РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Монтана, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500263 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
ОТП Ф. Б. ЕАД , подадена срещу постановеното от РС Лом на 28.05.2021г. решение по гр.
дело № 286/2020г. , с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. К. сумата 1521 лева ,
получена на отпаднало основание , ведно със законна лихва от предявяване на иска .
Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната част е неправилно с доводи за
неправилност изводите на съда, че по отношение присъдените суми не е изтекла
предвидената в закона погасителна давност , за което в жалбата са изложени подробни
съображения . Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и отхвърли като
неоснователен иска за сумата 1521 лева , ведно със законните последици .
Въззиваемата страна Н. К. , чрез пълномощник адвокат Р. Б. , с подаден в срок
писмен отговор оспорва основателността на жалбата . Претендира разноски с приложен
списък .
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
1
С решение на районен съд Лом от 28.05.2021 г., постановено по гр.дело № 286/
2020г. по описа му, на основание чл. 55,ал.1, пр. първо от Закона за задълженията и
договорите / ЗЗД / жалбоподателят ОТП Ф. Б. ЕАД е осъден да заплати на Н.К. 1521 лева ,
получена без основание през периода от 22.08.2014 г. до 09.02.2015 г. по наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Н.К. по изп. дело № 26/2007 г. по описа на ЧСИ А. В. с
рег. № *от КЧСИ, което вземане е признато за недължимо като погасено по давност с
Решение по в. гр. д. № 70/2019 г. на ОС- Монтана, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.02.2020 г. до окончателното
изплащане, като за размера над 1521 лева до предявения размер от 2258, 50 лева искът е
отхвърлен неоснователен. С решението е разпределена отговорността на страните за
разноските по делото с оглед изхода на спора.
Така постановеното решение е валидно . В обжалваната част, с която е осъденото
дружеството –жалбоподател да заплати на Н.К. сумата 1521 лева ,решението е допустимо
постановено по предявен от Н.К. срещу ОТП Ф. Б. ЕАД осъдителен иск за заплащане
сумата 2258.50 лева с твърдения, че е недължимо събрана в хода на принудителното
изпълнение , поради отпаднало основание – погасено по давност вземане .
С оглед твърдените в исковата молба обстоятелства искът е с правно основание чл.
55,ал.1, предложението трето от ЗЗД. Тази правна квалификация е дадена от първостепенния
съд с доклада по делото , извършен в проведеното по делото първо съдебно заседание , като
съответства и на изложените в исковата молба и поддържани в хода на делото от страна на
ищеца фактически обстоятелства за влязло в сила на 03.05.2019 г. решение по в. гр. д. №
70/2019 г. на МОС , с което е признато за установено по отношение на ответника, че ищцата
не дължи сумата от 3492, 38 лв., от които 3219, 17 лв. – главница, 200, 83 лв. лихви и 72, 38
лв. – разноски по изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д. № 31/2007г. по описа на РС Лом
поради погасяване по давност.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.
55,ал.1, предложение първо от ЗЗД, т.е че се претендира връщане на исковата сума като
получена без основание. Дадената от първостепенният съд в решението неправилна правна
квалификация обаче не води до извод за произнасяне по непредявен иск, доколкото с
постановеното решение съдът е разгледал фактите, така както са твърдени и поддържани от
страните в хода на делото . С доклада по чл. 146,ал. 1 от ГПК правното основание е
правилно посочено – чл. 55,ал. 1, пр.трето от ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало
основание , като с оглед тази правна квалификация е разпределена и доказателствената
тежест по спора , съответно е провеждана защита от страна на ответника .
Ищецът е поискал връщане на принудително събрани в полза на ответника суми, за
които впоследствие , в хода на принудителното изпълнение по изп.дело № 26/2007г. по
описа на ЧСИ А.В. с влязло в сила на 03.05.2019г. съдебно решение по гр.д. № 1276/2018г.
по описа на РС Лом е установено, че не се дължат, като погасени по давност. В петитума е
поискал връщането им от ответника, обогатил се неоснователно, на отпаднало основание по
чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД, т. е. ищецът се е позовал на същия юридически факт, от който
2
е извел основанието на иска - влязло в сила съдебно решение по проведен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Първият фактически състав на ч. 55,ал. 1 от ЗЗД , който е посочен в съдебното
решение изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага
от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице
в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. В
конкретния случай няма твърдения от страна на ищеца, че изпълняемото право не е
съществувало , не е възникнало валидно към момента на образуване на изпълнителното
производство, за да се приеме за приложим към спора първият фактически състав на чл.
55,ал. 1 от ЗЗД . Всички данни по делото установяват приложение на третия фактически
състав, а именно връщане на даденото на отпаднало основание , в която хипотеза
основанието за плащане е отпаднало с обратна сила , в случая поради настъпване на нов
юридически факт- изтекла погасителна давност .
