.2021 г. по делото Б.и срещу
България. Твърдените нарушения причинили на ищците морални вреди,
изразяващи се във възмущение, фрустрация, чувство на безсилие и
безпомощност от изказванията и действията на органите на ответника,
съпроводено с усещането, че били жертва на съдебен произвол от мотивите на
съдебните актове, с които се нарушавала презумпцията за невиновността им.
Част от нарушенията били извършени след произнасянето на ЕСПЧ, което
доказвало трайна деликтна воля и злонамереност. От значение било и
качеството на първите двама ищци като публични личности и нарушенията
руинирали репутацията им пред бизнес партньори и съконтрагенти.
Според представителите на ищците, твърдените в исковата молба
нарушения и вреди обуславят отговорността на ответника на основание чл .2
ал. 1 т. 8 ЗОДОВ.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено
искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на
ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. обезщетения за неимуществени вреди в размер по
60000 лева на всеки ищец, и на ищцата М. Н. Б. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Ответникът Прокуратура на Р. България по същество оспорва исковете с
възражение за недоказаност на твърдените нарушения и неимуществени вреди
и възражение за прекомерност на претендираните обезщетения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
2
На 17.09.2018 г. в Специализираната прокуратура било образувано
досъдебно производство № 143/2018 г. по описа на СО-СП, пр.пр. №
1503/2018 г. на СП, за съществувала в периода от 29009 г. до датата на
образуването организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и в
чужбина престъпления по чл. 203, чл. 253, чл. 255 и чл. 256 НК, създадена с
користна цел - престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. ал. 2 НК. На ищците Н. Й. Б.,
Е. З. Б. и М. Н. Б. били повдигнати обвинения за престъпление по чл. 321 ал. 3
вр. ал. 2 НК на първия ищец за ръководене, а на ищците Е. З. Б. и М. Н. Б. за
участие в организирана престъпна група. На ищеца Н. Й. Б. и ищцата Е. З. Б.
са повдигнати обвинения и в престъпление по чл. 203 ал. 1 вр. чл. 201 и чл. 26
и престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 20 ал. 2 и чл.
26 НК, извършени в съучастие помежду им като съизвършители. На
23.10.2018 г. прокурор във ВКП издал европейски заповеди за арест на ищците
Н. Й. Б. и Е. З. Б., допълнени с ЕЗА от 02.11.2018 г. Ищците били задържани
на територията на Р. Франция и транспортирани до летище София. С
определение от 07.12.2018 г. Специализираният наказателен съд по ЧНД №
429/2018 г. взел по отношение на ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. мярка за
неотклонение "задържане под стража". Наказателният състав е изложил
мотиви за наличие на обосновано предположение за извършени от
обвиняемите лица престъпления, както и за наличието на опасност те да
извършат друго престъпление. Мерките за неотклонение били предмет на
проверка по реда на чл. 65 НПК и потвърдени от съда. Мярката за
неотклонение "задържане под стража", взета на ищцата Е. З. Б., продължила
до 12.07.2019 г., когато прокурорът я изменил в "подписка". Мярката за
неотклонение "задържане под стража", взета на ищеца Н. Й. Б., продължила до
19.05.2021 г., когато била изменена в "домашен арест" с определение на СНС.
С определение от 25.10.2021 г. по НОХД № 2597/2019 г. съдът е изменил
мярката за неотклонение на ищеца Н. Й. Б. от "домашен арест" в парична
гаранция от 200000 лева, увеличена на 500000 лева с определение № 250 от
23.11.2021 г. по ВЧНД № 412/2021 г. на АСНС. Междувременно, на 25.07.2019
г. Специализираната прокуратура изготвила и внесла в СНС обвинителен акт
срещу ищците Н. Й. Б. и Е. З. Б. за престъпления по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 3 т.
1 НК, чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1, т. 6 и 7 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 26 НК, по чл.
253 вр. ал. 4, ал. 3 т. 4, ал. 2 пр. 1 и 2 вр. ал. 20 ал. 2 НК и по чл. 339 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 НК. По този ОА е образувано НОХД № 2597/2019 г. на СНС, Няма
данни за приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Няма данни и за
обвинения в престъпления и взети мерки за процесуална принуда по
отношение на ищцата М. Н. Б..
