Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV
касационен състав,
в открито заседание на пети ноември 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА,
с участието на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2136
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр.
чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т.В.Т.
срещу Решение № 1215/11.08.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1933/2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 106 / 17.03.2020г. на Зам.кмет на Община Варна.
Касаторът, в касационната жалба
моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде
отменено НП. Моли за присъждане на адвокатски хонорар. Оспорва направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва като прекомерно завишено възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна
страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1215/11.08.2020г. постановено от състав
на ВРС по нахд № 1933/2020г.
С оспореният
съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление 106
/ 17.03.2020г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на Т.В.Т. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1
от ЗДвП.
За да постанови
оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 14.02.2020г. полицейски служители към
Общинска полиция- Варна, установили
паркиран лек автомобил «Тойота» с рег. №В *** ВК, на бул. «Осми Приморски
полк», №82, в зоната на действие на пътен знак В-27.
На място не бил установен водач на
автомобила, поради което бил съставен фиш за налагане на глоба.
Собственика на автомобила оспорил
обстоятелството, че е паркирал в зоната на действие на този пътен знак, като
претендирал, че е заплатил за паркиране в синя зона.
Съставена била докладна записка от
полицейски служител- очевидец на нарушението.
Предвид оспорването на съставения фиш, на
04.03.2020г. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение от служител към Община Варна. Деянието било квалифицирано като такова по
чл.6 т.1 от ЗДП.
В
графата за възражения въззивникът вписал, че АУАН е съставен в нарушение на
ЗАНН и формулирал искане за прекратяване на преписката с резолюция. Въз основа на АУАН е издадено оспореното
пред въззивния съд НП.
Въззивният съд
констатирал, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок и извел извод,
че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка. Въззивният съд констатирал, че
нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба и потвърдил НП.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата
инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо - постановено е по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.
Съдът е направил анализ на приложимите към деянието правни норми и е изложил мотиви относно съставомерността на нарушението, справедливостта на наказанието и неприложимостта на института на маловажност към конкретното деяние. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е съобразил, че МПС не е било паркирано на мястото констатирано от АНО в НП, а на друга улица. Тези възражения са нови, изложени са за първи път пред касационната инстанция и не са свързани с конкретни пороци на оспорения съдебен акт, а са по фактите. След като не са били изложени във въззивната жалба и или пред въззивния съд, последният не е имал задължение да изследва факти различни от описаните в НП.
В тежест на лицето чиято административно наказателна отговорност е ангажирана е още във въззивната жалба и въззивното производство да изложи конкретни твърдения по фактите, когато намира, че фактическата обстановка е различна от възприетата и описана от АНО В НП и, да представи доказателства относно твърденията си, за да може съдът да изследва всички обстоятелства и факти относно извършеното деяние. Това не е сторено във въззивната жалба. Последната е бланкетна и възражанията в нея са били ограничени до общо посочване на нарушения на материалния и процесуалния закон, без да е изложена конкретика във връзка с тези възражения. Районният съд е събрал относимите към деянието доказателства и достигнал до обоснован извод, че фактите са настъпили по начина описан от АНО и, че нарушението е съставомерно по посочената в НП разпоредба.
На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението не страда от касационните пороци посочени в касационната жалба и, че следва да бъде оставено в сила.
Основателно при този изход на спора е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв.
Неоснователно при наличието на новелите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН се явява направеното от процесуалния представител на касатора възражение относно вида и характера на присъжданото в производствата по ЗАНН възнаграждение на юрисконсулта представляващ ответника.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1215/11.08.2020г. постановено от състав на ВРС по нахд № 1933/2020г.
ОСЪЖДА Т.В.Т. *** 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.