Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав,
в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. №
11570/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 86293 от 06.04.2019 г.,
постановено по гр.д. №24599/2016 г., по описа на СРС, 50 състав, са отхвърлени
предявените от Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“ срещу „С.2.“ ЕООД, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1
от ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на парични
вземания в размер на сумата от 1200,00 лв., представляваща възнаграждение по
договор за обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги от
05.10.2011 г., съгласно фактура №1560/05.10.2011 г., ведно със законна лихва от
19.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 533,70 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.10.2011 г. до 19.02.2016 г., за
които суми е издадена Заповед от 24.02.2016. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №9181/2016 г. по описа на СРС, 50
състав.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 900,00 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“, чрез адв. Т. В. с надлежно
учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че в
съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че между страните е
налице валидно сключен договор за обжалване, процесуално представителство,
защита и правни услуги от 05.10.2011 г., но първоинстанционния съд не бил отчел
обстоятелството, че наред с подписването на договора, ответникът „С.2.” ЕООД е
упълномощил писмено Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.” да изготви процесната
жалба, съответно да изпълни възложените действия, като тези факти недвусмислено
показват намерението на ответното дружество да получи определена услуга, която
е била реално предоставена.
Поддържа се, че не било съобразено от съда и обстоятелството,
че ответникът не е оттеглил поръчката (в който случай отново би се дължало
заплащането на възнаграждение), както и че с приетата пред СРС
съдебно-графологическа експертиза е опровергано направеното от ответника
оспорване, че не е подписал договора за правна помощ. Оспорва се и извода на
съда в обжалваното решение, че е останало недоказано адвокатското дружество да
е изготвило или предало процесната жалба с вх. №53-063616/10.10.2011 г., като
сочи, че същата е изготвена от ищеца, входирана и след което оригиналният
екземпляр е предаден на законния представител на ответника, а копието е
представено с исковата молба, като същото се намира в съдебните преписки и е
напълно идентично с представеното заверено копие, издадено от Административен
съд София – град, въз основа на съдебно удостоверение. В тази връзка изтъква,
че ако адвокатското дружество не е изготвило жалбата, то и не би могло да се
снабди с копие от нея, предвид че никога не е имало достъп до съдебната преписка.
Наведени са и съображения, че липсата на изпълнена дейност
при поръчката не може да е основание за недължимост на уговореното
възнаграждение, тъй като при поръчката не се дължи определен конкретен резултат.
Ето защо и приетият от СРС факт на подписване на договор за правна защита и
пълномощно представляват основание за заплащане на дължимо възнаграждение,
независимо от предоставения резултат, какъвто в случая се изразява в изготвяне
на жалба. Предвид изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените претенции изцяло уважени. Претендира разноски.
Въззиваемият - ответник „С.2.“ ЕООД в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Оспорва
изпълнението на сключения договор за правна помощ, тъй като не били събрани
доказателства в тази насока. Сочи, че жалбата не била подписана от адвокат от
адвокатското дружество, а от управителят на въззиваемия, като в съдържанието на
решение №3283 от 16.12.2011 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление
*** също липсвали данни за подобен извод. Сочи, че от приложените по към
отговора на исковата молба жалба вх. №53-00-67 от 24.01.2012 г. против решение
№2283 от 16.12.2011 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление ***,
съдебни протоколи и решение по адм. д. №1168/2012 г. на АССГ и решение по адм.
д. №5582/2013 г. на ВАС било видно, че единственото процесуално
представителство е осъществено от друг адвокат - адв. Г.Г., различен от
ищцовото дружество.
Излага съображения, че е възможно въззивникът да се снабди с
копие от жалбата, тъй като е притежавал пълномощно за представителство на „С.2.“
ЕООД пред всички административни инстанции. Оспорва издадената фактура да е
годно доказателство, удостоверяващо изпълнението на възложената работа.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
По аргумент от
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
по следните съображения:
С оглед
оплакванията в жалбата и подадения от ответника отговор на въззината жалба по
делото, както и от неоспореното от страните заключението на вещото лице по
изслушаната пред СРС СГрЕ, между страните е установено, че са били валидно
обвързани от договор за обжалване, процесуално представителство, защита и
правни услуги от 05.10.2011 г., по силата на който „С.2.“ ЕООД е възложило на
Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“ да му предостави правни консултации и
съдействие, представителство и защита, във връзка с обжалване на ревизионен акт
№**********/24.08.2011 г., изразяваща се в обжалване на ревизионния акт,
процесуално представителство и защита пред Директора на дирекция „Обжалване и
управление ***, пред Административен съд – София и пред Върховен
административен съд. В чл. 3.1.2 от договора страните са уговорили независимо
от резултата по жалбата възнаграждение в размер на 1000,00 лв. за всяка една от
инстанциите без ДДС /чл.3.3 от договора/, дължимо, в седемдневен срок от
подписване на договора срещу издаване на фактура от ищеца, респективно в същия
срок преди депозиране на жалба пред АС – София или пред ВАС. Във връзка с
договора управителят е подписал и пълномощно, по силата на което адвокатското
дружество е упълномощено да обжалва ревизионния акт пред всички органи и
инстанции, като представлява упълномощителя.
За процесното
вземане от 1000 лв. без ДДС или 1200 лв. с ДДС, ищецът е издал фактура
№1560/05.10.2011 г. От приетата пред първата инстанция ССчЕ, неоспорена от
страните, се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от
ищцовото дружество, регистрирано по ДДС от 02.02.2007 г., и по нея не е
постъпило плащане. От проверката на счетоводните книги на ответника е
установено, че фактурата не е осчетоводена и включена в дневниците му за
покупки по ЗДДС.
С исковата
молба е представено копие от жалба вх. №53-06-3616/10.10.2011 г., по описа на
ТД НАП - София, според която управителят на „С.2.” ЕООД е оспорил пред
Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ревизионен акт
№**********/24.08.2011г.
Във въззивното
производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато събирането на гласни
доказателства, като от показанията на свидетеля Т. Т., съдружник в ищцовото
адвокатско дружество, които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав
на съда намира за обективни, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от
събраните по делото писмени доказателства заявява и кредитира с доверие. От
показанията на свидетеля се установява, е че в началото на м. октомври 2011 г. е
присъствал на подписването на процесния договор за правна помощ с управителя на
ответника, като самата жалба е била изготвена от адв. Гергана Тодорова, която
към този момент е била част от адвокатското дружество. Твърди, че жалбата не е
подписана от адвокат, а лично от управителя „С.2.“ ЕООД, по изричното
настояване на последния, но е била входирана физически в НАП от представител на
адвокатското дружество.
С оглед предмета на договора за
правна помощ и съдействие в правната теория и съдебната практика не съществува
спор, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с
който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни
действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при
договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение само ако е уговорено.
От съдържанието на представения с
исковата молба договор за обжалване, процесуално представителство, защита и
правни услуги и в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския
труд - чл.36, ал.1 ЗА се установява, че между страните е постигнато съгласи
ищецът да му предостави правни консултации и съдействие, представителство и
защита във връзка с обжалване на ревизионен акт №********** от 24.08.2011 г.,
издаден от С.Д.М., главен инспектор по приходите – ръководител екип. В т. 1.2, т.
1.3 и т. 3.1 от процесния договор страните са постигнали съгласие правната
помощ да се осъществи поотделно пред Директора на дирекция „Обжалване и
управление ***, пред Административен съд – София и пред ВАС, като са уговорили отделно
възнаграждение за всеки от трите етапа на обжалването, което не е поставено в
зависимост от резултата пред съответния административен или съдебен орган. В
този смисъл ирелевантни за настоящия спор са доводите на въззивника и
представените доказателства за оказано процесуално представителство от адв. Г.Г.
