Определение по дело №1064/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1547
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100501064
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер № V  -1547                Година 2020, 10.06                град Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На десети юни, две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                        мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                                                                                                                                                  

Секретар:-

като разгледа докладваното от съдия Галя Белева

въззивно гражданско дело № 1064 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№2356/16.01.2020г. по описа на БРС, подадена от юрисконсулт Кристиян Николов, пълномощник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 3695 от 19.12.2019г. постановено от БРС по гр.д.№5183/2019 по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено, че ищецът „АВЕКС“ ЕООД не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 3651,23 лв., представляваща сбор от неоснователно начислени от ответника суми по фактура № **********/16.05.2017 г. (1027,70 лв.),  фактура № **********/15.05.2017 г. (1594,41 лв.) и фактура № **********/03.07.2017 г. (1029,12 лв.), с които без основание са били коригирани сметките за ел. енергия на ищеца за периодите 25.10.2015 г. – 17.12.2015 г., 01.02.2016 г. – 27.04.2016 г. и 25.10.2016 г. – 29.11.2016 г. по партида с клиентски № **********, измервателна точка № 2944196, за обект, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Милин камък“ № 38, ап. 1.

Ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовото сумата от 948,05 лв., представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно решение.

Въззивникът счита, че по делото безспорно е установено извършването на нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерите отчита по-малко количество електроенергия от консумираната. От приетото и неоспорено заключение по назначената експертиза се установява, че точната дата на манипулация на първия електромер с фабричен номер 63350892 е 14.10.2015г., точната дата на манипулация на електромер с фабричен номер 62747645 е 30.12.2015г., точната манипулация на електромер с фабричен номер 62749002 е 08.10.2016г. Сочи, че е спазена методиката, съдържаща се в чл.48, ал.1, т.2, б.“а“ от ПИКЕЕ, като действително при остойностяването са допуснати неточности, констатирани от вещото лице. Заявява, че начислените допълнително количества електрическа енергия следва да са в следните размери: за електромер с фабричен номер 63350892 сумата е в размер  на 970,16 лв., отнасяща се за периода от 25.10.2015г. до 17.12.2015г.; за електромер с фабричен номер 62747645 сумата е в размер на 1489,40 лв. за периода от 01.02.2016г. до 27.04.2016г., за електромер с фабричен номер 62749002 сумата е в размер на 963,29 лв., представляваща преизчислена енергия за периода от 25.10.2016г. до 29.11.2016г.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че извършеното преизчисление на сметките е лишено от правно основание, понеже дружеството не е изпълнило задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка. Твърди, че е ноторно известен факт, че част от съдилищата уважават искове на клиенти срещу крайните снабдители на ел.енергия именно на това основание. Това разрешение обаче е в противоречие с новата практика на ВКС по сходни правни спорове: Решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. и  Решение №150 от 26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г., според която за да се извърши корекция на сметка не е задължително да е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да е предвиден реда за уведомяване на клиента в ОУ на дружеството. Доставката на ел.енергия се подчинява на общите правила за покупко –продажба, регламентирани в ЗЗД и дори и при липса на специална уредба  за извършване на корекция на сметка (каквато без съмнение се съдържа в ПИКЕЕ), купувачът следва да плати дължимата сума.

Посочва, че периодът от време, за който е извършена корекция по електромер с номер 63350892 е 47 дни, като първата дата – 25.10.2015г. е датата на регулярен отчет на показанията на електромера и е начало на корекционния период, а последната дата е датата на извършване на техническата проверка – 17.12.2015г. Периодът от време, за който е извършена корекция по електромер с номер 62747645 е 86 дни, като първата дата – 01.02.2016г. е датата на регулярен отчет на показанията на електромера и е начало на корекционния период, а последната дата е датата на извършване на техническата проверка – 27.04.2016г. Периодът от време, за който е извършена корекция по електромер с номер 62749002 е 35 дни, като първата дата – 25.10.2016г. е датата на регулярен отчет на показанията на електромера и е начало на корекционния период, а последната дата е датата на извършване на техническата проверка – 29.11.2016г.

Заявява, че претендираната от дружеството сума в размер на 3422,85 лв., която съответства на направените от вещото лице изчисления е основателно начислена от ответника и дължима на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като за горницата над тази сума до предявения иск в размер на 3651,23 лв., искът е основателен.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендират се разноски пред двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се иска същото да бъде редуцирано.

С оглед признанието на въззивника във въззивната жалба, че исковата претенция се явява основателна за горницата над 3422,85 лв. до предявения размер от 3651,23 лв. и искането към съда за отмяна на цялото решение, следва да бъде указано на въззивника да уточни дали обжалва решението в тази част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба от „Авекс“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Л.Ч., съдебен адрес: ***. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество намира, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди, че и трите манипулации на електромерите са извършени след демонтажа на електромерите и преди изпращането им в БИМ, като доказателство за това е факта, че в констативните протоколи е видно, че пломбите на електромерите са здрави, докато в протоколите от БИМ е посочено, че пломбите са унищожени. От експертизата се установява, че и трите суми за ел.енергия са неправилно изчислени и завишени. Заявява, че процесните вземания са погасени по давност, развива подробни съображения относно спирането и прекъсването на давността, цитира съдебна практика в този смисъл. Посочва, че средствата за търговско измерване са собственост на ответника и той следва да отговаря за вредите, причинени от неизправната вещ, а отговорността на ищеца може да бъде ангажирана само ако бъде доказано, че неизправността е причинена от негови виновни действия, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Заявява, че наличието на ред в общите условия за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка е елемент от фактическия състав на корекцията, цитира съдебна практика. На следващо място се акцентира, че с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.дело № 2385/2016г. на ВАС, са отменени всички норми от ПИКЕЕ, които уреждат правилата за измерване на електрическа енергия.

Моли решението да бъде потвърдено, а на страната да се присъдят разноските за въззивната инстанция.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:               

Препис от първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на ответното дружество на 08.01.2020г., а въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 16.01.2020г.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Отговорът е подаден своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.

По доказателствените искания:

С отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане  във връзка с чл.266, ал.3 от ГПК - на основание чл.192 ГПК да бъде задължена КЕВР да представи цялата административна преписка по приемане на ПИКЕЕ /отм./. Искането е мотивирано с твърдението за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, който е оставил без уважение това доказателствено искане, като се сочи, че същото е относимо към искането му за произнасяне от съда по валидността на отделни разпоредби от ПИКЕЕ (чл.48-52) на основание чл.17, ал.2 ГПК.

Доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение, тъй като преписката не е необходима за правилното решаване на настоящото дело.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

          

ВНАСЯ  делото за разглеждане в открито заседание, насрочено за 06.07.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.

ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на въззивника в срок най-късно до датата на съдебното заседание да уточни дали обжалва решението в частта, с която е уважен иска за горницата над 3422,85 лв. до предявения размер от 3651,23 лв., предвид признанието за неговата основателност. При неизпълнение в срок съдът ще приеме, че се обжалва цялото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия да бъде задължена КЕВР да представи цялата административна преписка по приемане на ПИКЕЕ /отм./.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: