Р Е Ш Е Н И Е
№ 925 / 12.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Антоанета Метанова, като
разгледа административно дело № 629 по описа на съда за 2020 г., докладвано от
съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира отмяна на
ревизионния акт в обжалваните му части. Излага съображения за постановяването
му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Заявява
претенция за разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата чрез процесуален представител в проведените съдебни заседания, както и
в подадена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
установяване на задълженията му за ДДС за периода 01.01.2018 г. – 28.02.2018 г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001319000859-020-001 / 11.02.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на
НАП Пловдив. От ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001319000859-092-001 / 28.10.2019 г., срещу който жалбоподателят нe е подал възражение. Ревизията е завършила
с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения относно непризнат
данъчен кредит в размер на 7 951,00 лв., с прилежаща лихва в размер на
1 437,92 лв. и допълнително установен ДДС в размер на 271 471,55 лв. с
прилежаща лихва 46 983,42 лв. ревизираното лице е обжалвало по
административен ред. С Решение № 219/15.05.2020 г. директорът на Дирекция "ОДОП"
– Пловдив е потвърдил ревизионния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо
връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден
посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от
ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за
дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното
прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги,
според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен
подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;
2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3.
списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне
на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
През ревизирания период във връзка с
осъществяване на основната си дейност жалбодателят е декларирал, че се явява
изпълнител на ВОД на стоки (замразени гъби – бял и черен трюфел, манатарка) по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС по фактура
№ **********/07.02.2018 г. на стойност 1 357 357,77 лв.
(694 006 евро), издадена от към чешкият търговец Hristo Vasilev
Trifonov с VIN *****. Затова не е начислил ДДС, на
основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, като
вътреобщностна доставка, облагаема с нулева ставка.
Ревизиращите органи, че е налице
нереалност на вътрешнощностната доставка. Аргументирали са се от една страна с
множеството несъответствия в представените от жалбоподателя документи, свързани
с превоза на стоките до чешкия търговец, от друга – с липсата на материални
активи и ненадеждното търговско положение на последния и от трета – със начина
на извършеното плащане. Съдът намира, че изводите на органите по приходите са
обосновани и съответни на събраните в ревизионното производство и по делото
доказателства.
Видно от представения в ревизионното
производство екземпляр 6 за изпращача на международна товарителница (ЧМР) без
номер от 07.02.2018 г. с място на товарене на стоките в Братаница, Пазарджик -
България и място на разтоварване Podvin, Husova
650/19, CHEZ, e че в клетка 24 има поставен единствено
печат на Hristo Vasilev Trifonov *****, без вписани данни за място и дата на получаване, без
информация за лицето приело стоките и подписало ЧМР като получател на същите.
Превозвач по ЧМР е „Асат груп“ ЕООД, МПС с рег. № ***** /нает/. В кл. 22 и кл.
23 е поставен печат на „Асат груп“ ЕООД, липсват поставени подписи на изпращач
и превозвач. В тази връзка не следва да бъде кредитиран представения по делото
екземпляр на ЧМР, с поставен на него подпис на Х. Т., като съставен за целите
на съдебното производство. Предвид липсата на съществени реквизити следва да се
приеме, че посоченият документ – международна товарителница, не доказва реално
извършена доставка на стоки.
Основателни са изводите на ревизиращите
органи, че е нереално търговецът Hristo Vasilev Trifonov **** да е получил въпросната доставка.
Доказателствата, събрани от чешката администрация в тази връзка са категорични:
Мястото, на което Х. В. Трифонов твърди, че е склад, където гъбите са
разтоварвани и складирани представляват общежития за чужденци. На последния е
предоставено само фиктивно седалище, като физически той е пребивавал там само
около 4 дни. Заявил е само настаняване в гр. Прага за периода от 09.03.2015 г.
до 31.01.2016 г. Съгласно информацията от чешката Държавна инспекция по
земеделие и храни Hristo Vasilev Trifonov **** не е бил регистриран като експлоататор на предприятие
за хранителни стоки, като липсва каквато и да е информация за извършвана
подобна дейност от него.
Настоящият състав напълно споделя и
изводите на органите по приходите за симулативност на извършените плащания по
фактурата. Преди всичко, същите са извършени от личната сметка на Х. В. Т. на
личната сметка на Атанаска Здравкова Христоскова, а не по сметките на
търговците. От друга страна са извършвани множество плащания на равни по размер
суми, като липсват каквито и да са данни за произхода на паричните средства,
(както и за евентуалната последваща реализация на евентуално получените стоки).