във връзка с обжалването на ревизионния акт, тъй като тези процесуални действия
са се развили в съдебните производства пред АС-София и пред ВАС, а ищцовата
претенция е за дължимо възнаграждение единствено за изготвяне и подаване на
жалба до Директора на дирекция „Обжалване и управление ***. Предвидената в
процесния договор етапност и относителна самостоятелност на процесуалното
представителство във връзка с обжалване на ревизионния акт, оказвано от
адвокатското дружество, не изключва то да е било ограничено до защита само пред
административния орган чрез съставяне и подаването на процесната жалба.
Поначало тези действия не могат да бъдат изключени единствено въз основа на
безспорния факт, че жалбата е подписана лично от управителя на ответното
дружество, а не от упълномощен адвокат от адвокатското дружество, тъй като в
случая същността на положения адвокатски труд, за който се дължи
възнаграждение, се състои именно в изготвяне съдържанието на самата
жалба, а не във формалното ѝ подписване, при все че производството се
развива пред административен орган, без да е необходимо процесуално
представителство чрез личното явяване на адвокат пред административния орган.
Предвид гореизложеното и с оглед
обстоятелството, че копие от входираната жалба до директора на дирекция „Обжалване
и управление ***-06-3616/10.10.2011 г. се намира в държане на ищеца, преценено
в съвкупност и със събраните пред настоящата инстанция свидетелски показания, установяващи
твърденията на ищеца, както и представените пред СРС договор за правна помощ и
пълномощно за процесуално представителство, мотивират настоящия състав да
приеме за установено от въззивника, че последният е изготвил и подал процесната
жалба и по този начин е изпълнил уговорената по договора защита на първия етап
от обжалването – това пред директора на дирекция „Обжалване и управление ***.
Този извод не се разколебава от довода в отговора на въззивната жалба, че по
силата на предоставеното от ответника на ищеца пълномощно последният е могъл да
се снабди с копие от жалбата. От една страна, в отговора на исковата молба се
отрича изобщо ищецът да е осъществявал каквото и да било процесуално
представителство по обжалване на ревизионния акт, а от друга страна,
въззиваемият не ангажира никакви доказателства в производството пред Директора
на дирекция „ОУИ“ представител на адвокатското дружество да е имал физически
достъп по делото след депозирането на процесната жалба.
Доколкото въззивният съд приема за
доказано надлежно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по сключения
между страните договор от 05.10.2011 г. за защита по обжалване на ревизионния акт пред
Директора на дирекция „ОУИ“, то и на ищеца се дължи уговореното в т. 3.1.1, вр.
т. 1.2.1 възнаграждение от 1000 лв. Същото, според уговорката по т. 3.3 от
договора е без ДДС и доколкото се установява от приетата пред СРС, без
възражения от страните, съдебно-счетоводна експертиза, че от 02.02.2007 г.
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, то и върху договореното
възнаграждение се дължи ДДС в размер на 200 лв. Заплащането на възнаграждението
е уговорено да бъде извършено в седемдневен срок от подписването на договора за
правна помощ от 05.10.2011 г. (т. 3.1.1) и тъй като денят на изпълнение е
определен, то и по аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД въззиваемият е
изпаднал забава с изтичането на срока, т.е. считано от 13.10.2011 г.
Ответникът своевременно е
релевирал възражение за настъпила погасителна давност по отношение на акцесорната
претенция, която с оглед правилото на чл. 111, б. „в“ се явява погасена по
давност за вземанията за лихви, чиято изискуемост е настъпила в период,
по-дълъг от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 19.02.2016 г., т.е. погасени по давност са мораторните лихви за
периода 13.10.2011 г. – 18.02.2013 г. Размерът на лихвата за забава за непогасения
по давност период 19.02.2013 г. до 19.02.2016 г. върху сумата от 1200,00 лв.,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатора на адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html се равнява на сумата от 366,09 лв., като за разликата
над този размер до претендираните 533,70 лв. и за периода 13.10.2011 г. –
18.02.2013 г. акцесорната претенция се явява неоснователна като погасена по
давност. Върху присъденото възнаграждение се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2016 г. до окончателното
му изплащане.
Тъй като
правните изводи на двете инстанции не съвпадат изцяло, решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена главната претенция от 1200 лв.,
представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, ведно със законната
лихва, считано от 19.02.2016 г., както и по отношение на акцесорната претенция
за мораторна лихва върху главницата – за периода от 19.02.2013 г. до 19.02.2016
г. и за сумата от 366,09 лв., а в останалата обжалвана част, касаеща лихвата за
забава за разликата над 366,09 лв. до претендираните 533,70 лв. и за периода
13.10.2011 г. – 18.02.2013 г. решението следва да бъде потвърдено. Последното
подлежи на отмяна и в частта с присъдените в полза на ответника съдебни
разноски – за разликата над 87 лв. до 900 лв.
С оглед изхода
на спора пред СГС, на въззивника се дължат разноски, както следва: за
производството пред въззивната инстанция 45,17 лв. за държавна такса; за
производството пред СРС – общо 651,92 лв. за държавна такса, депозит за ССЕ,
заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер и такса за съдебно
удостоверение; и за заповедното производство - 31,32 лв. за държавна такса.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 86293 от 06.04.2019 г., постановено по гр.д.
№24599/2016 г., по описа на СРС, 50 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“ срещу „С.2.“
ЕООД, по реда на чл. чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване
съществуването на парични вземания в полза на ищеца за сумата от 1200,00 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за обжалване, процесуално
представителство, защита и правни услуги от 05.10.2011 г., съгласно фактура №1560/05.10.2011
г., ведно със законна лихва от 19.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и
за мораторната лихва до размера на 366,09 лв., дължима за периода от 19.02.2013
г. до 19.02.2016 г., както и в частта, с която в полза на „С.2.“ ЕООД,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски за разликата над 87,00 лв.
до присъдените такива в размер на 900,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „С.2.
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, ж.к.
„Света троица“, ул. „******, ап. магазин №5 дължи на Адвокатско дружество „Т., Т.а
и с.“, Булстат ******, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. В., на основание чл.
286 от ЗЗД, вр. чл. 36, ал. 1 от ЗАдв. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1200,00
лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
обжалване, процесуално представителство, защита и правни услуги от 05.10.2011
г., съгласно фактура №1560/05.10.2011 г., ведно със законна лихва от
19.02.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 366,09 лв.,
представляваща дължима мораторната
лихва върху горепосоченото възнаграждение, начислена за периода от 19.02.2013
г. до 19.02.2016 г., за които вземания е издадена Заповед от 24.02.2016. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №9181/2016
г. по описа на СРС, 50 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86293 от 06.04.2019 г., постановено по гр.д.
№24599/2016 г., по описа на СРС, 50 състав, в останалата обжалвана част,
с която е отхвърлен като погасен по давност, предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че „С.2.“ ЕООД дължи на Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“
мораторна лихва за разликата над сумата от 366,09 лв. до претендираната сума от
533,70 лв. и за периода 13.10.2011 г. – 18.02.2013 г., начислена върху
незаплатено възнаграждение от 1200,00 лв. с ДДС
по договор за обжалване, процесуално представителство,
защита и правни услуги от 05.10.2011 г., съгласно фактура №21560/05.10.2011 г.,
и за което вземане е издадена Заповед от 24.02.2016. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело №9181/2016 г. по описа на СРС, 50
състав
ОСЪЖДА „С.2. ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, ж.к. „Света троица“, ул. „******,
ап. магазин №5, да заплати на Адвокатско дружество „Т., Т.а и с.“, Булстат ******,
със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски, както
следва: за производството пред въззивната инстанция - 45,17 лв.;
за производството пред СРС – общо 651,92 лв.; и за заповедното
производство - 31,32 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: