Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
Гр.Елхово, 05.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд, IV-ти
наказателен състав, в
публичното съдебно заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Доротея
ЯНКОВА
при
секретаря Т.В., като разгледа докладваното от съдията АНД № 58 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е
по депозирана жалба от А.Г.Ж., ЕГН **********
***, против Наказателно постановление № 19-0261-000386 от 12.11.2019 година,
издадено от Г. Х. В. - Началник на РУ-Елхово
към ОДМВР-Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП му е
наложено кумулативно административно наказание – глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
административно нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП, за това, че на 12.09.2019 год. около 23.50 часа в гр.Елхово на ул. „Христо
Ботев“, управлява лек автомобил марка „БМВ 316И” с рег.№ ***, като използва
пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, като от ул.“Ж.Петков“
навлиза в кръстовище с кръгово движение на площад „Христо Ботев“, и умишлено,
чрез форсиране на двигателя и презавиване довежда автомобила до загуба на
сцепление с пътната настилка, автомобила поднася на платното за движение, на
дясно и пързаляйки се описва кръг около фонтана, след което продължава движението си по ул.
„Ж.Петков“.
Жалбоподателят
оспорва издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно и моли за цялостната
му отмяна, с доводи изложената в АУАН и НП обстоятелства да не отговарят на
действителните, както и че не е извършил
вмененото му нарушение.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален
пълномощник – адв.Г.Г. ***. Чрез процесуалния си пълномощник поддържа жалбата
на изложените в нея основалия. Твърди и допуснато процесуално нарушение на
чл.52 ал.1 от ЗАНН. Ангажира гласни
доказателства във връзка с направените от
него оспорвания. Моли жалбата му бъде уважена и съдът отмени обжалваното Наказателно постановление.
Административно-наказващият
орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, изпраща в съдебно заседание
процесуален представител - юрисконсулт Андонова, която оспорва жалбата.
В хода на съдебните прения, последната пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, с доводи в хода на производството да е било
безспорно установено, че жалбоподателя е извършил нарушението описано в обжалваното наказателно
постановление, а наказанието да е
правилно определено. Поддържа становище за липса на допуснати в хода на административно - наказателното производство процесуални
нарушения. Счита, че издаването на НП след
срока по чл.52, а л.1 от ЗАНН не съставлява съществено процесуално
нарушение. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от ЗПП.
РП-Ямбол-ТО-Елхово,
редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата на Ж..
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.Г.Ж. е правоспособен водач на моторни превозни средства от месец октомври
2015г., притежаващ категории „В” и „М”.
Служителите
на РУ-Елхово – разпитаните по делото като свидетели – П.Ж.К. на длъжност
„мл.автоконтрольор” при РУ-Елхово и И.И.С. на длъжност „водач на патрулен автомобил” при РУ-Елхово, на
12.09.2019 год. вечерта са изпълнявали
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. Малко преди
23.50 часа на 12.09.2019 год.
свидетелите П.Ж.К. и И.И.С. при изпълнение на служебните си задължения
спрели за проверка на ул.„Александър Стамболийски“ лек автомобил „БМВ 316И” с
рег.№ ***, управляван от жалбоподателя А.Г.Ж. и извършили проверка на водача и
управляваното от него превозно средство. Като пътник в автомобила на седалката до водача пътувал и
свидетеля Д. П. М.. След проверката жалбоподателят А.Г.Ж., заедно със св.Д. П. М. продължил движението си с л.а. „БМВ 316И” с рег.№ ***,
като водач на автомобила, по
ул.„Ж.Петков“ в посока площад „Христо Ботев“.
От своя страна полицейските
служители - свидетелите П.Ж.К. и И.И.С. също
потеглили със служебния автомобил, като се движили след управлявания от
жалбоподателя автомобил по ул. „Ж.Петков“. Отсечката на ул.„Ж.Петков“, по която
се движили е била с два последователни завоя, първият от които десен, а вторият
- ляв.
Около 23.50
часа жалбоподателя с управляваният от него автомобил достигнал кръстовището на
ул. „Ж.Петков“ с ул. „Христо Ботев“, с къртово движение, като при навлизане в
кръстовището, в който участък се намира и площад „Христо Ботев“, при мокра
пътна настилка, форсирал двигателя на автомобила на максимални обороти и
презавил, в резултат на което автомобилът загубил сцепление, поднесъл надясно и започнал да се пързаля по пътната настилка като описал кръг около
фонтана на площад „Христо Ботев“, намиращ в центъра на кръговото движение. След
това жалбоподателя насочил управлявания от него автомобил отново към улица
„Ж.Петков“. Действията на жалбоподателя
били възприети от движещите се след него полицейски служители - свидетелите П.Ж.К.
и И.И.С., които към момента на навлизане
на жалбоподателя в кръговото движение се намирали на около 20 метра след него,
след като били преминали и последния
ляв завой на ул. „Ж.Петков“. След като жалбоподателя
преминал през кръговото движение на ул. „Христо
Ботев“ и навлязъл отново в ул.„Ж.Петков“ свидетелите П.Ж.К. и И.И.С. го спрели
за проверка. На място били извикани и
други полицейски служители. В хода на извършената проверка св.П.Ж.К. на място
съставил срещу жалбоподателя, в негово
присъствие и в присъствието на св. И.И.С., Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №
93560/12.09.2019г., за това, че на
12.09.2019 год. в 23.50 часа в гр.Елхово
на ул. „Христо Ботев“, като водач управлява лек автомобил марка „БМВ 316И” с
рег.№ ***, като използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
от ул.„Ж.Петков“ навлиза в кръстовище с
кръгово движение на площад „Христо Ботев“, и умишлено, чрез форсиране на
двигателя и презавиване довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната
настилка, автомобила поднася на платното за движение, на дясно и
пързаляйки се описва кръг около
фонтана, след което продължава движението
си по ул. „Ж.Петков“ в посока ул.“Ал.Стамболийски“. Констатираното нарушение
актосъставителят квалифицирал по
чл.104б, т.2 от ЗДвП. След съставяне на акта св.К. го предявил
на жалбоподателя.
АУАН е
подписан от актосъставителят, свидетеля по акта и от нарушителя Ж., като на
последния, на същата дата срещу подпис е връчен и препис от акта. Нарушителя
при предявяване на акта не е направил възражения.
В тридневният
срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателят Ж. е депозирал писмено
възражение пред административно-наказващият орган, в които е заявил, че на 12.09.2019 год. около 23.00 часа е бил
спрян за проверка от полицейски
служители, след извършената му проверка продължил към
кръговото, където направил обратен
завой, но поради мократа пътна настилка автомобила му поднесъл и не
успял да го овладее.
Въз основа на
съставения АУАН № 93560 от 12.09.2019г. на 12.11.2019 година Началникът на
РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г. Х. В., е издал обжалваното Наказателно
постановление №19-0261-000386 против жалбоподателя А.Г.Ж., като констатираното
с АУАН административно нарушение е описано по идентичен начин, но и с възведен
допълнителен текст в обстоятелствената част, който буквално съдържа текстовото
възпроизвеждане на нарушената правна норма, а именно: „водач на МПС използва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари”. С наказателното
постановление административно наказващият орган за нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП наложил на Ж. на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП кумулативно
административно наказание - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 08.02.2020г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа му в разписката към НП, а жалбата на Ж. е входирана пред АНО на
12.02.2020г.
Към АНП е
приложена справка за нарушител /водач/ от 06.03.2019г., издадена на името
на жалбоподателя Ж., от която е видно,
че същият е придобил правоспособност на водач категория - В и М на 20.06.2016г.
От същата справка се установява, че преди 12.09.2019 год. Ж. е бил санкциониран няколко пъти за
различни по естеството си административни нарушения по ЗДвП с влезли в сила НП
и фишове. От справката се установява и издаването на НП, невлязло в сила, за друго нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП -
НП № 19-0261-000033/07.02.2019г., издадено във основа на АУАН Д 546347/04.02.2019г.
От
приложените към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 година и Заповед
8121з-825/19.07.2019г. и двете на Министъра на МВР, втората допълваща първата,
приети като доказателства по делото, се установява материалната компетентност
на издалия процесното НП – началника на РУ – Елхово при ОДМВР
- Ямбол, да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, както
и материалната компетентност на актосъставителя, констатирал процесното нарушение.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установено въз основа на показанията на
свидетелите П.Ж.К., И.И.С. и Димитър Петров Мурданлиев, последният допуснат на
страната на жалбоподателя /без родствени връзки с жалбоподателя/, приятел на
жалбоподателя, пътувал като пътник в
автомобила по време на соченото в НП нарушение, както и въз основа на приобщените по делото по
реда на чл.238 от НПК във вр. чл.84 от
ЗАНН писмени доказателства.
Показанията
на тримата свидетели по отношение на
релевантните факти, че на 12.09.2019 год. около 23.50 часа жалбоподателя е управлявал лекия автомобил „БМВ 316И” с рег.№ *** по ул.“Ж. Петков,
навлязъл е в кръговото движение на площад „Христо Ботев“, изгубил е контрол при
движението си в участъка на кръговото
движение и след това е продължил
по ул.“Ж.Петков“ са
непротиворечиви. Налице е противоречие в свидетелските показания относно
обстоятелството жалбоподателя увеличил
ли е силно скоростта на двигателя при навлизане в кръговото
движение. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Ж.К. и
И.И.С. относно това обстоятелство. Видно от показанията им и двамата са
възприели звука от форсирането на
двигателя, а от друга страна показанията им са и логични с оглед
установения и непротиворечив по делото
факт, че жалбоподателя е загубил контрол върху управляваното от него моторно
превозно средство и последното е
загубило сцепление с пътната настилка, което се явява логична последица
от силното подаване на газ към двигателя /форсирането на двигателя/. От друга
страна показанията на св. Д. П. М. са нелогични, доколкото настъпилия резултат,
а именно загуба на контрол върху управляваното МПС и загубата на сцепление на
МПС с пътната настилка не биха могли да
са в резултат единствено на мокра пътна настилка при движение с допустимата за
населено място скорост на движение. В подкрепа на показанията на свидетелите П.К.
и И. С. са и дадените от жалбоподателя
писмени сведения, в които същият е
посочил, че е навлязъл с висока скорост
в кръговото движение на площад „Христо Ботев“.
Предвид
горното съдът не кредитира показанията на св. Д. П.М., че жалбоподателя при
навлизане в кръстовището с кръгово движение не е увеличил рязко скоростта на
управляваният от него автомобил. По отношение на пътните условия към момента на
нарушението, а именно мокра пътна настилка, съдът кредитира показанията на св.Д.
П. М., които в тази им част не се опровергават от доказателствената съвкупност.
Свидетелите К.
и С. като очевидци на деянието, възпроизвеждат непосредствените си впечатления
за обстоятелствата при извършване на нарушението, както и относно изпълнената
административна процедура по съставяне на АУАН. В подкрепа на тези гласни
доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства, приложени към АНП. Не се събраха доказателства по делото
въз основа на които да се приеме заинтересованост от страна на свидетелите П.К. и И. Стойков. По делото не са налице доказателства които да
опровергават показанията им относно
мястото на което са се намирали към
момента на извършване на нарушението -
на около 20 метра преди кръстовището на ул. „Ж.Петков“ с ул.“Христо
Ботев“, след излизане от ляв завой на ул.„Ж.Петков“. Липсват и убедителни доказателства
които да опровергават и показанията им,
касаещи обстоятелствата относими към поведението на жалбоподателя на площад
„Христо Ботев“, като показанията на свидетеля Д. П. М., по отношение на тези
обстоятелства съдът вече посочи, че не кредитира. По изложените съображения
показанията на свидетелите полицейски служители съдът приема за достоверни,
обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата
еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи
както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Предвид
горното доводите на процесуалния пълномощник на жалбоподателя, за
недостоверност на показанията на тези двама свидетелите, касаещи
обстоятелствата настъпили на площад Христо Ботев“ не се възприемат от съда.
Показанията
на св. Д. П. М., извън частта им която съдът
посочи, че не кредитира, също
се възприемат като непротиворечиви и
логични.
Писмените
доказателства като редовни от външна страна и относими към предмета на делото се кредитират от съда.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата
от АНО и изложена в акта, респ. в НП.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, въз основа на
изложената фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения
7-дневен срок и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Преценена по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Извършвайки
служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП от процесуалноправна
страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за
отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Актът и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност, съгласно чл.37, ал.1 б.”б” от ЗАНН, вр.чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 вр.с ал.1, б.”а” от ЗАНН. Материалната компетентност
съгласно цитирания чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП, съответно на актосъставителя -
св.П.К. – на длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ-Елхово и на издалия атакуваното
НП - Г. Х. В. - Началник на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, в случая произтича от
приобщените по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 година и Заповед
8121з-825/19.07.2019г. и двете на Министъра на МВР.
АУАН и НП са
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл.57 от ЗАНН. Издаването на НП след изтичане на едномесечния срок по чл.52,
ал.1 от ЗАНН не съставлява съществено
процесуално нарушение. Едномесечния срок
по чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне от страна на наказващия орган по
административнонаказателната преписка е инструктивен, а не преклузивен и с
изтичането му правото на административнонаказващият орган да издаде наказателно
постановление не се преклудира, при положение, че не е изтекъл предвиденият в
чл. 34, ал. 2 от ЗАНН шестмесечен срок, а в случая последният не е бил изтекъл към момента на издаване на
обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения възраженията
на процесуалния пълномощник на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл.52 от ЗАНН не се възприемат от съда.
Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и
ясно, посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и
мястото на извършване на нарушението, посочена е нарушената норма. Посочена е
прецизно, надлежно и ясно както от актосъставителя в АУАН, така и от АНО в НП
нарушената материално правна норма на чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и наложеното
на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП с НП кумулативно наказание за процесното
административно нарушение, е индивидуализирано по вид и размер. Налице е
единство между фактическото обвинение и приложената санкционна разпоредба за
административното деяние, което е формулирано ясно и недвусмислено, поради
което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на нарушителя, а
и в съдебно заседание не се ангажираха доказателства, оборващи възприетата от
актосъставителя и АНО фактическа обстановка, даващи основания да се заключи, че
действителната такава е различна от описаната в АУАН и в НП.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
С нормата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят
въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на
§6 т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.
”Христо Ботев” в гр.Елхово е отворена за обществено ползване.
В настоящия
случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
производството гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П.К. и И.
Стойков, и отчасти от показанията на св.
Д. П. М., всички очевидци, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят А.Ж.
на 12.09.2019 г. около 23.50 часа, управлявайки лек автомобил марка „БМВ 316И”
с рег.№ ***, при навлиза в кръстовище с кръгово движение от ул.“Ж.Петков“ на ул. „Христо Ботев“, в
района на площад „Христо Ботев“, чрез форсиране на двигателя и презавиване е
довел управлявания от него автомобила до загуба на сцепление с пътната
настилка, в резултат на което автомобила
е поднесъл на платното за движение, на дясно и
пързаляйки се е описал кръг около
фонтана на площада.
Водачът е
допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на
хора и товари. Същият преднамерено е извел автомобила извън контрол, чрез
прекомерно подаване на газ и презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението
на гумите с пътната настилка и за това поведение на водача не е имало каквато
и да било обективна причина. Форсирането на двигателя при навлизане в
кръстовището с кръгово движение без основателна причина, /такава дори не се
твърди/ по несъмнен начин сочи, че
загубата на сцепление на превозното
средство с пътя и преплъзването му по асфалта не са резултат от случайно събитие възникнало на пътя, е
умишлено целено.
Подобно
поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
За пълнота
следва да се посочи, че именно с оглед високата обществена опасност на деянието
законодателят е въвел нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017
година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата
страна.
От изложеното
се налага извода, че водачът не е използвал пътя, отворен за обществено
ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Жалбоподателя
е действал умишлено, при пряк умисъл, като е съзнавал, че като водач на
управляваното от него МПС, ползва пътя, отворен за обществено ползване, за
други цели. Съзнавал е общественоопасните последици от деянието си и е искал
настъпването им.
Предвид горното неоснователен е доводът на
процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност от страна на
наказващият орган на вмененото за извършено от санкционираното лице Ж.
административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДВП.
При така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят А.Г.Ж.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.
Правилно
административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението
санкционна норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. Последната предвижда за нарушението по
чл.104б, т.2 от ЗДвП кумулативно административно наказание глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от
12 месеца, т.е. и двете наказания са във
фиксиран размер. Наложеното от административно наказващият
орган кумулативно наказание – глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, е правилно
определено по размер, като съдът не би могъл да ревизира тези наказания в
насока на намаляване.
Не може
случаят да се квалифицира и като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото според отразеното в справката за нарушител/водач/ се установява, че
преди настоящото деяние спрямо Ж. е било издавано и друго НП за същото такова
нарушение. Самото процесно нарушение не
се характеризира с по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид, липсват и доказателства за многобройни или изключителни
смекчаващи административната отговорност обстоятелства. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност.
По изложените
съображения, съдът следва да потвърди атакуваното Наказателно постановление
изцяло като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед
изхода на делото и съобразно направените искания на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, на ОД на МВР-Ямбол следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на
чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита
по дела по ЗАНН, чл.27 "е" от Наредбата за заплащане на правната
помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОД на
МВР-Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, Елховският районен съд:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно
и правилно
Наказателно постановление № 19-0261-000386 от 12.11.2019 година,
издадено от Г. Христов Вълев - Началник на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, с
което на А.Г. ***,
с ЕГН **********, на основание
чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП е
наложено кумулативно административно наказание – глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Г. ***, с
ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-Ямбол сумата от 90.00 /деветдесет/
лева, представляващи направени по делото
разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Д.Янкова/