Номер 237123.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 23.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503148 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Н. К. Т. срещу определение от
11.08.2020г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 5540/20г., с което е прекратено
производството по делото и е изпратена исковата молба за разглеждане от ОС- гр.
Кърджали.
Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че мястото на
извършване на деянието и поддържането на обвинението е в юрисдикцията на Софийски
окръжен съд, поради което последният е компетентен да разгледа предявения иск за вреди
по ЗОДОВ.
Затова моли САС да отмени атакуваното определение и върне делото на СГС или да го
изпрати за разглеждане от СОС.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните намира, че частната жалба е подадена в
законустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез
валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
С обжалвания съдебен акт СГС е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора и на
основание чл.7, ал.1 от ЗОДОВ е прекратил производството пред себе си и е изпратил
исковата молба да се разгледа от Окръжен съд- гр. Кърджали.
Определението е валидно и допустимо.
По правилността му.
Спорът, който подлежи на разглеждане от въззивния съд е за местно компетентния съд,
който да разгледа исковата молба, предявена от Н. Т.. Местната подсъдност е относителна
1
процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът не следи служебно, а
само ако ответникът е направил в отговора на исковата молба възражение. Само в този
случай въпросът за местната подсъдност следва да се разгледа. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от
ЗОДОВ въвежда особена местна подсъдност, различна от общата, предвидена в чл.105 от
ГПК. Тя предвижда искът за обезщетение да се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, когато искът е насочен
срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Искът, предявен от Н. Т., е срещу
орган по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, поради което особената местна подсъдност, регламентирана
в специален закон, следва да се приложи. От друга страна ответникът Прокуратура на
РБългария е направил своевременно възражение за местна подсъдност, поради което и то
следва да бъде разгледано от съда. Същото е и основателно доколкото искът е предявен
пред съд, различен от установения като местнокомпетентен според чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.
Видно от служебно извършената справка в Национална база данни „ Население“ е, че
настоящият адрес на Н. Т. е в гр. Пловдив, а постоянният е в гр. Кърджали. Релевантен за
определяне на местна подсъдност е само настоящият адрес, а СГС е изпратил исковата
молба на окръжния съд по постоянния адрес на ищеца. Следователно искът следва да се
предяви или пред ОС- Пловдив или пред Софийски окръжен съд. Последният е местно
компетентен с оглед мястото на увреждането. В случая делото е изпратено на съд, който
също не е местнокомпетентен.
Поради това обжалваното определение следва да се отмени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 11.08.2020г. на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. №
5540/20г.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3