РЕШЕНИЕ
№ 1176
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20225330201416 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4462206, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който на С. Г. А. ЕГН:********** с адрес гр. Р., ул. С. З. № ... на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не
се явява упълномощения процесуален представител – адв. М., редовно
призован. В жалбата до съда се прави искане за отмяна на ел. фиш като
незаконосъобразен.
Административнонаказващия орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема писмена становище по подадената
жалба. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 28.01.2021 в
10.44 часа на път II-64, км.34, в посока на движение гр.Пловдив към гр.
1
Карлово е заснет с ATCC TFR1-M № 511, при въведено ограничение на
скоростта 60 км/ч с пътен знак В-26, отчетен толеранс на измерената скорост
от -3 км/час, лек автомобил „Сеат Ибиса“ с рег. № ... който се движил с
установена стойност на скоростта 86 км/час и превишена стойност на
скоростта 26 км/час. Прието е, че с това е извършено нарушение на чл.21, ал.2
вр.ал.1 от ЗДвП.
Ангажираната отговорност за установеното нарушение в процесния
електронен фиш е на жалбоподателя С. Г. А., като собственик на
регистрираното МПС.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 на БИМ, протокол за проверка на преносима
система за видеоконтрол №9-33-20/26.10.20г, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система №529, №273р-
1327/01.02.2021г. и приложения към нея снимков материал, уведомление от
БИМ за одобрен тип система, справка водач.
Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като
относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
При извършената служебна проверка Съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –
посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,
че сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да
съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред
кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е
2
изпълнил задължението си на процесното място и време да управлява
конкретното МПС до не повече от 60 км/ч, като въпреки това му задължение
позволената скорост на движение на МПС е била превишена с 26 км/ч.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП предвижда, че за превишаване на разрешената скорост, извън населено
място от 21 км/ч до 30 км/ч, е предвидена глоба в размер от 100 лв.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2 ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 100 лева
за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревизиране от
страна на Съда.
Нарушението е установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Посочената система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под №10.02.4835. Същата представлява мобилна
система за видеоконтрол. Приложен е протокол от сектор УС ПТ, към ГД
Национална полиция - № 9-33-20 от 26.10.20г., като АТСС е намиращо се в
употреба след 20.02.20г и като такова на основание чл.30 ал.5 от Закона за
измерванията, се счита за одобрен тип, като спрямо тях се извършва
последваща проверка, като форма на контрол, чиято периодичност е в
рамките до една година, или в настоящия случай до 26.10.21г.
Безспорно установени по делото, видно от приложения снимков
материал, са и заснетият участък от пътя, където е било извършено
нарушението, географските координати, действащото ограничение, както и
посоката на движение на автомобила. Бил е съставен и Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, касаещ
въпросния заснет пътен участък, ограничението на скоростта, дата и час на
констатираното нарушение.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, вече е допустимо на база заснемане
с мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в
настоящия случай. Посоченото води до извода, че електронният фиш,
съотнесен към времето на извършеното нарушение, е законосъобразно
издаден, въз основа на заснето нарушение от мобилна система за
видеоконтрол.
В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство
3
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е посочено, че от
мобилната система за видеоконтрол са свалени статични изображения с
номера от 15760 до 15820 . Системата е работила в посочения времеви
интервал с начален час 09.40 ч. и краен час 12.50ч., поради което и
представената снимка/клип №15782 е доказателство за това, че същият е
неразделна част от съставения протокол, доколкото съставеният протокол
удостоверява заснемането на нарушения в същия времеви интервал, като
последният удостоверява и мястото на контрол, което съвпада с мястото, на
което е заснет процесният автомобил, следователно всички необходими
реквизити в така посочения протокол са налице.
Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата,
поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63д, ал.3 ЗАНН, а
именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването,
подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата
страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на
делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна,
която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63д ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира,
че такива следва да бъдат определени в минимален размер на 80.00 лева и с
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4462206, издаден от ОД
на МВР – Пловдив, с който на С. Г. А. ЕГН:********** с адрес гр. Р., ул. С.
З. № ... на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА С. Г. А. ЕГН:********** с адрес гр. Р., ул. С. З. № ... да
заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща
направени разноски по делото за юрисконсулт
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в
14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5