№ 673
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506893 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20006489/10.01.2021 г. по гр.д. № 17545/2020 г. по описа на СРС,
79 състав е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. Н. П. срещу „Л.Б. ЕООД
Е.К.“ КД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда за признаване
за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 86 – РП от 13.03.2020 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата отмяна. С Определение
№ 20099263/19.04.2021 г. решението е изменено в частта за разноските като е намален
размерът на присъдените в полза на ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД разноски за
адвокатско възнаграждение от 1080 лева на 960 лева с ДДС.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25016630/01.02.2021 г.
(пощенско клеймо от 30.01.2020 г.), подадена от Д. Н. П.. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство посочва, че съдът изцяло се е съобразил с
доводите на ответната страна, но не е обсъдил изложените от него. Всички твърдения и
доказателства, представени от него, били ингнорирани. Неправилно било включено в
решението друго дело с № 12074/2020 г., което е било заведено по иск по чл. във
връзка с чл. 45 от ЗЗД, като излага съображения за пристрастност на съдебния състав.
Посочва, че с представените по делото документи ответникът не е доказал с нищо
трите дисциплинарни нарушения. Посочва, че свидетелските показания, които са
1
приети от съда са недопустими, тъй като на повечето въпроси било отговаряно от
свидетелите, че не си спомнят, не са сигурни, както и съдът не взел предвид, че това са
служители на ответника и все още работят там. Никъде в решението не било посочено,
че и ищецът е поискал свидетели и му бил допуснат един, който бил негов бивш
колега, но който малко преди заседанието, в което е трябвало да бъде разпитан, отказал
да се яви, тъй като имал притеснения да не го уволнят. Обяснил това на съда, но това
не било взето предвид и били взети само свидетелите на ответника. Не било взето
предвид и обстоятелството, установено с документи, че подсигуряване на 4+1 основни
стълба е част от длъжностните характеристики на всяка длъжност. Неправилно било
възприето от съда, че се е запознал с ръководните линии VT03a, VT03b, VT07 при
сключване на трудовия договор. Това не било вярно, а те били включвани
впоследствие с анекси към трудовия договор. Оспорва, че представените ръководни
линии Продажби, Свежест, Стокова наличност са действали към момента на
констатиране на нарушения, тъй като те са принтирани листове, които не носят
подписи. Възразява срещу това, че съдът е възприел свидетелските показания на З.М. и
Н.П. относно първото му наказание, тъй като нарушенията били констатирани 6 дни
по-късно на 06.02.2020 г., а нарушението било на ръководни линии, които не били
документи, тъй като нямат подпис и печат. Посочва, че неправилно било възприето, че
няма подпис на седмичен касов отчет, като не е съобразено, че негов подпис е положен
на определеното място, но тъй като трезорът бил без предаване при приключване на
втора смяна, то нямало място за втори подпис. Трезорът бил предаден по правилник,
без липси. Заявява, че отчетите носят негов подпис, но предаването на касите станало в
присъствие на касиерите, но е нямало как да ги принуди да се подпишат. Освен това,
не било доказано, че е бил Ръководител смяна повече от две години. Не били
представени работни графици, седмични отчети, касиерски отчети, товарителници, тъй
като от тях можело да се установи, че не е заемал такава длъжност. Графикът бил
променен в последния момент умишлено, за да бъде ръководител смяна за първи път
от две години и да му наложат наказания. Наложеното наказание било за нарушения,
които не били негови, тъй като проверките били в началото на втората смяна, затова за
тях отговорност носел ръководителя на първа смяна. Поддържа, че е дал обяснения и
не е отказвал даването на такива. Посочва, че в последното заседание ответникът не е
дал Протокол за описи, от който да бъде видно, че продуктите били намерени като
развалени и с изтекъл срок на годност и че са описани в този ден, за който му се налага
наказание. Не били взети и опроверженията относно снимковия материал, който е
представен като доказателство от ответника, тъй като не установяват, че са направени
по време на неговата смяна. Установено било в съдебно заседание твърдението му, а то
било потвърдено и от свидетеля В. и от представените графици, че не е изпълнявал
длъжността, за която е назначен. Не била уважена и молбата му да бъдат изискани
болнични листа и други документи, с които да се удостовери защо свидетелите, които
2
били поискани от ответната страна не се явили в съдебно заседание на 01.10.2020 г.
Трябвало да бъдат наложени санкции на тези свидетели. Моли обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25049081/18.03.2021 г., подаден от въззиваемия „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че не били налице основания за
съединяване на двете дела, цитирани от въззивника, тъй като такова съединяване не е
било изрично поискано от страните, а и съдът сам бил свободен да прецени. Оспорва
възражението за неизслушване на свидетел на ищеца, тъй като в тежест на страните
било да ангажират доказателства за установяване на твърденията си, поради което
страната е следвало да поиска принудително довеждане на свидетеля. Посочва, че
неоснователно е и възражението, че задължението за подсигуряване на 4+1 основни
стълба било включено в длъжностните характеристики на всички служители, тъй като
това не изключвало индивидуалната отговорност на ищеца. Без значение било и
обстоятелството дали ищецът бил запознат с ръководните линии при сключване на
договора или по-късно, но безспорно било, че е запознат към момента на извършване
на процесните нарушения. Липсвало и възражение относно истинността на
представените доказателства. Посочва, че по същество ищецът не оспорва
извършеното нарушение на т. 3.6 от ръководна линия VT03b – каса трезор, като без
правно значение е дали отговорност е търсена и от други служители. Поддържа, че в
тежест на ищеца е било да установи, че длъжността му е била променяна, което не
било сторено в първоинстанционното производство. Заявява, че наличието на протокол
за отписване на въпросните продукти нямало връзка с установеното нарушение,
доколкото това не се оспорва от ищеца, нито в обясненията, нито в съдебното
производство. Ищецът не оспорвал, че е имало такива продукти в нарушение, нито
техния вид и брой. Не оспорвал също така, че е бил във филиала, докато е извършвана
проверката, както и че е запознат с резултатите от нея. Не било и нарушение на
процесуалните правила непредставянето на докозателства за невъзможността на
свидетелите да се явяват в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски.
Против Определение № 20099263/19.04.2021 г., с което решението е изменено в
частта за разноските е постъпила частна жалба вх. № 25079301/10.05.2021 г., подадена
от Д. Н. П.. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Посочва, че е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение своевременно, но то не било обсъдено в
решението. Посочва, че делото се характеризира с обичайна продължителност за този
тип дела – проведени били общо 2 открити съдебни заседания, в едно от които са
събрани свидетелски показания като в същото време искът е по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
3
КТ. Делото не разкривало фактическа и правна сложност, поради което не можело да
бъде завишавано възнаграждението. Делото било елементарно. Освен това, по вина на
ответника било отложено заседание. Независимо, че с определението адвокатското
възнаграждение е намалено, то отново е прекомерно. Моли определението да бъде
отменено и вместо него да се присъди реална сума на адвокатско възнаграждение.
В отговора си по частната жалба „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД поддържа, че тя е
неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 17545/2020 г. по описа на СРС, 79 състав е
образувано по искова молба, подадена от Д. Н. П., с която е предявен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда против „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Л.Б. ЕООД
Е.К.“ КД, в рамките на което считано от 22.11.2017 г. е бил назначен на длъжността
„заместник мениджър филиал“. Поддържа, че със заповед № 86-РП от 13.03.2020 г.,
считано от 14.03.2020 г., трудовото му правоотношение е било прекратено, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, което счита за незаконосъобразно. Сочи, че описаните в заповедта
фактически обстоятелства, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, са
неверни и недоказани. Оспорва да са спазени формалните изисквания за провеждане на
дисциплинарната процедура, тъй като е нарушено правото му на защита срещу
вменените му нарушения. Счита, че твърдяните деяния не осъществяват състава на
никое от тях. Твърди, че е налице несъответствие между нарушенията, описани в
искането за даване на обяснения, констативните протоколи за установяване на
нарушенията и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че
проверката, при която е констатирано неосигуряване свежестта на стокови групи
„Плод и зеленчук“ и „Охладени“, е предварително планирана и умишлено проведена в
негово отсъствие. Поддържа, че му се вменяват задължения и отговорности, които не
са само негови, а и на други служители на ответника – управители, заместници и
отговорници за съответните сектори, които също са били на смяна. Оспорва да е
отказал да даде писмени обяснения, а да е нямал физическа възможност за това още в
конкретния ден, тъй като е бил на смяна. Допълва, че в периода от 22.11.2017 г. до
31.01.2020 г. му е отнета възможността да изпълнява заеманата от него по трудов
договор длъжност „заместник мениджър филиал“, като вместо това му се вменяват
задължения на „общ работник“ по нареждане на управителя на филиала. Заявява, че
точно в деня на проверката на 31.01.2020 г. му е възложено да изпълнява длъжността
по трудов договор без да е уведомен предварително за това, поради което е бил под
4
голям стрес и напрежение. В тази връзка посочва, че проверките на 31.01.2020 г.,
04.02.2020 г. и 06.02.2020 г. са тенденциозно извършени точно в момент, в който му е
възложено да изпълнява реално заеманата от него длъжност. Счита за недопустимо
налагането на дисциплинарно наказание два пъти за едно и също нарушение. Предвид
изложеното, моли съда да признае наложеното му със заповед № 86-РП от 13.03.2020 г.
дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно и да го отмени.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.“
КД като оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 28.02.2013 г.,
като към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „Заместник
Мениджър Филиал“. Твърди, че на 31.01.2020 била извършена проверка от З.М. –
мениджър продажби и Н.П. – Регионален мениджър продажби във филиал 177 на ул.
„****, където работел Д.П.. Към момента на проверката ищецът бил ръководител
смяна като били установени нарушения на установените от работодателя правила –
Ръководни линии Продажби, като не били спазени изискванията за свежест на стоките
в сектори „Плод и зеленчук“ и „Охладени“ и по – конкретно били установени
значителни отклонения от утвърдените стандарти на работодателя. Твърди, че на
04.02.2020 г. Д.П. отново бил ръководител смяна в същия филиал като при проверка
били установени две нарушения. Първото от тях било от 31.01.2020 г. , когато в
качеството му на ръководител смяна и отговорник трезор е допуснал неправилно
изготвяне на отчетите на касиери 12 и 14, както и отново било установено неспазване
на изискванията за свежест на стоките, както и правилата за намаляване на цената на
артикулите. Твърди, че на 06.02.2020 г. били установени отново нарушения от страна
на Д.П. във връзка с предаване на трезора на управлявания от него филиал на
31.01.2020 г. като седмичният отчет отново не бил изготвен съобразно правилата на
работодателя във връзка отчетността на трезорните наличности. Поддържа, че за
всички установени нарушения били изискани обяснения на служители и такива били
дадени писмено и била издадена Заповед № 86-РП/13.03.2020 г. Заявява, че заповедта е
издадена от компетентния орган, при спазване на правилата за налагане на
дисциплинарни наказания, както и е мотивирана. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 28.01.2013 г. между „Л.Б.
ЕООД Е.К.“ КД и Д.Н. П. е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е
приел да изпълнява длъжността „касиер – продавач“. С Анекс от 20.06.2015 г.
заеманата длъжност е променена, като новата е Заместник управител на магазин, а с
Анекс от 01.11.2015 г. ищецът е приел да изпълнява длъжността Заместник мениджър
5
филиал. В длъжностната характеристика, която ищецът не оспорва, че му е връчена е
посочено, че при управление на стоки е имал задължение да подсигури на 4+1 основни
стълба на филиала, като при необходимост е следвало да предприеме мерки за
оптимизация и др. При изпълнение на задълженията си ищецът е следвало да
изпълнява правилата, приети от работодателя – Ръководни линии Продажби VT03a,
VT03b, VT07 – Свежест/Стокова наличност. Съгласно т. 2.13. „Отчитане на каса“ от
раздел „VT03a“, Каса и трезор непосредствено след приключване на смяната касиерът
занася касовото чекмедже и кеш касетката си в офиса на филиала и отчита касата си
заедно с мениджър филиал, заместник мениджър филиал или др. (МФ/ЗМФ/МЗМФ)
при спазване на принципа на 4-те очи, като всеки касов отчет се проверява за разлики
от МФ/ЗМФ/МЗМФ в присъствието на касиера, след което двамата го подписват и го
поставят в определения за това Пулторднер 1 (Касов отчет) под съответната дата. В т. 2
„Работа с касов отчет“ от раздел „VT03b“ е предвидено, че върху касовия отчет трябва
да има подпис на МФ/ЗМФ/МЗМФ, а според т. 3 „Трезор“ всяко предаване и приемане
на трезора се документира с подписите на предаващия и приемащия, като всеки
служител със своя таен код удостоверява, че е спазен принципът на 4-те очи. Съгласно
т. 2 „Артикули с критичен срок на годност“ от раздел „VT07“ стоковите групи, при
които всеки ден се извършва проверка на свежестта (срока на годност) са охладени –
продукти, които задължително се съхраняват в хладилни витрини, видове маргарини,
яйца, прясно месо и прясно птиче месо, плодове и зеленчуци, сладкиши от 1 коридор