Между страните няма спор относно установената с обжалваното решение
фактическа обстановка -издаден срещу ищеца изпълнителен лист от 18.01.2007г. по ч.гр.д.
№ 31/2007г. по описа на РС Лом в полза на Б.ДСК , образуване на изп.дело № 26/2007г. по
така издадения изпълнителен лист с взискател Б. ДСК ЕАД, прехвърляне на вземането в
хода на принудителното изпълнение на настоящия ответник и конституирането му като
взискател по молба от 17.10.2013г. , събрани чрез наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата в хода на принудителното изпълнение за периода от 25.02.2013 г.
до 18.06.2018 г. общо 4 192 лв., от които в полза на взискателя "ОТП Ф.Б." ЕАД са
преведени общо 4 076 лв.. С влязло в сила на 03.05.2019г. решение по гр.д. № 1276/2018г.
по описа на РС Лом по иск с правно основание чл. 439 от ГПК е признато за установено по
отношение на ОТП Ф.Б. ЕАД, че Н.К. не му дължи сумите по изпълнителния лист от
18.01.2007г. , като след влизане в сила на това решение дружеството е възстановило на
ищцата сумата 1817 лева , събрана от нея в хода на изпълнението за периода 20.02.2015г.-
18.06.2018г. , като е приело, че за събраните суми за периода 25.06.2012г.- 09.02.2015г. не
дължи връщане, поради погасяване по давност вземането на ищцата за връщането им с
изтичане на пет годишен срок , считано от момента на разместване на благата .
Основния спор между страните в хода на първоинстанционното производство и с
оглед наведените от жалбоподателя доводи във въззивната жалба се свежда до това погасено
ли е по давност вземането на ищцата за връщане на събраните в хода на принудителното
изпълнение суми за исковия период 23.02.2013г. – 09.02.2015г. .
Трайна и непротиворечива е съдебната практика , че вземането основано на чл. 55,ал.
1 , предложение трето от ЗЗД е изискуемо от отпадане на основанието . Както това е
разяснено с т. 7 от Постановлението на Пленума № 1/1979 г. на ВС, вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишна давност. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
3
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може
да се иска обратно, докато то съществува. По делото е безспорно установено, че решението
по иска с правно основание чл. 439 от ГПК , с което е признато за недължимо вземането по
издадения срещу Н.К. изпълнителен лист от 18.01.2007г. е влязло в сила на 03.05.2019г. ,
поради което и началния момент , в който е станало изискуемо вземането на Н.К. за
връщане на даденото при отпаднало основание е именно влизане в сила съдебното решение
на 03.05.2019г. . Исковата молба за връщане на даденото е подадена на 25.02.2020г. , към
която дата не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД пет годишен давностен срок , считано
от деня , в който вземането е станало изискуемо съгласно чл. 114,ал. 1 от ЗЗД , поради което
и възражението на ответника, жалбоподател в настоящето производство, за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Неприложими към спора са развитите от първостепенния съд в обжалваното решение
, с оглед поддържаните от ответника доводи, за начален момент на течение давността
разместване на благата- получаване на сумите от страна на взискателя по изпълнението ,
доколкото по делото не е установено приложение на фактическия състав на чл. 55,ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, предвиждащ връщане на даденото при начална липса на
основание .
Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че обжалваното решение, с което
ОТП Ф.Б. ЕАД е осъдено да заплати на Н.К. сумата 1521 лева , ведно със законна лихва е
правилно като краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено . В частта, с която
съдът е приел предявения иск за неоснователен над уважения до предявения размер
решението като необжалвано е влязло в сила .
С оглед изхода на въззивното производство , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемия се следват разноски , като установени такива са в размер на 700 лева платено
адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна помощ и съдействие ,
сключен с адвокат Р.Б. . С подаденото от жалбоподателя писмено становище по спора е
направено възражение за прекомерност на претендираното за плащане от въззиваемата
страна адвокатско възнаграждение . Съдът намира, че договореното и платено от
въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева не е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на спора , развил се пред въззивната инстанция, като не
надвишава значително минималния дължим размер адвокатско възнаграждение , определен
по чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. на 336.47 лева , поради което и не са налице
предпоставките на чл. 78,ал. 5 от ГПК за намаляването му .
С оглед предмета на делото – иск с правно основание чл. 55,ал.1,пр.трето от ЗЗД с
цена под 5000 лева, то настоящето решение съгласно чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Лом № 260206 от 28.05.2021г.,
постановено по гр.дело № 286/2020 г. по описа на същия съд в обжалваната част, с която
ОТП Ф. Б. ЕАД е осъдено да заплати на Н. К. сумата 1521 лева, ведно със законна лихва и
разноски, като ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА ОТП Ф.Б.ЕАД гр. *, ЕИК *да заплати на Н. К. от гр. *, ЕГН **********
сумата 500 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5