Решение по дело №98/2022 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. 75“ ЕООД ЕИК *********, село Юлиево, община Мъглиж, против Решение №46/08.02.2022г, постановено по АНД №1358/21г по описа на РС Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление №43-0000701/16.07.2021г издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора, сектор с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 3 000лв на основание чл. 96г ал.1 предл второ от Закона за автомобилните превози за това, че на 12.01.2021г в село Юлиево е допуснал до управление водачът В. Ц. Д. да извърши международен превоз на товари по маршрут от Република Италия до Кралство Испания, видно от СМR №28320, и от тахографски лист за дата 12.01.2021г -13.01.2021г, започнал на дата 12.01.2021г и приключил на 15.01.2021г с МПС [Марка] с рег. №[рег. номер] от категория N3 и прикачено полуремарке с рег №[рег. номер], който не е психологически годен, установено от справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите, в база данни на ИА Автомобилна администрация от 16.06.2021г. Лицензираният превозвач „Т. 75“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността №15713, валиден до 07.07.2026г за международен превоз на товари е лице по чл.2 ал.1 и е извършил нарушение на чл. 57 ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г на Министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно Справката от Регистъра на психологическите изследвания на водачите В. Ц. Д. се е явил на психологическо изследване на 30.10.2017г, с валидност до 30.10.2020г, а след това на 14.04.2021г.

С въззивната си жалба превозвачът е оспорил извършването на нарушението, като се е позовал и на Правото на ЕС, за да твърди обратното на наведения от АНО съставомерен факт за психологическа негодност.

За да потвърди Наказателното постановление въззивния съд е приел за установени съставомерните фактически обстоятелства по възлагане извършването на превоз на 12.01.2021г на водач, чието свидетелство за психологическа годност е валидно до 30.10.2020г, а в периода между тази дата и последващото явяване на 14.04.2021г е допуснато да управлява МПС с цел международен автомобилен превоз на товари в противоречие със задължението по чл. 57 ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г за международен превоз на пътници и товари – лицето по чл.2 ал.1 допуска до управление на пътни превозни средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Всички съставомерни факти са описани в НП, посредством ограничаващите ги спрямо времето и пространството обстоятелства, поради което са спазени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и правилно е приложен материалния закон с налагане на имуществена санкция на основание чл.93г ал.1 предл второ от ЗАвтП – Който допусне водач, който не отговаря на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3 000лв.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Основния довод е за липса на съставомерно фактическо обстоятелство – изтичане на 30.10.2020г на срока на валидност на заключението от 30.10.2017г за психологическа годност на водача, поради не правилно транспониране на Директива 2006/126 ЕО на Европейския парламент и на Съвета с разпоредбите на Наредба №І-157/01.01.2002г за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, установено с Решение на Съда на ЕС по дело С-227/22, според което чл.7 §1 и §3 от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории С, СЕ, С1, Е, D, DE, D1, D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Към датата на извършване на превоза 12.01.2021г не са изтекли пет години, считано от датата 30.10.2017г, когато е издадена картата за психологическа годност с посочен срок на валидност 30.10.2020г. От съда се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.

Ответника Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора не се явява, не се представлява.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да постанови решение за отмяна на въззивния съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С Наредба №І-157/01.10.2002г за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните работи се въвеждат разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелската за управление на моторни превозни средства. Съгласно чл.7 §3 подновяването на свидетелствата за управление на МПС, когато изтече техния срок на валидност подлежи / подчинява се/ на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа и умствена годност за управление, постановени в приложение III за свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E. Срокът на валидност на СУМПС за посочените категории е 10години, а като се има предвид, че при първоначалното му издаване следва водачите да отговарят и на медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложение ІІ и ІІІ, както и че държавите членки могат да ограничат срока на валидност на първоначалните СУМПС включително и с цел увеличаване честотата на медицинските проверки, то се налага извода, посочен и в Решението на Съда на ЕС по дело С-227/22г, а именно: свидетелското за управление на МПС, което е валидно доказва и психологическата годност на неговия притежател. Тази годност е условие, без което не би могло да се издаде нито първоначално, нито последващо СУМПС, поради което и срокът на валидност на проверката за психологическа годност не може да бъде по-кратка от срока на валидност на свидетелското за управление на МПС. При задължителното тълкуване на посочените текстове от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на МПС следва правния извод, че психологическата годност на водача се удостоверява от свидетелство за управление на МПС от съответната категория, чийто срок на валидност не е изтекъл. Докато притежаваното СУМПС е в срок на валидност, то неговият притежател се счита за психологически годен.

В случая АНО не е изследвал притежаваното от водача СУМПС, а вместо това и предвид състава на чл.96г ал.1 от ЗАвтП е изведено заключение, че международния превоз на товари, започнал на 12.01.2021г по възлагане от наказания превозвач е извършен в нарушение на изискванията на чл.58 ал.1 т.3 Наредба №11/31.10.2002г за международен автомобилен превоз на пътници и товари, а именно: водачът трябва да притежава и валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – Наредба №36/15.05.2006г, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл.8 ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006г в ред ДВ бр.69 в сила от 11.09.2012г до 21.10.2022г, Удостоверението за психологическа годност е със срок от 3 години, считано от датата на неговото издаване, освен когато се издава на водач, навършил 65години, а в изключително изброени случаи срокът му на валидност е една година. Поради това, че Наредба №11/31.10.2002г за международен автомобилен превоз на пътници и товари е подзаконов нормативен акт по прилагане на Закона за автомобилните превози, който изисква водачите да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност се урежда от Наредба №36/15.05.2006г на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, АНО и въззивния съд от своя страна са заключили, че притежаването на валидно СУМПС не доказва психологическа пригодност, а този факт се удостоверява само посредством специалния документ, чийто срок на валидност е 3 годишен и по-кратък от срока на валидност на СУМПС. Тази национална законова регламентация сочи без противоречиво на липса на правилно транспониране на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което е следвало да бъде оставена без приложение както от АНО, така и от въззивния съд. След постановяване на Решението по дело С-227/22г на Съда на ЕС е задължително да се счита, че §7 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от момента на нейното влизане в сила не допуска изискванията, от чието изпълнение зависи издаване на валидно СУМПС да бъдат считани за спазени въз основа на друго документ, чийто срок на валидност е по-кратък от срока на валидност на свидетелствата за управление на МПС. Ето защо въззивното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. При този изход от спора на касатора се следва присъждане на възнаграждение за един адвокат по КАНД №98/22г по описа на АС Стара Загора. В хода на въззивното съдебно производство дружеството не е представлявано от адвокат, не са правени искания за присъждане на възнаграждение за процесуален представител.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №46/08.02.2022г., постановено по АНД №1358/21г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление №43-0000701/16.07.2021г издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора с наложена на „Т. 75“ ЕООД ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 3 000лв /три хиляди/ на основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Т. 75“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 200лв /двеста/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД № 98/22г по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.