(кексове, кроасани, блатове за торти), пресен хляб, като според т. 3.1 посочените
артикули се изтеглят от продажба един ден преди да изтече срокът им на годност, а ако
става въпрос за такива от сектор „Охладени“ цената им се намалява с 30 % в случай, че
разликата между срока за годност и оставащото време за консумация е 6 дни.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
гласни доказателства, че ищецът Д.П. се е запознал със съдържанието на Ръководните
линии – раздели „VT03a“, „VT03b“ и „VT07“. Установява се, че ищецът е участвал в
обучения, организирани от работодателя - на 08.09.2014 г. - „4+1 основни стълба,
любезност, поведение на каса“, на 10.09.2014 г. - „Ротация, свежест, отговорник
свежест“ и „Контрол свежест с МДЕ“, на 11.02.2015 г. - „Инвентаризация, МИС
инвентаризация, организация филиал“ и на 12.02.2015 г. - „Електронно отчитане на
работното време, електронно планиране на работното време, БО, организация офис и
склад“.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите З.С.М. и Н.Г.П. се установява, че на 31.01.2020 г. З.М. - „мениджър –
филиал - мениджър продажби“ при ответника извършил проверка във филиал
„Раковска“, за което съставил констативен протокол. В констативния протокол било
отразено, че е установил „лоша свежест в сектори „Плод и зеленчук“ и „Охладени“, а
именно: репички (5 връзки) – спаружени, банани (1,5 кг) – смачкани, био лимони –
6
течащи (2 мрежи), бейби моркови (4 опаковки) – изгнили, мини краставици (1 тарелка)
– изгнили, моркови на килограм (10 кг) и чушки (0,5 кг) – съсухрени, био червен лук (1
мрежа) – покълнал, круши (0,5 кг) – течащи, чери домати (0,5 кг) – течащи,
франкфуртери XXL (2 броя) със срок на годност 31.01.2020 г.“ Установява се, а и не е
спорно, че към този момент ръководител на смяната е бил Д.П..
Във връзка с констатираните нарушения на 31.01.2020 г. е отправено искане до
Д.П. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ да представи писмени обяснения и е определен
срок до 05.02.2020 г. Ищецът Д.П. е представил писмени обяснения на 03.02.2020 г.
като е посочил, че на 31.01.2020 г. за първи път му е възложено да бъде ръководител
смяна, тъй като в период от около 2 години му е отнета възможността да изпълнява
трудовите си задължения съгласно длъжностната си характеристика и е загубил
практика. Посочил е, че в последния момент е извършена промяна в седмичния
график.
Установява се също така, че на 04.02.2020 г. Н.П. заемащ длъжността
„регионален мениджър продажби“ при ответника, е установил нарушение на трудовата
дисциплина, извършено от Д.П. на 31.01.2020 г., за което е съставил протокол. На тази
дата като ръководител на смяна ищецът отчел касиер № 12 в 20:52 часа и касиер № 14 в
21:16 часа, като върху касовите отчети липсвали подписи на съответните касиери, а
бил положен само негов подпис, което представлявало нарушение на т. 2.13. от
Ръководна линия Продажба (VT03a) – Каса и трезор.
На 04.02.2020 г. Б.Е.Д., заемащ длъжността „мениджър продажби“ при
ответника е установил, че при изпълнение на трудовата си функция като „заместник
мениджър филиал“ Д.П. не е извършил проверка на качеството и ротацията на стоката,
като конкретните нарушения са описани чрез препращане към Приложение № 1 към
съставен констативен протокол – оставени били в продажба следните артикули: жълто
помело с мухъл – 2 броя, изгнила целина – около 3 кг, 41 броя гъби печурка, папая
мека изгнила, нар – изсъхнал, лимони – мухлясали, червени ябълки – меки – нагнили,
което представлява нарушение по т. 6 от Ръководна линия Продажба (VT07). Открити
били артикули в сектор „Охладени“ - 10 броя филе от риба и 4 броя пилешки панирани
хапки/крилца и в сектор „Сух асортимент“ - 12 броя бебешко пюре, които е следвало да
бъдат с намалени цени, тъй като са с малък остатъчен срок за консумация, това не е
било направено, което представлява нарушение на т. 3 от Ръководна линия Продажба
(VT07).
Във връзка с установените на 04.02.2020 г. нарушения били изискани обяснения
от ищеца и той представил писмени обяснения на 06.02.2020 г.
На 06.02.2020 г. Н.П., заемащ длъжността „регионален мениджър продажби“
при ответника, установил, че на 31.01.2020 г. Д.П. е извършил нарушение на т. 3.6. от
Ръководна линия Продажба (VT03b) – Каса и трезор като ръководител смяна и
7
отговорник трезор, тъй като не е осигурил втори подпис на служител върху седмичния
касов отчет за същия ден, издаден в 22:53 часа. На 19.02.2020 г. били поискани
обяснения от Д.П., но в определения срок такива не били представени, поради което
бил съставен протокол за отказ на служителя.
Във връзка с установяване на обстоятелствата от значение за определяне на
тежестта на нарушението и за определяне на наказанието е прието Решение от
22.07.2019 г. по в. гр. дело № 14847/2018 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, е
потвърдено решение № 483863 от 10.09.2018 г., постановено по гр. дело № 13926/2018
г. по описа на СРС, 70 състав, с което е отхвърлен предявеният от Д.П. срещу „Л.Б.
ЕООД Е.К.“ КД иск с правно основание чл. 357 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на наложеното със заповед № 109 от 05.12.2017 г. наказание „предупреждение
за уволнение“.
Със Заповед № 86-РП от 13.03.2020 г. лицата, управляващи и представляващи
„Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на Д. Н. П. и
е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 14.03.2020 г. В
мотивационната част на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание е
наложено на основание чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка
с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Кодекса на труда за следните нарушения, установени във
Филиал 177 на ул. ****: 1. На 31.01.2020 г., около 16:30 часа, при извършена проверка
от З.М. (мениджър продажби) и Н.П. (регионален мениджър продажби) е установено,
че по време на ръководената от Д.П. след смяна не е осигурена свежестта в стокови
групи „Плод и зеленчук“ и „Охладени“, като са допуснати значителни отклонения от
стандартите на (ФИРМА): спаружени връзки репички, изгнили бейби моркови,
покълнал био червен лук, смачкани/черни банани, течащи биолимони, изгнили мини
краставички, течащи круши, течащи чери домати, несвежи моркови на кг, спаружени
червени чушки, франкфуртери със срок на годност 31.01.2020 г., които е следвало да
бъдат извадени от продажба, а не да бъдат на разположение на клиентите; 2. На
04.02.2020 г. при извършена нова проверка по време на ръководената от Д.П. смяна са
установени две дисциплинарни нарушения, за които са съставени 2 броя протоколи – с
първия протокол, подписан от Н.П. (регионален мениджър продажби), З.М. (мениджър
продажби) и С.С. (мениджър филиал), е констатирано нарушение на Ръководни линии
Продажби (вътрешен акт на работодателя с номенклатура VT03), което Д.П. е
допуснал по време на смяната си на 31.01.2020 г., когато е бил ръководител отговорник
Трезор, тъй като в отчетите на касиери 12 и 14 съответно в 20:52 часа и в 21:16 часа е
имало само негов подпис и са липсвали такива на съответните касиери, с което е
нарушен принципът на 4-те очи, което поражда възможност за извършване на
манипулация; с втория протокол, подписан от Б.Д. (мениджър продажби), З.М.
(мениджър продажби) и Н.П. (регионален мениджър продажби), е констатирано
нарушение на задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, свързани с
8
извършването на регулярни проверки на качеството и ротацията на стоката и
прилагането на концепция „Свежест“ съгласно действащите правила. Конкретно е
отразено, че към момента на извършване на проверката (около 14:30 часа на 04.02.2020
г.) след като е осъществил контрол на свежестта Д. П. отново е оставил в продажба
множество артикули с лоша свежест и множество ненамалени артикули в стокови
групи: „Плод и зеленчук“ - помело с мухъл, целина изгнили – около 3,0 кг, гъби 41
тарелки – черни и меки, папая мека/изгнила – около 3,00 кг, нар изсъхнал, лимони
мухлясали, червени ябълки – меки/нагнили, „Охладени“ - ненамалени филе от скумрия
- 10 броя, пилешки панирани хапки/крилца – 4 броя и „Сух асортимент“ – бебешко
пюре – 12 броя; 3) на 06.02.2020 г. е съставен протокол, подписан от З.М. (мениджър
продажби) и Б.Д. (мениджър продажби), с който е констатирано ново нарушение на
Ръководни линии „Продажби“, а именно, че на 31.01.2020 г. при предаване на трезора
липсва втори подпис на седмичния касов отчет, като такъв е бил положен единствено
от Д.П., което също поражда възможност за извършване на манипулация. Посочено е,
че с тези си действия Д.П. е допуснал нарушение на установени в КТ задължения за
точно изпълнение на възложените задачи и законни нареждания на работодателя, както
и задължения, вменени му с 1) Ръководни линии Продажби – VT03a, Ръководни линии
Продажби, Каса и трезор – Целева група: т. 2.13. (отчитане на каса) – липса на подписи
на съответните касиери върху касовите отчети (касиер 12 и 14, 31.01.2020 г.); VT03b,
Ръководни линии Продажби, Каса и трезор – Целева група: т. 2 и 3 „Касов отчет“ и
„Трезор“: броенето да се извършва на принципа на 4-те очи, седмичният касов отчет да
се подписва от двама служители (на 31.01.2020 г. е подписан само от Д.П.), Ръководни
линии Продажби - VT07, Свежест/Стокова наличност – Целева група, т. 3.1. (дата за
изваждане на артикула от продажба – срок на годност – 1 ден; 2) длъжностна
характеристика за длъжността „заместник мениджър филиал“ в частите: подсигуряване
на 4 + 1 основни стълба във филиала (в т. ч. свежест на стоките), регулярни проверки
на качеството и ротацията на стоката и прилагане на концепция свежест съгласно
действащите правила, активна работа във филиала, спазване на корпоративните,
ръководните принципи и принципите на поведение, спазване на ръководните линии и
3) допълнително споразумение от 30.06.2015 г. за ръководство на магазин в частта:
прилагане на 4 + 1 основни принципа на предприятието: чистота, заетост на касите,
свежест/наличност на стоките, приветливост и рентабилност. Поведението на
служителя е квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина, защото
показва трайно неглижиране (немърливост) към основни задължения, съставляващи
основата на заеманата от него длъжност „заместник мениджър филиал“. В заповедта е
посочено, че при определяне вида на наказанието са отчетени дадените от служителя
обяснения. Заповедта е връчена на служителя на 13.03.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
9
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 28.01.2013 г., като ищцата Д.
Н. П. е изпълнявал длъжността „заместник мениджър филиал“ при ответното
дружество.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. По
делото са представени доказателства, че работодателят е поискал обяснения от ищеца
като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарно
производство. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че по отношение на
нарушенията, констатирани с протокол от 06.02.2020 г. не са поискани обяснения и по
10
отношение на това нарушение не спазена предвидената в чл. 193, ал. 1 от Кодекса на
труда процедура. Независимо от това и доколкото по отношение на другите нарушения
са поискани обяснения и такива са дадени от ищеца, то заповедта не е
незаконосъобразна в останалата част.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание са описани нарушенията на трудовата дисциплина
като е визирано неизпълнение на задължения неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 от КТ) и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение (чл. 187, т. 10 от КТ).
Изложени са подробно и фактическите основания за налагане на дисциплинарното
наказание, субективното отношение на служителя, както и са обсъдени дадените от
него обяснения. Въз основа на изложеното, съдът приема, че заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание е мотивирана.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от
събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца виновно.
Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения е
възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с Доклада на делото по
чл. 146 от ГПК. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
първоинстанционния съд във връзка с установяване на извършените нарушения, като
правилно са обсъдени събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната
съвкупност.
