Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30. 09.
2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на трети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Благовест
Байраков, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.о.х.д. № 1604 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 18. 05. 2017 г.,
постановена по н.о.х.д. № 18606/13 г. по описа на СРС, НО, 102 състав,
подсъдимата А.Д.А. е призната е призната за невиновна в това на неустановена
дата през 2010 г., в гр. София, ул. Перник № ********, противозаконно да е
присвоила чужда движима вещ – телевизор марка „Тошиба” на стойност 483,02 лева,
собственост на А.С.С., която владеела (бил й предоставен за ползване от
пострадалия С.), поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по
повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
депозиран протест и допълнение към него от прокурор при СРП, с които се иска
присъдата да бъде отменена, като въззивният съд постанови нова и признае
подсъдимата А. за виновна в извършване на престъплението, за което е предадена
на съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност на присъдата поради
неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на събрания
доказателствен материал, от който се извеждала несъмнено вината на подсъдимата.
Твърди се, че, след като съдът приема, че А. е владеела телевизора, предоставен
за ползване, то следва да приеме и че е налице задължение за връщането му на
законния собственик – свидетеля С.. Представителят на държавното обвинение
приема, че подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението
обсебване, като е присвоила вещта чрез бездействие – отказ за връщане на
инкриминирания телевизор. В подкрепа на твърдението си посочва решение № 231 от
19.06.2001 г. на ВКС по н. д. № 166/2001 г., I н.о.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав е извършил преценка, че за изясняване на делото от фактическа
страна не е необходимо да се събират нови доказателства, нито да се допуска
разпит на подсъдимата или преразпит на свидетелите или вещото лице.
В хода на публичното съдебно заседание
пред СГС представителят на държавното обвинение поддържа протеста и моли същият
да бъде уважен. Сочи, че от събрания доказателствен материал по безспорен начин
се установява извършеното деяние и авторството, поради което моли подсъдимата
да бъде призната за виновна.
Упълномощеният защитник адв. Г. пледира
за потвърждаване на атакуваната присъда. Счита същата за правилна и посочва, че
съдът подробно е аргументирал изводите си. Акцентира, че с присъдата са
съобразени исканията на страните, включително това на представителят на
държавното обвинение, който е пледирал за оправдаване на А.. Моли протестът да не бъде уважен, а първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата А. в своята лична защита
моли присъдата да бъде потвърдена. В хода на последната дума моли да бъде
оправдана.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във
въззивния протест и допълнението към него, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание, и, след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния
съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното :
Въззивният протест е подаден в срока по
чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За да се произнесе с атакуваната
понастоящем оправдателна присъда, Софийският районен съд се е позовал на
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на пълно, всестранно и
обективно съдебно следствие. Доказателствената съвкупност се състои от: гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.П.П., С.Л.Б.и П.О.С.;
показанията на свидетелите А.С.С. и А.Д.Д., приобщени по реда на чл. 281, ал.
1, т. 4, пред. 2 от НПК; обясненията на подсъдимата, прочетени на осн. чл. 279,
ал. 1, т. 4, предл. 1 от НПК; писмените доказателства и доказателствени средства
– договор за наем на недвижим имот (л.9-10 от ДП), приемо-предавателен протокол
за недвижим имот, фактура и търговска гаранция от „Техномаркет” (л. 12 от ДП),
справка за лице (л. 15-16 от ДП), справка ГД”ИН”- МП (л.22, 71 от ДП), справка
НСлСл (л. 23, 68-69 от ДП), справка за пътувания на лице-бълг. гражданин
(л.24-25 от ДП), справка за общодържавно издирване на лице (л. 26-28 от
ДП),справка за съдимост (л. 49-50, 72-73 от ДП), справка АИС „БДС” (л. 52 от
ДП), справка ГД”ГРАО” МРРБ (л.67 от ДП), копие от част от договор за наем и
разписка за получена сума (л.82-83 от ДП), справка за съдимост (л.99-100 от
съд.д.),справка МВР СДВР „ПКП” (л.103, 112, 132, 157-158 от съд.д.), справка ТД
на НАП (л. 113-115, 133-135 от съд.д.), бюлетин за съдимост и справка за
съдимост (л.119-124, 142-147, 150-155 от съд.д.); както и заключението на
оценителната експертиза (л. 29 ДП).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бяха събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Възприетите от първостепенния съд фактически отношения относно основните факти
са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. След извършен собствен анализ
на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната
фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата
инстанция:
Подсъдимата А.Д.А. е родена на *** г. в
гр. Острава (Чешка Република), българка, с българско гражданство, със средно
образование, разведена, неосъждана, безработна, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***1 е ЕГН: **********.***, свидетелят А.С.С., като собственик и
наемодател, сключил с подсъдимата А., като наемател, договор за наем на
недвижим имот – апартамент, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. Перник
№ 91, ет. 6. Посредник при сключването била свидетелката М. П., която към
03.06.2010г., е работила като брокер на недвижими имоти в агенция за недвижими
имоти „А.К.”. Договорът бил съставен от 4 страници в два еднообразни и
подписани екземпляра – за всяка от страните. Върху договора за наем
свидетелката П. изписала, че към датата на сключването му била изплатена сумата
от 782 лв. (седемстотин осемдесет и два лева), която представлявала платен наем
за периода 03.06-03.07.2010г. Записала, че бил изготвен опис, съставляващ
неразделна част от договора. На свидетелката М.П.била изплатена комисионна за
предоставената посредническа услуга в размер от 390 (триста и деветдесет) лева.
Договорът бил сключен за период от 24
месеца, като в него било записано, че наемодателят е съгласен ползватели на
имота да бъдат членове от семейството на подсъдимата А.. Последната живеела със
сина си – свидетеля П.О.С..
Към момента на сключване на договора
наетото жилище от подсъдимата А. не било обзаведено, тъй като апартаментът бил
след основен ремонт. По настояване на подсъдимата свидетелят С. закупил
необходимото обзавеждане. На 04.06.2010г. последният заедно със свидетелите Д.
и Б.отишли с личния автомобил на С. до мебелен магазин, от където закупили
необходимите мебели, които впоследствие били доставени до адрес. След това
тримата отишли до магазин „Техномаркет”, находящ се в гр. София, бул. „*********,
откъдето закупили електроуреди, вкл. и LCD телевизор марка „Тошиба”, модел
32AV703G, 32 инча. На същия ден в отдадения под наем апартамент свидетелят Б.помогнал
за монтирането на закупения телевизор в хола. По това време подсъдимата А. се
намирала в хола, седнала пред бюро, на което имало компютър.
След закупуването на обзавеждане за
апартамента бил съставен приемо-предавателен протокол с дата, съвпадаща с тази
на сключения договор – 03.06.2010г. Протоколът бил подписан само от наемодателя
С., но не и от наемателя А..
Подсъдимата А. и синът ѝ
свидетелят С.живеели в наетия под наем апартамент от 03.06.2010 г. до
неустановена дата на същата година, като през месец ноември свидетелят С.
установил, че А. и синът ѝ са се изнесли. Това обстоятелство станало
известно на С., когато през месец ноември 2010 г. той решил да провери
апартамента, който отдавал под наем. Причината за посещението било неплащане на
уговорения наем от страна на подсъдимата. Последната спряла да отговаря и на
неговите обаждания по телефона. Заедно със свидетеля Д., С. отишъл до жилището
и, след като никой не отговорил на позвъняването на звънеца и на телефона на
подсъдимата, свидетелят С. отключил входната врата на въпросното жилище с
притежавания от него втори ключ. Двамата видели, че апартаментът е необитаем,
тъй като липсвали личните вещи на подсъдимата и нейния син. Те установили, че
липсвал и телевизорът марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча, който бил
монтиран в хола. Свидетелят С. сигнализирал компетентните органи за липсата на
телевизор марка „Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча.
Към месец октомври на 2010 г. пазарната
стойност на инкриминираната вещ към датата на деянието възлизала на 483,20 лв.
Въззивният съд намира, че при извеждане
на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си
по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на
въпросите, защо дава вярна на едни от тях, а други отхвърля. Настоящият съдебен
състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към
присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото
свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната
логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд.
Без да бъдат преповтаряни изводите на
СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивния протест, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Безспорни изяснени по делото са
обстоятелствата относно сключения договор за наем на конкретното жилище между
свидетеля С. и подсъдимата А., закупуването на инкриминирания телевизор марка
„Тошиба”, модел 32AV703G, 32 инча,
монтирането му в хола на въпросния апартамент и последващата липса на
телевизора. Налице са преки доказателства, изводими от показания на свидетелите
С., Д., Б.и П. относно посочените обстоятелства. Изброените гласни
доказателствени средства намират подкрепа и в писмените доказателства по
делото. Приложен е договорът за наем, сключен между подсъдимата и свидетелят С.,
макар и не в цялост. Същият е изготвен в 4 страници, а по делото са налични
само 3. Въпреки това истинността на договора се потвърждава от свидетелката П.
– посредник на сключената сделка. Същата заявява, че именно тя е изписала
ръкописния текст в края на договора и потвърждава, че същият е сключен в нейно
присъствие. От друга страна, сключването на въпросния договор не се отрича и от
самата подсъдима. По отношение на обсъжданото обстоятелство, а именно
сключеният договор за наем, цялата доказателствена съвкупност е еднопосочна.
Противоречия съществуват относно
съставения опис в деня на сключване на договора за наем и приложения по делото
приемо-предавателен протокол, подписан само от наемодателя С.. Настоящата
инстанция намира извода на контролирания съд, че двата документа са различни,
за основателен и правилен. За да достигне до този извод въззивната инстанция се
довери на показанията на свидетеля П. – брокер при сключване на процесния
договор. Същата, макар и да не си спомня конкретната ситуация около сключването
на въпросния договор, разяснява каква е практиката при сключването на подобни
договори. Тя е категорична, че, когато се сключва сделка с необзаведен
апартамент, опис се изготвя от самата нея и в него се вписва, дали апартаментът
е обзаведен или не, както и допълнителни уговорки, ако такива са постигнати
между страните. При предявяване на приемо-предавателния протокол, приложен по
делото, свидетелят П. е категорична, че същият не е изготвен от нея. Според
нейната практика в конкретния случай приемо-предавателният протокол би следвало
да съдържа опис на необзаведен апартамент и да бъде записана уговорката, че
наемодателят се ангажира да закупи обзавеждане. При тези данни правилно
контролираният съд достига до извода, че приложеният по делото приемо-предавателен
протокол не е изготвен от посредника свидетеля П. при сключване на договора. В
същото време, върху договора е изписано, че е бил съставен опис, който
представлява неразделна част от него. Според изложеното от свидетелката подобен
опис се изготвя именно от нея и тя е категорична и че в конкретния случай такъв
е бил съставен. Показанията на свидетеля П. са логични, последователни и
кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът се довери на същите и
поради причината, че свидетелят П. се явява незаинтересовано от изхода на
делото лице и добросъвестно споделя известната ѝ информация относно
случая.
От друга страна, изготвянето и
подписването на опис при сключване на договора за наем не съставлява пречка да
бъде изготвен нов приемо-предавателен протокол, когато бъде закупено и
монтирано обзавеждането, както е в конкретния случай. Свидетелят С. не отрича,
че протоколът е съставен след закупуване на обзавеждането, въпреки че е изписал
датата на сключване на договора за наем. В същото време обаче твърдението му,
че въпросният протокол е подписан и от двете страни, се опровергава от
приложения по делото приемо-предавателен протокол, както правилно отбелязва и
първоинстанционният съд. Неполагането на подпис от страна на подсъдимата А.
