Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. Свищов, 25.09.2019г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 26.07.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при участието на секретаря, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 248 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал.2 от СК.
Ищецът Т.Н.Ч. *** твърди, че от съвместното си
съжителство с ответницата Р.Д.Р. *** имат
дете – малолетната М.Т.Ч, родена на ***г. Заявява, че страните са
работили в гр. С., където се запознали и заживели заедно. Взели решение да имат
дете и така на 10.04.2017г. се родила дъщеря им. Малко след раждането на
детето, страните се преместили да живият в гр. П., като се установили в жилище,
собственост на родителите на ищеца. Последните помагали при отглеждането на
детето. През м. август 2018г. отношенията между страните се влошили, настъпил
пълен разрив, довел до тяхната раздяла. Ответницата напуснала жилището заедно с
детето и се прибрала в дома на майка си в с. ****, общ. Свищов. По този начин
били преустановени контактите на бащата с детето.
Моли съда да постанови решение, с което на бащата бъде
определен режим за лични отношения с малолетното дете М.Т.Ч, родена на ***г. по
следния начин: до навършване на тригодишна възраст на детето – всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10,00 ч. до 16,00 ч., както и да го взима при себе
си за по 30 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен
отпуск. След навършване на тригодишна възраст на детето – всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца с приспиване от 10,00 ч. в събота до 16,00
ч. в неделя, както и да го взима при себе си по 30 дни през лятото, когато
майката не ползва платения си годишен отпуск. Моли за предварително изпълнение
на решението. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба. Заявява, че действително страните са
родители на малолетното дете и че са живели заедно до м. август 2018г. в гр. П.,
като след 08.08.2018 майката живее в с. ****, общ. Свищов. Твърди, че причината
за раздялата е осъществено насилие от страна на ищеца върху ответницата. След
постановяване на нейна защита по ЗЗДН насилието рецидивирало като било упражнено
от ищеца по отношение на малолетната им дъщеря. Имало образувани съдебни
производства по реда на ЗЗДН и НК . Твърди, че с Решение №184 по гр. д. №
1118/2018г. на РС Свищов съдът постановил ищеца да се въздържа от домашно
насилие спрямо ответницата и малолетната им дъщеря М.. На основание чл. 5, ал.1
,т.3 от ЗЗДН съдът му забранил да приближава на по-малко от 200в. майката и
детето в присъствие на майката, както и ползваното от тях жилище в с. ****,
общ. Свищов. Със същото решение било определено местоживеене на детето при
майката. Въз основа на съдебното решение била издадена и заповед да защита от
домашно насилие на майката и на детето. Твърди, че преди това имало образувано
друго гр.д. № 875/2018ж. на РС Свищов, по което съгласно Решение
№155/20.09.2018г. по това дело съдът издал заповед №8/20.09.2018г., с която
ищецът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата. Предвид
на това раздялата между страните е наложена от ищеца чрез противоправно и
виновно поведение от негова страна. В нарушение на последно цитираната заповед
ищецът упражнил отново домашно насилие в гр.Свищов, докато майката носела
детето на ръце. Причинил ѝ травматични увреждания, които домели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Освен това същият отправял
закани за убийство на пострадалата. В тази връзка било образувано наказателно производство
за нарушената заповед за защита за домашно насилие и отправените закани за
убийство, които са предизвикали основателен страх от пострадалата.
Производството приключило с одобрено споразумение по НОХД №372/2018г. на РС
Свищов. Посочва, че в мотивите на съда на гр. д. № 1118/2018г. ищецът е
определен като „лице с агресивно поведение“, а съобразно ППВС №1/1974г. към действащата правна уредба при спор между
родители по личните отношения с децата, съдът следва съобрази личността на
бащата. Освен това спрямо ищеца действа и издадената заповед за домашно насилие
по гр. д. №1118/2018г. на РС Свищов, която е за срок от 18 месеца и съгласно
която на ищеца забранено да приближава на по-малко от 200м. и детето в присъствие
на майката. Това налага извода, че претендирания контакт на лични отношения на
ищеца с детето не може да бъде осъществен. Смита, че искането за допускане на
предварително изпълнение на решението е процесуално недопустимо. Относно
претенцията за разноски, то съгласно актуалната съдебна практика, всяка от страните
понася разноските, които е направила.
В съдебно заседание ищеца лично и с упълномощения
повереник адв. Б.Г. поддържа исковата си молба, като моли претенцията му да
бъде уважена.
В съдебно заседание ответницата лично и с пълномощника
си адв.П.Д. поддържа отговора на исковата си молба, като претенцията бъде
отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са
родители на малолетното дете М.Т.Ч, родена на ***г. видно от Удостоверение за
раждане, издадено по Акт за раждане №629/18.04.2017 г. на Столична община Триадица.
Между страните е безспорно, че детето им е родено от извънбрачно съжителство.
По
делото са изискани и изготвени социални доклади.
В
доклада на ДСП гр.Свищов е отразено, че на 08.08.2018г. майката става жертва на домашно насилие
отстрана на бащата и взема решение да се премести в с.****, общ.Свищов в дома
на майка си. Майката завела дело и било образувано гр.д. №875/2018г. на РС
Свищов по реда на ЗЗДН.
В социалния доклад е отразено, че
била издадена заповед за защита от домашно насилие, според която бащата трябва
да се въздържа от домашно насилие спрямо майката, забранено му е да приближава
обитаваното от нея жилище на разстояние по-малко от 100м. и местата за социални
контакти и отдих за срок от 6м. Въпреки това, майката не ограничавала
контактите на бащата с детето, както и контактите на детето с неговите
прародители по бащина линия. На 04.11.2018г. майката и родителите на бащата
направили уговорка да се срещнат с детето на територията на гр. Свищов . Тогава
майката станала отново жертва на насилие от бащата. Във връзка с това било
образувано БП №415/2018г. по описа на РУ на МВР Свищов, приключило с одобрено
споразумение по НОХД №372/2018г. на РС Свищов. РС Свищов издал и заповед
№11/26.11.2018г., в която задължава бащата да се въздържа от домашно насилие,
забранява му да приближава на по-малко от 200м. майката и малолетното дете в
присъствието на майката ползваното от тях жилище в с.****, общ.Свищов, както и
местата за социални контакти и отдих, детски площадки в същото населено място
за срок от 18 месеца. Майката завела и НЧХД №426/2018г. с граждански иск за
претърпени неимуществени вреди, като делото приключило със споразумение между
двете страни. Посочено е още, че на 03.01.2019г. в ОЗД при ДСП гр.Свищов бащата
е депозирал заявление, с което моли да му бъде оказано съдействие да разбере
при какви условия се отглежда дъщеря му. Регистриран бил сигнал и било
направено социално проучване, което установило, че основните потребности от
подслон, храна и емоционален комфорт на детето са задоволени адекватно от
майката. Не били констатирани рискове за здравето на детето. Пред социалните
работници майката споделила, че при разговори на детето с бащата по Вайбър, той
започвал да я обижда и да я псува, което плашело детето. Посочено е в социалния
доклад, че детето се отглежда при майката по адекватен начин. Жилището е чисто,
подредено, детето има място за лично пространство и сън. Посочено е, че детето е
в ниска възраст, няма специфичен режим на отглеждане. Последният е съобразен с
възрастта на детето. Детето контактува с деца на сходна възраст. Майката
получава обезщетение за отглеждане на дете. Семейството на майката има изграден
приятелски и семеен кръг, който я насърчава и подкрепя. Посочено е, че детето е привързано силно към
майка си и баба си. Според майката бащата бил с променливо поведение.
Същевременно майката не желае да ограничава контактите му с детето.
Видно от социалния доклад на ДСП
гр.П. е установено следното: Страните са живели на семейни начала от 2015г.
Обитавали жилище собственост на майката в гр.С.. След като майката забременяла,
те решили да се изместят в гр.П.. Нанесли се в апартамент, собственост на
родителите на бащата. На 10.04.2017г. се родила дъщеря им. Всички разходи
свързани с раждането били платени от бащата и родителите му. По данни на бащата
на 08.08.2018г. двамата родители се скарали. СъжитЕ.та му се ядосала, обадила
се на майка си. На следващия ден тя се изнесла и заминала с детето при майка си
в с.****, общ.Свищов. След това тя не вдигала на бащата и на неговите родители.
Едва на 20.09.2018г. майката позволила на бащата да се види с детето. Била
издадена заповед за защита от домашно насилие, според която бащата трябва да се
въздържа от домашно насилие спрямо майката, както и му е забранено да приближава
обитаваното от нея жилище в с.****, общ. Свищов на разстояние по-малко от 100м.
и местата за социални контакти и отдих за срок от 6м. На 26.11.2018г. била
издадена нова заповед за домашно насилие, според която бащата не може да
приближава на по-малко от 200м. майката и малолетното дете, ползваното от тях
жилище в с.****, общ. Свищов, както и местата за социални контакти и отдих,
детски площадки в същото населено място. Бащата споделил пред социалните служители,
че майката общува с бабата на детето бащина линия. Твърдял, че е търсил вариант
детето да се предава пред бабата и дядото по майчина линия, но майката, която
първоначално се съгласила, впоследствие отказала. Тя винаги присъствала на
срещите между детето и родителите на бащата. Бащата казал, че по Коледа майката
му позволила да види детето през социалните мрежи. Споделил още, че въпреки че
нямало съдебно решение за издръжка, той плащал по 140лв., а неговите
родители дали на майката
1000лева.Изпращал бил и подаръци. Посочено е, че бащата е трудово зает и
получава заплата от 1500лева. Посочено е, че детето все още не посещава детска
ясла. В заключение е
посочено, че основната грижа по отглеждането на детето е поета от майката.
Посочено е, че в интерес на детето е да се определи режим на лични контакти на
детето с бащата, за да запази емоционална връзка в интерес на детето е да
общува и с роднините по бащина линия.
Видно от представената служебна бележка с изх. №65/17.04.2018г.,
издадена от Директора на ДГ „****“ с.**** е, че детето М. Ч. е записана и
започнала да посещава редовно посещава
детската градина.
Видно от представените трудов договор №44/08.05.2019г.
ответницата е трудово ангажирана и получава трудово възнаграждение в размер на
612лв.
Св.Н. Ч. – баща на ищеца, изложи, че докато
ответницата и ищеца живели заедно, двамата със съпругата си ги подпомагали в
отглеждането на детето от навършване на тримесечна възраст и нямали проблеми.
Бащата много обичал дъщеря си, както и свидетелят и съпругата му, но майката
откакто заживяла в с.**** не разрешавала много да го виждат. Търсели майката и
на двата ѝ известни телефона, но никой не отговарял. Случвало се да
отговори чак след няколко дни. За два месеца бил виждал детето само един път. Заявява,
че когато синът им и ответницата се карали, той и съпругата му веднага отишли в
апартамента им. Свидетелят е запознат с обстоятелствата около първото домашно
насилие осъществено от синът му спрямо ответницата. Във въпросната нощ след
скандала синът им отишъл да спи в дома им. На следващия ден ответницата си
събрала багажа и с братовчед, който дошъл да я вземе, се прибрала при майка си
в с.**** с детето. Свидетелят заяви, че е наясно с дневния режим на детето,
като го описа подробно. Свидетелят изложи и обстоятелствата около второто
домашно насилие, което станало в центъра на гр.Свищов. Самият той станал
свидетел на случилото се. Посочва, че ако майката била позволила на синът им да
вземе детето, което било протегнало ръчички към него, нямало да се случи последвалото
домашно насилие. Преди това свидетелят я молил да даде детето за пет минути, но
тя не се съгласила. Според свидетелят по този начин ответницата предизвикала
скандала, защото не му позволявала да вземе детето си. Сочи, че докато живеели
заедно бащата помагал на майката, вземал храна от детската кухня. Свидетелят
сочи, че когато страните се разделили, детето им било навършило една година и
четири месеца. До тогава той и жена му
вземали при себе си детето, обикновено за петък, събота и неделя, докато
в това време родителите почивали, ходели на театър, заведения, кино. Посочи, че
когато бащата идва в Свищов, той пътува със собствения си автомобил, но пътят е
дълъг, около 300км. в едната посока, като с него пътуват и свидетелят и
съпругата му. Към момента бащата работи във фирма на осемчасов работен ден, с
20 дни отпуск.
Според св.М. Ч. – майка на ищеца, двамата родители на
непълнолетното дете към момента са в лоши отношения, живеят разделени от 8-ми август.
Свидетелката изложи, че тя и съпругът ѝ живеели в гр.П., а синът им в
отделно жилище в същия град. Докато страните били заедно, бащата участвал в
отглеждането на детето, въпреки, че ходел на работа и „не бил сменял памперси“.
Свидетелката и съпругът ѝ помагали при отглеждането на детето още от тримесечната
му възраст - често приготвяла храна,
която изпращала на страните, а също вземала детето при себе си, за да могат
страните да посещават заведения, театри, да ходят на екскурзии. Според
Свидетелката
бащата обичал детето си. Тя имала снимки на телефона си, на които се виждало
колко щастливо е детето с неговия баща. След раздялата на страните бащата искал
да вижда детето, включително по социалните мрежи Скайп и Вайбър, но контактът
се осъществявал трудно. Същото било с нея и съпругът ѝ, които пишели на
майката и чакали по няколко дни, за да им отговори. Даже синът ѝ купил
телефон на ответницата, но тя сменила номера си. Свидетелства за случка станала
в центъра на града, при която майката категорично отказала бащата да види
детето и това било причината ищецът да удари ответницата. Преди този случай Т.
имал забрана да приближава Р., заради първия бой, който се случил в
апартамента, в който страните живеели в гр.П.. Тогава Свидетелката и съпругът
ѝ отишли още в същата нощ в апартамента им, но видими следи от боя по Р. нямало.
Едва на следващата сутрин Свидетелката видяла посиненото ѝ око. След
раздялата бащата идвал с родителите си да вижда детето, но не често, като
съчетавал идванията си с делата водени срещу него.
Свидетелката Е. Д. – майка на ответницата, страните не
живеят заедно от 8-ми август миналата година. От тогава дъщеря й живее при
Свидетелката заедно с детето. След раздялата ищецът бил осъден за домашно насилие
над дъщеря й на два пъти. Първият случай станал на 7-ми срещу 8-ми август
миналата година. При този случай ищецът й се обадил по телефона и й казал, че е
пребил дъщеря й. По-късно от дъщеря си научила, че докато разговарял с нея (Свидетелката),
ищецът с едната ръка държал телефона, а с другата налагал ответницата. След
този случай страните се разделили, а срещу ищеца била издадена ограничителна
заповед да не приближа ответницата на 100 метра, да не я подлага на насилие.
Сочи, че следите от това домашно насилие се виждали още месец след инцидента,
освен това ясно личали следите от зъби по гърба й и синините, оставени от боя с
кухненска дъска. Свидетелката заявява, че това не бил единствения случай на
насилие упражнено от Т.. Случвало се много пъти ищецът да бие ответницата, като
имало случаи в които побоят бил нанасян докато детето е в ръцете на майката. Ищецът
не спазил забраната да не упражнява насилие над ответницата и да не я приближава
на по- малко от 100м. Имало и втори случай на домашно насилие, при което й избил
зъб. Заявява, че след като дъщеря й се изместила да живее с детето при нея,
бащата общувал с него по „Вайбър“, но в повечето време се заяждал с майката.
Цитира ищеца, като твърди, че бащата се заканвал да научи детето да псува майка
си и баба си, като ги нарекъл „селски пръчки“. Относно временно определения
режим на лични контакти на бащата с детето Свидетелката изтъкна, че бащата не го
спазвал стриктно. Свидетелката посочи, че детето вече започнало да посещава
детска градина, а хранителният му режим бил следния: обяд в 12,00-12,30ч. и до
13,00ч. детето задължително се слагало да спи, защото след това започвало да
нервничи. Сънят продължавал до 15,30ч. Случвало се детето да боледува и тогава
майката го оставяла за седмица в къщи без да посещава детска градина. Сочи, че
телефонът, който дъщеря й ползвала бил на името на ищеца и той го не го
заплащал винаги, поради което той често бивал изключен от мобилния оператор. Поради
тази причина ответницата си сменила номера. Сочи, че към настоящия момент
бащата заплаща издръжка в размер на 140 лева месечно.
Свидетелката Л.П. – леля на ответницата, изложи, че
причината страните да се разделят е нанесения побой над племенницата й от ищеца
на 7-ми август на миналата година. Късно вечерта сестра й – майката на
ответницата й се обадила и я помолила синът на Свидетелката да отиде с колата още
на следващия ден и да прибере Р.. Твърди, че видяла последиците от побоя – Р.
имало насиН. око, ръката и кракът й били сини. След този случай имало и втори случай на насилие, при който ищеца
счупил зъб на ответницата. Заявява, че откакто ответницата се прибрала в дома
си тя се грижела за детето, а то винаги търсело майка си. Според Свидетелката
детето спазва режим, при който спи на обяд задължително. Чувала, че ищецът
когато вземе детето, не го връща навреме. Знае, че пленницата й осъществявала
връзка на бащата с детето по „Вайбър“, но той не се държал добре.
При анализа на показанията на горните свидетели, съдът
се съобрази обстоятелството, че същите се явяват близка родственици на страните,
което предполага заинтересованост по делото. Съдът ги кредитира изцяло като
последователни, непротиворечиви, почиващи на непосредствени впечатления и
кореспондиращи на доказателствената съвкупност по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при
спор относно родителските права, ако родителите не
постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Производството е спорна съдебна
администрация и при решаването на делото съдът се ръководи от интереса на
детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по
делото се установява че страните Т.Н.Ч. *** и Р.Д.Р. *** са родители на малолетното дете М.Т.Ч,
родена на ***г. Не е спорно, че към момента на подаване на иска в съда и към
настоящия момент страните живеят разделени и непосредствени грижи за детето
полага майката.
Въз основа на всички събрани в хода на процеса
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че в интерес на
детето е родителските права да бъдат предоставени на майката. Същото не се
спори от бащата и в тази връзка бащата няма претенция относно предоставянето на
родителските права на майката, както и определяне на местоживеенето на детето
при майката. Освен това майката е създала условия за отглеждането на детето,
подпомагана е от своята майка и близки. Безспорно се установи по делото, че не
само през периода на фактическата раздяла на страните, но и през времето на
съвместното им съжителство, майката е родителят, който е полагал непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Тя успешно задоволява основните
му потребности, съобразени с ниска възраст – под две години, което я прави и
по-пригодния родител. Ето защо упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете М. следва да бъде възложено на майката, като при майката да бъде определено и местоживеенето
на детето.
Спорно между страните в настоящото е производство е
какъв режим на лични контакти да бъде определен на бащата с детето. Бащата
претендира режим в рамките на обичайния такъв, като сочи, че за
да го осъществи следва да пътува 300км. в едната посока. При определяне режима
на лични отношения съдът следва да се съобрази преди всичко висшия интерес на
детето, който налага осигуряването на възможност за най - пълноценни контакти с
онзи от родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за
може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и
да полага грижи. В тази връзка съдът не е обвързан от предложения от която и да
било от страните вариант на режим на лични контакти, а следва да определи
такъв, като се ръководи единствено от интереса на детето. В случая детето е на
възраст, в която се създават отношенията на доверие и емоционална привързаност
между него и родителя. По делото не се събраха данни за наличие на отчуждение
към бащата. Макар и в ниска възраст детето познава бащата и членовете на
разширеното си семейство. Ирелевантно за определяне на режима на лични
отношения е проявеното домашно насилие от бащата спрямо майката, което е от
значение за характеристиката на личността му, но е неотносимо при преценката на
личните му отношения с детето. Така е,
защото проявеното насилие изразява личните отношения между родителите. Действително
детето е станало свидетел на това насилие, но по делото не се установи бащата
да е проявявал насилие над детето и да е имал недопустимо поведение спрямо него,
за да се съобразява този факт. Безспорно от свидетелските показания се
установи, че бащата е привързан към своето дете и има желание да поддържа
връзка с него. Ответната страна не установи противното, ето защо режимът на
лични отношения следва да създава условия връзката помежду им да бъде
съхранена. С оглед на изложеното и след като съдът съобрази ниската възраст на
детето и отдалеченото разстояние между населените места на бащата и детето,
съдът намира, че следва да определи следния режимна лични контакти на бащата с
детето: до навършване на тригодишна възраст на детето всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, както и двадесет дни през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. След навършване на
тригодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с приспиване, както и двадесет
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Такъв режим би
позволил поддържането на стабилна емоционална връзка на детето с другия
родител, доколкото фигурата на бащата е изключително важна при формирането на характера
на детето и правилното му емоционално съзряване.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигури условия за
живот, необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималния
размер на дължимата издръжка се равнява на една четвърт от минималната работна
заплата, съгласно, ал. 2 на същия член.
В конкретния случай съдът определя месечната
издръжката на детето в размер на 260 лева, предвид обстоятелството, че същото
посещава детска градина, за която се дължи такса, а и същото е в такава
възраст, при която децата израстват бързо и налага закупуване на нови дрехи и
обувки най-малко два пъти годишно. Съдът като взе предвид горното и като
съобрази, че бащата е в трудоспособна възраст и същият реализира доход,
възлизащ на 1500лв. месечно, както и че към момента минималната издръжка е 140
лева, счита, че бащата може да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка,
в размер на 160, 00 лева. Останалата сума
от 100 лева следва да се осигури от майката с оглед установените доходи на ответницата,
в тежест на която ще и отглеждането и възпитанието на детето.
Налице е искане за присъждане на разноски отстрана на
ищеца. В този смисъл съдът застъпва становището на ВКС, ГК, I-во отделение
в Определение № 385/25.08.2015 г. по гр.
д. № № 3423/2015 г., според което правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред първата инстанция. Това
разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва
да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора. Ето защо съдът не дължи
произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски.
Съдът на основание чл. 7.2 от Тарифата за ДТССГПК следва
върху определения размер на издръжката да възложи на ищеца заплащане на
дължимата държавна такса в размер на 230,40 лв. по сметка на РС-Свищов, както и
5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно присъдената издръжка.
Водим от горното и на основание чл.127, ал.1 от Семейния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от съвместното съжителство между Т.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ – М.Т.Ч, ЕГН ********** на неговата майка и законен представител - Р.Д.Р., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл.127, ал.2 СК на МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ – М.Т.Ч, ЕГН ********** на АДРЕСА на неговата майка и законен представител - Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ КОНТАКТИ между БАЩАТА Т.Н.Ч.,
ЕГН **********, с адрес *** и
МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - М.Т.Ч, ЕГН ********** както следва:
- До навършване на 3 години на детето – всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в
събота и от 10,00 часа в неделя до 18,00 часа, както и 20 дни през лятото,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
- След навършване на 3 годишна възраст на детето – всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа
в неделя, с преспиване на детето, както и 20 дни през лятото ,когато майката не
ползва платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството ѝ на майка и законен представител на МАЛОЛЕТНОТО ДЕТЕ - М.Т.Ч, ЕГН **********, месечна издръжка за детето в размер на 160,00 лева ( сто и шестдесет лева ), считано от дата на на постановяване на решението – 25.09.2019г. до настъпването на законоустановени причини за изменението или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Свищов държавна такса в размер на 230,40 лева (двеста и тридесет лева и 40ст.), както и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в ЧАСТТА за ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: