Р Е Ш
Е Н И Е
30.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ И.А
при секретаря Цветанка Делова и с участието на прокурора Божидара
Ганева като разгледа докладваното от младши съдия И.а в.н.а.х.д. № 2472
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 25.03.2019 г. по
н.а.х.д. № 16197/2018 г. на СРС, НО, 109-ти състав привлеченият към
административно наказателна отговорност Г.Т.Р. е признат за виновен в това, че
на 16.04.2018 г., около 10,00 часа на шосе № II-16 между с. Владо Тричково и
гр. Нови Искър, на около петдесет метра от табелата за начало на населено място с. Владо Тричково посока
гр. Нови Искър, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществения ред – нанесъл удар с крак по
стъклото на предна лява врата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
рег. № ********управляван от Н.Н.Н., в резултат на което то се счупило, нанесъл
удар с ръка в областта на рамото на Н. и ѝ отправил закани с думите: „Ще
те убия, ще те оставя на пътя инвалид“, поради което и на основание чл. 325,
ал. 1 и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева. На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК на обвиняемия са възложени разноски за досъдебното производство в
размер на 187,68 лв., тези, сторени в съдебната фаза в размер на 480,00 лв.,
както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК обвиняемият е осъден да заплати 5,00
лева - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното по реда на
чл. 378, ал. 1, т. 1 от НК решение е постъпила въззивна жалба, ведно с
допълнение към нея, в която са изложени подробни доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт. Жалбоподателят излага становище, че първоинстанционният
съд не е взел предвид наличието на личен мотив у подсъдимия, свързан със
събитието, застрашаващо живота на неговото семейство, както и че не е отчетено
състоянието на афект, при което обвиняемият е извършил инкриминираното деяние.
Излага, че липсва субективният елемент на престъплението, в действията на
обвиняемото лице няма хулигански мотив, а става въпрос за лични отношения между
него и пострадалата, породени от настъпилото по нейна вина ПТП. Сочи, че са
налице множество противоречия в събраните по делото гласни доказателства и
механизмът на ПТП е останал неизяснен. Позовава се на приложение на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Прави искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на съдебен акт, с който обвиняемият да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, евентуално за постановяване
на решение, с което размерът на наложеното спрямо него административно
наказание „глоба“ да бъде намален до минимума с оглед семейното му положение и
добрите характеристични данни.
Препис от жалбата и направеното към
нея допълнение е връчен на Софийска районна прокуратура, като писмено
възражение не е направено.
В открито съдебно заседание
защитникът на обвиняемия – адв. П. поддържа жалбата и допълнителното изложение
към нея, като прави обстоен доказателствен анализ и излага подробни съображения
за това, че решението на районния съд следва да бъде отменено.
Представителят на държавното
обвинение поддържа, че атакуваното решение е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено, в подкрепа на което излага, че авторството на деянието се
установява по безспорен начин от анализа на доказателствените източници, а
наложеното административно наказание е справедливо.
Обвиняемият Г.Т.Р. се присъединява към казаното от защитата, като по същество в последната си
дума изразява съжаление за стореното и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява както от събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени материали, ползването на които е допустимо в процедурата по
глава Двадесет и осем от НПК по арг. чл. 378, ал. 2 от НПК, така и от събраните
пред СРС при спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи
на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в атакуваното решение
фактически констатации.
Установените от
първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства факти не се различават съществено от това, което
прокурорът е предложил в постановлението си по чл. 375 НПК и по същество могат
да бъдат сведени до следното:
Обвиняемият Г.Т.Р. е роден
на *** г. в гр. Своге, с адрес в с. Владо Тричков, ул. ******българин,
български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, трудово
ангажиран. Обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК.
На 16.04.2018 г.
свидетелката Н.Н.Н. управлявала лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № ******по път II-16, част от републиканската пътна мрежа, от село Реброво
към гр. Нови Искър. В управлявания от нея автомобил, на предната дясна седалка
пътувал свидетелят В.К.И..
По същото време, място и
със същата посока на движение, на около 50 метра пред лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ********се движел лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с рег. № ********, управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. В автомобила,
на предната дясна седалка пътувала съпругата на обвиняемия – свидетелката Т.Б.Р.,
а на задната лява седалка, зад шофьора, в съответното обезопасително столче, се
возела малолетната им дъщеря А.Г.Р..