като наемател на въпросното жилище води до извода, че протоколът не е достигнал
до нейното знание и възможността той да е бил изготвен в нейно отсъствие. Това
обстоятелство, от своя страна, не може да опровергае факта, че инкриминираният
телевизор е бил монтиран във въпросното жилище. В тази връзка въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че не е съгласен с оценката на
първоинстанционния относно приемо-предавателния протокол като негодно
доказателствено средство. Обсъжданият протокол не е съставен по реда и
правилата на НПК и не може да бъде ценен като доказателствено средство, а
единствено като писмено доказателство. Разглеждайки протокола, макар и
неподписан от подсъдимата, съвкупно с останалия доказателствен материал, а
именно свидетелските показания на С., Д. и Б.се достига до безпротиворечивия и
категоричен извод, че инкриминираният телевизор е монтиран в наетото под наем
от подсъдимата жилище и то в нейно присъствие. Свидетелските показания на С., Д.
и Б.относно закупения телевизор намират подкрепа и в приложената по делото
фактура №**********, издадена от магазин „Техномаркет“. Видно от последната
инкриминираната вещ е закупена на 04.06.2010 г. Показанията и на тримата
свидетели са еднопосочни, че именно този телевизор по-късно е монтиран в хола
на наетия от подсъдимата апартамент.
Безспорно по делото се явява и
обстоятелството, че инкриминираната вещ не е намерена в апартамента при
посещението му от свидетелите С. и Д. през месец ноември 2010 г. Съдът намира
посоченото обстоятелство за отговарящо на обективната истина, доколкото
показанията и на двамата свидетели са еднопосочни. В действителност свидетелят С.
се явява пострадал от деянието, а свидетелят Д. е негов приятел, поради което
техните показания следва да се анализират през призмата на заинтересовани от
изхода на делото лица. В същото време показанията на Д. в останалата част
съпоставени с останалия доказателствен материал разкриват последователност,
логичност и кореспондират с доказателствената съвкупност, предвид което съдът
намира и твърдението за липсата на телевизора за обективно и достоверно.
Предвид гореизложения анализ поотделно и
в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че правилно са оценени
показанията на свидетелите С., Д. и Б.. Същите са последователни, логични,
обективни и кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което
правилно са ценени като годни гласни доказателствени средства, въз основа на
които първоинстанционният съд е изградил вътрешното си убеждение. Показанията
на С. са частично кредитирани, като първата инстанция не се доверява единствено
в частта относно твърдението, че приемо-предавателния протокол е подписан и от
двете страни, доколкото това обстоятелство се опровергава от самия протокол.
Показанията на Д. и Б.относно факти от предмета на доказване свидетелите са
последователни и логични, като свидетелите излагат добросъвестно своите спомени
за случилото се. Подобно на контролирания съд въззивната инстанция се довери на
обсъжданите свидетелски показания.
На следващо място, обосновано
контролираният съд е приел, че свидетелят С.– син на подсъдимата, чрез
показанията си се опитва да изгради защитна версия в подкрепа на А.. Свидетелят
се явява пряко заинтересовано от изхода на делото лице поради роднинската
връзка, което обуславя необходимостта от задълбочен анализ на гласните
доказателствени средства, на какъвто са били подложени от контролирания съд.
Заинтересоваността на свидетеля само по себе си не може да обуслови
недостоверност на показанията му, поради което първата инстанция ги е обсъдила
както по отделно така и съвкупно с останалия доказателствен материал,
достигайки до единствения логичен извод относно тяхната недостоверност.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изложения доказателствен анализ
на показанията на свидетеля С.от първата инстанция. Правилно контролираният съд
е констатирал, че неговите показания не само, че не се подкрепят от останалия
доказателствен материал, но и същите се опровергават, поради което същите не са
кредитирани. Въззивната инстанция подобно на първата не се довери на
показанията на свидетеля С..
