№ 4733
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110103390 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу .............
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411
КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.06.2018 г. около 09:40 часа в гр. София при движение
по бул. „Сливница“ с посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, на
кръстовището с бул. „Димитър Петков“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Тойота
Авенсис Версо“ с рег. № ........, управляван от Борис Михайлов Николов, и л.а.
„Мерцедес С 200“ с рег. № .........., управляван от Елена Любенова Димитрова,
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ /полица №
.......... г. със срок на валидност 22.12.2017 г. – 21.12.2018 г./ при следния механизъм:
л.а. „Тойота Авенсис Версо“ поради неспазване на достатъчно дистанция и
несъобразяване с пътната обстановка удря предностоящия л.а. „Мерцедес С 200“ с рег.
№ .........., в причинна връзка с което на последния са нанесени щети. Твърди, че в
качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 1 770, 05 лв. по образуваната при него щета № ........... Счита, че с изплащане
на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 1 770, 05 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
или общо за сумата от 1 785, 05 лв. Твърди, че на 29.08.2018 г. ответникът му е
заплатил сумата от 1 457, 05 лв., поради което е останал непогасен остатък от 328 лв.
Твърди, че в негова полза е възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на
сумата от 99, 93 лв. за периода 24.11.2019 г. – 24.11.2022 г. Твърди, че се е снабдил със
заповед за изпълнение от 09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64657/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............, с който твърди, че на 14.02.2023 г. е заплатил на ищеца сумата от 580, 32 лв., с
което е погасил изцяло задълженията, в т.ч. дължимите разноски.
С молба от 09.03.2023 г. ищецът потвърждава плащането на посочената сума,
като сочи, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 25.11.2022 г. заявителят .......... е отправил искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ............ за сумата от 328 лв.
регресно вземане по щета № .........., ведно със законната лихва от 25.11.2022 г. до
окончателното изплащане, и сумата от 99, 93 лв. мораторна лихва за периода
24.11.2019 г. – 24.11.2022 г.
С разпореждане от 09.12.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски: 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Безспорно е между страните, че:
1. на 20.06.2018 г. около 09:40 часа в гр. София при движение по бул. „Сливница“ с
посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Опълченска“, на кръстовището с
бул. „Димитър Петков“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Тойота Авенсис
Версо“ с рег. № ........, управляван от Борис Михайлов Николов, и л.а. „Мерцедес
С 200“ с рег. № .........., управляван от Елена Любенова Димитрова, при следния
механизъм: л.а. „Тойота Авенсис Версо“ поради неспазване на достатъчно
дистанция и несъобразяване с пътната обстановка удря предностоящия л.а.
„Мерцедес С 200“ с рег. № ..........;
2. към датата на ПТП л.а. „Мерцедес С 200“ с рег. № .......... е бил застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № .......... г. със
срок на валидност 22.12.2017 г. – 21.12.2018 г.;
3. към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Авенсис
Версо“ с рег. № ........ е била застрахована при ответника;
4. ищецът в качеството на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 770, 05 лв. по образуваната
при него щета № ..........;
5. ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.;
6. на 29.08.2018 г. ответникът е погасил чрез плащане сума в размер на 1 457, 05 лв.
7. ответникът е в забава за изплащане на остатъка от 328 лв., като за периода
24.11.2019 г. – 24.11.2022 г. дължимата мораторна лихва е в размер на 99, 93 лв.;
8. на 14.02.2023 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 580, 32 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Безспорно е между страните, че ответник е погасил задължението изцяло чрез
плащане в хода на процеса, с оглед на което искът следва да се отхвърли.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Безспорно е между страните, че ответникът е в забава за изплащане на остатъка
от 328 лв., като за периода 24.11.2019 г. – 24.11.2022 г. дължимата мораторна лихва е в
размер на 99, 93 лв.
Безспорно е между страните, че ответник е погасил задължението изцяло чрез
плащане в хода на процеса, с оглед на което искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Доколкото исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса,
право на разноски има ищецът. Разноските за заповедното производство в размер на
сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение са платени от
ответника. Платена е и държавната такса за исковото производство. В полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ....... срещу ............, ЕИК ........... искове
за признаване на установено, че ............, ЕИК ........... дължи на .........., ЕИК ......., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 328 лв., представляваща регресно вземане по щета № ..........,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2022 г., и
сумата 99, 93 лв., представляваща мораторна лихва за периода 24.11.2019 г. –
24.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 09.12.2022 г. по ч.гр.д.
№ 64657/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........... да заплати на .........., ЕИК ......., на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4