Методът на плащане посредством използване услугите на свидетеля ИвайлоП., на
когото значителните суми пари са предоставяни в брой, носени в чанта и
съхранявани от последния в магазина му, също
допълва изводът за симулативност на сделката и заплатената цена.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, основани на представени или поискани от него доказателства:
Отразяването на доставката в
счетоводството на жалбоподателя, удостоверено със заключението на вещото лице,
не променя изводът за нейната нереалност. Обстоятелството, че свидетелятП. е
извършил превоз от България до Чехия също не доказва, че с него са доставени
именно процесните стоки в твърдените количества – замразени гъби – бял и черен
трюфел, манатарка. Преди всичкоП. сочи, че не е сигурен дали дали „автомобилът
беше бус „****“ с рег. № *****“. В тази
връзка приложените към жалбата документи за платени
винетни такси в Унгария и Словения на 01.02.2018 г. за МПС с рег. № ****** е
възможно да се отнасят за различно направление по друг извършен курс от това
МПС. Но дори и да се приеме идентичността на процесния товарен автомобил, то
останалите показния на свидетеляП. също не са категорични. От една страна той
сочи, че натоварените трюфели и суха гъба са били няколко кашона, а от друга –
„към стотина кашончета бяха“. Свидетелят не сочи дали се е уверил лично за
съдържанието на кашоните.П. не си спомяня градът, в който е предал стоката,
нито сочи как се е уверил в самоличността на лицето Х. Т.. Освен това е налице
несъответствие и в мястото на разтоварването на стоките съгласно твърденията на
.та на свидетеляП. – пред склад с хладилник, като стоките са натоварени на бус
на Т..
Следователно, както от множеството събрани
доказателства, както в административното произиводство, така и в съдебната фаза
се налага категоричният извод за
нереалност на доставката. Затова, обжалваният ревизионен акт в тази му част
следва да се приеме за законосъобразен.
По аналогични съображения ревизионният
акт е законосъобразен и в останалата му
част във връзка с отказания данъчен кредит на основание
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по 5 бр. фактури с предмет прясна гъба манатарка и пачи
крак, издадени от „Орбит Логистик“ ЕООД с ЕИК ********* през м. 06.2017 г., по
които е приспаднат данъчен кредит общо в размер на 7 951,00 лв. през м. 01.2018
г. В този случай органите по приходите също са счели, че по фактурите, издадени
от посочения пряк доставчик, не е доказано извършването на доставки на стоки по
смисъла на ЗДДС.
Основателен е изводът на ревизиращите, че
е налице фактуриране на стоки към жалбоподателя, без да са налице представени
доказателства за наличие на въпросните количества пресни гъби манатарки и пачи
крак в патримониума на прекия доставчик „Орбит Логистик“ ЕООД. Недоказано с
никакви докателства и неубедително е твърдението, че процесните количества гъби
са закупени от неграмотни роми, в гр. Белово, които отказали да подпишат
договор и не си предоставили личните данни. Не са предоставени и никакви
доказателства за наличието на гъбите по вид и количество в „Орбит Логистик“
ЕООД към датата на издаването на процесните фактури. Липсват и доказателства за
заплащането на гъбите в брой, съобразно отбелязването във фактурите.
Изводите за липса на реална доставка се
подкрепят и предвид липсите на съществени в реквизити в представените пътни
листове за автомобила, с който се твърди, че са извършвани доставките – *****,
рег. № ***** с водач И.Л.. Действително в листовете не са попълнени основни
данни за времето на излизане от гаража и времето на прибиране, имена и подпис
на механик, проверил техническата изправност на автомобила, началният и
крайният километропоказател, часове на тръгване, пристигане и престой и т.н.
Предвид липсата на всички тези данни във връзка с транспортирането на
процесните стоки, правилно ревизиращите органи са приели, че жалбоподателят е
получател именно на стоките по процесните фактури.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, основани на събраните по негова инициатива доказателства.
Наличието на отразяване на стоките в счетоводствата на жалбоподателя и на
„Орбит Логистик“ ЕООД не е достатъчно доказателство за реалността на
доставките. Следва да се има предвид и обстоятелството, че осчетоводяването при
доставчика „Орбит Логистик“ ЕООД едва на 01.01.2019 г. Показанията на
свидетеляЛ. също са твърде общи и от тях не би могло да се установи
действителната доставка на процесните количества гъби и то на процесните дати.
Следователно, и в тази част на ревизионния
акт правилно е направен изводът за нереалност на доставките. Затова,
обжалваният ревизионен акт и в тази му част е издаден в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултстков възнаграждение в минималния предвиден от закона размер, който
в случая съобразно материалния интерес е 5 808,44 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвъля жалбата на „Асат груп“ ЕООД, ЕИК
********* против Ревизионен акт №
Р-16001319000859-091-001/27.11.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който е
обжалван по административен ред и потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, а именно в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 7 951,00
лв., с прилежаща лихва в размер на 1 437,92 лв., както и в частта за
допълнително установен ДДС в размер на 271 471,55 лв. с прилежаща лихва 46
983,42 лв.
Осъжда „Асат груп“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите
разноски по делото в размер на 5 808,44 лв. /пет хиляди осемстотин
и осем лева и четиридесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 6276/26.05.2021г. по адм. дело № 13643/2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОТМЕНЯ Решение
№925 от 12.11.2020г. на Административен съд Пазарджик по адм.д.№629 по описа за
2020г. , като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ по жалба на „Асат груп“ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 7, представлявано от управителя А. З. Х.,
Ревизионен акт № Р-16001319000859-091-001/27.11.2019 г., на органи по приходите
в ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с
Решение №219 от 15.05.2020г., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на
7 951,00 лв., с прилежаща лихва в размер на 1 437,92 лв., както и в частта за
допълнително установен ДДС в размер на 271 471,55 лв. с прилежаща лихва 46
983,42 лв. за ревизираните данъчни периоди м.01 и 02.2018г.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Асат груп“ЕООД със седалище
и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 7, представлявано от
управителя А. З. Х., разноски за водене на делото в размер на 6 250лв. за двете
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.