Неоснователен е доводът на въззивника, че съдът е основал изводите си само на
доказателствата, събрани по искане на ответното дружество. Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства при съобразяване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото по делото не са ангажирани доказателства
от ищеца, които да опровергават установеното с показанията на разпитаните
свидетели, чиято заинтересованост е посочена от жалбоподателя. Районният съд е
изложил подробни съображения относно това защо кредитира показанията на
разпитаните свидетели, както и не установява противоречия между казаното в
съдебното заседание и установеното с писмени доказателства. Не е допуснато и
нарушение на процесуалните правила във връзка с поискания от ищеца свидетел.
Обстоятелствата, свързани с неявяването на този свидетел не са установени, а и съдът
11
няма задължения да ги взима предвид при постановяване на решението си. Решението
може да се основава само на събраните по делото доказателства, а не и въз основа на
твърденията на страните относно фактите, които ще се установяват с тях.
Неоснователен е и доводът, че решението е неправилно, тъй като съдът не е изискал
доказателства относно причините, поради които не са се явили допуснати на ответника
свидетели. Неявяването на свидетелите, както и причините за това, не се отразяват на
правилността на решението, а могат да бъдат основание единствено страната, която не
ги е ангажирала своевременно, да понесе разноските за съответното съдебно заседание.
Неоснователен е доводът на въззивника във връзка с приложение на
представените по делото вътрешни правила – „Ръководни линии“. На първо място,
съдържанието на правилата не е оспорено от ищеца в първоинстанционното
производство като не е оспорено тяхното съдържание. Едва във въззивната жалба е
направено възражение относно това, че представените от ответника правила не
представляват документи, удостоверяващи приетите вътрешни правила. Поради
липсата на спор в първоинстанционното производство, то не следва въззивния съд да
обсъжда съдържанието на правилата – „ръководни линии“. Установява се от
представените по делото писмени доказателства, че ищецът е бил запознат с тяхното
съдържание, както и че е участвал в обучения за прилагането им. Обстоятелството, че
спазването на част от правилата – 4 + основни стълба е включено в длъжностните
характеристики и на други служители е без правно значение, тъй като безспорно
между страните е, че те са включени в длъжностната характеристика на ищеца и
съответно по делото се установява, че той е бил запознат с тях и е следвало да ги спазва
при изпълнение на трудовите си задължения. Без правно значение е също така дали
ищецът е бил запознат с вътрешните правила при сключване на трудовия договор или
в по-късен момент. От значение е, че към момента на констатиране на извършените
нарушения, той е бил запознат с тях и е преминал обучения, организирани от
работодателя за прилагането им.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Частна жалба вх. № 25079301/10.05.2021г. (изпратена с куриер на 07.05.2021 г.)
е подадена в срок и в определената от закона форма срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната
жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
12
подадена в законоустановения срок – едновременно с въззивната жалба. С
обжалваното определение съдът е уважил направено възражение за прекомерност на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимания размер. На първо място, възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено своевременно - до
приключване на устните състезания преди постановяване на решението. При преценка
на направеното възражение съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност
на делото и да определи справедливо възнаграждение. В този случай, съдът не е
задължен да намали адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС минимум, но не може да определи възнаграждение под него.
В конкретния случай, първоинстанционният съд е изложил подробни
съображения относно това защо определя възнаграждение в размер над предвидения в
Наредба № 1/2004 минимум, които настоящият съдебен състав споделя напълно.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото не съставлява фактическа и
правна сложност. Независимо, че предмет на делото е единствено иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, то е сложно от фактическа страна,
доколкото е свързано с установяване на съществуването на основания за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание, което предполага събиране и обсъждане на
голям по обем писмени и гласни доказателства.
Предвид на изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
за заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски. Във
връзка с направеното възражение на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от В.И. съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдвС, то следва да бъде намалено до размер от 610
лева. Във въззивното производство не са събирани нови доказателства и то е
приключило в едно съдебно заседание, поради което определеното възнаграждение е
справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20006489/10.01.2021 г. по гр.д. №
17545/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав.
13
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25079301/10.05.2021г.,
подадена от Д. Н. П. против Определение № 20099263/19.04.2021 г., с която е
изменено Решение № 20006489/10.01.2021 г. по гр.д. № 17545/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 79 състав в частта за разноските като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Д. Н. П., ЕИК-
8**********, гр. София, ж.к. Западен парк, бл. **** да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К.“
КД, ЕИК-****, с. Равно поле, община Елин Пелин, ул. ****, представлявано от „Л.Б.“
ЕООД, ЕИК - **** сумата от 610 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14