Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Ловеч,
24.04
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Йовка Казанджиева
ЧЛЕНОВЕ: Иван Иванов
Емил Давидов
При
секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
Прокурора Румен
Петров като разгледа докладваното от
съдия
Казанджиева ВНОХД № 133 по описа
за
С присъда №
46/26.11.2018 г., постановена по НОХД № 1443/2016 г. Ловешкият районен съд,
втори наказателен състав е признал Р.К. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 129 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и му е наложил наказание от
една година лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 1 във връзка с чл.
23 ал. 1 от НК му е определил едно общо
наказание от една година лишаване от свобода по настоящата присъда и по
споразумение № 124/26.09.2017 г.,
постановено по НОХД № 873/2017 г. на РС – гр. Ловеч. На основание чл. 66 ал. 1
от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години
от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил
към така определеното общо най-тежко наказание, наложеното по НОХД № 873/2017
г. на РС – Ловеч наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от осем
месеца, което е приспаднал на основание чл. 25
ал. 2 от НК изцяло, тъй като същото е изтърпяно, считано от 11.05.2018
г. Със същата присъда К. е осъден да заплати на Е.З.С., ЕГН ********** сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 08.02.2015 г. до окончателното й
изплащане, като сумата до пълния размер на предявения граждански иск от
10 000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е
отхвърлил.
Недоволен
от така постановения съдебен акт останал С., поради което, чрез процесуалния си
представител Х.Н. го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на
въззивното производство. Счита, че присъдата е явно несправедлива по отношение
на наложеното на К. наказание и по отношение на размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди. Моли настоящата инстанция да измени постановения
съдебен акт и да наложи на К. наказание лишаване от свобода, в законовия
максимум, което да изтърпи ефективно и да увеличи размера на уважения
граждански иск на 2000 лева.
Възражение
срещу жалбата е постъпило и от процесуалния представител на подсъдимия К.,
адвокат Д. – ЛАК. Същата излага подробни съображения като сочи, че жалбата е
недопустима и неоснователна. Моли
настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната
присъда и да оправдае подзащитният й и отхвърли изцяло предявения граждански
иск.
В
съдебно заседание представителят на обвинението счита, че двете жалби са
неоснователни. Намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 23 от НК.
Процесуалният
представител на частния обвинител и граждански ищец адвокат Н. – ЛАК, в съдебно
заседание посочва, че поддържа депозираната жалба. Излага подробни съображения,
като счита, че направеното искане относно увеличаване размера на гражданския
иск е допустимо и няма пречка да се иска увеличение на наказанието, тъй като
частния обвинител също може да протестира. Счита, че претенцията относно
размера на гражданския иск не представлява изменение на иска.
Пострадалия
Е.С. в съдебно заседание посочва, че иска реална присъда „лишаване от свобода”,
защото е бил пребит.
Процесуалният
представител на въззиваемия в съдебно заседание счита, че не са налице
условията на чл. 318 ал. 4 от НПК. В частта относно искането за изменение на
иска намира, че е налице отказ от иска, тъй като пострадалия е казал, че не
иска пари. По отношение на жалбата, която е била върната от съда, счита, че
същият може да приложи разпоредбите на Постановление № 1/1981 г. на Пленума,
изменено с Постановление № 7/1987 г., съгласно т. 3 от което въззивният съд
винаги може да измени присъдата в полза на подсъдимия, дори да няма жалба от
него, стига да е иницирана от друга страна във възивното производство. Счита,
че жалбата е недопустима и в двете й части.
Въззваемия
К. изказва становище, че счита, че е осъден несправедливо. Сочи, че просто си е
вършел работата, като пострадалия е имал бокс със шипове, с който е ударил З.
два пъти.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното в жалбата и възражението, становището на
страните в процеса и след като сам провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, приема за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 318 ал. 4 от НПК частният обвинител, може да обжалва
присъдата, ако са накърнени негови права и законни интереси, като не може да
обжалва същата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
Съгласно ал.5 на същия текст гражданският ищец може да обжалва присъдата само
относно гражданския иск, ако са накърнени негови права и законни интереси.
От
приложените към делото доказателства – протоколно определение от 27.06.2017
г./л. 167 от съдебното производство/ е видно, че на основание чл. 76 от НПК свидетелят Е.З.С. е
бил конституиран като частен обвинител, а на основание чл. 84 от НПК и като
граждански ищец в процеса. Същият, редовно призован не е присъствал в
последното съдебно заседание проведено на 26.11.2018 г г./л. 363 от съдебното
производство/ като е бил представляван от процесуален представител. Последният,
в пледоарията си не е взел становище относно размера на наказанието, което
следва да се наложи на К., но е направил искане да се уважи предявения
граждански иск, ведно с лихвите от деня на увреждането и разноските за адвокат.
Съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК страни в съдебното производство са
прокурорът, подсъдимия и защитникът, гражданския ищец и гражданският ответник.
Следователно повереникът в наказателното производство няма самостоятелни права,
а упражнява тези на доверителя си. В конкретния казус, с оглед на изложеното
по-горе няма спор, че процесуалният представител на пострадалия в пледоарията
си в съдебно заседание е направил искане да бъде уважен предявения граждански
иск. По отношение на размера на наказанието, същият не е изразил становище.
Пострадалият не е присъствал в това съдебно заседание, поради което не и чул
становището на представителя на обвинението.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата от Е.З.С., чрез процесулния му
представител се явява процесуално допустима и делото следва да бъде разгледано
по същество.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Въззиваемия
Р.К. и З. С./към настоящия момент починал/ са предадени на съд за престъпление
по чл. 129 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, затова че на 08.02.2015 г.
около 05.00 часа в гр. Ловеч, пред дискотека „Илит”, в съучастие като
извършители, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в лицето, причинили средна телесна повреда на Е.З.С. ***,
изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб/счупване на короната на зъба на
В
съдебното производство З. С. е сключил
споразумение и по отношение на него производството е прекратено.
По
отношение на фактическата обстановка настоящата инстанция приема за установено
следното:
Въззиваемия
Р.К. ***.
З. С.
също живеел в гр. Ловеч.
Пострадалия
Е.З.С. ***.
Тримата
се познавали.
Въззиваемия
К. и С. работели като охрана на дискотека „Илит” – гр. Ловеч.
На
08.02.2015 г. около 05.00 часа К. и С. били на работа в дискотеката. Там пристигнал
и пострадалия С.. В този момент подсъдимият С. бил на входа й. Между него и С.
възникнал словесен спор, който прераснал в размяна на удари по лицето.
Първоначално С. ударил С. по лицето, след което последния също го ударил. В резултат
на удара С. паднал на земята. След това станал и побягнал. След него тръгнал и С.,
като поради факта, че било заледено двамата паднали на около двадесет метра от
дискотеката. Пръв се изправил С., който ударил С. по главата. Тогава от
дискотеката излязъл и К. и се отправил към двамата. В този момент С. все още се
намирал на земята и бил гол до кръста. Последвал словесен спор между двамата. В
резултат на него К. нанесъл няколко удара по главата и лицето на пострадалия С.
с крака и ръце. След това последния извадил бокс от джоба си, сложил го на
ръката си и с него ударил С.. Последвали удари от страна на С. по пострадалия С.,
като въззиваемия К. също започнал да му нанася удари. Двамата „ Удряха Е. по
лицето, по гърба, навсякъде го удряха”. После се отдръпнали. От своя страна
пострадалия С., след преустановяване на ударите успял да се качи в такси и по
негова молба бил откаран до намиращото се в гр. Ловеч заведение „Версай”,
където бил синът му Ерол. Същият бил извикан и след появата му, двамата със
пострадалия се върнали в дискотека „Елит”, след което отишли в ЦСМП – гр.
Ловеч, където бил прегледан и С. в 05.29 ч., преди това.
От
заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установява, че на пострадалия С., в резултат на нанесените му
удари е причинено счупване на короната на първи горен ляв зъб на
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
въззиваемия К. е осъществило обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по смисъла на чл. 129 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК,
като на 08.02.2015 г. около 05.00 часа в гр. Ловеч, пред дискотека „Илит”, в
съучастие като извършител с З. З. С., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
лицето, причинил средна телесна повреда
на Е.З.С. ***, изразяваща се в избиване на първи горен ляв зъб/счупване на
короната на зъба на
От
обективна страна К. е осъществил изпълнителното деяние, като с удари с крака и
ръце в главата и лицето на пострадалия С. му е причинил описаните по-горе
увреждания. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите К., А., Б.,
дадени на досъдебното производство и приобщени по съответния ред като
доказателствата по делото, на свидетеля Д., дадени в съдебното производство.
Същите подкрепят показанията на пострадалия С. относно начина на причиняване на
уврежданията му и авторите на тези увреждания. В тази връзка е и заключението
на вещите лица по тройната съдебно медицинска експертиза. Въззиваемия К. отрича
авторството на деянието, като твърди, че не е извършил нищо, а че е бил на
работа и е изпълнявал задълженията си. Неговите обяснения съдът възприема като
защитна теза, тъй като се опровергават от посочените по-горе доказателства.
Налице
е общност на умисъла. Нанасяйки удари в главата и лицето на пострадалия С.,
заедно с З. С. с крака и ръце, същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. К. е съзнавал, че с ударите които нанасят с З. С. в жизненоважни
части от тялото на пострадалия С. ще му причинят описаните по-горе увреждания.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
въззиваемия, следва да се вземе под внимание високата обществена опасност на
деянието, сравнително невисоката такава на самия деец, поради обстоятелството,
че към момента на извършване на престъплението е бил неосъждан, мотивите и
подбудите за извършването му. С оглед на това съдът намира, че правилно
първоинстанционния съд му е наложил наказание от една година лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е
справедливо съответства на обществената опасност на дееца и на деянието и чрез
него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Правилно
първоинстанционния съд е приложил и разпоредбата на чл. 25 ал. 1 във връзка с
чл. 23 ал. 1 от НК, като е определил на К.
едно общо наказание по настоящата присъда и по споразумение № 124/26.09.2017
г., постановено по НОХД № 837/2017 г. на РС Ловеч/видно от приложеното към
делото свидетелство за съдимост на л. 350 от съдебното производство/ в размер
на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три
години от влизане на присъдата в сила. Правилно първоинстанционния съд е
приложил разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК, като е приспаднал времето, през
което К. е бил задържан, на основание чл. 23 ал. 2 от НК е присъединил към
определеното общо най-тежко наказание, наложено по НОХД № 873/2017 г.
наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца” и е
приспаднал изцяло същото.
В
резултата на ударите, нанесени му от К. и С., С. е претърпял увреждания, които
са описани по-горе. Безспорно същите са му причинили дискомфорт, болки и
страдания, които правилно първоинстанционния съд е определил на 1500 лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
08.02.2015 г. до окончателното й изплащане и е присъдил и сумата от 475 лева
разноски за адвокат.
При
горните съображения съдът не споделя възраженията направени с жалбата. Счита,
че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 46/26.11.2018 г., постановена по НОХД № 1443/2016 г. на Ловешкият районен съд, втори наказателен
състав, с която е признал Р.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.
129 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се
уведомят страните, че е изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.