Не на последно място задълбочено и
аналитично са обсъдени и обясненията на подсъдимата А.. Същите са разгледани в
светлината на тяхната двойствена природа като доказателствено средство и
средство за защита. Обосновано първата инстанция е приела, че обясненията се
опровергават от останалия доказателствен материал, поради което същите не могат
да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Контролираният съд е
констатирал, че обясненията намират подкрепа единствено в показанията на
свидетеля С., който се явява неин син. С изключването на показанията му от
доказателствената съвкупност поради тяхната негодност, обясненията на подсъдимата
остават изолирани от останали доказателствен материал, въз основа на който не
само първата, но и настоящата инстанция изгради вътрешното си убеждение.
Обясненията на подсъдимата относно липсата на необходимост от телевизор, тъй
като имали два, напълно се опровергава от показанията на свидетеля Б., който е
категоричен, че е монтирал в хола на отдадения апартамент под наем закупения
телевизор марка „Тошиба“. В същото време първата инстанция е констатирала и
несъответствието на твърдението на подсъдимата, че когато е напуснала имота е
уведомила собственика и е върнала ключовете на негов работник, който е
присъствал при настаняването на подсъдимата в апартамента. Не е уточнено кога
точно подсъдимата се е настанила в апартамента – в деня на сключване на
договора за наем или след неговото обзавеждане. Първата инстанция е приела, че
това е денят на сключване на договора, когато не са присъствали други лица
освен подсъдимата и свидетелите С. и П.. Този извод настоящата инстанция намира
за верен, тъй като на следващия ден след сключване на договора, а именно на
04.06.2010 г., когато е била закупена инкриминираната вещ, за монтирането
ѝ е помогнал свидетелятБ.. Присъствал е и свидетелят Д.. Двамата са
категорични, че към този момент подсъдимата вече е била в апартамента, което
обуславя нанасянето и в по-ранен етап, а именно на 03.06.2010 г. Следователно и
обясненията на подсъдимата, че е дала ключовете при изнасянето си на работник,
присъствал на нанасянето ѝ, не отговарят на обективната истина, доколкото
при нанасянето са присъствали свидетелите С. и П.. Освен относно посочените
обстоятелства, анализирано подробно и от първата инстанция, настоящият състав
констатира, че и твърденията на подсъдимата да е дала капаро за 2 или 3 месеца
предплащане не намират опора в доказателствения материал. Видно от сключения
договор върху него от свидетелката П. е изписано, че е платен наемът за един
месец, а именно от 03.06.2010 г.-03.07.2010 г., но не и за следващите месеци.
Кредитирайки изцяло показанията на свидетелката П. като достоверни и обективни,
дадени от незаинтересовано от изхода лица, съдът намира че твърденията на
подсъдимата за платени 2-3 месеца се опровергават именно от ръкописния текст
върху договора за наем. Предвид изложеното правилно обясненията са оценени като
средство за изграждане на защитна версия, поради което и настоящата инстанция
не се довери на същите при изграждане на вътрешното си убеждение.
По делото е приета и изготвена
съдебно-оценителна експертиза относно паричната равностойност на
инкриминираната вещ. Съдът счита вещото лице, изготвило експертизата за
компетентно да отговори на поставените въпроси. Вещото лице инж. Г. в хода на
съдебното следствие променя своето заключение относно пазарната стойност на
инкриминираната вещ, тъй като в съдебно заседание ѝ е предявена фактурата
№**********. От последната е видно, че цената на закупения телевизор възлиза на
508,44 лева, докато вещото лице при изготвяне на експертизата е изчислявало
пазарната стойност върху сумата 508,00 лева. С оглед на тези нови данни вещото
лице в съдебно заседание преизчислява пазарната стойност, като убедително
защитава промяната на становището си. Предвид компетентността на вещото лице и
изчерпателните и обективни отговори настоящата инстанция кредитира измененото
заключение на вещото лице.
На база така събрания по делото
доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до единствено верния
извод, че от доказателствената съвкупност не може да бъде направен категоричен
и безпротиворечив извод, че подсъдимата А.А. е осъществила от обективна страна
състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, за което е била предаден на
съд.
Непосредствен обект на престъплението
обсебване са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост, владение или държане само върху движими
вещи. Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има
определена стойност.
От обективна страна, за да бъде изпълнен
съставът на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да владее
или пази чужда движима вещ, която държи на годно правно основание.
Изпълнителното деяние се изразява във фактическо или юридическо разпореждане с
инкриминираната вещ в свой или чужд интерес. Престъплението е резултатно, като
неговата довършеност се обуславя от засягане възможността на собственика на
вещта да упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в
правото му на собственост върху нея. Следователно, за да е осъществено
престъплението от обективна страна трябва да се докаже присвоителната дейност
на подсъдимата спрямо вещта, която владее на годно правно основание. Самото
присвояване от своя страна би могло да се осъществи както чрез действие, така
също и чрез бездействие. В определени ситуации фактическия държател, променяйки
анимуса си спрямо вещта и започвайки да я третира като собствена, може да
осъществи състава на престъплението обсебване и когато отказва да върне вещта
на собственика при налични правни основания за това.
В конкретния случай не може да се
направи единствено възможен и безпротиворечив извод относно виновността на
подсъдимата А.. На първо място, не може по изискуемия и предвиден в закона
начин да се докаже авторството на деянието, а именно, че подсъдимата е
присвоила инкриминираната вещ. В действителност, същата се явява ползвател на
въпросния телевизор на годно правно основание, а именно договора за наем.
Въпреки че същата не е подписала приемо-предавателния протокол, то тя е
присъствала в момента на монтиране на инкриминираната вещ и е била с ясното
съзнание, че същата ѝ е предоставена за ползване, доколкото именно
подсъдимата се явява наемател на въпросното жилище. От доказателствената
съвкупност по делото безспорно се установява, че подсъдимата е живеела със сина
си – свидетелят С.. В същото време, липсват каквито и да е било доказателства –
както преки, така и косвени, които да установяват кога точно двамата са
напуснали апартамента и дали подсъдимата е взела телевизора. Свидетелят С.,
живеейки в наетия от майка му апартамент, също е имал достъп до инкриминираната
чужда движима вещ, което обстоятелство внася основателно съмнение относно
авторството на деянието.
На следващо място, за да бъде осъществен
съставът на вмененото престъпление на
подсъдимата следва да се докаже присвоителната дейност, тоест промяната на
отношението ѝ към вещта, като подсъдимата от един момент би следвало да третира
телевизора като своя собствена вещ, а не като чужда. Присвоителната дейност, от
своя страна, може да се изразява във фактически или юридически действия, които
да бъдат осъществени чрез действие или бездействие. Въпреки пълното, всестранно
и обективно изследване на данните по делото, не може да бъде доказана
присвоителна дейност на подсъдимата. Начинът на извършване на престъплението по
чл. 206, ал. 1 – тоест чрез какви действия или бездействия е присвоена вещта, е
съществен елемент от обективната страна на деянието. Съгласно разпоредбата на
чл. 246, ал. 2 от НПК и т. 4.2. от ТР № 2/2002 г. на ОСНК начинът на извършване
на деянието, когато съставлява елемент от обективната страна на деянието,
задължително следва да бъде посочен в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Това е така, тъй като прокурорският акт, с който се повдига обвинението пред
съда, слага рамките на наказателния процес и определя главния предмет на
доказване от гледна точна на извършване на деянието и участието на подсъдимия в
него. В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е посочил, че
подсъдимата се е разпоредила с инкриминирания телевизор, продавайки го на трето
неустановено по делото лице. Подобно твърдение на прокуратурата почива изцяло
на предположения и не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства. Липсват данни подсъдимата да се е разпоредила с инкриминираната
вещ, продавайки я на трето неустановено по делото лице. Посочената теза на
държавното обвинение остава една възможна хипотеза, една недоказана версия, въз
основа на която не може да бъде постановена осъдителна присъда.
С оглед гореизложеното не може по
категоричен и безпротиворечив начин да се докаже твърдяното от СРП изпълнителното
деяние. По делото липсват както преки доказателства, така и верига от косвени
такива, установяващи промяната на отношението на подсъдимата към инкриминираната
вещ. Промяната се изразява в противозаконно разпореждане с вещта в свой личен
или чужд интерес. Обстоятелството, че е сключен договор за наем на жилище, в
което е монтиран закупеният от свидетеля С. телевизор и последващата му липсва,
не са достатъчни за да ангажират наказателната отговорност на подсъдимата А..
За да постанови осъдителна присъда вината на дееца следва да бъде доказана по
категоричен и безспорен начин, а в конкретния случай са налице различни
хипотези и версии, като нито една не може да бъде доказана по категоричен
начин.
В тази връзка неоснователно се явява
възражението на прокуратурата, че подсъдимата е извършила деянието чрез
бездействие, отказвайки да върне вещта.
Както бе обсъдено по-горе, начинът на разпореждане с инкриминираната вещ
е съществен елемент от състава на престъплението, който безспорно следва да
намери своето отражение в обвинителния акт. Възражението на прокуратурата,
релевирано в допълнението към подадения протест, че подсъдимата е осъществила
престъплението чрез бездействие по своята същност представлява изменение на
обвинението. Недопустимо е чрез протест и допълнение към същия да се внасят
съществени изменения в обстоятелствената част на обвинението, срещу които
подсъдимата не е имала възможност да се защитава пред първата инстанция. От друга страна, редът за изменение на
обвинението е регламентиран в чл. 287 от НПК и подобно процесуално действие е
възможно само пред първата инстанция. Прокурорът се е възползвал от тази
процесуална възможност, но само по отношение стойността на инкриминираната вещ.
Обвинение, че подсъдимата е извършила престъплението „обсебване“ чрез
бездействие, отказвайки да върне вещта при наличието на подобно задължение, не
ѝ е било повдигано и предявявано в хода на процеса. Предвид гореизложеното
произнасяне на съда дали подсъдимата е осъществила или не деянието чрез
бездействие, освен че излиза извън предмета на доказване, очертан с внесения
обвинителен акт, но и би накърнило правото на защита на подсъдимата.
Предвид изложеното не може по
категоричен и безпротиворечив начин да се установи както авторството на
деянието, така и присвоителната дейност на подсъдимата. В тази връзка безпредметно се явява обсъждането на
елементите от субективна страна.
По изложените съображения единствено възможният
изход от наказателното производство е да се приеме, че подсъдимата А.А. не е
извършила престъплението, за което е била привлечена към наказателна
отговорност и предадена на съд. Съгласно чл. 303, ал. 2 съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Както
бе обсъдено, обвинителната теза е изградена около една версия на държавното
обвинение, за която не се събра необходимия обем от доказателства, за да се
обезпечи постановяване на осъдителна присъда. Правилно при това положение СРС
на основание чл. 304 от НПК я е оправдала.
При този краен изход на делото е вярна
преценката на контролирания съд, че всички разноски по делото следва да останат
за сметка на Държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В заключение, при извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличие
на основания, налагащи нейната отмяна или изменение, поради което прие, че
следва тя бъде потвърдена, а протестът срещу нея – да бъде оставен без уважение
като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18. 05.
2017 г., постановена по н.о.х.д. № 18606/13
г. на СРС, НО, 102 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.