№ 12952
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110127370 по описа за 2022 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Т. Б. Фойер и Г. Б. Г.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,при условията на разделна отговорност като сумите се разпределят по
следния начин :
-Т. Б. Фойер : в дял от 1/2 от общия дълг : сумата в размер на
2806,93лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 438,62лв. ,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на 19,78лв.,стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год., ведно със законната лихва от
26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 4,28лв.,мораторна лихва за
периода 01.12.2018год. до 22.10.2021год.;
- Г. Б. Г. : в дял от 1/2 от общия дълг : сумата в размер на 2806,93лв.,представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно
със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
438,62лв. ,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на
19,78лв.,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018год. –
30.04.2020год., ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 4,28лв.,мораторна лихва за периода 01.12.2018год. до
22.10.2021год.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът Т. Б. Фойер и наследниците на
починалия длъжник Б. Г. Б. били клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката като ответниците са използвали
доставената топлинна енергия за абонатен № 27694 през процесния период,както и сума за
дялово разпределение като не са погасили задълженията си.
С молба от 15.06.2022год. уточнява ,че претендира процесните задължения от
ответниците Т. Фойер и Г. Б. Г. ,при условията на разделна отговорност ,в дял от по ½ от
1
общия дълг.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответниците Г. Б. Г. и Т. Б. Фойер ,чрез адв.Р. Р. са подали писмен отговор ,с който
оспорват претенциите на ищеца неоснователни ,тъй като липсвали доказателства през
процесния период да са били потребители на топлинна енергия ,предвид ,че не била
доказана собствеността върху процесния период.Сочат ,че не ползват същия ,не са
употребявали и топлоенергия в същия,поради което не дължат плащане.Оспорват
претенциите и като погасени по давност.В с.з. се представляват от процесуален
представител,който поддържа отговора.Въвежда възражение като твърди ,че ответниците не
са наследили имота от Б. Б. ,който се бил разпоредил със същия приживе.
Третото лице –помагач на страната на ищеца , „ПМУ Инженеринг ” ООД,не
изпраща представител.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставена топлинна енергия и извършена услугата дялово разпределение като за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
По делото са представени Списък на живущите по апартаменти в жил сграда на
блок бул.”Димитър Петков”№64вх.4,в който под № 3 фигурира името на Б. Г. Б. като
собственик на ап.1 ,както и списък на етажните собственици към Протокол за проведено на
08.02.2002год. Общо събрание на етажните собственици,на което е взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „ПМУ София
08“ООД и да се подпише договор за индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на
обща и индивидуални сметки.И в двата списъка за собственик на апартамент № 1,вх.4 е
посочен Б. Г. Б. ,ЕГН : **********,за което са поставени и подписи.
По делото е представена извлечение от данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от
13.01.2014 г. ,от която е видно ,че Б. Г. Б. е декларирал като данъчнозадължено лице
недвижим имот с адрес в гр.София,ул.”Димитър Петков” №64,вх.4,ет.1,ап.1 ,придобит чрез
покупко-продажба ,Договор от 25.09.1990год. ,а като собственици са посочени Б. Г. Б. - 2/3
идеални части и Т. Б. Фойер 1/3 ид.част.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и
удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота), поради
което този документ има материална доказателствена сила.Същата е и ценена наред с
другите писмени доказателства по делото - подписаните от Б. Г. Б. списък към протокол от
общо събрание от 08.02.2002год., списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда
,които се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че
изявленията, в т.ч. да е етажен собственик и да е потребител на топлинна енергия, изхождат
именно от него.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на
2
партида ,както и наличието на писмен договор, не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона.
Следователно за исковия период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. собственици на
имота ,а по силата на чл.153 от ЗЕ ,потребители на топлинна енергия ,т.е. в облигационно
отношение с ищеца са били Б. Г. Б. и Т. Б. Фойер.
Обстоятелството кой живее фактически в имота, е от значение за уреждане на
вътрешните им отношения, но то не е предмет на настоящото производство,поради което е
неоснователно възражението на ответницата Фойер,че не е в облигационни отношения с
ищеца ,поради остоятелството ,че не е живяла в имота и не е потребила топлинна енергия.
Б. Г. Б. е починал на 10.12.2020год. и негови наследници по закон са Г. Б. Г. и Т. Б.
Фойер,на основание чл.5 от ЗН същите са наследили притежаваните от него 2/3 ид. Части от
имота по равно.Или понастоящем Т. Фойер се легитимира като собственик на 2/3 ид.ч. от
имота,а ответника Г. Б. Г. на 1/3 ид.част.
Не са представени доказателства от ответниците ,на които е в тежест ,предвид ,че се
ползват от това ,наследодателя им Б. Г. Б. приживе да се е разпоредил с притежаваната от
него идеална част от имота,както и не се установява същите да не са приели наследството
му,т.е. да са се отказали от него.
Съобразно разпоредбата на чл.60,ал.1 от ЗН ,ответниците като наследници
отговарят за задълженията ,с които е било обременено наследството на Б. Г. Б. ,каквито са
това за топлинна енергия ,услуга дялово разпределение и мораторни лихви за периода
01.05.2018год. – 30.04.2020год
Ето защо съдът приема ,че за исковия период ответницата Т. Фойер отговаря за 1/3
част от задълженията към ищеца ,а двамата ответници като наследници на Б. Б. отговарят и
за по 1/3 част от задълженията му като собственик на топлоснабдения имот на 2/3 ид.ч.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
3
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищец,ОФ от 31.07.2018год.,31.07.2019год. и 31.07.2020год.,както и справка за издадени
фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018год. до 04.2020год.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно,в
началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда.
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. в имота са отчитани уредите от
фирмата за ДР като в жилището има 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4
топлоразпределители.В имота липсва водомер за топла вода,поради което разходът е
изчисляван на 5 броя потребители при норма от 140 л на потребител за едно денонощие
,съгласно чл.69,ал.2 НТ
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена от сградна инсталация,ТЕ за
отопление и за загряване на топла вода,като ТЕ за общи части не се начислява.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
имотите по проект в сградната инсталация – 239к.м. за процесния имот. Технологичните
разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Съгласно вещото лице на топломера в абонатната станция са извършвани
периодични проверки на всеки две години.
Така вещото лице сочи ,че за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,след
изравнителните сметки задължението е 5331,51лв. , с разлика от прогнозните данни от
1172,01лв. за доплащане.По пера задълженията са : за ТЕ за сгр. Инсталация – 247,13лв. ; ТЕ
за отопление на имота – 763,65лв.Те за подгряване на топла вода – 4320,73лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по СТЕ като компетентно
,пълно и безпристраство изготвено.
Съгласно представените от третото лице – помагач „ПМУ Инженеринг”ООД
писмени доказателства за абонатен № 276294 ,с абонат Б. Г. Б., а именно: изравнителни
сметки за периода 01.06.2018год. – 30.04.2019год. ,01.05.2019год. – 30.04.2020год. и
протоколи за отчет на уреди от 11.05.2019год. и 06.06.2020год. ,подписани от
абонат,отчитани са 4 уреда ,а разхода за топла вода е изчисляван служебно ,на база 5 бр
лица.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от
сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се
разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект,който в случая е 239куб.м. по проект.
Съгласно експертното заключение, тези изчисления са правилни, тъй като са
съобразени с действащата нормативна уредба,Нареда № 16-334.
Следва да се приеме и че правилно са отразени отчетите на уредите в процесния
имот в изравнителните сметки ,съобразно заключението по СТЕ.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е
наличен водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото ,разходът за топла
вода е бил изчислен на 5 брой потребители,без обаче да е посочено от къде са взети данни
именно за 5 броя лица.
Ето защо съдът счита ,че за процесния период е доказан разход на ТЕ за подгряване
на топла вода на база 1 потребител при 140лв. за едно денонощие или за сумата от 864,15лв.
/ 473,07лв. за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. и 427,07лв. за периода 01.05.2019год. –
30.04.2020год./.
Ето защо ,съдът счита ,че за периода 01.05.2018год. – 30.04.2020год. задължението
за доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 1 874,93лв. ,а до пълния предявен
размер от ищеца от 5 613,86лв. претенцията му е неоснователна.
Размерът на таксите за услугата дялово разпределение за периода м.10.2018год. –
м.04.2020год. ,съобразно издадените фактури възлиза на 39,56лв.
задължението да заплати цената й в размер на 841,40лв.,както и тази за услугата
дялово разпределение за периода м.03.2018год. – 04.2020год.,в размер на 35,72лв.
По възражението за погасителна давност.
Ответниците своевременно са направили в депозирания писмен отговор на
исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е
основателно ,тъй като вземанията на ищеца за част от исковия период са погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
5
Искът е предявен на 26.05.2022год., следователно от този момент настъпва и
материално - правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността
съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е
прекъсната, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022 г. като
следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително и давностите
,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната
на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до
20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.Или погасени по давност са всички задължения,чиито
падеж е настъпил след 07.08.2019год.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо .
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Ето защо съдът намира ,че главното вземане за периода от 01.05.2018год. до
31.05.2019год. е погасено по давност ,тъй като падежа на задължението за м.05.2019год. е
настъпил на 14.07.2019год. и към датата на подаване на исковата молба е изтекъл
тригодишния давностен срок то чл.111,б.“в“ от ЗЗД,като се отчете и спирането на давността
,обсъдено по-горе .
За останалия процесен период от 01.6.2019год. до 30.04.2020год. за сумата от
789,53лв. не са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по
отношение на задълженията към ищеца като до този размер и за този период следва да се
уважи исковата претенция.
6
Погасена по давност е и претенцията на ищеца за цената на услугата дялово
разпределение за м.10.2018год. до м.06.2019год. в размер на 18,07лв.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за м.07.2019год. до
30.04.2020год. , в размер на 21,49лв. е основателна и следва да се уважи.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. За периода 01.05.2018год. до 31.05.2019год. не е налице главен дълг,поради което
за този период претенцията за обезщетение за забава ,а именно от 15.09.2019год. до
14.09.2020год. е неоснователна.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
06. 2019 г. - м. 04. 2020 г. е издадена на 31.07.2020г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2020год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2020год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.Обезщетението за
забава върху главницата от 789,53лв. за периода 15.09.2020год. до 22.10.2021год. ,възлиза на
сумата от 88,33лв.
Следователно искът за обезщетение за забава е основателен за сумата от 88,33лв.
,за периода 15.09.2020год. до 22.10.2021год.,като до пълния предявен размер от 877,25 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 14.09.2020 г., същия следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 8,57лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Както бе упоменато по-горе ,ответницата Т. Фойер отговаря за общо 2/3 от
задълженията – 1/3 в качеството й на потребител на топлинна енергия и 1/3 в качеството й
на наследник на задълженията на Б. Г. Б.,но тъй като съдът не може да се произнесе свръх
петитум,доколкото ищецът претендира от нея ½ част от общото задължение ,то претенциите
на ищеца са основателни именно до нея.
Също така ищецът претендира от ответника Г. Б. Г. заплащането на ½ част от
общите задължения.
7
По изложените по-горе мотиви този ответник отговаря само за 1/3 част от
задълженията на наследодателя си ,съобразно наследената от него 1/3 идеална част от
наследството.Ето защо по отношение на исковете на ищеца са основателни,но само по
отношение на 1/3 част от посочените размери.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски,съразмерно с уважената част от
исковете.
В настоящото производство са доказани разноски в общ размер от 676,14 лв. –
276,14лв. д.т. ; 300лв. депозит за вещо лице , 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в размер на 92,99лв. като всеки от
ответниците следва да заплати по 46,50лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски имат и ответветниците.
Същите са представили списък на разноските ,съобразно който претендират сумата
от 500лв. – уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение ,съобразно договор за
правна защита и съдействие от 25.11.2022год.
Предвид отхвърлената част от исковете,следва ищеца да заплати на ответниците
деловодни разноски в размер на 431,23лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б. Фойер ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,бул.”Димитър
Петков” № 64,вх.Г,ет.1,ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр.
чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 394,77лв.,представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода 01.06.2019год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от
26.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 44,17лв. ,мораторна лихва
за периода 15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на 10,75лв.,стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01.7.2019год. – 30.04.2020год., ведно със
законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против Т. Б. Фойер ,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,бул.”Димитър Петков” № 64,вх.Г,ет.1,ап.1 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 394,77лв. до пълния
предявен размер от 2806,93лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018год. до 31.05.2019год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до
окончателното й заплащане ,като неоснователен и погасен по давност ; за разликата от
уважения размер от 44,17лв. до пълния предявен размер от 438,62лв. ,мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и за периода 15.09.2019год. до 14.09.2020год. ,като
неоснователен ; за разликата от уважения размер от 10,75лв. до пълния предявен размер от
19,78лв.,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018год. –
м.06.2019год., ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й
заплащане,като неоснователен ,погасен по давност ; за сумата в размер на 4,28лв.,мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018год. до
22.10.2021год., като неоснователен.
8
ОСЪЖДА Г. Б. Г.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,бул.”Димитър Петков” №
64,вх.Г,ет.1,ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД
сумата в размер на 267,18лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.06.2019год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 29,44лв. ,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 22.10.2021год. ,сумата в размер на 7,16лв.,стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.7.2019год. – 30.04.2020год., ведно със законната лихва от
26.05.2022год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против Г. Б. Г.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,бул.”Димитър Петков” № 64,вх.Г,ет.1,ап.1 ,с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 267,18лв. до пълния
предявен размер от 2806,93лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018год. до 31.05.2019год.,ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до
окончателното й заплащане ,като неоснователен и погасен по давност ; за разликата от
уважения размер от 29,44лв. до пълния предявен размер от 438,62лв. ,мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия и за периода 15.09.2019год. до 14.09.2020год. ,като
неоснователен ; за разликата от уважения размер от 7,16лв. до пълния предявен размер от
19,78лв.,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018год. –
м.06.2019год., ведно със законната лихва от 26.05.2022год. до окончателното й
заплащане,като неоснователен ,погасен по давност ; за сумата в размер на 4,28лв.,мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018год. до
22.10.2021год., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Б. Фойер ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,бул.”Димитър
Петков” № 64,вх.Г,ет.1,ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 46,50
лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Б. Г.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,бул.”Димитър Петков” №
64,вх.Г,ет.1,ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 46,50
лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на Т. Б. Фойер ,ЕГН : ********** и Г. Б. Г.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,бул.”Димитър Петков” № 64,вх.Г,ет.1,ап.1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 431,23 лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно
уважената част от исковете
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „ПМУ Инженеринг”ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9