Непосредствено преди
навлизане в населеното място – с. Владо Тричков, свидетелката Н.Н.Н. предприела
маневра „изпреварване“ на попътно движещия се пред нея лека автомобил,
управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. Без да осигури достатъчно разстояние, за да
извърши безопасно маневрата, на около 50 метра от табелата, обозначаваща
населеното място с. Владо Тричково, свидетелката Н.Н.Н., за да избегне челен
удар с насрещно движещия се автомобил, се прибрала внезапно в пътната лента за
движение в нейната посока, където реализирала ПТП с попътно движещия се лек
автомобил, управляван от обвиняемия Г.Т.Р.. Ударът за лекия автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ******** е страничен, в неговата задна лява
част. Вследствие на удара двата автомобила намалили скоростта, като
свидетелката Н.Н.Н. изостанала в нейната пътна лента. Същевременно обвиняемия Г.Т.Р.
също намалил скоростта си на движение, което обстоятелство не било възприето
своевременно от свидетелката Н.Н.Н., същата не намалила скоростта и не успяла
да спре пред възникналото препятствие, в резултат на което реализирала втори
удар с попътно движещия се лек автомобил, управляван от обвиняемия Г.Т.Р., в неговата
задна част. След така описаното ПТП двата автомобила се установили на пътното
платно.
След като се уверил, че
дъщеря му и съпругата му са добре, обвиняемият слязъл от лекия автомобил, който
управлявал и се насочил разгневен към автомобила на свидетелката Н., отправяйки
закани към нея. Обвиняемия Г.Т.Р., в присъствието на свидетелите Н. и В.К.И.,
нанесъл удар с крак по стъклото на предната лява врата на автомобила марка
„Опел“, модел „Вектра“ и го счупил, след което паднал на земята. Това поведение
на обвиняемия било възприето и от свидетеля Б.Ц.И., който управлявал товарен
автомобил в насрещната пътна лента за движение, в посока към гр. Своге. След
като се изправил, обвиняемият Г.Т.Р. нанесъл удар с ръка в областта на рамото
на свидетелката Н.Н.Н., с което и причинил оток в лявото рамо, като отправил
закани към нея с думите „Ще те убия, ще те оставя на пътя инвалид“. Част от
отломките от стъклото попаднали в лявото око на свидетелката Н. като ѝ причинили
кръвоизлив в окото, повърхностни прорязвания на дясната буза, по шията и
гърдите, лявата мишница и лявата длан, които травми и причинили болки.
Непосредствено след
инцидента, на мястото, по сигнал, подаден от свидетеля Б.Ц.И., пристигнали
свидетелите С.С.Г.и Т.С.И., които били автоконтрольори на смяна на път II-16
село Владо Тричков – КПП с. Ромча. Свидетелите възприели местоположението на
автомобилите, обстоятелството, че обвиняемият бил превъзбуден, както и
наличието на повърхностни наранявания в областта на лявото около на
свидетелката Н., след което подали сигнал до ОДЧ – гр. Своге. След тяхното
пристигане свидетелят В.К.И. излязъл от автомобила марка „Опел“, модел „Вектра“
и продължил с друг транспорт по маршрута си.
Впоследствие на мястото на
ПТП пристигнали и свидетелите И.С.И. и А.Д.А., назначени в наряд като ППГ към
02 РУ – СДВР, които предприели действия по запазване на местопроизшествието и
задържане на обвиняемия със заповед за задържане по ЗМВР.
Изложената фактическа
обстановка настоящият състав на съда възприе въз основа на събраните в
досъдебното производство и съдебната фаза доказателствени материали - гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Н.Н.Н., Т.Б.Р.,
В.К.И., Б.Ц.И., С.С.Г., Т.С.И., И.С.И. и А.Д.А., обясненията на обвиняемия Г.Т.Р.,
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, протокол за оглед и
освидетелстване с писмено съгласие на лице и фотоалбум, СМЕ, КСППЕ на
досъдебното производство, СППЕ, назначена в съдебната фаза, удостоверение за
раждане, медицински документи и амбулаторни листи за извършени прегледи, справка за съдимост, както
другите писмени доказателства приобщени по делото.
Възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията
си, въз основа на които им е дал вяра. Липсват основания, които да мотивират
въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В
тази връзка въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а следва да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Във връзка с горното и с
оглед изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, настоящият
съдебен състав приема, че правилно въз основа на събраните доказателства
първоинстанционният съд е възприел, че с поведението си обвиняемият е
осъществил действия покриващи състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Поведението на обвиняемия е било непосредствено възприето, а впоследствие - и
пресъздадено в детайли пред разследващите органи от свидетелите - очевидци пострадалата
Н.Н.Н., В.К.И. и Б.Ц.И.. Техните показания възпроизвеждат идентично
изследваните факти и се намират в синхрон помежду си. Те съдържат не само
описание на събитията, но и личната оценка на свидетелите за изпитания страх и
обществено възмущение от случилото се. Същите са надежден доказателствен
източник, както за времето, мястото, механизма и предмета на извършеното
инкриминирано деяние, така и за авторството му и се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Изнесеното от свидетеля В.К.И., който е пътувал в автомобила
на пострадалата и е станал непосредствен свидетел както на ПТП, така и на
нанесените от обвиняемия удар по стъклото на прозореца, удар в рамото на Н. и
на отправените спрямо нея закани за саморазправа. Свидетелят И. е възприел и
пресъздал на досъдебното производство и пред първата съдебна инстанция инкриминираните
изрази и действията на обвиняемия по начин, напълно кореспондиращ както на
разказа на свидетелката Н.Н.Н., така и на показанията на другия пряк очевидец –
свидетеля Б. И. И., като същевременно е дал и своята оценка за деянието, което
явно го смутило и е предизвикало у него страх. В този смисъл съдът не възприема
доводите на защитата, че по делото не се установява категорично, че стъклото на
автомобила е било счупено от обвиняемия с удар с крак – действията на
обвиняемия, в това число и удара са били възприети непосредствено от тримата
свидетели. Що се отнася до довода, че между показанията на В.К.И. и тези на Н.Н.Н.
са налице съществени противоречия, касаещи въпроса как свидетелят се е озовал в
автомобила на Н. – по предварителна уговорка за превоз или след случайна среща
на двамата на спирка за междуградски транспорт, настоящият състав счита, че
подобно разминаване не се установява, а дори и да беше налице, не е годно да
въведе съмнение в достоверността на разказа на свидетелите относно фактите,
попадащи в предмета на доказване. В тази връзка точно описание на действията на
обвиняемия, изразяващи се в изритване на стъклото на автомобила, довело до
неговото счупване, неговото буйстване и отправянето на обиди спрямо
свидетелката Н., която е била вътре в автомобила, дава и свидетеля Б.Ц.И..
Последният не познава никой от участниците в инцидента, не е заинтересован от
изхода на делото и е възприел събитията преминавайки случайно около мястото на
инцидента, а същевременно разказът му напълно съвпада с този на Н. и В.К.И..
В този смисъл показанията
на двамата независими очевидци напълно кореспондират и с тези на пострадалата Н.Н.Н.,
на които съдът дава пълна вяра, защото макар и пострадала от престъплението,
същата еднопосочно пресъздава информация относно събитията и причинените на
автомобила имуществени вреди, както и нанесените ѝ травматични
увреждания, установени по съответния ред и чрез медицинските документи и
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Показанията на полицейските
служители С.С.Г., Т.С.И., И.С.И. и А.Д.А., възпроизвеждат последващите им
действия във връзка с установяване и изясняване на фактите, имащи значение за
разкриване на обективната истина, начина, по който са установени лицата и
автомобилите, афектираното състояние, в която се е намирал обвиняемият,
обстоятелството, че пострадалата е била с травма в областта на лицето.
Показанията им, въпреки че не дават информация пряко за действията по нанасяне
на ударите и отправяне на заплахите, не пораждат противоречие в събрания по
делото доказателствен материал, а го допълват в посока установяване на
събитията, следващи инкриминирания инцидент, в това число, че при пристигането
им на мястото е имало напрежение между участниците в инцидента. По делото не са
установени каквито и да било основания, поради които самите свидетели полицейски
служители да са имали мотив и повод да навредят на обвиняемия, давайки
показания в подкрепа на обвинителната теза, доколкото те не са се познавали с
него.
Не на
последно място, показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените
доказателствени средства, както и от заключението на изготвената СМЕ, от която
се установяват причинените на пострадалата телесни увреди.
Що се отнася до показанията
на свидетелката Т.Б.Р. – съпруга на обвиняемия, настоящата съдебна инстанция
след като ги подложи на внимателна преценка им даде вяра частично. Р., макар и
да е присъствала на мястото на инцидента като пътник в управлявания от Р.
автомобил, е била изцяло ангажирана с установяване на състоянието на
малолетното си дете след настъпилите удари и сама заявява, че не е гледала към
мястото на инцидента, не е чула нищо, освен размяна на реплики, а съпруга си
видяла едва след като той се връщал към техния автомобил, след като
свидетелката Н.Н.Н. вече била слязла от нейния.
Настоящият съдебен състав след като подложи на
внимателна преценка обясненията на обвиняемия Г.Т.Р., изхождайки от принципно
застъпеното в т. 8 на ППВС № 6 от 1978 г. разбиране, според което правото да
дава обяснения подсъдимият упражнява или като направи самопризнание или като
оборва обвинението, намира, че следва да бъдат приети за достоверни единствено
в частта относно механизма на ПТП. Същите се явяват защитна теза в частта, в
която обвиняемият казва, че след инцидента се доближил до лекия автомобил,
управляван от Н. и ѝ поискал обяснения спокойно. Соченото
не се подкрепя от показанията на нито един от свидетелите, които са присъствали
на мястото.
Съдът възприема изготвеното по делото от вещите лица д-р Р.К.и Д.З.-С.заключение
на назначената по делото СППЕ, съгласно което към момента на инкриминираното деяние
обвиняемият не е бил в състояние на физиологичен афект, като счита същото за
компетентно и безпристрастно.
Същото се отнася и за назначената на досъдебното производство и изготвена
от вещото лице д-р И.Б.-*М.съдебномедицинска експертиза, от която се
установяват причинените на пострадалата телесни увреждания и тяхната
медико-биологична характеристика.
Заключението на вещите лица д-р Т.К.иГ.Г.по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза настоящият състав счита също за
компетентно изготвено и безпристрастно, поради което в неговата вярност не
възниква съмнение.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на
фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени доказателства. При
служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да
обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това,
те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна
доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
осъществилите се събития. Посочените
доказателства са последователни, еднопосочни, не съдържат вътрешни
противоречия, не са в противоречие и помежду си, поради което обсъдени
поотделно и в цялост, сочат на възприетата от първия съд фактическа обстановка,
която бе възприета и от въззивния съдебен състав.
Солидаризирайки се с правните изводи
на районния съдия и на основата на така изяснената и приета фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
С поведението си обвиняемият Г.Т.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а именно: на 16.04.2018
г., около 10,00 часа на шосе № II-16 между с. Владо Тричково и гр. Нови Искър,
на около петдесет метра от табелата за начало
на населено място с. Владо Тричково посока гр. Нови Искър, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществения ред – нанесъл удар с крак по стъклото на предна лява
врата на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********управляван
от Н.Н.Н., в резултат на което то се счупило, нанесъл удар с ръка в областта на
рамото на Н. и ѝ отправил закана с думите: „Ще те убия, ще те оставя на
пътя инвалид“.
Съгласно чл. 325, ал. 1 от НК, който извърши непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, се
наказва за хулиганство. От обективна страна, съгласно ППВС № 2/1974г.
непристойните действия са определени като „неприлични, безсрамни, които са
израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други, скандализиращи обществото”, а
грубо нарушение на обществения ред има, когато „деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред”. Явното неуважение към
обществото е налице, когато деецът, чрез действията си изразява открито висока
степен на неуважение към личността и правилата на обществото. В конкретния
случай действията на обвиняемия несъмнено са били от естеството да предизвикат
реакция на възмущение и безпокойство у възприелите ги лица и действително са
израз на буйство, невъздържаност и неуважение към обществото, като грубо са
нарушили обществения ред.
От конкретните действия на обвиняемия Р., изразяващи се в нанасяне на
удар с крак по стъклото на предна лява врата на лекия автомобил, управляван от Н.Н.Н.
и неговото счупване, придружени с нанасяне на лека телесна повреда и отправяне
на закани за убийство с думите „Ще те убия, ще те оставя на пътя инвалид“ се
установява наличието именно на хулигански подбуди за извършване на въпросните
действия, с цел демонстриране на пренебрежение и незачитане на обществото и
отделната личност, изявяване себе си над останалите хора и погазване, при това
грубо, на установените правила за нормално общуване и зачитане на човешката
личност. Поведението на обвиняемия на пътното платно в присъствието на трети
лица, които с нищо не са предизвикали подобно отношение, безспорно сочи, че в
съзнанието му е била оформена ясна представа, че нарушава по груб и безпардонен
начин съществуващите в обществото правила за общоприето поведение. С действията
си, изразяващи се в упражняване както на вербално, така и на физическо насилие
спрямо жена, употребата на груб език, заплахи и унищожаването на чужда движима
вещ, подсъдимият е демонстрирал неуважението към установените в обществото
порядки, закрилящи добрите нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов
член. Освен това според настоящия състав на съда с предприетата саморазправа обвиняемият
явно е демонстрирал чувство на превъзходство над останалите членове на
обществото, поставяйки се над всички тях и показвайки, че може да върши каквото
си пожелае, независимо от установените норми.
С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че действията на Решков несъмнено са били от
естеството да предизвикат реакция на възмущение и безпокойство у възприелите ги
лица и са израз на буйство, невъздържаност и неуважение към обществото и
личността, като грубо са нарушили обществения ред. Предвид горното съдът не споделя
доводите на защита, че в конкретния случай не е налице хулигански мотив поради
наличието на личен такъв – причинено телесно увреждане на детето на обвиняемия,
защото наличието на личен мотив не може автоматично да изключи хулиганския
такъв, както и хулиганските подбуди (в този смисъл Решение № 425/22.12.2015 г.,
пост. по н.д. № 1169/2015 г., I НО на ВКС).
В допълнение следва да се подчертае, че поведението на обвиняемия,
независимо, че е било насочено към личността на свидетелката Н.Н.Н., която е
станала причина за пътния инцидент, е смутило и другия пътник в лекия автомобил
В.К.И., който заявява, че е изпитал страх и е напуснал автомобила едва при
появата на органите на реда. Поведението на обвиняемия е притеснило и свидетеля
Б.Ц.И., който е управлявал МПС в конкретния пътен участък, като е предизвикало притеснение
у него и го е мотивирало да потърси органите на реда. В случая е без значение
колко време е продължил целият инцидент, като от значение е това, че обвиняемият
е извършил няколко отделни действия, всяко едно от тях в разрез с установения
ред и норми за нормално общуване в обществото, насочени срещу правото на лична неприкосновеност,
срещу собствеността на гражданите, срещу безопасността при движение по пътищата
и срещу реда и общественото спокойствие, които действия очертават едно цялостно
неприемливо и непристойно поведение, обосноваващо извод, че обвиняемият поставя
себе си и собствените си интереси над всички други и няма уважение към
останалите представители на обществото, демонстрирайки им явно чувство за безнаказаност.
Обвиняемият е бил наясно с обстоятелството, че подобна саморазправа,
съпроводена с нанасяне на телесна повреда, закана и унищожаване на чужда
собственост, вместо изчакване в относително спокойно състояние на пристигането
на органите на реда, които да извършат съответните проверки и констатации във
връзка с ПТП, е явно неприемлива, но въпреки всичко е избрал агресивен подход, несъобразен
с оглед общоприетите правила за нормално човешко общуване.
По изложените съображения контролираната инстанция правилно е отчела, че
поведението на обвиняемия съдържа всички обективни признаци на престъплението
по чл. 325, ал. 1 от НК.
Следва да бъдат споделени и изводите на районния съд относно субективната
страна на деянието. От субективна страна, обвиняемият като пълнолетно и
вменяемо лице е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, който извод безспорно се подкрепя и от заключението на приетата по
делото експертиза, отричаща състоянието на физиологичен афект. Въззивният съд
не споделя доводите на защитата, че не се касае за действия, които са били насочени
срещу обществения ред и че при поведението на обвиняемия липсва субективната
страна на хулиганството, защото не е бил проявен интелектуалният момент на
вината. Дори действията на обвиняемото лице да са били мотивирани от
настъпилото ПТП, при което е било застрашено здравето на невръстното му дете, това
не изключва обществената опасност на обективно проявеното деяние. Както е
изложил и първоинстанционният съд, няма пречка хулиганството да бъде
осъществено и с евентуален умисъл - когато деецът, макар и да е съзнавал
общественоопасния му характер (в конкретния случай – нанасяното на удар с крак
и счупването на стъклото на автомобила, удара в тялото на другия участник в
пътнотранспортното произшествие и отправянето на закани за убийство и нанасяне
на телена повреда), преследвайки друга цел (напр. да изрази възмущението си от
неопитността или лошата квалификация на водача, причинил ПТП), е допуснал като косвен
резултат грубото засягане на обществения ред, защото и по този начин той
изразява своето неуважение към обществото.
Неоснователно се явява и възражението на защита, че деянието макар и
формално да осъществява състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК,
поради своята малозначителност обществената му опасност е явно незначителна. Съобразно
обективно установените по делото факти, действията на обвиняемия са в такава
степен обществено опасни, че водят до извода за обективна съставомерност на
деянието и изключват приложението на общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НК.
При преценка на значимостта на обекта на посегателство, конкретно установеното
наличие на неблагоприятни последици извън тези върху обекта и степента на въздействие
върху него не може да се изведе заключение за явно незначителна обществена
опасност на поведението на обвиняемия.
Районният съд е процедирал правилно и в решението си да освободи обвиняемия
от наказателна отговорност, защото наказуемостта на престъплението, съдебното
минало на дееца и липсата на причинени с деянието имуществени вреди са
обуславяли приложението на чл. 78а, ал. 1 НК.
Правилно първостепенният съд при определяне на наказанието не е ценил чистото
съдебно минало на Р. като самостоятелно смекчаващо вината обстоятелство, тъй
като то е предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл. 78а от НК и същевременно е изложил правилни аргументи, обосноваващи
наличието на отегчаващи вината обстоятелства. При индивидуализация на
наложеното наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв., обаче, настоящият
въззивен състав счита, че първият съд не е съобразил в достатъчна степен
наличието на изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно
застрашаването на здравето на съпругата и в частност на малолетното дете на
обвиняемия. Същото в значителна степен е улеснило формирането на субективното отношение
на обвиняемия към деянието и го е улеснило при неговото извършване. От една
страна обвиняемият е бил изключително мотивиран да предприеме действия срещу
пострадалата от обстоятелството, че същата с противоправното си поведение е
нарушила правилата за движение по пътищата, като е причинила пътнотранспортното
произшествие поради липса на своевременна реакция и невъзможност да контролира
в достатъчна степен управляваното от нея моторно превозно средство, за което сочи
обстоятелството, че два пъти е реализирала удар с автомобила на подсъдимия –
веднъж при неправилно предприета маневра „изпреварване“ и втори път при
невъзможност да спре своевременно пред предвидимо препятствие, което е довело
да силната негативна реакция у пострадалия водач. От друга страна следва да се
вземе предвид, че още при първия удар, настъпил вляво на автомобила, където е
пътувала малолетната дъщеря на подсъдимия, детето се е уплашило и е реагирало
със силен плач, а впоследствие е било и физически засегнато – с причинени
повърхностни травми, което без съмнение е въздействало на психиката на Р. и
следва да бъде съобразено. В допълнение съдът не е отчел в достатъчна степен
добрите характеристични данни на Р. и фактът, че е изразил съжаление за извършеното, които
обосновават налагане на административно наказание в неговия нормативно
установен минимум от 1000,00 лв. Така определеният размер на санкцията според
въззивния съд кореспондира с доходите на подсъдимия от трудово възнаграждение,
което е близко до установения минимален размер на работната заплата в страната
и няма да затрудни необосновано обвиняемия при издръжка на неговото семейство.
Определеното по този начин наказание би изпълнило най-пълно визираните в чл.
36, ал. 1 от НК цели да въздейства поправително върху дееца, възпитателно и
предупредително, както по отношение на него, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като същевременно ще въздейства възпиращо на обвиняемия
без да създава на него и семейството му необоснована финансова тежест с оглед
установения за страната стандарт и размера на минималната работна заплата.
С оглед изложеното атакуваното решение следва да бъде изменено единствено
в частта за наложеното административно наказание, като размерът на същото
следва да се намали от 2000,00 лв. на 1000,00 лв.
Предвид изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК, разноските правилно са възложени в тежест на обвиняемия.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи неговата отмяна или ревизия,
поради което в останалата част решението следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
решение от 25.03.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 16197/2018 г. по описа на
СРС, НО, 109 състав, с което на обвиняемия Г.Т.Р., на основание чл. 78а от НК, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лв. за престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК, като НАМАЛЯВА
размера на така определеното наказание от 2000,00 лв. на 1000,00 лв.
Потвърждава решението в останалата
част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.