№ 47
гр. Дупница, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Деа Д. И.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510101679 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с Решение № 270/24.07.2023г., постановено
по в.гр.д.№ 109/2023г. по описа на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно Решение №
260000/17.01.2023г., постановено по гр.д.№ 1460/2019г. по описа на РС-Дупница, отменено
е разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 17.10.2022г., постановено по гр.д.№
1460/2019г. по описа на РС-Дупница, в частта относно включената като подлежаща на
изпълнение сума за разноски в размер на 1000.00 лв., присъдена в полза на молителите Е. Й.
И. и К. Й. И. по решение № 145/04.03.2020г. по гр.д.№ 1460/2019г. на РС-Дупница, и делото
е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Първоначално производството пред РС-Дупница е образувано по искова молба на Р.
С. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, против Е. Й. И., ЕГН: **********, и К. Й. И., ЕГН:
**********, двамата с адрес: гр. ***, с която са предявени искове с правно основание чл.
124, вр. с чл. 537 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на основание давностно владение, установено през 1994 г. и
продължило 25 години по отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху:
(1) имот с планоснимачен номер № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в кв. 5
по регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със заповед
№ 7297 от 30.09.1944г. и улична регулация утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944г., с
площ за целия имот от 849 кв.м., от който се отчуждават за улица с о.т.19-25 15,00 кв.м., към
парцел УПИ ІV-50-94 кв.м., към парцел УПИ VІ-52,53-8 кв.м., към който се придават от
двора пл.№ 52-35 кв.м., от река 114 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: имот пл.
1
№ 50, имот пл.№ 52, за който е отреден парцел VІ-52,53 от кв. 5 по плана на с. Грамаде,
улица с осеви точки 19, 25 и , улица с осеви точки 30, 31 и 32;
(2) имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел ІІ, попадащ в кв. 5 по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед №
7297 от 30.09.1944г. и улична регулация, утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944г., с
площ за целия имот от 2 276 кв.м., от който се отчуждават за улица с осеви точки 31-32 168
кв.м., за улица с осеви точки 17-18 14 кв.м., придава се към УПИ ІІІ-49-32 кв.м., към парцел
УПИ І-47-315 кв.м., към който се придават от двора пл.№ 49-76 кв.м., от двора пл.№ 47-48
кв.м., от път - 35 кв.м., при съседи на имота по скица: имот с пл.№ 47, за който е отреден
парцел І, в квартал 5, по плана на с. Грамаде, имот с пл.№ 49, за който е отреден парцел ІІІ в
квартал 5, по плана на с. Грамаде, улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 31 и
32, ВЕДНО с 1/2 ид.ч. от построената в имота паянтова жилищна сграда
и (3) имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел ІV, попадащ в квартал 4
по регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед
№ 7297 от 30.09.1944г. и улична регулация № 7298 от 30.09.1944г., с площ от 429 кв.м., от
който 106 кв.м. се отчуждават за улица с осови точки 35 - 34, придава се към парцел V-43 22
кв.м., и към който се придават от двора пл.№ 41-27 кв.м., от двора пл.№ 43-272 кв.м., при
настоящи съседи на имота по скица: имот с пл.№ 41, за който е отреден парцел ІІІ, квартал
4, по плана на с. Грамаде, имот с пл.№ 43, за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана
на с. Грамаде, улица с осови точки 35, 36, ВЕДНО с 1/2 ид.ч. от построената в имота
паянтова жилищна сграда.
С Решение № 260052 от 20.11.2020г., постановено по в.гр.д.№282/2020г. по описа на
ОС-Кюстендил, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е
потвърдил Решение № 145 от 04.03.2020г. на Районен съд - Дупница по гр.д.№ 1460/2019г.,
с което са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Р. С. К. против Е. Й. И. и
К. Й. И. за признаването й за собственик на основание давностно владение, установено през
1994 г. и продължило 25 години по отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
описаните поземлени имоти.
Въззивното производство е прекратено в частта по искането на Р. С. К. да бъде
отменено първоинстанционното решение и да се постанови решение за признаването й за
собственик по отношение на 1/2 идеална част от намиращите се в УПИ ІІ-48 и УПИ ІV-42
паянтови сгради, като (съгласно отразеното в мотивите) в тази й част въззивната жалба е
преценена като молба по чл. 250 ГПК, компетентен по която е първоинстанционния съд, на
когото делото да се върне за постановяване на допълнително решение.
Оставяйки в сила Решение № 260052 от 20.11.2020г., постановено по в.гр.д.
№282/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, Върховният касационен съд е указал в Решение №
60154 от 12.09.2022г., постановено по гр.д.№ 1313/2021г. на ВКС, ІІ г.о., че след връщане на
делото на първоинстанционния съд, той дължи да се произнесе по реда на чл. 250 от ГПК по
искането за признаването на ищцата за собственик на по 1/2 идеална част от намиращите се
в УПИ ІІ-48 и УПИ ІV-42 паянтови сгради.
2
Твърденията на ищцата са, че ползва имотите и процесните сгради от 1965г., като
никой не й е оспорвал владението върху същите.
Ответниците Е. Й. И. и К. Й. И. оспорват предявените искове, като твърдят, че са
придобили същите на основание наследствено правоприемство. Оспорват твърденията на
ищцата, че е владяла процесните имоти, както и построените в тях сгради.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
С горепосочените влезли в сила Решение № 145 от 04.03.2020г. на Районен съд -
Дупница по гр.д.№ 1460/2019г., потвърдено Решение № 260052 от 20.11.2020г., постановено
по в.гр.д.№282/2020г. по описа на ОС-Кюстендил и Решение № 60154 от 12.09.2022г.,
постановено по гр.д.№ 1313/2021г. на ВКС, ІІ г.о., са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени от Р. С. К. против Е. Й. И. и К. Й. И. за признаването й за собственик
на основание давностно владение, установено през 1994 г. и продължило 25 години по
отношение на 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху описаните поземлени имоти.
Предметът на произнасяне в настоящото допълнително решение е правото на
собственост на ищцата върху 1/2 идеална част от намиращите се в УПИ ІІ-48 и УПИ ІV-42
паянтови жилищни сгради, което същата твърди, че е придобила на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност.
С разпоредбата на чл. 92 ЗС е регламентирано приращението, като първичен способ
за придобиване право на собственост. Съгласно посочения текст, собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху вея, освен ако е установено друго. Това
означава, че ако лице, на което не е учредено право на строеж, построи сграда или
пристройка към сграда или засади трайни насаждения, то собственикът на земята ще стане
собственик и на постройките и насажденията. Всичко това, с което се увеличава стойността
на имота, принадлежи на собственика на земята, ако не е уговорено друго. С оглед трайно
установената съдебна практика приложението на разпоредбата на чл. 92 ЗС касае наличие на
самостоятелен обект. Ако една постройка не представлява самостоятелен обект на
собственост, тя е принадлежност към дворното място, виж в този смисъл решение № 58 от
05.08.2020 г. по гр.д.№ 2189 по описа за 2019 г. на ВКС, ГК, І ГО. Съгласно приетото
в Тълкувателно Решение № 5 ОТ 18.05.2017 Г. по тълк. д. № 5/2015 Г., ОСГК на ВКС при
наличието на сгради, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи,
второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно
предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия
имот, т.е. такива постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект - земя
или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са
прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата
на чл. 92 ЗС /респ. чл. 98 ЗС/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че
3
процесните паянтови жилищни сгради са именно такива, поради което същите следват
собствеността на земята, върху която са построени.
Отделно от това, дори да се приеме, че процесните паянтови постройки са
самостоятелен обект на правото на собственост, не ищцата не е установила при словията на
главно и пълно доказване, че е придобила по давност собствеността върху 1/2 ид.ч. от тях.
По начало изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10 – годишен давностен срок не води
автоматично до придобиване на правото на собственост дори през този период
упражняващото фактическата власт лице да е владяло имот явно, необезпокоявано и
непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена
воля за това. Когато се твърди придобиване на собственост на основание давностно
владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на
владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт
легитимира владелеца като собственик на имота и обръща доказателствената тежест в
процеса /в тежест на този, който оспорва нотариалния акт, е да обори констатациите на
нотариуса/. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012
г. на ОСГК на ВКС.
Разпитаният пред първоинстанционния и въззивния съд свидетел Й.С. дава
показания, че е бил близък приятел на чичото на ответниците С.К.. Познавал имота, който
бил разделен на три самостоятелни, като същите били разположени в близост един до друг в
с. Грамаде. Неговите наблюдения относно процесните имоти датират от 1979 г., когато
станали приятели със С.. Посещавал е многократно селото и в частност имотите, които
обработвали заедно с неговия приятел. За имота, в който се намира паянтовата постройка, в
която С. живеел, твърди, че се ползвал заедно от него и ищцата Р.. При ремонта на покрива,
С. му казал да не „претриша“ целия, защото другата половина била на Р.. Били поделили
къщата и прилежащите към нея две мазета. Стаите на Р. били отзад, с отделен вход. Дори
брата на С., Й. след погребението на С. му казал да отнесе инвентара си в частта на Р.. В
тази сграда свидетелят е виждал и свекъра на ищцата, а докато са били живи родителите на
ответниците ищцата и съпругът й, ползвали част от сградата. Заявява, че Р. се е ползвала от
мазе и стая, в която той бил влязъл след смъртта на С., след като неговия брат му казал да си
изнесе неща от имота на С. – в първоинстанционното производство. Във въззивното
производство свидетелят описва сградата, като състояща се от два входа, като делът на Р. се
състои от три стаи, за които се влиза през вход отзад и мазе, а С. и брат му ползвали по
стълбички, които се качват на втория етаж кухня и две стаи, както и мазе. Откакто познава
С., Р. е ползвала тази част от къщата, идвала в мястото, отивала си в стаите, вземала си
работните дрехи и ходела на градината да работи, всяка година (във въззивното
производство). За С. и брат му, заявява, че са ползвали по една стая на втория етаж,
свидетелят бил иззидал стая. Относно ответниците заявява, че се познава с тях, виждали са
се по празненства, организирани от техния чичо неговия приятел С., знае, че били живели в
кв. ***, а по – късно се преместили в по-голямо жилище в кв.“***. Свидетелят сочи, че при
разговори със С. и неговия брат – Й. относно продажбата на този имот, същите твърдели, че
4
получената сума трябвало да разделят с Р.. За същия имот, свидетелят излага че са
разположени кошери, но не може да уточни откога, смята, че винаги когато е ходел
кошерите са били там, появили се по време на приятелството му със С., предполага, че С. е
разрешил на Р. да ги постави. Когато отрязал една дюла в имота, С. му казал половината
дървени трупи да остави на Р., защото си делили всичко. Имотът бил ограден като
първоначално имало паянтова порта, а по-късно Р. донесла от Бобошево метална врата и С.
я поставил (в първоинстанционното производство свидетелят заявява, че външна врата на
кошерите е поставена от бащата на ответниците и не знае Р. да е слагала врата).
Свидетелката Сашка Радкова от своя страна установява, че имотът с къщата го
ползвали бабата и дядото на ответниците. След като починали го ползвали техните синове –
Й. и С., като С. си живеел там до смъртта му, а Й. идвал събота и неделя. Твърди, че ищцата
не е ползвала никаква част от този имот. Заявява, че С. обработвал градина в другия имот, в
който има постройки за животни. Сочи, че ремонтът на покрива е правен от двамата братя,
като С. бил извикал майстор, който живеел в с. Блажиево и Р. не е ползвала никаква част от
този имот. Имотът, в който има постройки за животни от 1 дка, според свидетелката е
ползван от Д. и И., които отглеждали овце. По-късно С. разрешил на Р. да сложи кошери в
този имот, в който има лозници, дървета: кайсия, смокиня, а С. е отглеждал зеленчукова
градина докато е бил жив-домати, пипер, без Р. да ползва никаква част от имота. Имотът,
според свидетелката, е ограден с мрежа откъм съседите и пътя за селото, телена ограда
откъм пътя за с. Каменик и вътре в имота няма прегради. Свидетелката заявява, че не живее
постоянно в с. Грамаде, а ходи там през почивните дни и отпуските. Не знае братът на дядо
И. да е живял в имота, не е виждала Р., мъжът й и свекър и да ползват нещо от имота.
Къщата на С. описва като стълби по които се стига до коридор и две стаи, като не е имало
други пристроени стаи, а назад към края тоалетна.
Според настоящия състав, ищцата не доказва при условията на главно и пълно
доказване, че е владяла 1/2 ид.ч. от процесните паянтови постройки. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, обобщена в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д.
№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, самата констатация в Констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена
сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.
Посочва се, че се касае за т.нар. легитимиращо действие. За да отпадне легитимиращото
действие на акта, съгласно друго ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ВКС,
ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от
оспорващата страна.
Обратното доказване може да бъде проведено с помощта на всякакви
доказателствени средства, допустими по ГПК. При всички положения, при оспорване,
тежестта се носи от страната, която оспорва констатираното от нотариуса в производството
по чл. 587 от ГПК. Когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални
актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
5
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Съотнасянето на горното към установеното по делото от фактическа страна показва,
че ищцата не доказва предпоставките за уважаване на предявеният от нея иск, тъй като
ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти на основание издадения
в тяхна полза констативен нотариален акт.
От всичко гореизложено следва, че не са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, тъй като ищцата не е доказала при
условията на главно и пълно доказване осъществяването на фактическия състав на
придобивната давност, поради което предявеният иск следва да се отхвърли, като
неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати
на ответниците сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на
1000.00 лв. Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. С. К. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, против Е.
Й. И., ЕГН: **********, и К. Й. И., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, искове с
правно основание чл. 124, вр. с чл. 537 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение по отношение на
1/2 ид.ч. от правото на собственост върху ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена
в имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел ІІ, попадащ в кв. 5 по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед №
7297 от 30.09.1944г. и улична регулация, утвърдена със заповед № 7298 от 30.09.1944г., с
площ за целия имот от 2 276 кв.м., от който се отчуждават за улица с осеви точки 31-32 168
кв.м., за улица с осеви точки 17-18 14 кв.м., придава се към УПИ ІІІ-49-32 кв.м., към парцел
УПИ І-47-315 кв.м., към който се придават от двора пл.№ 49-76 кв.м., от двора пл.№ 47-48
кв.м., от път - 35 кв.м., при съседи на имота по скица: имот с пл.№ 47, за който е отреден
парцел І, в квартал 5, по плана на с. Грамаде, имот с пл.№ 49, за който е отреден парцел ІІІ в
квартал 5, по плана на с. Грамаде, улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 31 и
32, и ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в имот с планоснимачен № 42, за
който е отреден парцел ІV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с. Грамаде, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297 от 30.09.1944г. и улична регулация
№ 7298 от 30.09.1944г., с площ от 429 кв.м., от който 106 кв.м. се отчуждават за улица с
осови точки 35 - 34, придава се към парцел V-43 22 кв.м., и към който се придават от двора
пл.№ 41-27 кв.м., от двора пл.№ 43-272 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: имот
с пл.№ 41, за който е отреден парцел ІІІ, квартал 4, по плана на с. Грамаде, имот с пл.№ 43,
за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана на с. Грамаде, улица с осови точки 35, 36,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. С. К. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
6
***, да заплати на Е. Й. И., ЕГН: **********, и К. Й. И., ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. ***, сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща сторените разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. № 1460/2019г. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7