В хода на досъдебното производство заместник на главния прокурор и
наблюдаващият прокурор М. Д. са направили публични изявления, в които са
представили ищците като виновни в извършване на различни престъпления
против собствеността. На 06.12.2018 г. във връзка с транспортирането на
обвиняемите лица в България, в изказване в предаването "Здравей България"
по "Нова телевизия", предоставено от "Нова броудкастинг груп" (запис 1:48-
2:20), заместникът на главния прокурор е разпространил публично, че ищците
3
се обвиняват в длъжностно присвояване и данъчни престъпления с размер на
щетата над 90 милиона лева. Разгласена е информация за предстоящо
привличане на ищеца Б. за "пране на пари за над един милиард лева". Излага
се и за извършено от ищците "източване" на 4 приватизирани от тях
дружества, като според заместника на главния прокурор, това били "Елма"
Троян, "Полимери" Девня, "Топлофикация" Казанлък" и Химически завод
"Панайот Волов" Шумен. На същата дата в изказване пред "Евронюз"
заместникът на главния прокурор е изложилр, че "предстои Б. да бъде
привлечен за правне на пари за над 1 милиард лева" (запис от "Телевизия
Европа" АД 00:40-00:48). В същото предаване заместникът на главния
прокурор е заявил, че "Този кръг… е приватизирал две трети от работещата
промишленост на България преди 89 година. Да не е две трети, една трета да
е, нищо от това в момента не е работещо… И в крайна сметка, обезкостено,
както казахте, и нарязано за скрап" (1:15-1:28).
На 09.12.2018 г. в предаване "Събуди се" на Нова телевизия,
предоставено от "Нова броудкастинг груп" (запис 1:38-1:58) заместникът на
главния прокурор прави следното изявление: „Факт е, че в сметки на едно от
лицата са констатирани над 1 милиард лева във Швейцария, ще го кажа
откровено, в швейцарски сметки. Според колегите има доказателства за това,
че те са попаднали там в резултат от това престъпление, което описахте -
пране на пари". На въпрос на водещия на кое лице заместникът на главния
прокурор отговаря "На г-н Б.".
На 21.12.2021 г. от името на Главния прокурор на Р. България е
изпратено писмо до посланици на чужди държави и ръководители на
международни институции, в което се съдържат оплаквания за оказване на
натиск и опити за въздействие от "политически заинтересовани лица,
обвиняеми и подсъдими", засегнати от действията на прокуратурата. В
писмото се излиагат действия на прокуратурата по отношение на определени
лица и се съдържа (стр. 13, том I л. 206) изявление, че ищците Е. и Н. Б.и били
"отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до
фалит на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране
на пари в размер на 1,5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи
размери и участие в организирана престъпна група". Писмото било
разпространено в средствата за масова информация. Имената на ищците са
споменати като "известни олигарси" в "Mediapool.bg" (том I л. 190-191) и
"Banker.bg".
По делото са разпитани като свидетели В.Б.Б. и С.З. З.-Г. Според
показанията на свд. Б. (том II л. 370), ищецът Н. Б. се чувствал "осъден" и
"излежаващ някаква присъда, която не се знае каква е, изпитвал отчаяние и
усещане, че е "жертва". Според показанията на свидетелката Г. вследствие
публичните изявления за нейната виновност, ищцата Е. З. Б. изпитала чувство
на обреченост, безизходица и безпомощност.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява,
че при ищците са налице данни за психично разстройство от адаптационен
тип, чиито симптоми са описани в обсъжданите в обстоятелствената част на
експертизата психосоматични разстройства. При ищците се установили
4
негативни преживявания от внезапните негативни промени в начина на
житейско и социално функциониране, като ограничена физическа активност,
поставяне в условия под екзистенциалния житейски и хигиенен минимум,
опасни за здравето и психиката. Вещото лице установи наличие на причинна
връзка между състоянието на ищците и публичните изказвания на органите на
прокуратурата и мотивите на съдебните актове.
При така изложените обстоятелства, съдът намира, че основание за
отговорността на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 8 предл. 2 ЗОДОВ са само
изявленията на негови служители - заместника на главния прокурор и
наблюдаващия прокурор, пред средствата за масова информация. С
публичните изявления заместникът на главния прокурор и наблюдаващият
прокурор са нарушили презумпцията за невиновност на ищците Н. Й. Б. и Е. З.
Б., представяйки обвиняемите лица като виновни. При тези допуснати
нарушения на правата на ищците и установените по делото неимуществени
вреди, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на по 10000 лева за
всеки от ищците Н. Б. и Е. Б.. Исковете с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 8
ЗОДОВ, предявени от тези ищци срещу Прокуратурата на Р. България, са
основателни до тези размери.
Исковете с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 8 ЗОДОВ, предявени срещу
Прокуратурата на Р. България, са неоснователни в частта им над 10000 лева до
предявените размери от по 60000 лева. Неоснователно представителите на
ищците се позовават на мотивите на съдебните актове, с които според тях е
нарушена презумпцията за невиновност на обвиняемите лица. Основанието за
търсене на отговорност от Прокуратурата на Р. България по чл. 2 ал. 1 т. 8
предл. 1 от ЗОДОВ е нарушение, извършено от орган на досъдебното
производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение
на презумпцията за невиновност. Произнасянето на съда по мярката за
неотклонение с мотиви, които нарушават презумпцията за невиновност, по
своя характер не представлява "разгласяване на материали по разследването"
и не е нарушение от органите на досъдебното производство. Изцяло
неоснователно е позоваването на съдебни актове, постановени в хода на
висящото съдебно производство. Съдебното производство е публично, за него
забраната на чл. 198 НПК за разгласяване на материалите по разследването не
е в сила, в тази фаза на наказателния процес прокурорът не е орган на
досъдебното производство, а орган на обвинението и нарушение на
презумпцията за невиновност със способите на чл. 2 ал. 1 т. 8 ЗОДОВ не може
да бъде допуснато.
Представеното писмо от името на главния прокурор до международни
институции, публикувано в средствата за масова информация, също не е
основание за търсене на отговорност от ответника. При изпращане на писмото
на 21.12.2021 г. и неговото публикуване на 08.01.2022 г. Делото е внесено в
СНС с обвинителен акт на 25.07.2019 г., повече от две години преди датата на
писмото, поради което публичното изявление на този етап на наказателното
производство не е основание за търсене на обезщетение.
Искът, предявен от ищцата М. Н. Б. за заплащане на обезщетение от
20000 лева, е неоснователен. Предпоставката за пораждане на отговорност на
5
Прокуратурата на Р. България за нарушаване презумпцията за невинност е
лицето да е било привлечено като обвиняемо. По делото не е установено, че
ищцата М. Н. Б. е била привлечена като обвиняема, което изключва
отговорността на прокуратурата на основание чл. 2 ал. 1 т. 8 ЗОДОВ за
публичното оповестяване на нейни служители за съпричастността на тази
ищца към престъплението, за което са били възведени обвинения на ищците
Н. Б. и Е. Б.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратура на Република България гр. София, ЕИК
*********, адрес: гр. София бул. Витоша” № 2 да заплати на Н. Й. Б. ЕГН
********** и Е. З. Б. ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София кв. "Бояна"
ул. "********* сумите от по 10000 (десет хиляди) лева на всеки ищец,
обезщетение за действия на органи на досъдебното производство по
разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за
невиновност и при публични изявления, в което обвиняемите се представяли
като виновни, като отхвърля исковете с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 8
ЗОДОВ вр. чл. 4 § 1 от Директива 2016/343 на ЕП и Съвета и чл. 2в ЗОДОВ в
частта им над тези размери до предявените размери от по 60000 лева.
Отхвърля предявения от М. Н. Б. ЕГН **********, адрес: гр. София кв.
"Бояна" ул. "********* срещу Прокуратура на Република България иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 8 ЗОДОВ вр. чл. 4 § 1 от Директива 2016/343 на
ЕП и Съвета и чл. 2в ЗОДОВ за сумата от 20000 лева като неоснователен.
Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на Н. Й. Б. и Е.
З. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1173,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6